Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4 / 13.1.2015 г.
град Карнобат,13.01.2015 год.
Карнобатският районен съд,………..колегия,в публично заседание на
тринадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
при секретаря В.Х. и в присъствието на прокурора………..,
като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ
гр.дело № 765 по описа за 2014 година,за да се произнесе взе предвид :
Предявената претенция намира своето правно основание в разпоредбата на
чл.224,ал.1,чл.222,ал.1
и чл.220,ал.1,във връзка с чл.128,т.2 от КТ,във връзка с чл.310,ал.1,т.1 и сл.
от ГПК.
Ищецът Х.А.Д.,ЕГН-**********,***,в качеството му на ищец,действащ чрез представителя си по пълномощие адвокат С.Г.-Т. ***,съдебен адрес : град Карнобат,ул.”Сашо Кофарджиев” № 2,твърди в молбата си,че работил в Общинско предприятие „БКД”-град Сунгурларе,Област Буртас по трудов договор на длъжност „Шофьор,тежкотоварен автомобил”.С акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 0000046/14.07.2014 година трудовото му правоотношение било прекратено,считано от 14.07.2014 година.Със същия акт му се определили и обезщетения,както следва:
-обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни,възлизащо на 367.15 лева.
-обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ,поради оставянето му без работа,възлизащо на 669.50 лева.
-обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие,възлизащо на 669.50 лева.
До настоящия момент тези обезщетения не му били изплатени. Работодателят не му изплатил и дължимото възнаграждение за труд/заплата/ за месец юли 2014 година,т.е. 9 работни дни в размер на 194.37 лева.
Ответното предприятие му дължало описаните обезщетения и възнаграждения за труд в общ размер на 1900.52 лева,като същият отказал да му ги изплати.
С исковата си молба ищецът претендира съда да осъди ответника да му заплати освен гореупоменатата сума в размер на 1900.52 лева,ведно със законната лихва от предявяването на настоящата молба до окончателното й изплащане,а така също и направените от него разноски по делото.
Конкретните обстоятелства,от които произтича претендираното от ищеца
право,респективно-тези,имащи правно и доказателствено значение за пре-дявените от него искове са : акт за прекратяване трудово правоотношение № 0000046/14.07.2014 година и предизвестие от 14.07.2014 година.
В съдебно заседание претенцията се поддържа,като ищецът е направил изменение на иска си на основание чл.214,ал.1 от ГПК,респективно-по отношение размера на претенцията си,което е прието за разглеждане от съда.
Ответната страна,редовно призована,в съдебно заседание изразява становището си по предявения срещу й иск.Не е представила обаче отговор на исковата молба в законния срок по чл.131 от ГПК.
Съдът е приел представените по делото писмени доказателства.Допуснал е и извършването на съдебно-счетоводна експертиза,чието заключение като неоспорено от страните е прието като абсолютно доказателство по делото.
След съвкупната и поотделна преценка на всички събрани по делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното.
От приетите по делото доказателства се установява по безспорен начин,че ищецът се е намирал в трудово-правни отношения с ответната страна,изпълнявайки длъжността „Шофьор,тежкотоварен автомобил”,като дружеството обаче останало задължено към него,тъй-като не изплатило полагащото му се трудово възнаграждение-обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни,възлизащо на 552.50 лева,обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ,поради оставянето му без работа, възлизащо на 650.00 лева и обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие,възлизащо на 650.00 лева.
Установено е също така,че трудовото му правоотношение било прекратено на 14.07.2014 година.Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза,което като неоспорено от страните е прието като абсолютно доказателство по делото,брутния размер на трудовото възнаграждение за месец юли 2014 година на ищеца е
254.35 лева за девет работни дни,а нетната сума за получаване от него е 202.31 лева,която сума обаче в действителност е получена от последния.
Гореизложените фактически обстоятелства навеждат на извода,че предяве-
ният иск е напълно основателен,тъй-като ответната страна не е изпълнила предписаните й в чл.48,ал.5 от Конституцията на Република България,чл.128,т.2 и чл.270 от КТ задължения за изплащане трудовото възнаграждение на работника или служителя в установените за това срокове и съобразно уговорените размери.Ерго-ответната страна трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца дължимото му трудово възнаграждение-обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни,възлизащо на 552.50 лева,обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ,поради оставането му без работа,възлизащо на 650.00 лева и обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие,възлизащо на 650.00 лева,или общо сумата 1852.50 лева,считано от 30.10.2014 година до окончателното изплащане на същата сума,както и направените по делото разноски в размер на 585.00 лева,съобразно уважената част от иска,а на държавата-направените по делото разноски във връзка с извършената по делото съдебно-икономическа експертиза в размер на 120.00 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Общинско предприятие ”Благоустройство и комунални дейности” при Община Сунгурларе,със седалище и адрес на управление : град Сунгурларе,Област Бургас,ул.”Георги Димитров” № 46 А,представлявано от С.Х.Б.,ЕГН-**********-директор, ЕИК : 00005725000313, да заплати на Х.А.Д.,ЕГН-**********,***,сумата 552.50(петстотин петдесет и два лева и петдесет ст.)лева,представляваща дължимото му трудово възнаграждение-обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 17 дни,сумата 650.00(шестотин и петдесет)лева,представляваща дължимото му обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ,поради оставането му без работа и обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено предизвестие,възлизащо на 650.00(шестотин и петдесет)лева, или общо сумата 1852.50(хиляда осемстотин и петдесет и два лева и петдесет ст.),считано от 30.10.2014 година до окончателното изплащане на същата сума.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Общинско предприятие ”Благоустройство и комунални дейности” при Община Сунгурларе,със седалище и адрес на управление : град Сунгурларе,Област Бургас,ул.”Георги Димитров” № 46 А,представлявано от С.Х.Б.,ЕГН-**********-директор, ЕИК : 00005725000313,да заплати на Х.А.Д.,ЕГН-**********,***,направените от него разноски по делото,съобразно уважената част от иска,в размер на 585.00(петстотин осемдесет и пет)лева,а на държавата-извършените по делото съдебни разноски във връзка с извършената по делото съдебно-икономическа експертиза в размер 120.00(сто и двадесет)лева,държавна такса в размер на 200.00(двеста)лева,както и сумата 20.00(двадесет) лева, представляваща държавна такса за издаване изпълнителни листи,които суми да се приведат по сметката на Карнобатския районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок ,считано от съобщаването му,респективно-от връчването на преписи от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :