№ 116
гр. Благоевград, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело №
20251200500005 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
решение № 318/ 11.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 644/ 2022 г.
по описа на Pайонен съд – Разлог, с искане за отмяна.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че делото е образувано във връзка с претенции относно
ползването на трафопост, оборудване, кабели СрН. кабели НИ и ел. табла.
Навежда се, че енергийните съоръжения - трафопост с идентификатор
02676.19.126.2 по КККР на гр. Банско, кабелни линии средно
напрежение/СрН/. кабелни линии ниско иапрежение/I И1/ и главни
електромерни табла/ГЕТ/ са изградени въз основа на сключен между
„Британско-Български център за регионално развитие“ ООД/ББЦРР/ и
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД, Договор за присъединяване на
обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20,
ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., в който са
1
определени условията за присъединяване към електроразпределителната
мрежа на обект „Жилищна сграда“, находища се в имот 09126, местността
„Грамадето“ в землището на гр. Банско. Съоръженията за присъединяване,
съгласно чл. 6, ал.1 ог цитирания ДПЕРМ се изграждат от
присъединяваното лице, в случая от ББЦРР ООД. С Нотариален акт №
124, том 4, рег.№ 3973, дело 696/2009г., на нотариус Сашка Витанова, per. №
489 на НК, вписан в СВ- Разлог с вх. per. № 4759/14.08.2009г.. Акт № 73, том
19, дело № 3643/2009г. „Британско-Български център за регионално
развитие“ООД е прехвърлило в полза на „МАУНТИН BIO ЛЕНД“ООД,
правото на собственост върху изграденият трафопост, в недвижимият имот
с № 019126, местността „Грамадето“, гр. Банско. В този нотариален акт
подробно е описан имотът, в който е изграден ТП. Съоръженията за
присъединяване, които са изградени от ББЦРР ООД- кабели НН/ниско
напрежение/, кабели СрН/средно напрежение/ и ГЕТ/главни
електромерии табла/, въобще не са били предмет на тази сделка.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г..
вписано в СВ- Разлог с вх. per. № 4006/06.10.2016г., Акт №1, том 12, дело
2497/2016г. на З. И. И. е възложна собствеността върху: 62 кв.м. идеални части
от ПИ с идентификатор 02676.19.126 по КК на гр. Банско, ведно с
построените в него Сграда за енергопроизводство с идентификатор
02676.19.126.2 по КК на гр. Банско, включително уредби СрН, Уредби НН и
Трансформатори, както и външно ел. захранване до БКТП състоящо се от
кабели СрН 20 kV, кабели НН 0.4 кУ. Между З. И. И. и „ЧЕЗ Разпределение
България"АД е сключен договор, в нотариална форма, за покупко-продажба на
на ТП и учредяване на сервитути по чл. 64 от ЗЕ / НА № 157. том 2, рег.№
3131, дело 309/2017г. на нотариус М.К., рег.№ 553 на НК, вписан в CB-Разлог
с вх.рег.№ 4593/03.11.2017г.. Акт № 153. том 14, дело 1848/2017г.
Поддържа се, че в противоречие на процесуалните правила съдът не е
обсъдил възраженията на въззивника относно прилагането на § 4 от ДР на ЗЕ,
във връзка с твърдението, че процесиите съоръжения са извън свободния
търговски оборот. Сочи се, че в Решение № 129 от 12.03.2024г., постановено
по въззивно граждански дело № 230 -2024г. на ОС-Благоевград, с което се
отменя публична продан на ТП, се посочва, че „ТП, като енергиен обект е
оглед на функционалното си предназначение може да бъде използван
единствено и само за целите на пренос и разпределение на ел. енергия и
доставка на същата до потребителите. Съгласно чл.40, ал.1. т. 2 и чл. 88, ал. 1
ЗЕ, във вр. с Глава пета от ЗЕ, такива вещи са извън търговския оборот, като
могат да бъдат ползвани по предназначение само от лице енергийно
предприятие, което притежава издадена от КЕВР лицензия за доставка и
разпределение на ел. енергия. Изключение се допуска, когато обектът
снабдява с енергия само един потребител. За сделките със същите се изисква
разрешение на КЕВР, дадено по реда на чл. 53, ал.1 от ЗЕ.‘* Поддържа се, че в
настоящия случай се установило, че чрез процесиите съоръжения се доставя
ел. енергия на множество потребители, които са описани в таблицата на
2
експертизата. Тези разрешения съответстват на разрешението, прието с
Решение № 300 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 169/2010 г. на ВКС. I г.о., според
което: „относно собствеността на енергийните обекти принципът, залегнал в
законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са
получили лиценз да осъществяване на дейности в областта на енергетиката,
което се извежда от анализ на разпоредбите на чл. 58 и §67, ал2 от ПЗР от
отменения закон за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 40, ал.1, т.2
и §4, ал. 11 от ПЗР от действащия закон за енергетиката/.В подкрепа на
горните правни аргументи е и трайната съдебна практика по въпроса за
собствеността върху енергийните обекти за пренос, разпределение и пласмент
на електрическа енергия, например: Решение № 11 от 21.05.2001 г. на
Конституционния съд на Република България по к.д. № 18/ 2000 г.; Решение
№ 1549 от 10.02.06 г. на ВАС по адм.д. № 3663 от 2005 г. на III отделение;
Решение № 1064 от 09.12.08 г. по Гр.д. № 3969 от 07 г. на ГК, II ГО на ВКС;
Решение № 225 от 07.04.09 г. по Гр.д. № 675 от 08 г. на ГК, IV ГО на ВКС:
Решение № 95 от 01.09.08 г. по Гр.д. № 403 от 2007 г. на Елинпелински
районен съд: Решение от 05.06.06 г. по В.гр.т.д. № 112 от 2006 г. на
Великотърновски апелативен съд; Решение от 24.09.09 г. на СГС по Гр.д. №
1424 от 2007 г.
Поддържа се, че в противоречие на процесуалните правила съдът не е
обсъдил възраженията на въззивника относно липсата на идентичност между
съоръженията, описани в постановлението за възлагане и тези, ползвани от
електроразпределителното дружество. Твърди се, че тези съоръжения не са
идентични- отговор на въпрос 1, повторна/допълнитлена СТЕ, стр. 3. Прн
неустановяване на такава идентичност искът се явявал недоказан поради това,
че на място не се ползва такива съоръжения, каквито са описани в
постановлението за възлагане и не би следвало да се дължи наем за ползване
на съоръжения, които на практика не се ползват.
Поддържа се, че първата инстанция не е допуснала изготвянето на
повторна оценителна, с искане да бъде изготвена от друго вещо лице, с която
да се докаже, че размерът, определен от това вещо лице, за дължим месечен
наем е завишен, вкл. и неправилно определен, като се прави довод, че това е
процесуално нарушение, както и е допуснато нарушение, тъй като вещото
лице. изготвило съдебно-оценителната експертиза, вкл. и в техническата й
част, не притежава необходимата квалификация за това.
Твърди се, че при справка в публикувания списък на вещите лица се
установява, че Любен Терзийски не е включен в списъка за Съдебна
инженерно-техническа експертиза и не притежава квалификация за оценка на
съоръжения, което води до необоснованост на съдебното решение.
Поддържа се, че съгласно непротиворечивата съдебна практика, вкл. и
тази, на която се позовава ищеца-въззиваем, размерът на дължимото
обезщетение за ползване на енергийни съоръжения се определя по правилата
на Методиката на КЕВР. В точка 3 от тази методика ясно е посочено, че при
3
определяне на обезщетението се взима „пазарната стойност на ДМА“, като в т.
3.3. от Методиката е посочено, че „Пазарната стойност на ДМА се прилага и в
случаите, в които собственика на уредби и/или съоръжения, чрез които се
предоставя достъп, е физическо лице.“, като в настоящия случай ищец е
физическо лице.
Твърди се, че в експертизите, които съдът приел, пазарната стойност не е
определена, като те са изготвени на базата на количествено стойностна
сметка/КСС/ на тези съоръжения, която по същество не представлява
пазарната им стойност.
Отделно от това в СТЕ, приета по делото, не е взето и предвид
условието дали тези съоръжения се ползват от дружеството в процесния
период, съгласно условието на Методиката на КЕВР, вкл. технологичните
разходи и загубите на ел. енергия при ползването на тези съоръжения- т. 10 от
Методиката на КЕВР.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 318/
11.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 644/ 2022 г. по описа на
Pайонен съд – Разлог, като бъдат отхвърлени исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производство e образувано е по искова молба, подадена от З. И. И. от гр.
Варна, ул. „Сергей Румянцев” № 7, ап.З, ЕГН **********, чрез адв. П. П. от
АК гр. Шумен с адрес за призоваване: гр.Варна, ул. „***” №15-партер срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД (старо наименование „Чез
Разпределение България” АД), ЕИК *********, със седалище гр. София 1784,
район Младост, бул. „***'' № 159, БенчМарк Бизнес Център, представлявано
заедно от всеки от двама от членовете на УС: В.В.С. и Д.Р., гражданин на
Република Чехия, Г.М.М. и Р.Г.Ц..
Иска се съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 4 193.76 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за
присъединяване към електропреносната мрежа за периода от 01.02.2017 г. до
31.03.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от
подаването на заявлението в съда до пълното й изплащане. С исковата молба
се претендират и сторените по делото разноски.
4
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ал.
1 от ЗЗД.
Исковата си претенция ищецът З. И. И., ЕГН **********, основана на
твърдение, че е собственик въз основа на Постановление за възлагане на
недвижим имот с изх. № С 160003-091-0000245/29.09.2016г. на НАП-
териториална дирекция гр. Варна, вписан в СВ- гр. Разлог, с акт № 1, том XII,
дело № 2497/2016г., с вх. рег. № 4006 от 06.10.2016г., на следните недвижими
имоти и движими вещи: -62 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор
02676.19.126, целият с площ от 3786 кв.м. с адрес гр.Банско, местност
Грамадето, общ. Банско, обл. Благоевград, ведно с посгроенине в него: -
Сграда за енергопроизводство, по скица на сграда № 15-395660- 11.09.2015г. с
идентификатор 02676.19.126.2, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК, застроена площ по скица: 5 /пет/ кв.м., представляващ
Трансформатор БКТП 20/0,4 2x630, включващ Уредби Ср.Н, Уредби НН и
трансформатори; -Външно ел. захранване от Трафопост на
електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от кабели Ср.Н
20 kV, кабели НН 0,4 kV, съгласно разрешение за въвеждане в експлоатация. В
исковата молба се твърди, че външното ел. захранване се състои от следните
проводи: -кабелни линии СрН 29 kV от муфа към ТП „Косара" BL 2227 до
МКТП „ББЦ 1" В L_2259 с дължина 93 метра и от муфа към ТП „МЕМ" В
L_2304 до МКТП „ББЦ 1" В L_2259 с дължина 93 метра; -кабелни линии НН
0.4 kV от МКТП „ББЦ 1" до ГЕТ1 с дължина 104 метра, от МКТП „ББЦ Г д о
ГЕТ 2 с дължина 104 метра, от МКТП „ББЦ 1* до ГЕТ 3 с дължина 104 метра
и от МКТП „ББЦ Г до ГЕТ 4 с дължина 104 метра и 4 /четири/ броя главни
електромерни табла за външно електрозахранване на '’Многофамилна
жилищна сграда „Планински изглед" за сезонно обитаване с магазини"' в
поземлен имот с идентификатор 02676.19.126 и номер по предходен план ПИ
№019126 (а съгласно ДПЕРМ ПИ 09126), м.Грамадето", гр. Банско, община
Банско, област Благоевград. Твърди се с исковата молба пред
първоинстанционния съд, че ел. съоражение е въведено в експлоатация за
което е издадено представеното с исковата молба Разрешение за ползване №
СТ-05-290/25.03.2009 г., издадено от ДНСК.
С исковата молба се сочи още че ищецът З. И. И. не е в договорни
отношения с „ЧЕЗ Разпределение България“, а в конкретния случай трети
лица са захранвани с ел. енергия чрез описания в исковата молба енергиен
обект, като потребителите захранвани от процесния трафопст заплащат на
„ЧЕЗ Разпределение България“, цената за използване и пренасяне на ел.
енергия съобразно одобрените от КЕВР цени. 8 С исковата молба се твърди от
ищеца З. И. И., чрез пълномощника му по делото, че между страните по
настоящото дело има стартирана процедура по изкупуване на съоръжението
от ответника със заявление с вх. № **********/09.08.2017г., която до момента
не е финализирана.
Осъществено е единствено прехвърляне на вещни права, обекгивирани в
5
НА № 157, т.II, рег. № 3131, дело № 309/03.11.2017г., на нотариус М.К., рег.№
553 на НК, вписан в Агенцията Вписвания гр.Разлог с вх.рег.№
4593/03.11.2017г., Акт № 153, t.XIV, д.1848/2017г., по силата на който чрез
възмездна сделка ЧЕЗ Разпределение България АД е придобило Архитектурно
строителна част /Фундамент/ на МКТП /метален комплектен трансформаторен
пост/, представляващ Сграда с идентификатор 02676.19.126.2 , по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
81/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.Банско,
местност- Грамадето, общ. Банско, обл. Благоевград, със застроена площ от 5
кв.м., брой етажи един, предназначение: Сграда за електропроизводство,
ведно със сервитутните права по чл. 64 от Закона за енергетиката за
сервитутни ивици, разположени около трафопоста и прилежащите му кабелни
линии.
Поддържа се от ищеца с ИМ пред РС Разлог, че самият трафопост и
прилежащите му кабелни линии не са предмет на прехвърлянето, а са
останали в собственост на З. И. И. и предмет на последващо договаряне за
наемане или прехвърляне на правото на собственост. Исковата претенция на
ищеца З. И. И., ча макар той да е собственик на посочените в ИМ ел.
