ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№..................../24.07.2020
година
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: А.
НЕНОВА
А. АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова частно
гражданско дело № 16159/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е молба на К.И.Д., с ЕГН ********** *** и
от Д.И.Д. С. с ЕГН **********, със същия адрес, чрез пълномощника им адв.А.К.Д. от САК, със съдебен адрес: ***, взискатели по изп.дело №854/2019
по описа на ЧСИ А.П. с район на действие СГС, с която се иска съдът да допълни
постановеното по делото определение от 00520202 година в частта за разноските
като му бъде заплатено минимално адвокатско възнаграждение за оказване на помощ
на материално затруднени лица – К.И.Д. и Д.И.Д., на основание чл.38, ал.2, т.2
от Закона за адвокатурата.
Ответната страна по частната жалба –жалбоподателите
П. Т.И. и Т.И.Т. оспорват молбата за допълване на определението като
недопустима.
Съдът,
като взе предвид доводите на жалбоподателя и въз основа на доказателства по
делото приема следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена в срока за обжалване
на определението и е допустима. Същата е и частично основателна.
С постановеното определение № 6614 от 07.05.2020
година съдът е оставил без разглеждане жалба вх.№ 120815 от 04.10.2019 година
на П. Т.И., ЕГН ********** и Т.И.Т., ЕГН ********** чрез адв.С.С., в качеството им на трети лица за изпълнително дело № 20198490400854 по
описа на ЧСИ А.П. с рег. № 849 при КЧСИ, с район на действие СГС, за отмяна на изпълнителното действие за
извършване на въвод във владение на недвижим имот:
ателие 12, предверие 2, с адрес в гр. София, бул. “********
Съдът не се е произнесъл по разноските.
С оглед изхода на делото по частната жалба
, на насрещната страна – взискателите по
изпълнителното дело, се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
С отговора на частната жалба адв.А.К. е поискал да му бъде присъдено минимално
адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ на всяко от
материално затруднените лица взискатели , на
основание чл.38, ал.2 т.2 от ЗА, като съответно е приложил и списък по чл.80 ГПК. Приложен е и договор за правна защита и съдействие от 27.11.2019 година,
сключен от адвоката с К.И.Д. и Д.И.Д. С. , в който е договорено че правната
защита се осъществява безплатно при възнаграждение определено по реда на чл.38,
ал.2, т.2 от ЗА.
По силата на посочената разпоредба адвокатът може да
оказва може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица като същият има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. Приложимата в случая
разпоредба на Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- чл.11 е отменена с влязло в сила решение №5419 от 08.05.2020 г.
по адм. дело №14384/2019 г. на ВАС, II колегия.
Действието на посочения съдебен акт обаче е занапред, съгласно приетото в ТР
№2/2016 г. на ОС на ВАС: "Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят
е въвел специална правна норма - чл.195 ал.1 АПК, съгласно която подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на
подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение,
този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Последващо съдебно решение, с което подзаконовия нормативен
акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди
възникналите обществени отношения".
В случая минималния размер на
адвокатското възнаграждение по чл.11 от Наредбата е изменен въз основа на
решението на ВАС, с ДВ, бл.45 от 2020 година, в сила от 15.05.2020 година.
Разпоредбата на чл. 11 от Наредба 1/2004
г. в редакцията към 27.11.2019 година, датата на договора за правната помощ,
както и към момента на постановяване на определението на съда и молбата по
чл.248 ГПК / , който съдът приема за релевантен – приложима в случай на
обжалване действия на СИ, когато жалбата се разглежда в открито съдебно
заседание, предвижда минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Поради изложеното на адвоката на взискателите следва да се изплати адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38, ал.2, т.2 от ЗА, общо в размер на 300 лева, тъй като защитимият интерес е един и същ. В този смисъл е неоснователно е искането за присъждане на отделно възнаграждение за осъществена правна помощ на всеки от жалбоподателите.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , на основание чл.248 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА
Определение № 6614 от 07.05.2020 година, постановено по
ч.гр.дело № 16159/2019 година на СГС, VІ състав, ЧЖ в частта за разноските , в следния смисъл:
ОСЪЖДА П. Т.И.,
ЕГН ********** и Т.И.Т., ЕГН ********** и двете със съдебен адрес: *** да заплатят
на адвокат А.К.Д. от САК, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на
основание чл.38, ал.1, т.2, във връзка с ал.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за оказана безплатна адвокатска
помощ във въззивното производство на К.И.Д. и Д.И.Д. С..
Оставя без уважение молбата в останалата част.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок пред САС от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.