Разпореждане по дело №39/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 февруари 2010 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20101200700039
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2010 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

624

17.07.2012 г.

година

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

07.17

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Мария Кирилова Дановска

Кирил Митков Димов

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Тонка Гогова Балтова

Въззивно частно гражданско дело

номер

20125100500260

по описа за

2012

година

С определение № 2285/04.06.2012 г., постановено по гр. д. № 980/2012 г., Кърджалийският районен съд е отменил обезпечението на бъдещ иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ с цена 650 лв., допуснато в полза на Веселка Костова Манолова от гр. Кърджали с определение № 1764/19.04.2012 г. по ч. гр. д. № 980/2012 г. по описа на КРС против „ДНД текстил” ООД- Кърджали чрез налагане на запор на банковите сметки на дружеството в конкретно посочени банки до размера на вземането от 650 лв., както и чрез налагане на запор на вземанията на „ДНД текстил” ООД от други търговски дружества до размера на вземането, при внасяне на гаранция в размер на 65 лв. по сметка на РС- Кърджали.

Недоволна от така постановеното определение е останала жалбодателката Веселка Костова Манолова от гр. Кърджали, която чрез пълномощника си адв. Д. Димитров от АК- Кърджали, го атакува с молба да бъде отменено като неправилно. Излага съображения.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК писмен отговор не е постъпил.

Въззивният съд като извърши проверка на определението по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

С определение № 1764/19.04.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 980/2012 г., Кърджалийският районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ с цена 650 лв. в полза на Веселка Костова Манолова от гр. Кърджали против „ДНД текстил” ООД- Кърджали чрез налагане на запор върху банковите сметки на „ДНД текстил” ООД- Кърджали в определени банки, както и чрез налагане на запор на вземанията на „ДНД текстил” ООД от други търговски дружества до размера на вземането от 650 лв. при внасяне на гаранция по сметка на РС- Кърджали в размер на 65 лв. С определението съдът дал на молителката едномесечен срок да предяви иск по чл. 128 т. 2 от КТ против „ДНД текстил” ООД гр. Кърджали пред Районен съд- Кърджали. Определението било връчено на пълномощника на молителката на 27.04.2012 г. Първоинстанционният съд приел, че при извършена справка в деловодството на Кърджалийския районен съд било установено, че иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ с ищец Веселка Костова Манолова срещу „ДНД текстил” ООД- Кърджали, не бил предявен в дадения срок, който изтекъл на 27.05.2012 г.

С определение № 2285/04.06.2012 г., постановеното по същото дело, съдът служебно отменил допуснатото обезпечение в полза на Веселка Костова Манолова като приел, че поради незавеждане на иска в дадения от съда срок, били налице предпоставките на чл. 390 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Съдът е изложил и съображение, че образуваното гражданско дело с правно основание чл. 422 от ГПК, представлявало друг иск за съществуването на вземането, предявено със заявление по заповедно производство, което било ирелевантно към допуснатото обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ.

Така постановеното определение е правилно, поради следното:

Не се спори, че с определение на Кърджалийския районен съд, е било допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на Веселка Костова Манолова с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ с цена в размер на 650 лв., което било връчено на пълномощника на молителката на 27.04.2012 г. С резолюция от 30.05.2012 г. /на стр. 9 върху разписката за връчване на съобщението с препис от определението/ съдията- докладчик възложил да се извърши справка в деловодството на съда дали има образувано дело с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ. По делото е приложена бележка с подпис на деловодител от 31.05.2012 г. /стр. 10/, в която е записан номер на частно гражданско дело и номер на гражданско дело- чл. 422 от ГПК, без да има други отбелязвания.

При тези данни тази инстанция приема, че са налице предпоставките на чл. 390 ал. 3 изр. 2 от ГПК за служебна отмяна на допуснатото от съда обезпечение. След като вслучая е допуснато обезпечение на бъдещ иск и е определен едномесечен срок за предявявÓнето му, а молителката не е сторила това в определения срок, като в нейна тежест е било да представи доказателства за предявяването, съдът служебно отменя обезпечението, както правилно е процедирал първоинстанционния съд.

За пълнота следва да се посочи, че по делото липсват доказателства за заведено от молителката против „ДНД текстил” ООД- Кърджали производство по чл. 422 от ГПК, на коя дата, с какъв предмет и размер на вземането. Приложената към първоинстанционното производство бележка на л. 10, с изписани номера на дела, не представлява такова. Но след като първоинстанционният съд е приел, че молителката е предявила иск по чл. 422 от ГПК, и тъй като положението на същата като жалбодател не може да се влошава, тази инстанция счита, че дори да се приеме, че е предявен установителен иск по чл. 422 против същия ответник и за същото вземане, до размера на който е допуснато обезпечение, то няма съответствие между иска, за който е било допуснато обезпечението- осъдителен по своя характер, и установителния иск по чл. 422 от ГПК като продължение на заповедно производство. В тази връзка следва да се има предвид, че обезпечение се допуска за конкретно определен иск по вид, размер и страни, като съдът преценява налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; налице ли е обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца да е невъзможно или да се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза; адекватност на исканата обезпечителна мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства.

С оглед изложеното и след като жалбодателката не е предявила в дадения й от съда срок иска, за който е било допуснато обезпечението, жалбата й се явява неоснователна. Поради това, следва да се потвърди атакуваното определение.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2285/04.06.2012 г., постановено по гр. д. № 980/2012 г. по описа на Кърджалийският районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/