Определение по дело №3612/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 06.03.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3612 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът Професионална гимназия по химични и хранителни технологии, гр. Пазарджик чрез пълномощника си адвокат Ц. твърди, че ответницата М.И.А. е работела като директор на професионалната гимназия, но трудовото й правоотношение е било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по силата на Заповед № РД-12-421/22.12.2015 г., връчена й на 23.12.2015 г.

            Поради дисциплинарното уволнение тя дължи на ищеца обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестие, което за последния пълен отработен месец – месец декември 2014 г. е било в размер на 2 137,86 лв., ведно със лихва за забава в размер на 561,12 лв.

            Моли да бъде осъдена ответницата да му заплати обезщетение в размер на 2 137,86 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и лихва за забава за периода от 31.01.2016 г. до 30.08.2018 г. в размер на 561,12 лв.

            Претендира разноски.

            Представя писмени доказателства: заповед, ведомост заплати, споразумение, калкулатор лихви.

            В случай, че ответницата оспори размера на исковете, моли да бъде назначено вещо лице, което да даде заключение за размера на дължимото обезщетение и законната лихва.

            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М.И.А. оспорва размера на заявените претенции.

            Счита, че полученото от нея брутно трудово възнаграждение за месец декември 2014 г. включва компоненти, които нямат постоянен характер, представляват по естеството си еднократни и/или годишни плащания, договаряни допълнително, които нямат характер на основно или брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ и чл. 17 Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

            Не възразява да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства и да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза, като моли на вещото лице бъде указано да съобрази цитираните по-горе законови разпоредби.

            Моли за отхвърляне на исковете в частта, която не съответства на законовата регламентация, и за присъждане на разноски.

            Не сочи доказателства.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни  искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за обезщетяване на работодателя за неспазен срок на предизвестие при дисциплинарно уволнение на работник или служител и чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Основателността на главния иск зависи от наличието на дисциплинарно уволнение, а на иска за забава – от настъпването на срока за изпълнение. В тежест на ищеца е да установи тези факти при условията на пълно и главно доказване. В негова тежест е да установи и размера на претендираните вземания с оглед направеното от ответницата оспорване.

С оглед становищата на страните съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обявява за безспорно между тях обстоятелството, че ответницата е работила като директор на Професионалната гимназия по химични и хранителни технологии, гр. Пазарджик на безсрочен трудов договор, който е бил прекратен с дисциплинарно уволнение по силата на Заповед № РД-12-421/22.12.2015 г. на министъра на образованието и науката, връчена на ответницата на 23.12.2015 г. Между страните е безспорно и обстоятелството, че последният пълен отработен месец на ответницата е месец декември 2014 г.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            За установяване на размера на дължимото обезщетение и законната лихва следва да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза, като в заключението си вещото лице следва да съобрази разпоредбите на чл. 228, ал. 1 КТ и чл. 17 Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 12.04.2019 г. от 10,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки да даде заключение за размера на дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестие при дисциплинарно уволнение и законната лихва при съобразяване с разпоредбите на чл. 228, ал. 1 КТ и чл. 17 Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

            ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 лв., вносими от ищеца по сметка на Районен съд – Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването.

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Цветанка Христова Ковачка, която да се призове след внасяне на депозита.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на ответницата.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: