Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Сливен, 12.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Д.Н.
като разгледа
докладваното гр.д.№ 66 по описа за
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е извършвало доставяне на питейна вода на адреса на ответника, за периода от 1.06.2010г. до 31.08.2015г., на стойност 1714.97 лева - главница, като върху доставките на питейна вода за този период е начислена мораторна лихва в размер на 496.22 лева, начислена към 01.10.2015 г.
Поискано е да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница в размер на 1714.97лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.06.2010г. до 31.08.2015г., за имот находящ се в с.Г.А., общ. Сливен и мораторна лихва в размер на 496.22 лева, начислена към 01.10.2015 г.Направена е претенция за присъждане на разноските по исковото и заповедното производство.
Съдът е квалифицира така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 200 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 208 ал. 1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицира така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на доставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.06.2010г. до 31.08.2015г., на посочения в исковата молба адрес,правилното начисляване на оставянето и консумирането на питейна вода за периода от 1.06.2010г. до 31.08.2015г., е тяхна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание адвокат
пълномощника на ищцовото дружество Рафайловмоли предявените искове да бъдат
уважени като основателни и доказани и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание адвокат
пълномощника на ответника Мавродиев моли да бъдат отхвърлени предявените искове
като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото 57 броя фактури се установява, че за периода от 1.06.2010г. до 31.08.2015г.на ответника П. С.Г. е начислена 1714.97лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за имот, находящ се в с.Г.А., общ. С. и мораторна лихва в размер на 496.22 лева, начислена към 01.10.2015 г.
От карнетен лист се установява, че за периода от 6.03.2013г. до 4.04.2016г. водомера на ответника е отчитан редовно до 9.11.2013г., а след това са начислявани служебно съответните кубици питейна вода.
От свидетелските показания на Пеньо Пенев/нкасатор в ищцовото дружество/ се установява, че на процесният адрес живеят седем човека постоянно.На Свидетеля не е осигуряван достъп до водомера и съответното инкасатора е начислявал служебно съответните суми.
На 5.11.2015 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен срещу С.А.Х. за сумата от 1714.97лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.06.2010г. до 31.08.2015г. за имот, находящ се в с.Г.А., общ. Сливен и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 496.22 лева, начислена към 01.10.2015 г.
На 6.11.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по силата, на която С.А.Х. следва да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Сливен сумата от 1714.97лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.06.2010г. до 31.08.2015г. за имот, находящ се в с.Г.А., общ. Сливен и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 496.22 лева, начислена към 01.10.2015 г., законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане,както и направените разноски в заповедното производство в размер на 45.22 лв.
Заповедта е връчена на Х. на 23.11.2015 г. На 27.11.2015 г. е входирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
С определение от 30.11.2015 г . е указано на заявителя в едномесечен срок от връчване на определението следва да предяви иск за установяване на вземането си. Определението е връчено на заявителя на 7.12.2015 г. и исковата молба е входирана на 7.01.2016 г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г., ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок, след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 от ОУ потребителят заплаща дължимите суми, в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1714.97лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.06.2010г. до 31.08.2015г. за имот, находящ се в с.Г.А., общ. Сливен, съдът намира претенцията за основателна. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ВиК , одобрени с решение на ДКЕВР от 23.06.2006 г. , ВиК оператора издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактурите. В чл. 31, ал. 2 от ОУ на ВиК е визирано задължение потребителите да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането, като съгласно чл. 33 потребителя заплаща дължимите суми-в брой на каси, по банков път чрез директен превод или чрез разплащателна сметка. Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения в общите условия срок, както и факта, че потребителя на услугата Х. съответно не ги е плащала в едномесечен срок от издаването им.Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи купувача дължи плащането на цената при предаване на стоката, освен ако не е уговорено друго. В конкретния случай в ОУ на монополиста е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето на стоката битова питейно вода и услугите водоснабдяване и канализация. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. потребители на услугите ВиК са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В производството безспорно се доказа, че ответникът е ползвал и не е заплатил питейна вода, както и услугите водоснабдяване и канализация доставени от ищцовото дружество.
С оглед изложеното ще следва да бъде признато за установено, че С.А.Х. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Сливен сумата от 1714.97лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.06.2010г. до 31.08.2015г. за имот, находящ се в с.Г.А., общ. Сливен.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 294 от ТЗ , вр. чл. 42 от ОУ на ВиК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество мораторна лихва в размер на 496.22 лева, начислена към 01.10.2015 г., съдът намира предявеният иск за основателен. Съгласно чл. 42 от ОУ на ВиК при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа, до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ищцовото дружество, ще следва да бъде осъден ответникът да му заплати направените по делото разноски в размер на 599.60 лв., представяваща направени разноски в заповедното и в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С.А.Х., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 1714.97лева/ хиляда седемстотин и четиринадесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от 1.06.2010г. до 31.08.2015г. за имот, находящ се в с.Г.А., общ. Сливен , ведно със законната лихва за забава върху главницата от 5.11.2015 г. до окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С.А.Х., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 496.22 лева / четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/,представляваща мораторна лихва начислена към 01.10.2015 г.
ОСЪЖДА С.А.Х., с ЕГН **********,*** да заплати на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Шести септември № 27 , БУЛСТАТ ********* сумата от 599.60лева/петстотин и деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени по заповедното и исковото производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: