№ 42738
гр. София, 15.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110144881 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца *********, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от
изпълнителните директори ***********, против **********, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление *********, осъдителни искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 562,41 лв., представляваща непогасен
остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „****“, с
ДК № **********, настъпило на 28.04.2024 г. в ****, по вина на водача на лек
автомобил „*****“, с ДК № ****, гражданската отговорност на който е застрахова при
ответника, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на
исковата молба 29.08.2025 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата от 56,21
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.12.2024 г. до датата на
депозиране на исковата молба 29.08.2025 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.
Следва да се допусне изслушването на съдебно-автотехнчиеска експертиза,
вещото лице по която да отговори на въпросите формулирани в исковата молба и
отговора на исковата молба.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи
застрахователна полица за застраховане на „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „*****“, ДК № ****, валидна към 28.04.2024 г.,
което следва да се отхвърли предвид липсата на спор между страните по отношение на
този факт.
Ищецът е заявил в исковата молба, че спорът не е подходящ за препращане
към медиация и провеждане на задължителна информационна среща по смисъла на
чл. 140, ал. 3 ГПК.
С оглед на горното, доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид
извършената размяна на книжата по делото и не са налице предпоставките за
провеждане на задължителна информационна среща за процедура по медиация, на
основание чл. 140, ал. 6 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
1
открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която да
отговори на въпросите формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба,
при депозит в размер на 600 лв., платими по равно от страните в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза *******, като УКАЗВА на експерта, че следва да изготви заключението
след постъпване по делото на свидетелските показания.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото
съдебно заседание след представяне на документи за внесения депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.12.2025 г. от 14,30 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
лек автомобил „****“, с ДК № **********, собственост на *******, е застрахован при
него по застраховка „Каско“ със срок на действие от 16.10.2023 г. до 15.10.2024 г.
Сочи, че на 28.04.2024 г., около 19,35 часа, в **** е настъпило ПТП между
застрахованото при него МПС, управлявано от ****** и лек автомобил „*****“, с ДК
№ ****, управляван от ********. Излага, че към момента на настъпване на ПТП-то лек
автомобил „****“, с ДК № ********** е бил паркиран пред жилищен блок на
********, когато водачът на лек автомобил „*****“, с ДК № **** при маневриране
назад нанася удар в предната част на паркиралото МПС. Сочи, че водачите на ПТП
нямали спор за вината на водача на застрахованото при ответника МПС, поради което
съставили двустранен протокол за ПТП. Излага, че след настъпване на
застрахователното събитие, е подадено искане за оценка на причинените вреди по
застрахованото МПС, както и че е образувана ликвидационна преписка по щета №
*******. Твърди, че ремонтът на автомобила е възложен на автосервиз „********** в
****, както и че след извършен оглед е установено, че са нанесени следните щети:
преден ляв калник, предна лява решетка, предна дясна решетка, предна броня и
преден капак. Сочи, че разходите по възстановяване на увредените елементи възлиза
на 5447,77 лв., която сума била заплатена на 28.10.2024 г. в полза на сервиза. Твърди
се, че ответникът е застраховател по застраховка гражданска отговорност и с писмо от
08.11.2024 г. е поканил ответника да възстанови сумата от 5447,77 лв., но била платена
сумата от 4885,36 лв., поради което претендира остатъка от 562,41 лв. Претендира и
2
мораторна лихва в размер на 56,21 лв. за периода от 09.12.2024 г. до 29.08.2025 г. При
тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни при възражения, че не са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи, че по
повод постъпилата от ищцовото дружество регресна покана във връзка с вредите от
процесното ПТП, била образувана насрещна проверка, в рамките на която щетите на
увреденото МПС били оценени на 4885,36 лв., каквато била и заплатената от ответника
сума по регресната претенция. Счита, че с плащането на посочената сума са покрити
напълно щетите по увреденото МПС и в тази връзка счита платеното от ищеца
застрахователно обезщетение за завишено. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание 411, изр. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че лек
автомобил „****“, с ДК № **********, собственост на *******, е застрахован при
ищеца по имуществена застраховка „Каско“; че лек автомобил „*****“, с ДК № **** е
застрахован при ответника по застраховка гражданска отговорност; че на дата
28.04.2024 г. в **** е настъпило ПТП с участието на двете МПС-та, и във връзка с
което щецът е заплатил в полза на сервиза извършил ремонта сумата от 5447,77 лв. на
28.10.2024 г.; че с писмо от 08.11.2024 г. ищецът е поканил ответника да възстанови
сумата от 5447,77лв., както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 4885,36 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
установи следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди и обичайните разходи.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на
исковата молба възражения.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
по делото наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че:
3
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4