Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Русе, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VI гр.състав,
в публично заседание на 6-ти октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева , като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 1641 по описа за 2020 год. за да се произнесе съобрази:
Ищeцът
Л.Н.К. твърди, че заедно с баща си Н. К. М., е съдружник и управител в „Мототехника - Моллов"
ООД, с ЕИК *********. Търговското дружество стопанисвало
търговски обект - магазин „Мототехника", находящ се в гр.Русе,
ул."Академик Михаил Арнаудов", № 2. Пояснява,
че основната търговска дейност на магазина е продажба на дребно на авточасти и
консумативи за автомобили. Бизнесът, който развивали бил семеен, в неговото създаване и
разширяване вложили много енергия и в резултат на техните усилия си създали
репутация на почтени хора и коректни търговци. Като
такива се ползвали с добра репутация в града и имали множество клиенти.
Ответникът също бил техен
клиент, който на 10.01.2018 г. закупил горивна помпа VDO /бензинова помпа/ с № E22-041-058Z
(81305024). Закупеният компонент му бил предаден в магазина, като при
получаването му ответникът продължително време го оглеждал за дефекти и
несъответствия с предмета на договора. След като при
прегледа на стоката, заснет и от охранителните камери в магазина, ответникът не
открил дефекти и несъответствия, той одобрил състоянието на поръчаната помпа,
платил я и си тръгнал с нея. След няколко часа
монтьора, на който ответникът бил възложил да монтира помпата, дошъл в магазина
с оплакване, че помпата е пукната. Огледали я и
установили, че помпата е цялата покрита в масло, което било безспорна индикация, че тя е била
монтирана в автомобила на ответника или в друг автомобил. Счита, че по - аргумент от чл.110, ал.1 от ЗЗП продавачът не
отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба,
ако то се дължи на неправилното монтиране на стоката и в договора продавачът не
е поемал задължение да я монтира или пък това да стане на негова отговорност.
Магазинът им се занимавал единствено с продажба на дребно на
авточасти и не били поемали задължение за извършване на сервизни услуги по монтажа
на закупената от ответника помпа. По тази причина
отказали да уважат рекламацията му, тъй като той бил възложил подмяната на
помпата на избран от него сервиз като същата била пукната най-вероятно при опит
за нейния монтаж. Въпреки това спазили законовите
предписания и вписали рекламацията в регистъра за рекламации. След
подадена в Комисия за защита на потребителите - Русе жалба от ответника била
извършена проверка, в чиито рамки депозирали писмено становище и показали
видеозапис от камерата в магазина, от която се виждало, че ответника
продължително време оглежда помпата за дефекти, след което си тръгва с нея. Във връзка с проверката по жалбата бил съставен Констативен
протокол № К-2644758 от 16.01.2018 г. като заключението на проверяващите било,
че жалбата е неоснователна и производството по нея приключило.
Недоволен от това, месеци
по-късно - в периода от 03.12.2018г. до 05.12.2018г., ответникът
започнал да го обижда и да изнася обидни и клеветнически твърдения в социалната
мрежа „Facebook", на „стената" в профила на магазин
„Мототехника". Сочи, че за обидните и клеветнически
твърдения узнал след като прочел постовете, публикувани от Б. във
„Facebook", незабавно след публикуването им, тъй като е и администратор на
страницата на магазина. Използваните от ответника
обидни и клеветнически квалификации, макар и по повод развиваната от него
търговска дейност чрез горепосоченото търговско дружество, били от естество
пряко да уронят личното му достойнство и доброто му име като физическо лице.
Твърди, че е почтен човек и търговец, който никога не би си позволил
приписваните му от ответника действия, поради което се разстроил от публично
отправените от последния неоснователни нападки. Отбелязва,
че за неимуществените вреди, които засягат пряко репутацията на самото
търговско дружество, като самостоятелен правен субект - юридическо лице, си
запазвал правото, като негов законен представител, да търси обезщетение с
отделен иск в друго дело.
Публикуваните от ответника обидни и
клеветнически постове във „Facebook" в периода от 03.12.2018 г. до
05.12.2018г., подробно описани в исковата молба, за претърпените от които неимуществени вреди
претендира обезщетение, надхвърляли стандартите на
защитената от закона свобода на изразяване на лично мнение и съставлявали
неоправдана и целенасочена атака срещу доброто му име. Предвид
многото потребители, които били харесали страницата им във „Facebook",
тези клеветнически твърдения достигнали до по-голямата част от техните клиенти,
негови приятели и познати, което допълнително накърнило моралния му облик и
авторитета му като човек и почтен търговец.
С противоправното си и
виновно поведение ответникът му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на честта и достойнството му. Обидните квалификации и
клеветническите му твърдения по негов адрес го ядосали и разстроили, бил
потиснат, тъй като се гордеел с доброто име, което си бил извоювал.
Предвид обстоятелството, че посочените деяния на ответника съставлявали и
престъпления, за които наказателното производство е от частен характер и се
възбуждало по тъжба на пострадалия, на 15.04.2019 г. подал такава срещу
ответника (подсъдим) в Районен съд - Русе и по нея било образувано НЧХД №
782/2019 г. по описа на РРС, което с протоколно определение от 05.11.2019 г. било
прекратено на изцяло формално основание - чл.24, ал.5, т.5 от НПК (едва в
третото съдебно заседание поради неявяване на упълномощеният от него адвокат -
повереник в първото заседание като за същото последния бил подал нарочна молба,
а във второто и третото заседания се явил лично). Това
определение на РРС било потвърдено от РОС, с което се преклудирала възможността
за ангажиране на наказателната отговорност на ответника. По тази причина липсвала пречка по настоящото дело да бъде
ангажирана гражданската му отговорност за причинените му неимуществени вреди -
арг. от т.9 от Постановление № 17 от 18.XI.1963
г., Пленум на ВС.
Моли съда да постанови решение, с
което ответника К.К.Б. да бъде осъден да заплати на Л.Н.К. сумата общо от 1250.00 лв., представляваща част
от цялото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 5000.00 лева, заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняване на
вредата- 05.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид наведените
от ищеца фактически обстоятелства и формулирания петитум квалифицира правно
предявените искове по чл.45 от ЗЗД- търси се обезщетение за претърпени вреди
вследствие виновно противоправно поведение.
Ответникът К.К.Б. ***, е
депозирал подробен писмен отговор, в който оспорва правопораждащите факти,
прави тълкуване на думите си в социалната мрежа и оспорва претенцията изцяло
като неоснователна и недоказана. Моли иска да бъде отхвърлен
иска като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, че ответникът
Б. е бил клиент на стопанисвания от ищеца търговски обект –магазин
„Мототехника“, находящ се в
гр.Русе, ул."Академик Михаил Арнаудов", № 2. Установено е по делото, че на 10.01.2018 г. Б. е закупил горивна помпа VDO /бензинова помпа/ с №
E22-041-058Z (81305024), която по-късно е занесена за рекламация в магазина с оплакване, че същата
била пукната. След оглед на помпата и преценка
на състоянието й /била покрита с масло/, в магазина отказали да уважат рекламацията му, тъй
като той бил възложил подмяната на помпата на избран от него сервиз и допуснали вероятността същата да е
пукната при опит за нейния монтаж.
Видно от представената по делото
в заверено копие преписка по жалба с вх.№Р-03-65/15.01.2018г. в Комисия за защита на потребителите - Русе
относно подаден от
ответника сигнал е била
извършена проверка, в хода на която е установено, че за потребителската стока, горивна помпа, има
вписана рекламация на името на Б. във водения регистър за предявени рекламации
от търговеца под №44/10.01.2018г. по която има произнасяне че е неоснователна.
На 17.01.2018г. в КЗП -Русе е получено становище от търговеца от 16.01.2018г.,
в което е описана хронологията по време на закупуване на процесната помпа и
вписаните пояснения при предявяване на рекламация за същата, че мирише на
бензин, както и че механикът посетил магазина, за да закупи втора помпа е
конретизирал, че помпата ще бъде заплатена от него, т.к. я е счупил по време на
монтажа. Търговецът „Мототехника Моллов“ ООД повторно се е произнесъл относно
неоснователността на рекламацията, именно поради обстоятелството, че помпата е
върната в магазина с механично увреждане. КЗП сочат, че контролните им
правомощия са изрично регламентирани в ЗЗП и същите не са свързани с начина на
осъществяване на дейността от търговците и техните отношения с потребителите, а
с упражняване на контрол по спазване на законовите разпоредби, попадащи в
обхвата на правомощията им.
В периода от 03.12.2018г. до 05.12.2018г. ищецът видял,
че ответникът е започнал да го обижда, изнасяйки обидни и клеветнически коментари
в социалната мрежа “Фейсбук“, на „стената“ в профила на магазин „Мототехника“.
В този смисъл са показанията и на двамата, разпитани по делото свидетели на
ищеца, негови познати - Н. В. Т.и К. В. Н., от чиито показания се установява и че много
техни близки и познати от своя страна също са възприели коментарите на
ответника като обидни и са се интересували дали има истина в описания случай с
горивна помпа. И двамата свидетели са прочели тези публикации на личните си
компютри, като св.Николов е работил в периода от м.февруари 2013г. до м.юли
2018г в магазин „Мототехника“ и има непосредствени впечатления и познава
ответника като техен клиент. Николов споделя своето лично мнение, че автор на
публикациите е К.Б., тъй като изнесените детайлно и хронологично подробности за
случая по закупуване, връщане и рекламация на горивната помпа ги знаели само те
двамата. Впоследствие публикациите са били изтрити. Установява се и че в
резултат на тези публикации, станали достояние и на други лица, включително
близки и познати на Л.К., той станал мрачен, тревожен и споделял че не може да
спи, всичко това – за продължителен период от време. По делото са приложени и
разпечатки от процесните коментари. Ответникът оспорва авторството им, като
твърди те да не изхождат от него.
Настоящият съдебен
състав, обаче, намира, че по делото безспорно се установява противното, а
именно – те да са били публикувани от Б.. Налице
са достатъчно косвени доказателства, които, обсъдени в тяхната съвкупност,
водят до направата именно на този извод. Най-напред,
коментарите касаят отношенията между страните по повод закупената от ответника горивна помпа от управлявания от ищеца магазин.
На следващо място – публикувани са на страницата на „Мототехника“ във “Фейсбук“. Следва да
се вземе предвид и казаното от пълномощника на ответника за отношенията между
страните „бяха добри приятели, но вече не са.“, което е описано и в отговора на
исковата молба.
Чл. 4 от ЗЕДЕУУ, определя за автор на електронното изявление физическото лице, което в изявлението
се сочи като негов извършител. От представените по делото
разпечатки е видно, че същите съдържат посочване на автор- „Кристиян
Б.“, като имената съответстват на собственото и фамилното име на ответника.
Процесните електронни изявления не съдържат квалифициран електронен подпис и не се
ползват с формална доказателствена сила. Те
обаче не са „правно нищо“ и не са тъждествени на пълна
липса на волеизявление. Принципно, представянето на документ, върху който липсва подпис на
издателя, предпоставя, че фактът на неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване. В този смисъл: Определение № 169 от 06.04.2017
г. по ч.т.д.№ 672/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о.; Решение
№ 300 по гр.дело № 3715/2013 г. на ВКС, IV ГО. Решение № 482
от 13.12.2011 г. по гр.д. № 1486 по описа за 2010 г.
на IV ГО на ВКС.
На 15.04.2019 г. К., подал тъжба срещу ответника Б., в
качеството си на пострадал, в Районен съд - Русе и по нея било образувано НЧХД №
782/2019 г. по описа на РРС, което с протоколно определение от 05.11.2019 г.
било прекратено на основание - чл.24, ал.5, т.5 от НПК.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно
чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
при-чинил другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност са: про-тивоправно поведение, настъпване на вреди, причинна връзка
между тях и вина у причинителя. И докато наличието на
последния от четирите се предполага – по силата на оборимата презумпция на ал.2
от цитираната разпоредба, то останалите подлежат на доказване чрез предвидените
в ГПК способи. Доказателствената тежест за тяхното
установяванe – по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца – при
условията на пълно и главно доказване.
По делото безспорно
се установява, че в резултат на извършените от ответника в периода
от 03.12.2018г. до 05.12.2018г. действия
– публикувал е обидни коментари по адрес на ищеца на страницата в социалната мрежа
“Фейсбук“, наричайки го: „Мега измамници. Продадоха
ми уж оригинална ламбда сонда, която се оказа менте. После закупих оригинална бензинова помпа, която се
оказа с пукнат щукер, който не съм видял."
„За мене това долни измамници!!!"
„…това не оправдава шарлатанските ви действия. Да не
говорим, как лъжете хората, че чакате да ви доставят части, а ги вземате
от съседния магазин..."
„Много лъжеш! Опитвайки се да спасиш репотацията си на
еврейски магазин
ли?"
„Аи не съм единствения измамен и пратен за зелен
хайвер!"
„Че лъжеш и мамиш така е!!!"
„Много просто парче си!"
„Аз колкото и книги съм прочел, тя нямат нищо общо с измамно долно
парче кат тебе и не мисля, че ще ми помогне още някоя книга към
преоткриването към света на Момошарлатан.", последния е претърпял
неимуществени вре-ди – душевен дискомфорт и страдания от накърняване на честта
и достойнството му. Ето защо, Б., който с
противоправното си и виновно поведение е причинил същите, следва да бъде осъден
да заплати на К. обезщетение за тях.
Съдът намира, че
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливото обезщетение, което
ответникът следва да заплати на ищеца за причинените му неимуществени
вреди, с оглед характера на деликта – обидите са били нанесени публично, в
социалната мрежа и са станали достояние на голям брой хора, включително на
близки и познати на К.., и интензитета на констатираните негативни душевни
преживявания, е в размер на 1 000 лв., като за разликите над тази сума – до
предявения размер от 1250 лв., претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователна.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца 600,00лева - частта от
направените от него по делото разноски – общо 750лв., от които 50лв. държавна такса и 700лв. адвокатски
хонорар, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът
не е претендирал разноски по делото.
По изложените
съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.К.Б., ЕГН: **********,***, да заплати на Л.Н.К., с ЕГН: **********, със съд. адрес: ***, сумата 1 000
лв., представляваща обезщетение за причинените от публикувани от него в периода
от 03.12.2018г. до 05.12.2018г., в социалната
мрежа “Фейсбук“, обидни коментари по негов адрес неимуществени вреди –
преживян душевен дискомфорт и страдания от накърняването на честта и
достойнството му, като за разликата над нея до предявения размер от 1250.00 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията, като
неоснователна.
ОСЪЖДА К.К.Б., ЕГН: **********,*** да заплати на Л.Н.К.,
с ЕГН: **********, съд. адрес: *** сумата от 600,00лева, представляваща частта от направените по делото
разноски от ищеца, съразмерно на уважената част от исковете му.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Русенския Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :