№ 102
гр. Берковица, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200236 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. М. Д., ЕГН ********** от град Вършец, ул. „Р.“
№ 132А против Наказателно постановление № 24-0370-000037/ 19.08.2024 г.
на ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Вършец, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00
(триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че не е получавал писмо от Гаранционен фонд, че автомобила ще бъде
дерегистриран.
В съдебно заседание не се явява. Представлява се от процесуален
представител, който поддържа изложеното в жалбата. Моли съда за отмяна
изцяло на обжалваното НП по наведените в жалбата основания.
Ответната страна– ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Вършец,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, не изпраща представител. В писмото с което е изпратена
жалбата моли съда да потвърди наказателното постановление по ЗДвП на РУ
Берковица.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл.
№ 717027 от 23.07.2024 г. съставен на жалбоподателя Д. за това, че на
23.07.2024 г. в 15:50 часа в град Вършец, на ул. Серафим Г. № 1, с посока на
движение от град Вършец за кв. Заножене, водачът управлява лек автомобил
......... с рег. № ......., бяло на цвят, като при извършената проверка се
установило, че автомобилът е дерегистриран на 05.06.2024 г., поради липса на
сключена застраховка, валидна за 2024 г. Гражданска отговорност. Докладвано
е на ОДЧ и е направена справка.
По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил
състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП- управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Актът бил съставен от Д. Н. И.- младши полицейски инспектор при ОД
МВР Монтана, РУ Вършец и подписан от Й. Л. И. и К. Г. К. в качеството им на
очевидци на нарушението и свидетели при съставяне на акта. АУАН е
предявен на жалбоподателя на 23.07.2024 г., подписан е от него, като е
отбелязано като възражение, че е забравил да плати застраховката навреме. В
законоустановения срок административно наказаният не е подал възражение
пред Началника на РУ Вършец.
Актосъставителят И. и свидетелите И. и К., редовно призовани, се
явяват в съдебно заседание и потвърждават констатациите, отразени в АУАН.
По делото са представени като доказателства Възражение, НП, АУАН,
Сведение, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство,
Докладна записка, ЗППАМ, Разписка за върнати вещи, Полица ГО, Докладна
записка, ЗППАМ, Разписка за върнати вещи, Полица ГО, Докладна записка,
Заповед от 26.03.2024 г.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за
това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима. Съгласно
дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка
на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя и за което е издадено процесното наказателно
постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140
ал.1 от ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено
ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По Р.нските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа и по такива, които са
извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства регистрирани по съответния ред.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат доказателства за
осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН са изложени
2
конкретни възражения по установеното административно нарушение от
страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за
безспорно установено. В случая не следва да намери приложение и
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН
има доказателствена сила, следва установените в него факти да се
потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма
представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 05.06.2024 г. За да е налице основание за това, е
необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574 ал.11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното
средство за това, съобразно изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и
приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Жалбоподателят твърди, че не е получавал
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574 ал.11 от КЗ, нито че
регистрацията на автомобила е прекратена.
Не се установява от събраните доказателства да е осъществено
нарушението от субективната му страна.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния
процес се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че уведомяването на
собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е изрично
предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 140,
ал. 1 вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не означава, че деянието е съставомерно,
независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения
акт за дерегистрация. Нормативната уредба на процедурата по служебна
дерегистрация на ППС в разпоредбите на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18, т. 2
вр. с чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. е лаконична, поради
което са приложими общите правила на АПК относно реда за извършването й,
включително и актът по приключване на производството. В посочените
разпоредби единствено се споменава, че дерегистрацията става след
уведомление от „Гаранционния фонд“, но съществува законова празнота
относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по
регистрация на МПС, както и срокът, в който той следва да издаде акта по
дерегистрация и редът по издаване на този акт. Следователно, обективно
невъзможно е собственикът на ППС да има знание за факта и датата на
дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен. А това, че в процесния
случай същият не е бил уведомен е обстоятелство, което се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелят И.
свидетелства, че при проверката на 23.07.2024 г. и установената липса на
валидна застраховка Гражданска отговорност, жалбоподателят Д. останал
силно изненадан. Именно поради това и в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и в чл. 18б,
3
ал. 3 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. е изрично регламентирано
уведомяване на собственика. Дерегистрацията не произтича директно от
нарушаване на задължението на собственика да поддържа валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, за което неизпълнение последният би
имал знание при полагане на дължимата грижа, а е необходимо да бъде
издаден служебно съответен индивидуален административен акт. По реда на
чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производството, административният
орган е длъжен да уведоми известните заинтересовани граждани, в случая
собственика на МПС. Ако срокът за приключване на производството е по-
дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която
трябва да бъде издаден актът. Съобщаването на акта на заинтересованите лица
също става по общите правила на АПК – чл. 61, ал. 1 от кодекса. При писмено
заявление от собственика, прекратяването на регистрацията на ППС се
извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация и предоставяне на
табелите с регистрационните номера (чл. 143, ал. 6 от ЗДвП). Връщането на
регистрационните табели в сектор „ПП“ към ОД на МВР е елемент от
фактическия състав на доброволната дерегистрация. В случая освен че при
съставяне на АУАН на 23.07.2024 г. автомобилът е бил с регистрационни
табели, административно наказващият орган не е събрал доказателства, че
органът по дерегистрация е изпълнил задълженията си за уведомяване и
съобщаване на акта по реда на АПК. От доказателствата по делото се
установява, че собственикът на процесното МПС не е бил нарочно уведомен,
съответно не е научил за факта на прекратената регистрация, включително по
друг начин, поради което и недоказан остава субективният елемент от състава
на административното нарушение. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай, както вече се отбеляза, не може да се направи извод, че поведението
на жалбоподателя, което се субсумира под състава на административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е извършено виновно. Превозното
средство е било служебно дерегистрирано в резултат на данните получени от
„Гаранционния фонд“, сочещи на липсата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При това обаче, доколкото
липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е
административен акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен
собственикът, на когото е регистриран автомобила, въпреки изричното
указание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина,
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В настоящия
случай, доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова лишено от
общественоопасни последици, по дефиниция вината е възможна само под
формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава
на нарушението, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен
път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е
действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК вр. чл.
11 от ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото се събраха изрични
4
доказателства в насока, че извършената дерегистрация не е била съобщена на
собственика.
За да се мотивира още повече, видно от доказателствата по делото и
най- вече от представеното копие от застрахователна полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ЗАД „Бул инс“,
съдът намира, че е налице сключена такава застраховка за въпросния
автомобил ......... с рег. № ......., на л. 20 по делото. Видно от същата, налице е
сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между
застрахователната компания и собственика на автомобила- А. М. Д., с период
23.07.2024 г., 17,39 часа, до 22.07.2025 г., до 23.59 часа,т.е. веднага след
констатиране на нарушението в 15,50часа на същата дата.
Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от
страна на жалбоподателя жалбата се явява основателна и процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено, поради неправилно
приложение на материалния закон.
По разноските:
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в съответствие с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Чрез адв.Т. се
претендират разноски в размер на 850 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в чл.
143 и чл.144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт разноските за един адвокат
се възстановяват от органа издал отменения акт или отказ.
Предвид обстоятелството ,че от насрещната страна не е направено
възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение на
основание чл.78 ал.5 от ГПК ,съгласно която „ Aĸo зaплaтeнoтo oт cтpaнaтa
възнaгpaждeниe зa aдвoĸaт e пpeĸoмepнo cъoбpaзнo дeйcтвитeлнaтa пpaвнa и
фaĸтичecĸa cлoжнocт нa дeлoтo, cъдът мoжe пo иcĸaнe нa нacpeщнaтa cтpaнa
дa пpиcъди пo-ниcъĸ paзмep нa paзнocĸитe в тaзи им чacт, нo нe пo-мaлĸo oт
минимaлнo oпpeдeлeния paзмep cъoбpaзнo чл. 36 oт Зaĸoнa зa aдвoĸaтypaтa.“,
съдът следва да уважи искането в посочения размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0370-000037/ 19.08.2024 г. на
5
ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Вършец, упълномощен със Заповед
№ 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което е
наложено на А. М. Д., ЕГН ********** от град Вършец, ул. „Р.“ № 132А
административно наказание - глоба в размер на 300,00 (триста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Монтана да заплати на А. М. Д., ЕГН ********** от
град Вършец, ул. „Р.“ № 132А, сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева,
представляваща разноски за упълномощаване на процесуален представител по
АНД № 236/ 2024 г. по описа на Районен съд – Берковица.
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6