Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на седми април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ИВАН КИРИМОВ
при секретар Цветелина Добрева, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 3751/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5144924/05.09.2019 г. на Н.М. –ответник по гр.дело № 4482/2015 г., Софийски районен съд, 174 състав срещу постановеното по него Решение № 183485/02.08.2019 г., в частта която е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца: 642, 93 лв. цена за доставена до имот, върху който същият има право на ползване, топлинна енергия за периода 11.2011 г. – 04.2013 г. ведно със законна лихва от 14.08.2014 г. до окончателното плащане; 110, 61 лв. лихва за забава за периода 31.12.2011 г. – 29.07.2014 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че въпреки доказаното по делото право на собственост върху имота, то никога не е ползвано видно от воденото дело за погасяването му. Поддържа се, че липсва подписан от потребителя договор за доставка на топлинна енергия. Счита се, че извлечението от счетоводството на дружеството не доказвало размера на вземането
Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени Претендират се разноски.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД редовно уведомен на 18.10.2019 г. не взема становище в законоустановения срок
Третото лица-помагач „Т.с.” ЕООД редовно уведомено на 31.10. 2019 г. не взема становище в законоустановения срок.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.с.” ЕООД редовно уведомено не взема становище.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 4482/2015 г., Софийски районен съд, 174 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД с твърдението, че ответника Н.М. е титуляр на вещно право на ползване на топлоснабден имот с абон. № 100320, до който в периода 11.2011 г. – 04.2013 г. е доставяна топлинна енергия, която останала незаплатена. Към нейната стойност останала неиздължена и таксата за дялово разпределение, извършвана ежемесечно от топлинен счетоводител, избрано от ОС на Етажната собственост, с който дружеството имало договор за възлагане изпълнението на тази услуга. Предвид проведеното заповедно производство по което постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение за дружеството възникнал правен интерес да установи вземането си срещу ответника за: 699, 15 лв. цената на доставената, но незаплатена топлинна енергия за посочения период; 124, 51 лв. законна лихва за забава за периода 31.12.2011 г. – 29.07.2014 г., ведно със законна лихва върху тези суми от 14.08.2014 г. до окончателното плащане.
Ответникът е оспорил изцяло предявените искове по основание и размер. Поддържал е, че не е ползвал топлинна енергия, такава не е доставяна до дома му и изчисленията не били правилни.
По делото е конституирано „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
По делото са представени: Нотариален акт от 20.06.2014 г. за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане № 128, том втори, рег. № 4577, нот. дело № 280/2014 г., с който е учредено и пожизненои право на ползване върху имота на Н.М.; Нотариален акт от 20.06.2014 г.за поправка на цитирания нот. акт № 154, том втори, рег. № 4921, нот. дело № 305/2014 г.Договор № 3232/30.08.2002 г. за възлагане извършването на услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост, в която се намира топлофицирания апартаменти и „Техем сървисиз” ЕООД, ведно с протокол от проведено ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***. за 2008 г.; Договор № 94/01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.” ЕАД и „Т.с.” ЕООД; извлечение от счетоводството на дружеството за задълженията на абонатен № 100320 ; дялово разпределение за отоплителните периоди 01.05.2011 г. – 30.04.2013 г.; известия за доставка на дялово разпределение за процесния период.
Според изслушаната и приетата по делото СТЕ сградата, в която се намира топлоснабдения имот е била с непрекъснато топлоснабдяване за периода предмет на делото, ежемесечно са извършвани отчети на данните и е приспадана топлинната енергия за технологични разходи. Дяловото разпределение на топлинния счетоводител било в съответствие с нормативните изисквания. Изравнителната сметка за процесния период била в размер на 8, 32 лв.Общата сума за потребена енергия по прогнозни данни била 634, 61 лв. (366, 15 лв. – сума за отопление; 205, 24 лв. топлина отдадена от сградната инсталация и 63, 22 лв. битово горещо водоснабдяване). Измервателните уреди в абонатната станция са преминали метрологична проверка през 2013 г.
По делото е изслушана и приета ССчЕ, според чието заключение към 04.02.2019 г. липсвали данни за заплащане на дължимата сума. Извън исковия процес са погасени задължения на обща стойност 83, 35 лв. Общото задължение за доставената топлинна енергия е 670, 59 лв., за дялово разпределение 28, 56 лв.Размерът на лихвата за топлинна енергия и дялово разпределение за периода 05.01.2012 г. – 29.07.2014 г. е в размер на 124, 51 лв.
Изслушана е и свидетелката С.А.– съседка на имота, която е посочила, че имотът винаги се е ползвал от собственичката Симона – майка на ответника.
Въз основа на тези доказателства съдът е приел в своето решение, че ответникът е бил титуляр на правото на ползване на имота за процесния период и като такъв е бил в договорни взаимоотношения с топлопреносното дружество по силата на закона. Приел е, че до имота била доставяна топлинна енергия въз основа на данните от СТЕ и за процесния период не са постъпвали плащания.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество
е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотините му. В съответствие с изложените възражения в жалбата съдът следва да
добави следното:
Облигационното правоотношение между клиент на топлинна енергия и предприятието-доставчик възниква по силата на закона, но при определени предпоставки, една от която е качеството на собственик или титуляр на вещно право на ползване – чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката. По делото е безспорно доказано, че ответникът е титуляр на правото вещно право на ползване учредено му с Нотариален акт № 171, том осми, рег. № 7465, нот. дело № 1427/2004 г. на нотариус с рег. № 263 при НК. Обстоятелството, че това учредяване е станало преди процесния период не означава, че в неговите рамки то не съществува, тъй като по своята правна същност вещното право на ползване е безсрочно освен ако не е уговорено друго. Възражението, че то е погасено по давност не се доказва.
Правилно съдът е извършил изчисленията за дължимите суми, опирайки се на специалните знания на ангажираните по делото вещи лица. Неоснователно е възражението, че до имота на ползвателя не е доставяна топлинна енергия, тъй като ищецът, в чиято тежест беше да докаже това обстоятелство, установи доставянето на топлинна енергия до абонатната станция, общото количество, отчисленията на технологичните загуби при общата абонатна станция, дяловото разпределение от топлинния счетоводител.
Въз основа на изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Въззиваемата страна е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно сложността на делото следва да бъде определено в размер на 100 лв.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183485/02.08.2019 г. по гр.дело № 4482/2015 г., Софийски районен съд, 174 състав.
ОСЪЖДА Н.С.М., ЕГН ********** със адрес: *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 2 ГПК 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./