съоражения, за периода от въвеждането на съоражението в експлоатация с
Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009г., издадено от ДНСК и до
момента на сезирането на съда с настящата ИМ, процесното ел. съоражение се
ползва от ответника ЧЕЗ Разпределение България АД, като за периода от
придобиването на правото на собственост на З. И. въз основа на влязло в
законна сила постановление за възлагане/29.09.2016г./, до завеждането на
исковата молба пред РС Разлог, ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ е
ползвал без договор и без основание собствената на З. И. И. сграда и
съоражения, съответно трансформатор, оборудване, кабели НН, кабели СрН и
ГЕТ, като по този начин ищецът не е могъл пред посочения период да се
ползва от облагите на сградата, трафопоста и ел. съораженията към него,
които са в размер на евентуалната цена, който ищецът би получил при
отдаване им по предназначение.
Поддържа се, че това е цената която З. И. И. би получил, ако между
страните е имало сключен договор за предоставяне на ползването, съгл. Чл.
117 ал. 8 от ЗЕ, следваща се съгласно Методика за определяне на цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и /или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия,
и др., цена на предоставения достъп, която в този случай съобразно с
установената съдебна практика съставлява обогатяването на ответника „ЧЕЗ
Разпределение България“ под формата на спестени от него разходи и
стойността на обедняването на ищеца З. И. И., под формата на неполучени от
него приходи. Поддържа се с ИМ че на основание чл. 21 т. 9 от Закона за
енергетиката и т. 9.4. от Методиката за определяне на цените за предоставен
достъп от преносно или разпределително предприятие, от потребители през
6
собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ, одобрена от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, с решение по т. 12 от Протокол №
185/19.12.2005г., са утвърди изчислени коефициенти на обслужване, които да
се прилагат при изчисляване на цената за достъп от 01.01.2006г., като
съобрано б. а) за пренос и разпределение на електрическа енергия –
определения коефициент е 0,29. Поддържа се с исковата молба, че във връзка с
изискването на нормата на чл.3.3.1 от Методиката следва да се изготви
експертна оценка за определяне на пазарната стойност на вещното право на
собственост на имота /активите/, който е собственост на ищеца, но се ползва
от ответника.
Според ищеца месечната цена за ползване възлиза на 2 096.88 лева
месечно, или за периода от 29.09.2016 г. до 29.11.2016 г., която "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД би следвало да заплаща, възлиза общо на
4 193.76 лева, за която сума е исковата претенция по делото.
С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба,
“Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД (с предходно наименование
“ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”), ЕИК :*********, чрез своя
представител възразява срещу основателността на предявения иск, като моли
съда да го отхвърли като недоказан и неоснователен.
Оспорват се с отговора на ИМ и наведените от ищеца фактически
твърдения. Сочи се от ответника че Трафопост с идентификатор
02676.19.126.2 по КККР на гр. Банско е изграден въз основа на сключен между
„Британско-Български център за регионално развитие“ ООД/ББЦРР/ и „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, Договор за присъединяване на обекти на
потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от
НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., в който са определени
условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект
„Жилищна сграда“, находяща се в имот 09126, местността „Грамадето“ в
землището на гр. Банско. В чл. 2 от посочения договор е било уговорено, че за
присъединяването на обекта е необходимо да се изгради: нов
трансформаторен пост и електропроводни линии средно и ниско напрежение,
съгласно Становище № 8734/27.12.2006г./Приложение № V.1.2/. Конкретно е
посочено, че за присъединяването на обекта е необходимо на имотната
граница в имота на ББЦРР ООД да се изгради трафопост, както и външно ел.
захранване с кабелно захранване на средно напрежение, нов кабел СрН до
проектен ТП, както и кабели НН от проектен ТП до ГЕТ на имотна граница,
както и монтиране на ГЕТ/главни електромерни табла/. Съоръженията за
присъединяване, съгласно чл. 6 ал.1 от цитирания ДПЕРМ, е уговорено да се
изграждат от присъединяваното лице, в случая от ББЦРР ООД. В чл. 12 на
сключения договор е уговорено, че разпределителното дружеството има право
да използва безвъзмедно изградените от ББЦРР ООД съоръжения за
присъединяване на обекти на други потребители 10 без да нарушава
7
договорената мощност. С писмения отговор се твърди от ответната стрнаа, че
от страна на „ЧЕЗ Разпределение България“ не са нарушавани така
договорените условия за ползването на изградените от присъединяваното
лице съоръжения. Сочи се в писмения отговор на ИМ пред
първоинстационния съд, че в изпълнение на сключения договор, ББЦРР ООД
е изградил предвидените съоръжения за присъединяване, които са приети от
ДИСК и е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009г. на
Началника на ДНСК/Приложение V.1.3. / с възложител „Британско-Български
център за регионално развитие“ООД за трансформаторния пост и с
възложител „ЧЕЗ Разпределение България“АД за кабелните линии СрН. Сочи
се с отговар на ИМ от ответника че с Нотариален акт № 124, том 4, рег.№
3973, дело 696/2009г., на Нотариус Сашка Витанова, per. № 489 на НК, вписан
в СВ- Разлог с вх. per. № 4759/14.08.2009г., Акт № 73, том 19, дело №
3643/2009г. /Приложение V.1.4./. „Британско[1]Български център за
регионално развитие“ООД е прехвърлило в полза на „МАУНТИН ВЮ
ЛЕНД“ООД, правото на собственост върху изграденият ТП в недвижимият
имот с № 019126, местността „Грамадето“, гр. Банско. С писмения отговор на
ИМ е изразено становище от ответната страна, че съоръженията за
присъединяване, които са изградени от ББЦРР ООД- кабели НН, кабели СрН и
ГЕТ въобще не са били предмет на тази сделка. Не се оспорва от „ЧЕЗ
Разпределение България“, чрез пълномощника му по делото, че Божидар
Теохаров- главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Варна, по
образувано изпълнително дело № **********/2015 г. с длъжник „МАУНТИН
ВЮ ЛЕНД“ООД, с Постановление за възлагане на недвижим имот от
29.09.2016г., вписано в СВ Разлог, с вх. per. № 4006/06.10.2016г., Акт № 1, том
12, дело 2497/2016г., е възложил на З. И. И., собствеността върху: 62 кв.м.
идеални части от ПИ с идентификатор 02676.19.126 по КК на гр. Банско,
ведно с построените в него Сграда за енергопроизводство с идентификатор
02676.19.126.2 по КК на гр. Банско, включително уредби СрН, Уредби НН и
Трансформатори, както и външно ел. захранване до БКТП състоящо се от
кабели СрН 20 kV, кабели НН 0,4 kV съгласно разрешение за въвеждане в
експлоатация. Въз основа на подадено заявление от З. И. И., с вх. №
**********/09.08.2017г. до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,/Приложение
V.1.6./ е сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и
учредяване на сервитути по чл. 64 от ЗЕ с № 157, том 2, рег.№ 3131, дело
309/2017г. на нотариус Мила Коновска, рег.№ 553 на Нотариалната камара,
вписан в CB-Разлог с вх.рег.№ 4593/03.11.2017г., Акт № 153, том 14, дело
1848/2017г.,/Приложение V.1.5./, договор за продажба с който Трафопост с
идентификатор 02676.19.126.2 по КК на гр. Банско, в частта представляваща
недвижимост е станал собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“АД. По
силата на този договор в полза на „ЧЕЗ Разпределение България“АД са
учредени и сервитутни права по чл. 64 от Закон за енергетиката за ТП и частта
от кабелното трасе, попадащо в имот с идентификатор 02676.19.126. 11.
С писмения отговор не се възразява, че договор по чл. 117 ал. 8 от ЗЕ
8
между З. И. И. и ЧЕЗ Разпределение България АД не е бил сключван, като
пред дружеството ответник не е постъпвало искане, покана или заявление за
сключване на такъв от въззиваемия ищец по делото, но дори и такова искане
да е било направено, то от ЧЕЗ Разпределение България АД биха възразили,
тъй като оспорват правото на собственост на З. И. И. върху оборудването на
ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ. Изложени са с писмения отговор на ИМ
правни съображения, че ищецът не би могъл да придобие правото на
собственост върху тези вещи, тъй като съгласно чл. 40 ал. 1 т. 2, чл. 88 ал.1 от
ЗЕ, във връзка с Глава V от същия закон, същите не могат да бъдат
придобивани от лице без лицензия издадена от ДКЕВР, а освен това тези вещи
са извън свободния граждански оборот, като дори лицензираните лица могат
да извършват сделки с тези тези ел. съоражения, само с разрешение на
КЕВР/чл. 53 ал.1 от ЗЕ/. Оспорва се качеството на З. И. на лице, което би
могло да придобие правото на собственост върху ТП, кабели НН, кабели СрН
и ГЕТ, доколкото същият не е нито производител на ел. енергия, нито
оператор на преносна или разпределителна мрежа, нито по казуса е налице
хипотезата на § 4 от ПЗР на ЗЕ, тъй като процесните съоражения безспорно са
изградени след 2003г.
Развити са от ответника по делото с отговора на ИМ правни
съображения, че съгласно легалната дефиниция дадена за понятието
трафопост в § 1, т. 41 от ДР на Закона за енергетиката, процесният трафопост
представлява площадков енергиен обект - „Площадкови енергийни обекти“ са
сгради и трайно прикрепените към тях или към поземления имот енергийни
съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на
дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа и
топлинна енергия и природен газ, както и по добив на енергийни ресурси“.
Т.е. трафопостът като вещ представлява съвкупност от сграда и оборудване,
представляващи по своята същност недвижими и съответно движими вещи и
като такива имат различен вещно-правен режим. Поддържа се още с писмения
отгвоор пред първоинстанционния съд, че законовата дефиниция изрично
изключва линейните части, които са дефинирани в § 1 т. 21 от ДР на Закона за
енергетиката- „електропроводи", които са въздушни или кабелни съоръжения
за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране
или разпределение на електрическа енергия, които съответстват на "линейни
инженерни мрежи на електроснабдяването" по смисъла на ЗУТ.“. Процесиите
кабелни линии НН и СрН, в т.ч. и ГЕТ представляват отделни обекти по
смисъла на Закона за енергетиката и като такива представляват отделни
енергийни съоръжения. Поради изложеното поддържа се от ответната страна
по делото, чрез нейния пълномощник, с отговора на ИМ, че сделката сключена
между „Британско-Български център за регионално развитие“ ООД и
„МАУНТИН ВЮ ЛЕНД“ООД за покупко-продажбата на трафопоста,
обективира единствено и само собствеността върху ТП в частта му,
представляваща архитектурно- строителна част/фундамент/ т.е.
недвижимостта му. Поради което и З. И. е могъл да стане собственик само
9
върху имоществото което е било 12 собственост на длъжника „МАУНТИН
ВЮ ЛЕНД“ ООД, т.е. само на сградата на ТП. Поддържа се от
пълномощникът на „ЧЕЗ Разпределение България“ с отговора на ИМ пред
първоинстанционния съд, че постановлението за възлагане е деривативно
основание за придобиване на право на собственост, като приложимо е общото
правило, че никой не може да прехвърли повече права от тези които
притежава. Външното ел. захраване, състоящо се от кабели СрН 20 kV, кабели
НН 0,4 kV, както и оборудването на ТП, не е било част от патримониума на
длъжника/ „МАУНТИН ВЮ ЛЕНД“ ООД/, поради което постановлението за
възлагане не е могло да произведе вещнопрехвърлително действие относно
тези съоръжения. Поради изложеното оспорва се законосъобразността на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г., вписано в СВ-
Разлог с вх. per. № 4006/06.10.2016г., Акт №1, том 12, дело 2497/2016г., в
частта му на възлагане на оборудването на трафопоста, както и за външно ел.
захранване от Трафопост на електроразпределителното дружество до БКТП
състоящи се от кабели СрН 20 kV, кабели НН 0,4 kV., като противоречащо на
чл. 496 ал.2 ГПК. Оспорва се от дружеството ответник, чрез неговия
пълномощник, че същото е постановено при наличие на право на собственост
върху процесиите съоръжения за присъединяване - кабели СрН, кабели НН в
полза на длъжникът по изпълнителното производство, поради това тези вещни
права не са придобити и от определения купувач с постановлението за
възлагане- ищецът З. И. И.. В този смисъл акцентира се с отговора на ИМ пред
РС Разлог, че процесния ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, не са били
предмет на извършената от Главният публичен изпълнител продан по ИД №
169/2015г. Оспорва се основателността на предявения иск по чл. 59 ал. 1 от
ЗЗД, като се възразява с писмения отговор на ИМ от ответника, че не е налице
обогатяване на ответника, респ. обедняване на ищеца, тъй като ответника не е
получавана или спестена претендирата с исковата молба сума. Така поддържа
се че З. И. И. не би могъл да обеднее от твърдяното от него неползване на
процесните ел. съоражения, тъй като не се доказва по делото същият да е
собственик на същите. Отделно са развити съображения, че ищецът не е
лицензиран за осъществяване на дейност по пренос и разпределение на ел.
енергия, поради което не би могъл да ползва процесните ел. съоражения и да
извлича плодове от тяхното ползване.Оспорва се исковата претенция и по
размер, като се възразява че същата не следва да бъде определяна по
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и
/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, и др., тъй като исковата претенция е за
минал период от време, за който направените разходи по обслужване, както и
преминалото количество ел. енергия през съораженията е известно и
стойността на същите могат да бъдат представени от 13 ответната страна.
Поради изложеното предявения иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД се
оспорва от ответната страна и по размер.
10
С писмения отговор на исковата молба, оспорва се от ответната страна
относимостта на Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените
им уредби и /или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, и др. към определяне на
обезщетението за неползване на процесните ел. съоражения, претендирано от
ищеца З. И. И.. Ищецът не се легитимира и не доказва по делото да е
собственик на процесните ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, а цитираната
методика е предназначена с оглед изискването на чл. 117 ал. 7 от ЗЕ за
сключване на договор за достъп. При нормално развитие на отношението
между ЧЕЗ Разпределение България АД и собственика, който е лишен от
ползването на ел. съоражения, плащането на обезщетение винаги е за бъдеще
време. Изложени са с писмения отговор на ответника пред
първоинстанционния съд съображения, че с определяната по Методиката цена
за достъпа, който едно лице- собственик на енергийно съоръжение ще
предостави на друго[1]несобственик, се цели овъзмездяване на първото за
разходите, които то ще вложи в поддръжката на това съоръжение и за
амортизацията му с оглед преминалата енергия, като за следващ период се
отчитат надвзети или недовзети суми от предоставящото лице /в този смисъл
т. 3 и т. 12 от Методиката/. В конкретния случай се цели определяне на
обезщетение за ползване на съоръжения за изминал период от време и
следователно всички величини са ясни - и каква електроенергия е потребена
за други потребители и какви разходи е направил собственика за поддръжката
им. Поради изложеното изказва се становище от ответната страна по делото,
че в конкретния случай изобщо не е налице хипотеза за предоставяне на
достъп до енергийни съоръжения, не е налице ползване на собствените уредби
и съоръжения на ищеца, поради което не е налице ползването им за
преобразуване и пренос на електрическа енергия. Във връзка с това
Методиката на ДКЕВР за определяне на цена достъп се явява неотносима към
настоящия казус. След като се оспорва основатлеността на главния иск по чл.
59 ал.1 от ЗЗД, оспорва се с писмения отговор на ИМ като неоснователен и
акцесорния иск за лихви с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
С обжалваното Решение № 318/ 11.10.2024 г., постановено по гр. д. №
644/ 2022 г., по описа на Районен съд Разлог, съдът е уважил предявения иск,
като е приел за установено, че „Електроразпределителни мрежи Запад” АД
(старо наименование „Чез Разпределение България” АД), ЕИК *********, със
седалище гр. София 1784, район Младост, бул. „***'' № 159, БенчМарк Бизнес
Център, представлявано заедно от всеки от двама от членовете на УС: В.В.С.
и Д.Р., гражданин на Република Чехия, Г.М.М. и Р.Г.Ц. ДЪЛЖИ на З. И. И. от
гр. Варна, ул. „Сергей Румянцев” № 7, ап.З, ЕГН ********** сумата от 4
193.76 (четири хиляди сто деветдесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки) лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на
собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към
електропреносната мрежа за периода от 01.02.2017 г. до 31.03.2017 г., ведно
11
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
31.01.2022 г. до окончателното изплащане., за която сума е издадена Заповед
за изпълнение № 7277 от 11.03.2022 г. по ч.гр.д. № 11704 от 2022 година по
описа на Районен съд – София, както и е присъдил в полза на ищеца и
направените пред първата съдебна инстанция разноски по делото.
Видно е от мотивите на първоинстационния съд че въз основа на
събраните доказателства по делото, решаващият състав на РС Разлог е приел
че ищеца З. И. И. е собственик на процесните ел. съоражения, на оригинерно
правно основание- чрез възлагане от публичния изпълнител с Постановление
за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г. на ТД на НАП. Прието е че
между страните няма сключен договор по реда на чл. 117 ал. 8 от ЗЕ, като на
собственика на ел. съораженията, които се ползват от ответника, се следва
заплащане на обезщетение за предоставения от ищеца на ответника достъп до
ползването на същите, при заплащена на цена определена по одобрената от
КЕВР методика, като съдът е приел че отношенията между страните в този
случай следва да уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Първоинстанционният съд е намерил за неоснователни всички възражения,
наведени от ответника с отговора на ИМ, за което е изложил съображения в
мотивите си към обжалвания съдебен акт, като е приел че Методика за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и /или съоръжения
до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, и др. е изцяло относима към метода на определяне на дължимото
обезщетение и е уважил предявения иск по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, до размера за
който същият е доказан по делото за сумата 4 193.76 лв., като е уважил и
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД, като е присъдил законната лихва върху тази
сума, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното заплащане на дължимото.
Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от
въззивника, като същото се обжалва изцяло и като правен резултат се иска
неговота отмяна от въззивния съд като неправилно и необосновано.
Въззивният съд, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд
доказателства, както и въз основа на приетата съдебно- техническа и
оценителна експертиза, счита за установено от фактическа страна следното:
От представените справки от ТР за актуалното състояние на страните по
делото, при разглеждането на делото от първоинстанционния съд се
установява, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********,
е лицензирано за дейността „разпределение на ел. енергия“ за обособена
територия от РБ, определена в Приложение № 1 към Лицензия за
разпределение на ел. енергия № Л-135-07/13.08.2004г., в която безспорно
попада и гр. Банско.
Установява се от приетите писмени доказателства при разглеждането на
делото пред РС Разлог, че между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ- СОФИЯ
12
ОБЛАСТ“ АД/на което „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е
правоприемник/ и „Британско - Български център за регионално развитие“
ООД /ББЦРР/ е сключен Договор за присъединяване на обекти на потребители
към разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ,
с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., на осн. чл. 13 ал.1 т. 1, във вр. с чл. 16
от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към преносните и разпределителните ел.
мрежи/НПППЕЕПРЕМ/, с предмет на договора- права и задължения във
връзка с присъединяването към разпределителната ел. мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България“на обект „Жилищна сграда“, находяща се в имот
09126, местността „Грамадето“ в землището на гр. Банско. В чл. 2 от
посочения договор е било уговорено, че за присъединяването на обекта е
необходимо да се изгради: нов трансформаторен пост и електропроводни
линии средно и ниско напрежение, съгласно Становище № 8734/27.12.2006г.
за условията на присъединяване, които са неразделна част от
договора./Приложение № V.1.2/. В чл. 3 от сключения договор, страните
изрично са се споразумели за техническите параметри във връзка с бъдещото
присъединяване. Конкретно е посочено, че за присъединяването на обекта е
необходимо на имотната граница в имота на ББЦРР ООД да се изгради
трафопост, както и външно ел. захранване с кабелно захранване на средно
напрежение, нов кабел СрН до проектен ТП, както и кабели НН от проектен
ТП до ГЕТ на имотна граница, както и монтиране на ГЕТ/главни
електромерни табла/. Съоръженията за присъединяване, съгласно чл. 6 ал.1 от
цитирания ДПЕРМ, е уговорено да се изграждат от присъединяваното лице, в
случая от ББЦРР ООД. Уговорен е бил 18 месечен срок за присъединяване,
считано от датата на подписването на договора./чл. 6 ал.2/. Съгласно чл. 11 от
Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-
63/11.10.2007г., дружеството „ЧЕЗ Разпределение България“, се е задължило
да изплати на разсрочено плащане изградените от присъединеното лице
съоражения за присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа, след представяне от ПРИСЪЕДИНЕНОТО ЛИЦЕ на изискуемите от
ДРУЖЕСТВОТО документи. В чл. 12 на сключения договор е уговорено, че
разпределителното дружеството има право да използва безвъзмедно
изградените от ББЦРР ООД съоръжения за присъединяване на обекти на
други потребители без да нарушава договорената мощност. Видно е от така
сключения договор, че съгласно чл. 15 страните са се договорили, ел.
