РЕШЕНИЕ
№ 1078
гр. Кюстендил, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Преслава Кр. Дякова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело №
20241520102857 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявени са установителни искове от „Кюстендилска вода“ ЕООД срещу К. П. К. по
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за установяване съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 1823.39 лева,
представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
25.06.2024г., и за сумата в размер на 210.60 лева - мораторна лихва за периода 10.07.2023г. –
14.05.2024г., за имот, находящ се в **** и с партиден № *****, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.07.2024г. по ч.гр.д.№ ****/2024г. на КРС, XVIII
състав.
Твърди се в исковата молба, че при осъществяване на своята дейност „Кюстендилска
вода“ ЕООД предоставило на ответника-длъжник услуги по водоснабдяване, канализация и
пречистване на водите до обект с административен адрес: **** и с партиден № *****. В
изпълнение на задължението си по чл.33, ал.1 и в срока по ал.2 от Общите условия, на
19.06.2023 г. ищецът издал фактура за стойността на доставените услуги в размер на 1823.39
лева, която сума останала непогасена. Поради това в 30-дневен срок от датата на
неплатената фактура върху главницата била начислена съответната законна лихва, като към
14.05.2024 г. дължимата лихва за забава върху всички неплатени фактури била общо в
размер на 210.60 лева. Заявява, че с констативен нотариален акт от 14.03.2007г. Ц. Г. М. била
призната за собственик на посочения водоснабден имот, като след нейната смърт правото на
собственост преминало върху ответника /като единствен неин законен наследник/, поради
което и същият бил титуляр на партидата за водоснабдяване на имота. Обосновава правния
си интерес от предявяване на установителни искове за търсените вземания с проведено
заповедно производство и дадени от заповедния съд указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника К. П. К., чрез назначения му особен представител, с който
оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва да е собственик на процесния
имот. Не се противопоставя на релевираните от ищцовата страна доказателствени искания.
В проведеното открито заседание ищецът изпраща редовно упълномощен
представител, който поддържа исковата молба. Уточнява периода на потребление, за който е
издадена претендираната в исковата молба фактура, а именно: от 22.05.2021г. до 05.06.2023г.
/съгласно депозирана молба вх. №7739/03.07.2025г., в изпълнение на дадените му с
определение от 20.06.2025 г. указания/. Ответникът, чрез назначения му особен
представител, поддържа направеното с отговора оспорване на претенцията по основание и
размер. Във връзка с направените уточнения по исковата молба, сочи, че фактурираните
задължения обхващат по-дълъг от посочения от ищеца период – от 2015 год., с оглед на
което релевира и възражение за изтекла погасителна давност /което възражение, предвид
наведените нови твърдения, съдът прие за разглеждане като своевременно заявено/.
От ответника е депозирана и писмена защита в предоставения от съда двуседмичен
срок.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на Районен съд - гр. *****
ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № ***/23.07.2024 г., по силата на която е разпоредено длъжникът К. П. К., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: *********, да заплати на заявителя
„Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Кюстендил, ул. ”Цар Освободител” №15, сумите: 1823,39 /хиляда осемстотин двадесет и
три лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляващи главница за абонат с партиден
номер №*******, законна лихва за забава в размер на 210,60 /двеста и десет лева и
шестдесет стотинки/ лева за периода 10.07.2023 г. до 14.05.2024 г., ведно със законната лихва
считано от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски – 40,68 лева
- внесена държавна такса, и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
При провеждане на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение длъжникът
не е открит при посещенията по чл. 47, ал. 1 ГПК на посочения в заявлението адрес, не се е
явил, за да получи заповедта в канцеларията на съда, след справките по чл.47, ал.3 ГПК е
установено, че постоянният и настоящ адрес на длъжника съвпадат с посочения в
заявлението адрес, няма регистриран трудов договор, за да се връчи заповедта по
месторабота, поради което съдът, с разпореждане от 11.10.2024 г., е указал на заявителя
(кредитор) „Кюстендилска вода“ ЕООД, че може да предяви иск относно вземането си по
издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса и представи доказателства за предявяване на иска в срок. Съобщението, ведно с
препис от разпореждането, съдържащо указанията, е връчено на заявителя на 06.11.2024 г.
Видно от данните по делото в указания срок от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено
по отношение на ответника К. П. К., че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на Районен съд - гр.
******.
По делото са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца /нотариален акт
за собственост по давностно владение и обстоятелствена проверка №**, том *, рег. № ****,
дело № ** от 2007г. на нотариус Д. С., рег. № *** в регистъра на НК на Република България/,
от които се установява, че Ц. Г. М. е призната за собственик на следния недвижим имот:
дворно място, съставляващо УПИ-***-трети, имот №****, в квартал ** по плана на с. ***,
2
**** община, целият състоящ се от празно и застроено урегулирано пространство – 1,317-
хиляда триста и седемнадесет кв.м, ведно с намиращата се в него жилищна сграда на етаж и
сутерен и второстепенна /бивша жилищна/ сграда, при описани в нотариалния акт съседи.
От представената от третото неучастващо в процеса лице – Община ****, декларация
по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти се установява, че през
2007г. Ц. Г. М. е декларирала притежанието на недвижим имот с адрес *************.
Деклараторката е отбелязала за имота, че в същия е изграден водопровод, но не и
канализация.
Видно от удостоверение за наследници изх. № ***/25.11.2024г., изд. от длъжностно
лице при Община ***, Ц. Г. М. е починала на ********г. и е оставила за свои наследници
следните свои низходящи: сина си К. П. К. /ответник/; внучка си К. Ч. /починала на
********/, наследена от своя страна от сина си С. В. П. и дъщеря си Н. В. П.; своя внук М.
Ч. /починал на ********г./, наследен от своя малолетен син М. М. Ч..
От представените от Община ***** удостоверения за постоянен и настоящ адрес на
ответника К. К. се установява, че той е вписан в регистрите на населението с постоянен
адрес в****, а от 2001г. и с настоящ адрес:*****.
Към доказателствения материал по делото е приобщена Фактура №
**********/09.06.2023г., издадена /според експертното заключение/ за отчетен период
05.01.2015г. – 07.06.2023г. за партида *******, отразяваща потреблението на 1195 куб.м., на
обща стойност 2170,84 лева.
По делото е прието като доказателство и копие на карнет за 2022г. и 2023г., стр.454,
от 05.06.2023г. за абонат Ц. Г. М., с адрес: ************. Отбелязан е номер пломба х.№
****** „счупена“. За месеците от 01.2022г. до 05.2023г., вкл. в графа показания куб.м.,
фигурира отбелязването „н.ж.“. За месец юни 2023г. е отбелязано показание 1355 куб.м,
разлика 1195 куб.м съгласно „Протокол“. За месеците от 07. до 12.2023г. са посочени
показания. Никъде в карнета няма поставен подпис на служител на дружеството или на
потребителя.
Приложено е копие на Протокол от 05.06.2023г. за пломбиране на водомер № **** по
партида *******, с положени подписи от служител на „Кюстендилска вода“ ЕООД и от В.
П. - в качеството му на свидетел. Посочено е показание 1355 куб.м.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, независимо от
оспорването на неговата пълнота от ответната страна, се установява следното: Титуляр на
разкритата при „Кюстендилска вода“ ЕООД партида ****** е Ц. Г. М., с адрес: ******. В
периода от 01.06.2023г. – 30.06.2023г. е издадена Фактура № **********/09.06.2023г. за
отчетен период от 05.01.2015г. до 07.06.2023г. Стойността на потребената услуга по
фактурата възлиза на 1 823,39 лв. с ДДС – 1 195 куб.м вода, от които 1 193 куб.м с цена на
кубик по 1,27 лв. без ДДС и 2 куб.м с единична цена по 2,19 лв. без ДДС. Законната лихва за
забава се равнява на 210,66 лв., както следва: 116,30 лв. за периода от 10.07.2023г. до
31.12.2023г. и 94,30 лв. за периода от 01.01.2024г. до 14.05.2024г. Цените съответстват на
одобрените за съответния период такива по решение на КЕВР като според експерта са
начислени само за услуга „доставяне на вода на потребителите“.
Вещото лице сочи, че отразеното в процесната фактура съответства на карнет стр.***
за водомер № **** по партидата на Ц. М. Пред съда експертът поясни, че приложеното към
експертизата копие от карнет й е предоставено с писмо изх. № ****/14.08.2025г. от
„Кюстендилска вода“ ЕООД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415,
3
ал. 1 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно /съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ при идентитет на вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което и исковете са допустими.
Уважаването на исковите претенции е детерминирано от провеждането на пълно и
главно доказване от страна на ищеца, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, по силата на което за ответника е възникнало задължение да плати
претендираните вземания и техния размер. В тежест на ответника, при установяване на
горните обстоятелства от ищеца, е да докаже плащане. По приетото възражение за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, водещи до
прекъсване и спиране на давността, ако твърди такива.
Между страните липсва спор, че ищцовото дружество е доставчик на ВиК услуги на
територията на общ. *****.
Спорни между страните се явяват обстоятелствата, свързани с наличието на
облигационно правоотношение помежду им, както и с предоставяне от ищеца и ползване от
ответника на услуги по доставяне на вода, за обект, намиращ се в *****.
От събраните по делото доказателства, в частност от съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че в ищцовото дружество има разкрита партида на името на
наследодателката на ответника, както и че обектът, за който е разкрита, се намира в населено
място *****.
Следва да се отбележи, че отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), Общи условия и с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (наричана нататък Наредбата). Съгласно пар.1, ал.1, т.2, б.а“ ДР
на ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, а според чл.3, ал.1, т.2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г., потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата, получаването на ВиК
услугите се осъществява при публично известни общи условия, с които се определят права,
задължения и отговорности на оператора и потребителите, включително и редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените
отпадъчни води. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите
имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Ако това не стане, Общите условия остават в сила. Съгласно посочената правна
уредба, приложима в процесния период, след влизане в сила на Общите условия се счита, че
потребителите, които не са предложили различни от оповестените условия, са ги приели при
мълчаливо съгласие, какъвто е и настоящият случай. Разпоредбите на чл.8, ал.2 и ал.3 от
Наредбата предвиждат, че операторите задължително публикуват одобрените общи условия
на електронната си страница и най-малко в един централен и един местен ежедневник и
осигуряват достъп до тях, като общите условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник. Правната характеристика на общоизвестен
факт по смисъла на чл.155 от ГПК общите условия придобиват едва след публикуването им
в съответните ежедневници, но публикацията /извън осъществяваната такава в „Държавен
вестник“/ не е ноторна, поради което подлежи на пълно доказване от ищеца в процеса /вж. в
т. см. определение № 83/12.02.2009г. на ВКС по т. д. № 541/2008г., II т. о./
По настоящото дело ищецът не представи доказателства, че общите условия на
дружеството, приложими към процесния период, са публикувани в един местен и централен
ежедневник, както и на електронната (интернет) страница на ищеца. С оглед установените
по делото обстоятелства обаче, дори и да се приеме, че ответникът, в качеството си на
4
собственик на идеална част от имот, е придобил качеството на потребител на ВиК услуги
през процесния период по смисъла на горепосочените нормативни актове, въз основа на
което между страните е възникнало облигационно отношение, за действителността на което
не се изисква писмена форма, доколкото ВиК операторът няма задължение да предлага
писмен договор на потребителите, то по делото не се събраха безспорни доказателства за
реално предоставяните на ответника услуги, за тяхната стойност и размер. В този смисъл,
видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза е начислявана само услуга
„доставяне на вода на потребителите“. Оттук не става ясно каква част от заявената от ищеца
претенция в общ размер на 1 823,39 лева е за предоставяне на услуги за доставяне на вода,
доколкото е посочено от същия, че сумата обхваща и произтича и от предоставянето на
услуги по отвеждане и пречистване на вода, за които обаче не се установява да са били
реално предоставени на ответника, но са му били начислени в така издадената фактура. Това
от своя страна неминуемо поражда съмнение относно правилното отчитане на
потреблението във водоснабдения имот на ответника и за това какво точно е количеството
доставена и изразходвана вода за процесния период.
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредбата, услугите В и К се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според
разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредбата, изразходваното количество вода се определя по
реда на чл. 35, който предвижда, че показанията на водомерите се отчитат с точност до 1
куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест
месеца. Както бе споменато и по-горе, по делото е представено копие на извлечение от
карнет за отчет на показанията на водомер с № ****, с обозначение "компютърна страница
***", район ****, от които е видно, че за периода 2022 г. - 2023 г. срещу една част от
месеците на съответната година е записвано "н.ж." /"не се живее"/, срещу отделни месеци –
от 06. до 12.2023г., са записвани кубици, вкл. съобщавани „по телефон“. Срещу всички
показания липсват подписи на потребителя. Доколкото карнетът представлява частен
свидетелстващ документ и същият е съставен от ищцовото дружество и не съдържа подписи
на ответника или на негов представител, както и на свидетел, документът установява само
изгодни за ищеца факти, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Отделно от това, настоящият съдебен състав намира така изготвения
карнет за непълен, тъй като срещу всички отчетени количества вода за съответните месеци
липсва подпис на потребителя. Не е ясна и методиката за определяне на изразходваното
количество вода. В резултат на изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че
процесният карнет е негодно доказателство за установяване на потребени от ответника
количества вода за процесните период и имот. В тази връзка, не следва да бъдат приети за
действително дължими и посочените във фактурата суми, с оглед обстоятелството, че в
приложената фактура не са посочени и описани периодите на потребление, както и данните,
отразени като количества вода в карнета, не могат да се окачествят като надлежно
установени. Също така, фактурата съдържа отбелязване "само за сведение", поради което не
следва да се счита, че е издадена в съответствие със задължението на ВиК оператора да
издава ежемесечни фактури за дължимите суми.
ВиК операторът следва да отчете реално изразходваните количества питейна вода от
ответника съгласно чл.22 ОУ, въз основа показанията на водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. По делото
не бяха представени и доказателства, че измервателното устройство (водомерът) на
ответника е изрядно, както и че отчетеното количество е реално преминало през него. Не са
налице доказателства за недопускане на служители на ВиК оператора за отчитане месечното
потребление на ВиК услуги, няма и твърдения в този смисъл, което да е възпрепятствало
надлежното месечно отчитане. Наличието на съмнения относно обема на действителното
потребление води до извод, че доказването на претенцията не е осъществено в необходимата
5
степен.
При така установената фактическа обстановка може да се направи единственият
извод, че ищецът не е доказал съществуването на вземането си в претендирания размер. В
конкретния случай дружеството не е изпълнило едно от задълженията си - да издава
ежемесечни фактури за дължимите суми и то на хартиен носител, които да предяви на
потребителя, за да знае той какви количества вода е изразходвал и каква сума дължи. В
случая ответникът и длъжник в заповедното производство не е единствен наследник на
починалата Ц. М. и ищецът би следвало на основание чл. 59, ал.3 от Общите условия да
открие партида на всички наследници пропорционално на техния дял в наследството, ако
липсва споразумение между тях, за което липсват данни. Следва да се отбележи и това, че
наследодателят на ответника е починал на 19.01.2015 г., поради което след тази дата
ответникът би дължал сумите или съответна на наследствения му дял част от тях, на
собствено основание. Не е ясно и как са отчитани количествата изразходвана вода с оглед на
посоченото по-горе относно представеното копие от карнет. Тези констатации, при липсата
на предявени фактури на потребителя с конкретно посочен отчетен период за всяка от тях,
както и при неспазване на разпоредбите на чл. 59 от Общите условия с оглед определяне на
пропорционална част на единия от наследниците, водят до извода, че безспорни
доказателства за съществуването на вземането в предявения му размер няма. Ето защо
предявеният иск за главницата следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид акцесорния й характер неоснователна се явява и претенцията за мораторна лихва,
поради което тя също подлежи на отхвърляне.
Колкото до направеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност,
следва да се посочи, че в настоящия случай се прилага кратката 3-годишна давност по
чл.111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като се касае за повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в ОУ, падеж или т.нар. "периодични плащания", като
възражението не следва да бъде разглеждано по същество с оглед възприетото по-горе
относно неоснователността на претенцията. Съдът не дължи произнасяне относно
евентуалното погасяване по давност на едно несъществуващо в правния мир задължение.
С оглед на всичко гореизложено следва, че предявените установителни претенции за
дължимост на претендираната главница в размер на 1823.39 лева, представляваща цена на
услугата доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.06.2024г., както и за
мораторна лихва в размер на 210.60 лева за периода 10.07.2023г. – 14.05.2024г., за имот,
находящ се в **** и с партиден № *******, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 23.07.2024г. по ч.гр.д.№ ****/2024г. на КРС, XVIII състав, са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
На осн. т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на
ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ****/2024 г. не подлежи на
обезсилване.
По разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. Разноски
обаче не са претендирани и няма доказателства да са направени в исковото и заповедното
производство, тъй като ответникът е бил представляван от особен представител, поради
което не следва да се присъждат.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“
№15, представлявано от управителя Д. Н. О., срещу К. П. К., ЕГН **********, с адрес:
******, установителни искове по чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 и по чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане срещу
ответника за сумата от 1823.39 лева, представляваща цена на услугата доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 25.06.2024г., и за сумата в размер на 210.60 лева - мораторна
лихва за периода 10.07.2023г. – 14.05.2024г., за имот, находящ се в **** и с партиден №
*******, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.07.2024г. по
ч.гр.д.№ ****/2024г. на КРС, XVIII състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – **** в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7