Определение по адм. дело №2944/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от С. З. А., [ЕГН], от гр.Варна, чрез пълномощника й адв.А. Д. от АК - Варна, срещу Заповед № GPAM-2220912/16.11.2025г на командир отделение към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Шумен, с която за нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 и чл.175 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП й е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата е направено и особено искане на осн.чл.166 ал.2 от АПК да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения ИАА, със следните аргументи: 1). Допуснатото предварително изпълнение изобщо не е мотивирано на осн.чл.60 ал.1 от АПК, в заповедта липсва дори разпореждане в този смисъл; 2). Предварителното изпълнение създава тежки лични и професионални последици за жалбоподателката, която е вдовица, живее в СО „Д. чешма“, където има градски транспорт само три пъти дневно, а това ще й попречи да се грижи и да обслужва 89-годишната си майка, като я води по лекари; освен това тя ще бъде уволнена от работа като старши учител в ПГ КМКС „Акад.Б. С.“ в гр.Варна, понеже не може да изпълнява трудовите си задължения и да ходи на работа в определени часове. Приложени са и копие от лична карта на С. М. С., р. 02.05.1936г, трудов договор на жалбоподателката с ПГ КМКС „Акад. Б. С.“ – Варна от 09.09.2024г, писмо до жалбоподателката за регистриране на административен адрес гр.Варна, [улица]за [ПИ] по КК на гр.Варна; снимка на интернет сайта на Варна трафик за разписанието на автобусна линия №30.

След като прецени приложените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В оспорената Заповед № GPAM-2220912/16.11.2025г командирът отделение към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Шумен е изложил, че на 16.11.2025г в община Шумен по път І7 км.120.224 в посока път І2 жалб.С. А. управлявала л.а. „Сузуки SX4“ с временен рег. № ******, собственост на V. F., който не е регистриран по надлежния ред и на което табелите с регистрационен номер са с изтекъл срок на валидност до 26.10.2025г. Прието е, че с горното е извършено виновно нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, за което на осн.чл.22 от ЗАНН и чл.171 т.1 б. з)гг) от ЗДвП и във връзка с чл.175 ал.3 от ЗДвП на водачката е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Видно от отбелязването в нея, заповедта е връчена лично на жалб.А. на 16.11.2025г. В нея е указано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред АС – Варна, а жалбата, по която е образувано настоящото производство е входирана в ОДМВР-Шумен на 27.11.2025г. При тези данни съдът приема, че и жалбата, и особено искане са депозирани в рамките на 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК, съотв. в срока по чл.166 от АПК.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Депозирането на искане по реда на чл.166 ал.2 от АПК не е ограничено в срок – предпоставка за допустимостта му е единствено наличието на висящо, неприключило съдебно производство по оспорването на заповедта за ПАМ, и това условие е изпълнено в настоящия казус. Искането е отправено от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.

Съгл.чл.172 ал.1, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; предварителното им изпълнение е допуснато по силата на закона съгл.чл.172 ал.3 от ЗДвП; заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгл. ТР №5/08.09.2009 г на ВАС и чл.166 ал.4 от АПК. От така възприетата законодателна уредба явства, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС на водача, е допуснато еx lege, т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон.

Доколкото в този случай издателят на акта действа в условията на обвързана компетентност и този въпрос е извън преценката му, за него не съществува задължение да мотивира предварителното изпълнение на акта си. Нещо повече – предвид законоустановеността на конкретната ПАМ издателят на заповедта за прилагането й не разполага с компетентност да я мотивира. Поради това липсата на мотиви по този въпрос не съставлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на допуснатото по силата на закона такова изпълнение.

Именно поради изричното предвиждане на чл.172 ал.6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл.166 ал.2 от АПК молителят дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус.

Твърдението, че ПАМ е очевидно незаконосъобразна и несъразмерна, както и това, че е налице сериозна вероятност за отмяна на заповедта за прилагането й поради неправилно приложение на материалния закон не са предмет на настоящото произнасяне, а на това със съдебен акт по същество.

Твърдението, че ПАМ създава тежки лични и професионални последици за жалбоподателката, изразяващи се конкретно в невъзможност да се грижи за възрастната си майка, както и да полага труд и да реализира доходи поради неизбежното й уволнение от изпълняваната от нея длъжност старши учител, на първо място са недоказани. Копието на личната карта е на лице с имена С. М. С., за която липсват данни да е в родствена връзка с жалб. С. З. А., съответно – и да има задължения, и то еднолично да се грижи за нея и да я води по лекари. Ако се приеме, че живеят в едно домакинство поради съвпадение на адреса им – гр.Варна, [улица] – то същият не се намира в СО „Д. чешма“, а кв.Виница, който е непрекъснато транспортно свързан с център на гр.Варна като негов квартал, с повече от един автобусни линии. Посоченият в писмото от Район „Приморски“ адрес гр.Варна, [улица]действително се намира в СО „Д. чешма“, но липсват доказателства, че жалбоподателката живее там постоянно и то със С. М. С..

Твърденията за настъпване на тежки лични и професионални последици за жалбоподателката от лишаването й от правоуправление на МПС са и неоснователни. От една страна възможността за полагане на труд и реализиране на доходи по никакъв начин не е императивно свързана и обусловена от възможността за управление на МПС; конкретно – възможността жалбоподателката да упражнява професията си на старши учител в ПГ КМКС „Акад.Б. С.“ по никакъв начин не е обусловено от правоспособността й да управлява МПС, съответно – временното й лишаване от такава обективно не може да бъде причина за прекратяване на трудовото й правоотношение. Освен това възможността лично да управлява МПС далеч не е единствената такава за жалбоподателката за придвижване в пространството и за нормалното й ежедневно функциониране и изпълнение на семейни и професионални задължения.

В заключение съдът намира, че жалбоподателката безспорно търпи имуществени и неимуществени вреди от допуснатото от законодателя предварителното изпълнение на ЗППАМ, изразяващи се в невъзможността лично да управлява МПС. Тя обаче не ангажира доказателства, че в конкретния казус засегнатият й личен, частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв по см.чл.60 ал.1 от АПК, и то до степен да го преодолява, поради което съдът ги приема за несъществени. Но дори в случай на реално настъпили такива вреди за жалбоподателката в резултат на невъзможността на управлява автомобил в определен период от време, то те не биха и трудно поправими, тъй като съобразно константната съдебна практика при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна, същите подлежат на репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителката не е оборила установената с чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП презумпция, т.е. не е доказала, че предварителното изпълнение на ПАМ ще й причини значителна или трудно поправима вреда, което квалифицира молбата й по чл.166 ал.4 вр.ал.2 от АПК като неоснователна и налага отхвърлянето й. В заключение следва да бъде посочено, че доколкото нито специалния ЗДвП, нито общия АПК съдържат изрична забрана, оспорващата би могла да поиска отново спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта – при възникване на нови релевантни обстоятелства относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди за него.

Мотивиран от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. З. А., [ЕГН], от гр.Варна, чрез пълномощника й адв.А. Д. от АК - Варна, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-2220912/16.11.2025г на командир отделение към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Шумен, с която за нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 и чл.175 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.171 т.1 б.з)гг) от ЗДвП й е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 (шест) месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд - София.

Препис от определението да се връчи само на молителката чрез адв.А. Д..