съоражения НН, след границите на собствеността на имота, да се изграждат за
сметка на присъединеното лице и да станат негова собственост. Съответно в
чл. 16 от договора е поето задължение от страна на присъединеното лице-
„Британско - Български център за регионално развитие“ ООД /ББЦРР/, да
прехвърли възмездно на ЧЕЗ Разпределение България АД, собствеността
върху съоръженията за присъединяване на обекта. Присъединеното лице е
поело задължения съгласно чл. 18 от сключения договор, да въведе в
13
експлоатация съоръженията за присъединяване по реда на ЗУТ, както и да
пази 16 съоръженията на дружеството, в границите на имота по чл. 1 от
сключения договор/на които е станало собственик след тяхното изграждане/,
до прехвърлянето им чрез възмездна сделка на „ЧЕЗ Разпределение
България“. Уговорена е със сключения договор и цената на присъединяване/19
200лв./, както и начините на нейното плащане/чл. 19 от договора/. Със
сключения договор страните са договорили отговорност и заплащането на
санкции в случай на неизпълнение на задълженията, поети от стръните, както
и условията за изменение и прекратяване на договора.
Не е спорно по делото, че „Британско - Български център за регионално
развитие“ ООД /ББЦРР/ е изпълнило задълженията си по чл. 1 от сключения
Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-
63/11.10.2007г., като е изградил предвидените съоръжения за присъединяване,
които са приети от ДИСК и е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-
290/25.03.2009г. на Началника на ДНСК, с възложител
„Британско[1]Български център за регионално развитие“ООД за
трансформаторния пост и с възложител „ЧЕЗ Разпределение България“АД за
кабелните линии СрН. Видно е от приетото като писмено доказателство
разрешение за ползване, че е разрешено ползването на ел. съораженията,
които са в границите на ПИ № 019126, в м. „Грамадето“, землището на гр.
Банско, като същите са изрично посочени- външно ел. захранване кабели СрН
20 Kv, нов трафопост тип МКТП 1х 400kVa/20/0, 4 Kv, кабели НН, които се
намират в поземления имот. Установява се от събраните по делото писмени
доказателства, че присъединеното лице- „Британско - Български център за
регионално развитие“ ООД /ББЦРР/, не е изпълнило задължението си поето с
чл. 16 от Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с №
ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г.- да прехвърли възмездно на ЧЕЗ
Разпределение България АД, собствеността върху съораженията за
присъединяване на обекта, на които е станало собственик, съобразно
разпоредбата на чл. 15 от договора.
С договор за продажба, материализиран в Нотариален акт № 124, том 4,
рег.№ 3973, дело 696/2009г., на Нотариус Сашка Витанова, per. № 489 на НК,
вписан в СВ- Разлог с вх. per. № 4759/14.08.2009г., Акт № 73, том 19, дело №
3643/2009г., „Британско - Български център за регионално развитие“ ООД
/ББЦРР/ е продало на „МАУНТИН ВЮ ЛЕНД“ ООД- трафопост с разгърната
застороена площ от 5.17кв.м., изграден в ПИ № 019126, целият с площ от 3
786.00кв.м., срещу заплащане на продажна цена от 41 666.67лв., без начислен
ДДС.
Срещу имуществото на „МАУНТИН ВЮ ЛЕНД“ ООД е насочено
принудително изпълнение, като след изнасяне на търг на недвижими имоти,
собственост на дружеството длъжник по образуваното изпълнително дело №
**********/2015г. по описа на Главния публичен изпълнител Божидар
14
Теоханов, от ТД на НАП гр. Варна, с приетото като писмено доказателсто по
делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г. по 17
същото изпълнително дело, на въззиваемия З. И. И., ЕГН **********, е било
възложено от Главният публичен изпълнител на ТД на НАП, вещното право
на собственост върху: -62 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор
02676.19.126, целият с площ от 3786 кв.м. с адрес гр.Банско, местност
Грамадето, общ. Банско, обл. Благоевград, ведно с посгроенине в него: -
Сграда за енергопроизводство, по скица на сграда № 15-395660- 11.09.2015г. с
идентификатор 02676.19.126.2, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК, застроена площ по скица: 5 /пет/ кв.м., представляващ
Трафопост БКТП 20/0,4 2x630, включващ Уредби Ср.Н, Уредби НН и
трансформатори; -Външно ел. захранване от Трафопост на
електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от кабели Ср.Н
20 kV, кабели НН 0,4 kV, съгласно разрешение за въвеждане в експлоатация.
Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г. няма данни да е
било обжалвано, като същото е влязло в законна сила на 02.12.2019г.
Не е спорно между страните по делото, а установява се и от събраните
писмени доказателства, че с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот и учредяване на сервитути по чл. 64 от ЗЕ № 157, том II, рег.
№ 3131, дело № 309/2017г., по силата на сключен договор за продажба от
03.11.2017г., въззиваемият З. И. И., ЕГН **********, чрез пълномощника си
П. Х. П., е продал на ЧЕЗ Разпределение България АД, свой собствен
недвижим имот: площадков енергиен обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на
ЗЕ, а именно: АРХИТЕКТУРНО СТРОИТЕЛНА ЧАСТ/ФУНДАМЕНТ/ на
МКТП, представляващ СГРАДА с идентификатор 02676.19.126.2, по КК и КР
на гр. Банско, одобрена със Заповед № РД-18-81 от 10.12.2009г. на
Изпълнителният директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м.
„Грамадето“, със застроена площ от 5.00кв.м., брой етажи 1 /един/, с
предназначение: сграда за енергопроизводство, представляваща енергиен
обект по смисъла на § 1 т. 23 от ПЗР на ЗЕ, въведен с експлоатация с
Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009г. на Началника на ДНСК,
който трафопост е изграден в ПИ с идентификатор 02676.19.126, по КК и КР
на гр. Банско, срещу заплащане на сумата от 4 366лв.
Пред първоинстанционния съд по искане на ищцовата страна е била
допусната и назначена съдебно техническа и оценителна експертиза.
От заключенията на вещото лице инж. Любен Терзийски по назначените
и изслушани основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, се
установява, че през процесния период са присъединени към
електропреносната мрежа абонати чрез съоръженията на ищеца в сградата на
ПИ 0276.19.126, като месечната наемна стойност на съоръженията се равнява
на 2 099.43 лева, както и че съоръженията, описани в постановлението за
възлагане от 29.09.2016 г. и ползваните на място от ответното дружество са
идентични. В процесния имот е изграден трансформаторен пост тип МКТП
15
20/0.4 кВ с диспечерски номер ББЦ BL - 2259 с инсталиран трансформатор
400 кВ. Общата стойност на КСС е 119 967.62 лв. с ДДС, изчислена въз основа
на количествено – стойностната сметка на изграденото съоръжение тип МКТП
с трансформатор 400 кВ, кабели СрН 20 kV и кабелни линии НН 0,4 kV,
находящ се в ПИ 02676.19.126.2 по КККР на гр. Банско.
Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени
от първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни
съображения:
Първоинстанционният съд въз основа на въведените обстоятелства в
обстоятелствената част на искова молба и заявения петитум, правилно е
определил заявеното за защита материално право, като е приел за разглеждане
установителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 ал.
1 от ЗЗД, въз основа на искане за установяване заплащане на обезщетение за
ползване на енергийни уредби и съоражения от техния собственик, въз основа
на предоставен достъп на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК
********* за ползване на тези ел. съоръжения за целите на преноса на ел.
енергия до други присъединени потребители. По отношение на предявения
пред съда иск, първоинстанционният съд е постановил едно допустимо и
валидно съдебно решение.
Обжалваното Решение № 318/ 11.10.2024 г., постановено по гр. д. № 644/
2022г., по описа на Районен съд – Разлог, е изготвено в изискуемата от закона
писмена форма, при спазване на всички реквизити, предвидени в 20
разпоредбата на чл. 236 от ГПК, като е обявено и подписано от съдията дал
ход на устните състезания, като съдебният акт е постановен по допустим иск и
в рамките на правораздавателната компететност на съда, разглеждал делото
като първа инстанция.
Обвързан от оплакването във въззивната жалба и в изпълнение на
задължението си по чл. 269 от ГПК за проверка на допустимостта на
обжалваното решение по чл. 269 от ГПК, въззивният съд в настоящия си
състав счита, че предявеният иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД е
процесуално допустим.
Не са налице нередовности свързани с легитимацията по предявения
иск, която да препятстват развитието на настоящото производство. Не се
оспорва по делото че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК
********* е правоприемник на правата и задълженията на
„Електроразпределение- София Област” ЕАД, като безспорно е с оглед на
материалноправната легитимация, дружеството ответник е процесуално
легитимирано да отговаря по така предявения иск. С Решение № 179 от
18.05.2011г. на ВКС по т. д. № 13/2010г., II т. о., ТК, е прието, че при ползване
на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите
на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители,
различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на
достъп по чл. 117 ал. 8 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното
16
дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните
уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕР
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби
и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на
преноса на природен газ.
Следователно уважаването на предявения по настоящото дело иск по чл.
59 ал.1 от ЗЗД, предпоставя извършване от страна на ищеца на главно и пълно
доказване на следните кумулативно предвидени от закона и от съдебната
практика предпоставки от обективна страна: ищецът да докаже че е
собственик на вещите, съставляващи енергийни обекти или съоражения;
вещите да се ползват от ответника- „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, ЕИК ********* за целите на преноса на ел. енергия до други
потребители; липса на правно основание за ползването на вещите- да няма
сключен между собственика и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
ЕИК ********* договор за предоставяне на достъп по чл. 117 ал. 8 от ЗЕ;
процесните вещи да са присъединени към електроразпределителната мрежа
на страната и да се ползват за доставяне на ел. енергия на други присъединени
лица; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване
на ответника.
При преценката на тези предпоставки следва да бъдат съобразени от
съда всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато
обектът на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването,
на която такива съществуват.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд следи служебно за валидността
на обжалваното решение, а за допустимостта на предявения иск в обжалваната
му част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от оплакванията наведени с
въззивната жалба. Обвързан от възраженията на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, въззивният съд в настоящия си състав
намира, че преди всичко следва да бъде разрешен въпроса за същността и
правната природа на вещите предмет на исковата претенция по настоящото
дело, доколкото наведени са доводи с жалбата, че същите са специални ел.
съоръжения, извадени от гражданския оборот които не могат да бъдат предмет
на граждански сделки, като срещу тях не може да бъде насочвано
принудително изпълнение, поради което се оспорва че ищецът по делото З. И.
И., който не е лицензиран за осъществяване на дейност за производство и
пренос и доставка не ел. енергия, не е придобил правото на собственост върху
процесните- ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ.
Безспорно процесният трафопост, кабели ниско напрежение и кабели
средно напрежение, съставляват движими вещи със специално
17
предназначение. Същите са компоненти на „енергиен обект“ по смисъла на т.
23 от ДР на ЗЕ, като с оглед на функционалното си предназначение могат да
бъдат използвани единствено за целите за пренос и разпределение на ел.
енергия и доставката до потребителите на същата. Съгласно чл. 40 ал.1 т. 2 и
чл. 88 ал.1 от ЗЕ, във вр. с Глава пета от ЗЕ, такива вещи са извън търговския
оборот, като могат да бъдат ползвани по предназначение само от лице
енергийно предприятие, което притежава издадена от КЕВР лицензия за
доставка и разпределение на ел. енергия. За сделки със същите се изисква
разрешение на КЕВР, дадено по реда на чл. 53 ал.1 от ЗЕ. По отношение на
придобиването на правото на собственост върху енергийните обекти и
съоражения, представляващи елементи от преносната и разпределителна
мрежа, съществуват изрично предвидени от закона изключения. Така в § 4 от
ДР на ЗЕ е предвидено, че енергийните обекти и съоражения, съставляващи
части от национланата електроразпределителна мрежа, които към момента на
влизането в сила на ЗЕ, обн. в ДВ бр. 107 от 09.12.2003г., които не са
собственост на лицензираните енергийни предприятия/каквото безспорно е
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК ********* /, а са
собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта
към мрежите в 8 годишен срок от влизането в сила на ЗЕ, който с изм. на ЗЕ с
ДВ бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. е увеличен на 12 години, считано от
влизането на ЗЕ в сила.
Принципа е въведен от Закона за енергетиката с Наредба № 6/2004г.
(отм.); за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, с която е
предвидено разпределителното предприятие да изгражда съоръженията за
присъединяване за своя сметка и да осигурява тяхното въвеждане в
експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Като 22
изключение от горепосочения принцип, в Наредба № 6/2004г.(отм.), е
предвидена възможност изграждането да се осъществи и от трето лице, с
което е сключен договор за присъединяване, със съгласието на
разпределителното предприятие и за негова сметка. Наредба № 6/2004г. е
отменена и приета нова наредба- Наредба № 6/24.02.2014г., която не поставяла
отношенията на различна основа, в частта на процедурата на присъединяване
и на изкупуване на съоръженията, изградени по изрично желание на клиента
от него и за негова сметка. Чл. 21 от новата наредба е аналогичен с чл. 20 от
Наредба № 6/2004г.(отм.), като по същия аналогичен начин предвижда като
общо правило (ал. 4) изграждането на съоръженията от енергийното
предприятие. В чл. 21 ал. 5 от Наредба № 6/2014г., аналогична на чл. 20 ал. 5
от отменената Наредба № 6/2004г. е предвидено възможност изграждането да
се осъществи и от трето лице, с което е сключен договорът за присъединяване,
със съгласието на разпределителното предприятие, като изграждането е за
сметка на третото лице, а с договора се предвижда възможността за обратно
изкупуване на собствеността върху изграденото от разпределителното
18
предприятие. Съответно и разпоредбата на чл. 21 ал. 7 на Наредба №
6/24.02.2014 г., предвиждаща общо правило за възстановяване на стойността
на собствените на присъединяваното лице съоръжения, която е аналогична на
тази на чл. 20 ал. 7 от отменената Наредба № 6/2004г. По настоящото дело се
съдържат убедителни доказателства, че именно на основанията предвидени в
Наредба № 6/2004г.(отм.) и въз основа на Договор за присъединяване на
обекти на потребители към разпределителната мрежа, сключен по реда на чл.
20 ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г.,
„Британско - Български център за регионално развитие“ ООД /ББЦРР/
съгласно чл. 15 от цитирания договор е придобил собствеността върху
изградените от него ел. съоражения, сред които и процесните трафопост,
оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла.
След като „Британско - Български център за регионално развитие“ ООД
/ББЦРР/ е придобило правото на собственост върху процесните вещи, то
дружеството е могло да се разпореди с тях възмездно в полза на трето лице,
което в настоящия казус е „МАУНТИН ВЮ ЛЕНД“ ООД, като сделката е била
изповядана с приетия като писмено доказателство Нотариален акт № 124, том
4, рег.№ 3973, дело 696/2009г., на Нотариус Сашка Витанова, per. № 489 на
НК, вписан в СВ- Разлог с вх. per. № 4759/14.08.2009г., Акт № 73, том 19, дело
№ 3643/2009г. Навадените доводи с въззивната жалба за това, че трето лице,
различно от ЧЕЗ Разпределение България АД, не е могло да придобие правото
на собственост върху процесните трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели
НН и ел. табла, настоящият състав на ОС Благоевград намира за
неоснователно, като същото се опровергава изцяло и по аргумент на изрично
предвиденото с § 4 от ДР към ЗЕ.
Неоснователно според въззивния състав на ОС Благоевград е и
възражението, че процесните по настоящото дело ел. съоражения- трафопост,
оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла, не са били предмет на
извършените разпоредителни сделки, за които са представени нотариални
актове по делото, тъй като според въззивника ЧЕЗ Разпределение България
АД, същите не са изрично описани при сключването на договорите за
продажба и следователно 23 не са били предмет на извършените сделки.
Съгласно § 1 т. 23 от ДР на ЗЕ "енергиен обект" е обект или съвкупност от
обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва
производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност,
добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и
преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и
природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните
спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна
енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и
съоръжения, без инсталациите на клиентите, а съгласно § 1 т. 32 от ДР на ЗЕ
"материални ресурси" е наличието на основни и спомагателни съоръжения,
които да осигурят нормалното функциониране на енергийния обект. В § 1, т.
41 от ДР на ЗЕ е дадена и дефиниция на "площадкови енергийни обекти",
19
които са сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот
енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за
осъществяване на дейностите по производство, пренос и разпределение на
електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и по добив на
енергийни ресурси. Разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ визира ползването на
електрически уредби, които съгласно § 1, т. 19 от ДР на ЗЕ са съвкупност от
машини, съоръжения и апарати, предназначени за пренасяне, преобразуване и
разпределение не електрическа енергия. В случая процесния трафопост е
сграда с монтиран в нея трансформатор за преобразуване на напрежението и
оборудване за външно електрическо захранване- кабели НН, кабели СрН и
ГЕТ, които представляват енергиен обект от категорията на площадковите по
§ 1 т. 41 ДР на ЗЕ. Предназначението е за енергопроизводство, като пряко
дейностите по пренос, преобразуване и разпределение на ел. енергия се
осъществяват от електрическите съоръжения и оборудването /електрически
уредби/, а сградата има обслужващ характер /материален ресурс/. В този
смисъл процесният трафопост като вещ е съвкупност от сградата и трайно
монтираните в нея съоръжения, които не могат да функционират
самостоятелно и когато са собственост на едно лице могат да бъдат обект на
прехвърлителни сделки само заедно, но не и поотделно-само сградата или
само електрическите съоръжения.
Останалите процесни съоражения- кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, също
са трайно прикрепени към изградения ТП, като същите са разположени в
границите на недвижимия имот- ПИ с идентификатор 02676.19.126, в кв.
„Грамадето“, в землището на гр. Банско, които също са свързани с дейността
за която е предназначен и самия трафопост- за дейност по пренос,
преобразуване и разпределение на ел. енергия, т.е. същите са част от
„електрическата уредба“, по смисъла на § 1, т. 19 от ДР към ЗЕ и не могат да
съществуват самостоятелно. След като са в границите на поземления имот,
тези ел. съоражения се поддържат от собственика на имота, макар да се
използват от дружеството ответник. С Решение № 291 от 27.02.2015г. на ВКС
по гр. д. № 4016/2014г., I г. о., ГК, е даден отговор на поставения правен
въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, като е прието, че
когато едно лице предоставя собственото си помещение или сграда на
енергийното предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или
разпределение на електрическа енергия, помещението има характер на
материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗЕ, а като цяло обектът
функционира като трафопост /съвкупност от сграда и съоръжения/, при което
за предоставения му достъп енергийното предприятие дължи обезщетение
съгласно чл. 117, ал. 7 ЗЕ, определено по специална методика, приета от
ДКЕВР. При предявен ревандикационен иск от третото лице не му се дължи
предаване на владението на имота, тъй като енергийното предприятие го
държи на правно основание- предоставения му достъп и монтираните
съоръжения на трафопоста в изпълнение на правомощието по чл. 117, ал. 8 ЗЕ.
Въз основа на така цитираното решение на ВКС на РБ, настящият състав на
20
ОС Благоевград намира, че процесните трафопост, кабелни лини СрН,
кабелни линии НН и ГЕТ, следва да се разглеждат като неделима съвкупна
част от един „енергиен обект“, по смисъла на § 1 т. 23 от ДР на ЗЕ, поради
което е недопустимо тяхното разглеждане като отделни ел. съоражения и при
извършени разпоредителни сделки с трафопоста, безспорно сделките следва
да се считат за извършени и по отношение на трайно прикрепените към него с
оглед на предназначението на вещта- кабелни лини СрН, кабелни линии НН и
ГЕТ. В законодателството е залегнал принципът, че енергийните обекти
трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване
на дейности в областта на енергетиката /Решение № 300/2010г. по гр. д. №
169/2009г. на ВКС, І г. о. и др./. За изградените преди влизане на сила на
Закона за енергетиката /2003г./, които са собственост на трети лица, е
предвиден специален ред и срок за тяхното изкупуване от енергийните
дружества /§ 4 от ПЗР на ЗЕ/, а за тези изградени след това- ред за възмездното
им прехвърляне по чл. 20 ал. 7 НПППЕЕПРЕМ (отм.); като последица от
изпълнение на сключен договор за присъединяване по чл. 20 ал. 5 от същата
наредба в хипотезата на възлагане и изпълнение на енергиен обект от лице,
различно от енергийното дружество. Режимът по § 4 от ПЗР на ЗЕ е
неприложим към настоящия казус поради това, че построяването и
оборудването на трафопоста е осъществено след 2003г. Това е станало по
силата на Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с №
ДПЕРМ № 35082-63/11.10.2007г., с който присъединяваното лице „Британско
- