№ 4759
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело
№ 20241100507120 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 151376/09.05.2024г., подадена от
ответника в първоинстанционното производство „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, чрез адв. А.К., срещу Решение № 6958/16.04.2024г., постановено
по гр.д.№ 46233/2023г. по описа на СРС, 53 с-в, с което съдът е осъдил „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на ЗАД “Асет Иншурънс” АД, на
основание чл.411 КЗ сумата от 4465,38 лева, представляваща регресно вземане
за застрахователно обезщетение (с включени ликвидационни разноски в
размер на 15 лв.), вследствие на настъпило ПТП на 18.05.2023г. в гр. София,
на бул. “Христофор Колумб”, срещу №78, между лек автомобил “Мерцедес
Ц320” с рег. № ********* и лек автомобил “БМВ 335Д” с рег. № *********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 678,62 лева –
разноски.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен
акт, като се сочи, че съдът неправилно е формирал извода си досежно
механизма на осъществяване на процесното ПТП единствено въз основа на
ангажираните от ищеца доказателства, като същевременно не е отчел тези,
представени от ответника. Сочи се, че вина за процесното произшествие има
водачът на л.а.“БМВ 335Д”, застрахован при ищцовото дружество, който е
управлявал автомобила с превишена скорост и не е спазвал достатъчно
1
дистанция спрямо намиращия се пред него л.а. “Мерцедес Ц320”. Оспорва се
водачът на застрахования при ответника лек автомобил да е нарушил
правилата на Закона за движение по пътищата, поради което и намира, че не са
налице основания за ангажиране отговорността на ответното дружество. С
оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да
бъде отменено, а предявените искове – да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД “Асет
Иншурънс” АД, чрез юрк. В.Б., е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба вх. № 198233/17.08.2023 г., с който се изразява становище за нейната
неоснователност, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. В условията на
евентуалност се релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на
лекия автомобил, застрахован при ответника. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания
относно неговата правилност, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от
водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
2
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно
средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на
основание чл. 494 КЗ.
Съгласно законовата разпоредба, предпоставките за предвидената
суброгация са: 1./ наличие на вреди, настъпили в резултат на виновно
противоправно поведение на друго лице, спрямо което за увредения е
възникнало вземане на деликтно основание - т. е. осъществяване на общия
състав на чл. 45 ЗЗД; 2./ наличие на действително застрахователно
правоотношение между увреденото лице и ищеца по иска по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят по
имуществената застраховка да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение; 3./ наличие на действително застрахователно правоотношение
между делинквента и ответника по иска, по силата на което последният носи
на договорно основание риска за неговата гражданска отговорност.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на всички елементи от горния
фактически състав в условията на пълно и главно доказване, с изключение на
онези факти, за които е предвидена законова презумпция, а именно наличието
на вина у причинителя на вредата /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В тежест на ответното застрахователно дружество е да докаже
правоизключващите, правонамаляващите и правопогасяващите си
възражения, в това число, да проведе обратно доказване /което всякога трябва
да е пълно/ досежно ползващата ищеца оборима презумпция за вината на
делинквента.
Между страните не се спори, а и се подкрепя от събраните по делото
доказателства, че относно л.а. „БМВ 335Д“ с рег.№ ********* е била
сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ с покритие „Пълно
каско“, с ищеца, валидна към датата на събитието, както и че относно л.а.
“Мерцедес Ц320” с рег. № ********* е била сключена валидна към датата на
ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, по силата
на която последното се е задължило да покрие вреди, нанесени от
противоправното и виновно поведение на деликвента при управлението на
автомобила.
Не е спорно също, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че в следствие на уведомление от 19.05.2023г. за настъпилото
ПТП, ищецът е образувал щета № 10023002784, като след направен опис на
щетите на застрахования е изплатена сумата от 4450,38 лева, за което е
представено и платежно нареждане от 14.06.2023 г. Не се спори и относно
това, че ищецът е отправил покана до ответника за възстановяване на
заплатеното застрахователно обезщетение, която е получена от същия, но по
нея не е извършвано плащане.
С оглед на изложените във въззивната жалба твърдения спорен между
3
страните пред настоящата въззивна съдебна инстанция е въпросът относно
механизма на процесното ПТП.
В хода на първоинстанционното производство за установяване
механизма на процесното ПТП са представени писмени доказателства –
протокол за ПТП от 18.05.2023 г.; събрани са гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля В.С.А. и е прието заключение на автотехническа
експертиза.
В представения протокол за ПТП № 844589 от 18.05.2023г., съставен от
мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, е отразено, че на 18.05.2023г. около
07:30ч., в гр. София, на бул. „Христофор Колумб“ № 78 е настъпило пътно-
транспортно произшествие между л.а. „БМВ 335Д“ с рег.№ ********* и л.а.
“Мерцедес Ц320” с рег. № *********. Описан е и следният механизъм на
ПТП, а именно, че л.а.“Мерцедес Ц320” с рег. № *********, движейки се по
бул. „Христофор Колумб“, с посока на движение от ул. „Неделчо Бончев“ към
ул. „Продан Таракчиев“, в района на № 78, предприема маневра за завой
надясно в крайпътен имот (паркинг), при която реализира ПТП с попътно
движещия се от дясната му страна л.а. „БМВ 335Д“, с рег.№ *********. В
протокола се съдържа и описание на настъпилите материални щети по
автомобилите, участващи в ПТП.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят В.С.А. –
управлявал лек автомобил „БМВ 335Д“, участвал в процесното ПТП. В
показанията си същият заявява, че си спомня за произшестието. Сочи, че
другият водач (на л.а. „Мерцедес Ц320“) без да подаде мигач, е минал в
другата лента и е завил на паркинга. Свидетелят посочва, че е шофирал с
нормална скорост, тъй като е валяло и е наближавал кръстовище. Отбелязва,
че е съставен протокол за ПТП, както и че в следствие на удара са настъпили
щети по автомобилите – по предната част на управляваното от него МПС и в
дясна задна част - по отношение на другия автомобил.
Пред Софийски районен съд е изслушано и прието заключение на
допуснатата съдебна автотехническа експертиза. Вещото лице посочва, че
произшествието е настъпило в гр. София, бул. „Христофор Колумб“, в района
на № 78, на 18.05.2023г., около 07:30 ч. Описан е и механизмът на процесното
ПТП, а именно – л.а. „Мерцедес Ц 320“, с рег. № *********, се движи по бул.
„Христофор Колумб“, с посока от ул. „Неделчо Бончев“ към ул. „Продан
Таракчиев“, в района на № 78, водачът предприема маневра за завой надясно,
при която реализира ПТП с попътно движещия се от дясната му страна л.а.
„БМВ 335 Д“, с рег. № *********. Допълва се, че инициалният удар е
настъпил между задната дясна част (калник, гума) на л.а. „Мерцедес Ц 320“ и
предната лява част на л.а. „БМВ 335 Д“. Посочва се, че от техническа гледна
точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
л.а. „Мерцедес Ц 320“, рег. № *********, който предприема маневра за завой
на дясно, без да се съобрази с разположението на движещия се от дясната му
страна л.а. „БМВ 335 Д“, с рег. № *********, пресича траекторията му на
4
движение и реализира ПТП с него. Вещото лице сочи още, че по делото няма
данни, на базата на които да се определи скоростта на движение на превозните
средства, в момента и преди настъпването на удара. Описани са и вредите по
л.а. „БМВ 335 Д“, като е отразено, че същите са в причинна връзка с
процесното ПТП. В заключението вещото лице е посочило, че стойността за
възстановяване по пазарни цени към датата на събитието, възлиза на сумата
от 8 127,62 лева с ДДС. Стойността на обичайните ликвидационни разноски се
посочва в размер на сумата от 15 лв. При оценката е взето предвид, че към
момента на произшествието автомобилът е бил в експлоатация от 16 г., 2 м. и
12 дни.
При съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства настоящият въззивен съдебен състав достига до следните
фактически и правни изводи:
На 18.05.2023г., около 07:30ч., в гр. София, бул. „Христофор Колумб“, в
района на № 78, е настъпило пътно транспортно произшествие с участието на
следните моторни превозни средства: л.а. „Мерцедес Ц 320“, рег. №
********* и л.а. „БМВ 335 Д“, с рег. № *********. Първият автомобил
(„Мерцедес Ц 320“) се движел по бул. „Христофор Колумб“, с посока от ул.
„Неделчо Бончев“ към ул. „Продан Таракчиев“. В района на № 78 водачът
предприема маневра за завой надясно без да се съобрази с разположението на
движещия се от дясната му страна л.а. „БМВ 335 Д“, с рег. № *********,
пресича траекторията му на движение и реализира ПТП с него, като със задна
дясна част (калник, гума) удря в предната лява част л.а. „БМВ 335 Д“.
Горепосоченият механизъм на процесното произшествие се установява
от представените пред съда доказателства - протокол за ПТП № 844589 от
18.05.2023г., от събраните гласни доказателства чрез разпита на водача на л.а.
„БМВ 335 Д“ В.А., както и от заключението на съдебната автотехническа
експертиза.
В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно трайната съдебна
практика на ВКС доказателствената сила на протокола за ПТП е разграничена
в зависимост от неговия вид - дали е издаден от органите на полицията при
задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125
ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП" - при смърт или нараняване на
човек и „протокол за ПТП" при материални щети - чл.6 и чл.7 от наредбата/
или е съставен по чл.9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на
мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на
данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен
срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24
часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП, в
5
случаите, когато е съставен от органи на полицията, е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП /така
Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о; Решение №
71/16.08.2017 г. по т.д. № 60343/2016 г./.
В процесния случай обаче, доколкото длъжностното лице не е възприело
непосредствено фактите, относими към механизма на процесното ПТП, а е
възпроизвел сведения на присъстващите лица, то в тази му част протоколът не
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същият обаче
отразява видимите щети по моторните превозни средства.
Настоящият въззивен съдебен състав намира след съвкупна оценка на
всички доказателства, включително свидетелските показания на свидетеля
Апостолов, че водачът на л.а. „Мерцедес Ц 320“ е извършил нарушение на чл.
25, ал. 1 от ЗДвп., а именно предприел е маневра за завой надясно без да се
съобрази с разположението на движещия се от дясната му страна л.а. „БМВ
335 Д“.
При така установения механизъм и с оглед неуспешно проведеното
пълно обратно доказване на оборимата законова презумпция за вина,
настоящият въззивен съдебен състав приема, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес Ц 320“, рег. № *********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, е действал противоправно и виновно
по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като в нарушение на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата, е предприел маневра за завой надясно без да се
съобрази с разположението на движещия се от дясната му страна друго МПС
и е станал причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, от
което пряко са произтекли имуществени вреди на застрахования при
ищцовото дружество лек автомобил.
С оглед на това ответникът носи отговорност за обезщетяване на
причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по
имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.
Предвид липсата на оплаквания във въззивната жалба относно приетия
от първоинстанционния съд размер на подлежащите на обезщетяване вреди,
то настоящият въззивен съдебен състав намира, че същият е правилно
определен съобразно посочената от вещото лице възстановителна стойност и с
оглед диспозитивното начало в процеса.
Във въззивното производство не са въведени други оплаквания срещу
постановения от Софийски районен съд съдебен акт, като с оглед пълното
съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, постановеното от
първоинстанционния съд решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора съобразно чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски за въззивното производство има въззиваемата страна, на която
6
въззивникът дължи да заплати сумата 100 лева - за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6958/16.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 46233/2023 г. по описа на СРС, 53 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД, ЕИК ********* сумата от 100 лева - разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7