РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ВГД
№ 10917 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 90224/10.04.2019 г., постановено по ГД № 79184
по описа за 2017 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 138 с-в, е уважен
предявеният от ET „Б.Е.Г.“ срещу „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД (с наименование към настоящия момент „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ET „Б.Е.Г.“ не дължи на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД сумата от 3159,56 лв., представляваща коригирана цена за потребена
електроенергия за периода от 04.05.2017 г. до 01.08.2017 г. за обект, находящ
се на адрес: гр. Бяла Слатина, ул. „*******№***, с кл. № 210005485197, за която
сума е издадено дебитно известие с № *********/26.10.2017 г.
С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и
по разноските, дължими от страните съгласно чл. 78 от ГПК за
първоинстанционното производство съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от исковете.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в която се излагат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл касателно сумата от 786,67 лв. с ДДС по фактура № **********/10.08.2017
г., издадена във връзка с Констативен протокол № 3019898/01.08.2017 г., като
въз основа на цитираната фактура е издадено и дебитно известие с №
*********/26.10.2017 г. Сочи се, че по надлежния ред е установена
нерегламентирана манипулация на монтираното в обекта средство за търговско
измерване (СТИ), в резултат на което е извършена корекция на електроенергия на
ищеца. Жалбоподателят счита за несъмнено, че ищецът фактически е бил уведомен
за корекцията непосредствено след проверката, а освен това в чл. 17, 18 и 49,
ал. 2 от ОУ бил предвиден ред за уведомяване на потребителя. Ето защо същият не
е съгласен с мотива на районния съд, че ответникът не е изпълнил задължението
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Релевират се доводи и за допуснати от първата
инстанция съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка
въззивникът отправя искане до СГС като въззивна инстанция да отмени изцяло обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения
иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна ET „Б.Е.Г.“ чрез адв. К.Д., с който се
оспорва въззивната жалба и доводите, изтъкнати в нея. Излага се становище за
правилност на обжалваното решение, поради подробно наведени в отговора аргументи.
В тази връзка счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено в цялост. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да
се произнесе само по релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в
останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на
чл. 272 от ГПК.
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата
обстановка. Във връзка с чл. 269 от ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение в обжалваната част,
като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може
да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва
да даде и правна квалификация на исковете.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на
правен интерес от обжалването, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният
съд е приел, че не се спори, а и че се установява от формираната по делото
доказателствена съвкупност, че ищецът има качеството потребител на електрическа
енергия, респ. че между страните по делото в процесния период е било налице
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия за процесния обект, както и че за исковия период въз основа на
представения констативен протокол е начислена процесната сума, за която е
издадено и посоченото дебитно известие. СРС е основал решението си на база
приобщените по делото доказателства – писмени документи, свидетелски показания,
заключенията на назначените по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и комплексна
съдебна експертиза, относно качеството на ищеца „потребител на електрическа
енергия“, за извършена проверка, при която е установена неизправност в
средството за търговско измерване (СТИ) – констатирана външна намеса,
изразяваща се в промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на
консумираната електрическа енергия, за това, че процесната сума е начислена
като корекция по раздел IX от ПИКЕЕ, както и че в приложимите общи условия не е
предвиден ред за уведомяване на клиентите.
Изложените от първоинстанционния съд фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях, без да
е необходимо да ги повтаря.
По оплакванията в жалбата настоящият въззивен състав
намира за необходимо да добави следното:
Налице е установена съдебна практика (напр. Решение №
111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., ВКС, I ТО; Решение № 173 от
16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. ВКС, II ТО; Решение № 203/15.01.2016 г. по
т.д. № 2605/2014 г., I ТО), според която със ЗИД на Закона за енергетиката
(обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, т. е. само при предвиждане
в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за
предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество: 1. да създаде правила за измерване на
количеството електрическа енергия със съответно на новата законова уредба,
въведена със ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) съдържание (в
случая такива са създадени – цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013
г.); и 2. да създаде общи условия на договорите с крайния потребител на ел.
енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за
доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две
предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното дружество,
чиято е доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия
състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на
сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира
доказателства в посочения по-горе смисъл. Ответната страна нито е релевирала
твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на действащите общи
условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки (като в тази
връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите,
предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на
електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ), следователно и при прилагане
неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване
следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени
действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията
в цитираната законова разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва
уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изменени с Решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат клауза, която да урежда реда за
уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на
сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 от ОУ не отговаря на законовото
изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено
задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече
извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който следва
да стане това. Клаузата на чл. 49 от общите условия също няма значение на
определяне на ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са
адресите за кореспонденция между страните.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй като не се
доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ
да приеме нови общи условия, в чието съдържание да е предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца
не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период, което прави предявеният отрицателен установителен иск
изцяло основателен само на това основание. С оглед на което безпредметно се
явява обсъждането на останалите оплаквания, релевирани във въззивната жалба,
обуславящи, според въззивника, неоснователността на исковата претенция.
По отношение оплакването на въззиника, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по целия спорен предмет, настоящият
въззивен състав намира следното. Едновременно с въззивната жалба въззивникът е
депозирал пред СРС и молба по чл. 250 от ГПК за допълване на решението
касателно сумата от 786,67 лв. с ДДС по фактура № **********/10.08.2017 г. СРС
се е произнесъл по молбата, неговият акт е връчен на въззивника, като от
последния не е постъпила жалба по чл. 250, ал. 3 от ГПК, с оглед на което СГС,
действащ като въззивна инстанция, не дължи произнасяне в тази насока.
По изложените съображения се налага приемането на
извод, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния
снабдител – ответника, цената на неизмерената електрическа енергия, определена
след извършена корекция на сметката за минал период. Предявения отрицателен
установителен иск е изцяло основателен, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По отношение
на разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено
въззиваемият ищец. Същият доказва да е извършил разноски в размер на 452,00 лв.
за адвокатско възнаграждение – платено в брой, което следва да бъде присъдено в
пълен размер по следните съображения. Макар въззивникът
да е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение надхвърля незначително определеното на основание чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (НМРАВ).
На основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ размерът на минималното адвокатско възнграждение
в случая възлиза на 451,17 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от ГПК, тъй като цената на
иска е под 5000,00 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90224/10.04.2019 г., постановено по ГД №
79184 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, III ГО, 138 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** община, р-н „Младост“, БенчМарк
Бизнес център да заплати на ET „Б.Е.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 452,00 лв. (четиристотин петдесет и два лева), представляваща
заплатено от страната адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.