№ 4625
гр. Варна, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20253110107513 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ищеца Т. М. Е. ЕГН **********,
срещу ответника О. В., с адрес гр. В., бул. „О. п. п. № **, иск с правно основание чл.49
ЗЗД, която след допуснато изменение в с.з. на основание чл.214 ал.1 прц3-то от ГПК, е за
осъждане на ответника на основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата
от 11671.67лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по МПС - лек
автомобил марка „Н.", модел „М.", с per. № ***, изразяващи се в увреждане на капак преден,
фар ляв, фар десен, калник преден ляв, лайстна преден ляв калник, калник преден десен,
облицивка предна броня, декоративна решетка, таван купе, колона предна дясна, стъкло
черно тонирано, капак странично огледало, врата багажник горна част, основа калник
преден ляв, вследствие на паднало дърво върху автомобила на 28.03.2025г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 09.06.2025г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът твърди, че се
явява собственик на следния лек автомобил: марка „Н.", модел „М.", с per. № ***. На
28.03.2025 г., около 12 часа на обяд, е паркирал гореописаното МПС на обособен паркинг и
разчертаното паркомясто, находящо се в гр.В., ул. „П. Р.", между бл. * и бл. *, без да
нарушава правилата на ЗДвП. Около 14.00 часа, сочи, че му се обадили от Втору РУ към ОД
1
МВР - Варна, за да го уведомят, че е паднало дърво върху собствения му автомобил и имало
значителни щети по превозното средство. Видял, че служители на МВР снимали
автомобила, а пожарникарите отстранявали дървото, което е било паднало върху автомобила
му. За въпросното обстоятелство, на ищеца е било издадено Удостоверение от 07.04.2025г.
по преписка № УРИ 436000-6306 от органите на МВР областна дирекция - Варна, Второ РУ,
както и служебна бележка с peг. № 716801-223 от 31.03.2025г., които прилага към исковата
молба.
С оглед на гореизложеното, настоява, че по безспорен и категоричен се установява,
че щетите по МПС-то са вследствие на падналото дърво. Настоява, че стойността на
имуществените вреди от 30 000.00лв. се изразява и е определена от цената на необходимия
труд и материали за поправянето им, като 12000.00 лв. е трудът и 18000.00 лв. е стойността
на материалите. Посочва, че лекият автомобил не е регистриран по застраховка „К.", респ,
ищеца не е получавал застрахователно или друго обезщетение за вредите
С оглед на гореописаното, сочи, че на 23.04.2025г. е поканил ответника О. В. да му
заплати имуществените вреди върху собствения му лек автомобил видно от молба с вх. №
РД 25010358ВН/23.04.2025г. Получил е писмен отказ от О. В., с което е бил уведомен, че
неговото искане не е прието за основателно и няма да му бъде заплатено доброволно
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди - писмен отговор с peг. № РД
25010358ВН_001ВН от 30.04.2025г.
С гореизложеното, съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 2 от ЗуТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и
чл. 45 и сл. от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената
система на територията на О. В. и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, счита че О. В. носи
отговорността по поддръжката на насажденията от уличното озеленяване, като част от
зелената система, които се намират на територията й, чрез специализираните си служби, и
поради бездействието на служителите по поддръжката им, счита че му е причинена
процесната вреда, поради което следва ответника да понесе отговорност за репатриране на
щетите по лекия автомобил.
С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, се отправя искане за заплащане на сумата, вкл.
доброволно по специалната адвокатска сметка на адвокат К. Д. Т. при „Ц. к. б." АД: IBAN:
*** Титуляр: адвокат К. Д. Т., BIC: ***
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът О. В., заявява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, в това число наличието на
причинно-следствена връзка между твърдяното неправомерно бездействие на служителите
на ответника и настъпилото увреждане на ищцата. Счита се, че претендираните суми са
завишени и възстановяването на описаните по автомобила щети са в по-малък размер,
поради което отправя искане, решаващият състав да съобрази действителната стойност на
разходите, необходими за отстраняване на твърдените щети по автомобила. Оспорва
2
механизма на настъпване на твърдените щетите по вещта, като се твърди, че претендираните
щети не могат да настъпят при описаното настъпване на ПТП.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от Удостоверение от Второ РУ-ОД МВР Варна и Удостоверение от П.
Р. с. „***"-В., че на 28.03.2025 год., между 12.00 и 13.55 часа, е паднало дърво на паркинг в
гр. В., ул. "П. Р.“ между бл.* и бл.*. При падането дървото е нанесло увреждания на лек
автомобил марка „Н.“, модел „М." с рег. № ***.
По случая е заведена Полицейска преписка № УРИ 436000-6306/07.04. 2025 г. по
описа на Второ РУ-ОД-МВР-Варна. Заявено е искане за изплащане на обезщетение от О. В.
по Молба с вх. № РД 25010358BH/23.04.2025 г. по което е получен отказ.
Размерът на вредите се установява от приета по делото САТЕ на вещото лице Г. Й. Д.,
чието заключение съда кредитира като компетентно дадено, ясно и обосновано.
Според вещото лице, имуществените вреди настъпили по отношение на лекия
автомобил собственост на ищеца, вследствие на падналото върху него дърво на 25.03.2025 г.
са засегнали външни детайли по купето и са представени със степента на увреждане във
изредените 11 позиции, изброени в табличен вид в отговора на въпрос №1, обективиран в
експертизата. Засегната е повърхността на задната броня и заден ляв калник/панел на
процесния автомобил „А. **", с рег.№ ***. Щетата е причинена от собственика на
автомобила поради недобрата видимост и лошите метеорологични условия - в тъмната част
на денонощието при което са увредени двата детайла в задната лява част на процесното
МПС.
Според вещото лице, видно от материалите по делото и констатацията за механизма
на настъпване на процесното събитие, описаните увреждания по процесния лек автомобил
марка „Н.“, модел „М." с рег. № ***, експертизата приема да са в причинна връзка с
констатирания механизъм на процесното събитие - след прекия контакт по повърхността на
детайли от външната част на купето със падналото върху автомобила дърво при налични
лоши метеорологични условия - буря със силен вятър. Експертизата приема констатираните
щети да съответстват на описания механизъм на констатираното събитие за мястото и за
засегнатите зони.
Щетите на процесния автомобил марка„Н.“, модел „М.“ с рег. № *** са установени по
време на Извършен оглед на процесния автомобил на 17 и 18.09.2025 г. и са подробно
записани със техните степени в табличен вид.
Според вещото лице, стойността на щетата - по вид, степен, стойност, общата им
стойност по средни пазарни цени на материалите и труда, необходими за възстановяването
на вредите по МПС-то, настъпили вследствие на инцидента, възлиза на 11671,67 лева
Съгласно разясненията, дадени в ППВС 7/1958г., отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за
чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. За
3
възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил работа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника и работникът да има вина за причинените вреди. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е
възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и
противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищцовата страна е да установи, следните
правнорелевантни факти, а именно: противоправно поведение на служител на ответника,
изразяващо се в конкретно действие/бездействие; действително претърпени вреди от ищеца,
които да са настъпили вследствие на противоправно поведение на служител на ответника;
причинна връзка между вредата и неправомерното действие/бездействие на служители на
ответника; размер и характер на понесените вреди.
От своя страна, в тежест на ответника по делото е да установи наведените от него
положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици –
наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на
претендираната сума, в случай че ищецът докаже нейната дължимост, в т.ч. и наличието на
съпричиняване от страна на ищцовата страна на вредоносния резултат.
При деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, всеки възложител на работа е отговорен за
вредите причинени от вещ, която е негова собственост или се намира под негов надзор.
Отговорността е безвиновна и с гаранционно обезпечителна функция. В този смисъл тя не
произтича от вината на възложилия работата. Затова няма място за презумптивна виновност
и за нейното опровергаване. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от
отговорност единствено, ако докаже, че прекият причинител на вредата не е действал
виновно или вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод на
възложената работа. В ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/1975г. са дадени
задължителни указания до съдилищата по повод приложението на чл. 45 /49/ ЗЗД и чл. 50
ЗЗД. Основанието за ангажиране отговорността по чл. 45, респ. чл. 49 ЗЗД е наличие на
виновно поведение на дееца, в резултат на което са били допуснати нарушения на
предписаните и общоприети правила по повод ползването на вещта, съобразно нейното
предназначение, т.е не се касае за вреди настъпили в резултат на специфичните свойства на
вещта. Случаят по разглеждания казус е именно такъв.
Съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с
влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в
собственост на общините.
Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 45 и сл. от Наредбата за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на
О. В. и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, О. В. носи отговорността по
4
поддръжката на насажденията от уличното озеленяване, като част от зелената система,
които се намират на територията й, чрез специализираните си служби. При неизпълнение на
поетото задължение, О. В. дължи обезщетение за причинените вреди.
Твърдяната от собственика увреда по горепосочения лек.автомобил, се установява от
показанията на разпитания пред ВРС свидетел К. В. К. ЕГН **********, без родство и дела
със страните по делото.
Причинно- следствената връзка между падането на дърво и причинената вреда се
установява отново от показанията на посочения свидетел, както и от представените
Удостоверение от Второ РУ-ОД МВР Варна и Удостоверение от П. Р. с. „***"-В., както и от
заведена Полицейска преписка № УРИ 436000-6306/07.04. 2025 г. по описа на Второ РУ-ОД-
МВР-Варна.
След като в задължение на съответната община е вменено в качеството й на
собственик на декоративната растителност на територията й, чрез служителите си да следи
за наличието на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото,
здравето и живота на гражданите, със задължението да бъдат премахнати своевременно, при
неизпълнението на това задължение се поражда отговорността по чл. 49 от ЗЗД.
По делото не се установи, посредством ангажиране на доказателства за наличие на
непредвидени обстоятелства, дължащи се на метрологичната обстановка, довели да
настъпване на процесното събитие-падане на дърво върху МПС.
Като акцесорна обезпечително - гаранционна отговорност за чуждо виновно
поведение, отговорността по чл.49 от ЗЗД не изисква виновно поведение на самия ответник
- юридическо лице. Тази отговорност, макар и обусловена от чуждо вредоносно действие не
изисква установяване на категоричен начин точния субект измежду персонала на
възложителя на работата е осъществил противоправното поведение в изпълнение на
възложената работа.
Съдът намира, че в настоящия случай са доказани изискуемите предпоставки за
уважаване на иска. О. В. е длъжна да възмезди увредения гражданин за
причинените вреди в установен от вещото лице по изслушаната САТЕ.
Поради което искът следва да се уважи в предявения размер по чл.214 ГПК – 11671,67
лева, на осн. чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер от
2321,87 лв., сбор от : д.т. 466,87лв., депозит за в.л. 350,00лв., адв. възнаграждение
1500,00лв. и д.такса за СУ 5,00лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 от ЗЗД, ответника О. В., с адрес гр. В., бул.„О. п.
п. № **, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца Т. М. Е. ЕГН **********, сумата от
11671.67лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по МПС - лек автомобил
марка „Н.", модел „М.", с peг № ***, изразяващи се в увреждане на капак преден, фар ляв,
фар десен, калник преден ляв, лайстна преден ляв калник, калник преден десен, облицивка
предна броня, декоративна решетка, таван купе, колона предна дясна, стъкло черно
тонирано, капак странично огледало, врата багажник горна част, основа калник преден ляв,
вследствие на паднало дърво върху автомобила на 28.03.2025г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 09.06.2025г.,
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника О. В., с адрес гр. В.,
бул.„О. п. п. № **, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА щеца Т. М. Е. ЕГН **********, сумата
от 11671.67лв., сумата в размер на 2321,87лв., представляваща сбор от сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, както следва: /д.т.
466,87лв., депозит за в.л. 350,00лв., адв. възнаграждение 1500,00лв. и д.такса за СУ 5,00лв./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от
ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6