Р Е
Ш Е Н
И Е
No 260004
гр.
Ботевград, 14.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****,
като разгледа докладваното от съдия ***** гражданско дело No 1314 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 143, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът – “*****” ЕАД (с предишно наименование и правна
форма “*****” АД), гр. София твърди, че
по подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No
1050/2018 г. по описа на РС- Ботевград, като поради подадено от длъжника
възражение и на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
предявява иск за установяване на вземането си.
Поддържа, че на 23.08.2016 г. между “*****” ЕАД
(Продавач) и ответника Ц.Д.И. е сключен Договор за продажба на изплащане No
*********, по силата на който ответникът е закупил и е станал собственик на
устройство Apple Iphone SE 16 GB със сериен номер: 359144071891421, като се е
задължил да заплати на “*****” ЕАД продажната цена за веща, съобразно
погасителния план към Договора. Твърди, че поради неплащане в срок, договорът
между “*****” ЕАД и ответника Ц.Д.И. е прекратен предсрочно на основание т.
12.3 от договора, и непогасената сума до края на срока на договора в размер на
246.50 лв. е станала предсрочно изискуема.
Излага, че на 07.11.2014 г. между
“*****” ЕАД и ищеца “*****” АД е сключен Договор за поръчителство, по силата на
който ищецът се е задължил в качеството си на поръчител да обезпечи
задълженията на абонати, сключили с “*****” ЕАД Договор за продажба на
изплащане. Поради неплащане на дължимата сума от страна на ответника Ц.Д.И. по
Договора за продажба на изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от
Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., ищецът в качеството си на поръчител
уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към “*****” ЕАД.
Поради липса на доброволно плащане от страна на ответника и на основание чл.
2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г., “*****” АД заплатило на “*****”
ЕАД на 13.02.2018 г. сумата от 246.50 лева, представляваща дължимата и
изискуема сума от ответника по Договора за продажба на изплащане от 23.08.2016
г. Моли съда да постанови решение, с което приеме за установено, че ответникът
му дължи сумата от 246.50 лв.,
представляваща незаплатена от ответника сума по Договор за продажба на
изплащане No ********* от 23.08.2016 г., която сума е заплатена от ищеца в
качеството му на поръчител на “*****” ЕАД по Договор за поръчителство от
07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаване на заявлението до окончателно заплащане на сумата.
Ответникът- Ц.Д.И. от гр.
Ботевград в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК депозирал писмен отговор чрез
пълномощника си оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е изпълнил всичките
си задължения към “А1” АД по процесния договор за продажба на изплащане. Излага,
че последното извършено от него плащане по този договор е от 23.05.2018 г. на
сумата от 187.86 лв., с което е покрил всичките си задължения по този договор
към посочената дата. Заявява, че едва с получаване на исковата молба е узнал за
обстоятелствата, че от страна на “А1” АД е прекратен предсрочно сключения с
него договор, че от страна на ищеца е извършено плащане към “А1” АД на негово
задължение, както и че е налице сключен договор за поръчителство между ищеца и
“А1” АД. Сочи, че представените от ищеца уведомления до него не са получени от
негова страна, като в същите не е посочена и дата на съставянето им.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1500/2018 г. по описа
на РС- Ботевград, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от
29.05.2018 г., подадено по поща с клеймо от дата 23.05.2018 г., съдът е издал
заповед No 2953/30.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Ц.Д.И.. С разпореждането за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати
на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница
от 246.50 лв., представляваща платена сума по договор за поръчителство от
07.11.2014 г., сключен между “*****” ЕАД и “*****” АД, сумата от 8.43 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 13.02.2018 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и
направените разноски по делото – 25.00 лв. за държавна такса и 360.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
В
предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото е безспорно между
страните обстоятелството, че между “*****” ЕАД и ответника е сключен процесният
договор.
Видно и
от заверено копие на Договор за продажба на изплащане No ********* от
23.08.2016 г., ответникът е закупил от “*****” ЕАД устройство Apple Iphone SE 16 GB със сериен номер:
359144071891421, срещу
сумата от 924.01 лв., платима на 23 месечни вноски, при първоначална вноска в
размер на 38.05 лв. В Приложение No 1 – Приемо-предавателен протокол, част от
договора, е описана лизинговата вещ, като с подписването му страните по него са
удостоверили предаването й от служител на лизингодателя на лизингополучателя и
приемането й от последния без забележки. Към договора е приложен и Погасителен
план, подписан от двете страни, в който са посочени стойностите на дължимите 23
погасителни вноски, включващи главница и лихва.
От заверено копие на Договор от
07.11.2014 г. се установява, че между “*****” АД и “*****” ЕАД е сключен
договор, по силата на който “*****” АД се е задължило спрямо “*****” ЕАД
(раздел II, т. 1, бук. “б”) срещу възнаграждение да гарантира чрез
поръчителство вземанията на “*****” ЕАД от абонати по договор за продажба на
изплащане. С Анекс от 08.10.2015 г. към същия договор “*****” ЕАД е
упълномощило “*****” АД, а последното се е задължило да изпраща от името на “*****”
ЕАД уведомления на абонатите, с които да ги информира относно разваляне на сключените
с тях договори за продажба на изплащане и настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията им по същите, както и да ги покани да платят дължимите суми на
мобилния оператор, което уведомяване следва да бъде извършено чрез препоръчано
писмо с обратна разписка или по друг начин, който удостоверява, че съответното
уведомление е надлежно изпратено/ получено на посочения от абоната адрес. С
Анекс от 15.03.2016 г. срокът на действие на договора е продължен от страните
по него от 07.11.2014 г. до 07.11.2016 г., а с последващи анекси срокът на
договора е многократно продължаван, като с последния анекс от 08.08.2019 г.
същият е продължен с една година, считано от 08.08.2019 г.
С Приемо - предавател протокол от
10.11.2017 г. от страна на “*****” ЕАД на “*****” АД е предадена Справка по т.
2.2.3. от Договор от 07.11.2014 г. между двете дружества, съдържаща списък с
абонатите и размер на просрочените задължения, произтичащи от договори,
гарантирани чрез поръчителство от ищцовото дружество, като видно от
представената справка, ответникът Ц.Д.И. фигурира в списъка на длъжниците със
задължение по договор ********* в размер на 500.50 лв. по фактура No *********
от 23.08.2016 г.
По делото са представени заверени копия
на 2 бр. Уведомления за настъпила предсрочна изискуемост на задължение от “*****”
АД, действащо от името на “*****” ЕАД, до ответника Ц.Д.И., за уведомяване на
последния, че сключеният между него и “*****” ЕАД договор за продажба на
изплащане No ********* от 23.08.2016 г., е прекратен поради неизпълнение от
негова страна и всички суми, дължими до края на срока са станали предсрочни
изискуеми от датата на издаване на фактурите за тези суми, като същите са в размер
на 500.00 лв. и за тях е издадена фактура No ********* от 23.08.2016 г. До ответника
е отправена покана в срок до 18.12.2017 г. да заплати задълженията си по
договора към “*****” ЕАД, като е посочено, че при неплащане в указания срок,
задължението ще бъде платено от “*****” АД, в качеството на поръчител по договора
за продажба на изплащане и дружеството ще встъпи в правата на кредитора до
размера на задължението. Липсват данни за получаването на тези уведомления от
адресата им – ответника по делото, а също и за изпращането им от страна на “*****”
АД.
С Приемо - предавател протокол от
10.04.2018 г. от страна на “*****” ЕАД на “*****” АД е предадена Справка по т.
2.2.3. от Договор от 07.11.2014 г., съдържаща нов списък с абонатите и размер
на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез
поръчителство от ищцовото дружество, като в представената справка със същия
ответникът Ц.Д.И. фигурира със задължение по договор ********* в размер на 246.50
лв. по фактура No ********* от 05.09.2016 г.
От заверено копие на платежно нареждане
от 13.02.2018 г. се установява, че “*****” АД е наредило по сметка “*****” ЕАД
сумата от 28 003.26 лв. на основание “поръчителство, съгласно договор”.
Видно от заверено копие на Уведомление
изх. No 3846/10.04.2018 г. от “*****”
ЕАД до “*****” АД, със същото “*****”
ЕАД е потвърдило, че на 13.02.2018 г. ищцовото дружество му е заплатило сумата
от 246.50 лв., представляваща просрочено задължение по договор за продажба на
изплащане ********* от 23.08.2016 г. Ц.Д.И..
От страна на ответника са представени и
приети по делото заверени копия на 3 бр. фискални бонове от 08.02.2018 г. от *****ЕООД,
за платени от суми от 41.98 лв., 38.50 лв. и 12.978 лв.
По делото е изслушано
заключението на вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
съда приема за компетентно и обективно, от което се установява, че по
процесният договор за продажба на изплащане със задължение в размер на 924.00
лв. до дата 08.02.2018 г. от страна на ответника са извършени плащания на обща
стойност 677.50 лв., като последните три плащания са на дата 08.02.2018 г. по
трите фактури, посочени в представените от ответника 3 броя фискални бонове.
Съгласно заключението, след 08.02.2018 г. от страна на ответника са извършени
две плащания – на 23.05.2018 г. на сумата от 127.89 лв. и на 23.05.2018 г. на
сумата от 59.97 лв., или общо 187.86 лв., при което е останало задължение общо в
размер на 58.84 лв. (246.50 – 187.86 = 58.64). Вещото лице е посочило, че по договор за продажба на изплащане
No ********* от 23.08.2016 г. ответникът е погасил сума в размер на 865.36 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗД - личен
обратен /регресен/ иск на поръчителя срещу главния длъжник.
Съгласно
чл. 138 ЗЗД поръчителството е договор, който се сключва между поръчителя и кредитора
и по силата на който поръчителят се задължава да отговаря за задължението на
трето лице – длъжник на кредитора. По
силата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението,
може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил,
след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
По
делото не е спорно, че по силата на сключен с “*****” ЕАД договор за продажба на изплащане No *********
от 23.08.2016 г. ответникът е закупил от това дружество устройство Apple Iphone SE 16 GB срещу сумата от 924.01 лв.,
платима на 23 месечни вноски.
Не са спорни и обстоятелствата, че между
“*****” ЕАД и ищцовото дружество “*****” ЕАД (с
предишно наименование и правна форма “*****” АД) е сключен договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., по силата на който “*****” АД се е задължило
спрямо “*****” ЕАД (раздел II, т. 1, бук. “б”) срещу възнаграждение да
гарантира чрез поръчителство вземанията на “*****” ЕАД от абонати по договор за
продажба на изплащане, като с последващи сключени между двете дружества анекси,
договорът е многократно продължаван и с анекс от 08.08.2019 г. същият е
продължен с една година, считано от 08.08.2019 г. От страна на ответника не е
оспорен фактът на плащане от страна на ищцовото дружество, в качеството му на
поръчител, в полза на “*****” ЕАД на сумата 246.50 лв. по процесния договор за
продажба на изплащане, като видно и от събраните по делото писмени
доказателства, посочената сума е платена на 13.02.2018 г.
Ответникът оспорва дължимостта на
претендираното вземане от страна н ищеца с твърдения, че е изпълнил изцяло
задължението си към “А1” АД по процесния договор за продажба на изплащане, като
последното извършено от него плащане по този договор е от 23.05.2018 г. на
сумата от 187.86 лв., с което е покрил всичките си задължения по договора, а
също и че преди това не е бил уведомен за предсрочното прекратяване на договора
и за извършеното плащане от страна на ищеца към “А1” АД на задължението му по
договора. В тази връзка сочи, че представените по делото уведомления не са
получени от негова страна.
Възражението на ответника за това, че не
е уведомен за извършеното плащане от страна на ищеца, се явява основателно,
доколкото от събраните по делото доказателства не се установява представените
по делото 2 броя уведомления до същия да са изпратени от ищеца, а още по-малко
получени от ответника.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от ЗЗД,
длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението преди да е
бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. От събраните по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че ищецът е платил за задължението на ответника към “*****” сумата от 246.50 лв. на 13.02.2018 г., а ответникът е
извършил три плащания към кредитора си “*****” на дата
08.02.2018 г. и две плащания на дата 23.05.2018 г., с което погасената от него част
от общия дълг от 924.00 лв. е станала в размер на 865.36 лв., а непогасена е
останала съответно сумата от 58.64 лв. При това и с оглед липсата на
уведомяване на ответника от страна на ищеца за плащане на задължението му, то на основание чл. 143, ал. 2 от ЗЗД
ответникът не дължи на поръчителя - ищеца по делото, погасената от него самия част
от задължението, а единствено останалата
непогасена част в размер на сумата от 58.64 лв.
Така с извършване на плащането от страна
на ищеца, в качеството му на поръчител, за същия е възникнало правото по чл.
143, ал. 1 от ЗЗД да иска от длъжника изплатената от него сума в полза на
кредитора за погасяване на задължението на длъжника, но след частичното й
погасяване от страна на последния чрез плащане на кредитора, то дължимата от
ответника сума се явява в размер на 58.64 лв., която е останала непогасена от него.
В тази връзка съдът намира възражението
на ответника за пълно погасяване на задължението му за недоказано, като по
делото не се събраха доказателства за това му твърдение. Напротив, от
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след
извършените от ответника плащания на 23.05.2018 г., на които той се позовава
като последни направени от него плащания по процесния договор за продажба на
изплащане, е останало неплатено задължение по този договор в размер на
посочената сума от 58.64 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен до размер на сумата от 58.64 лв., като за
разликата над посочения размер до пълния му предявен такъв от 246.50 лв. искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да му заплати направените от него разноски по настоящото дело съобразно
уважената част от иска в размер на 124.88 лв., от които 5.94 лв. за държавна
такса, 47.58 лв. за възнаграждение на вещо лице и 71.36 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство се явяват дължими от ответника както следва: разноски за държавна
такса в размер на 5.94 лв. и
за адвокатско възнаграждение в размер на 82.36 лв., или общо разноски в заповедното производство в размер на 91.58 лв.
С оглед изхода на
спора и направеното от ответника искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да му заплати направените от него разноски по делото в настоящото
производство съобразно отхвърлената част от иска в размер на 266.74 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 143, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД съществуването на вземането на “*****” ЕАД (с предишно наименование и правна
форма “*****” АД), с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “*****” No 4, вх. А, ет. 5, към Ц.Д.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, за което е издадена Заповед No 2953/30.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. No 1050/2018 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за
сумата-главница от 58.64 лв. /петдесет и осем лева и шестдесет и четири
стотинки/, представляваща платена сума от ищеца в качеството му на поръчител по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. за незаплатено задължение от Ц.Д.И.
по Договор за продажба на изплащане No ********* от 23.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.05.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер от 58.64 лв. до пълния му предявен размер от 246.50
лв.
ОСЪЖДА Ц.Д.И.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на
“*****” ЕАД
(с предишно
наименование и правна форма “*****” АД), с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “*****” No 4, вх. А, ет. 5, сумата от 124.88 лв. /сто
двадесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени
разноски в настоящото производство, както и сумата от 91.58 лв. /деветдесет и един лева и петдесет
и осем стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. No 1050/2018 г. по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА “*****” ЕАД
(с предишно
наименование и правна форма “*****” АД), с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “*****” No 4, вх. А, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Ц.Д.И., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 266.74 лв. /двеста шестдесет и шест лева и седемдесет и
четири стотинки/ за направените по настоящото дело разноски.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :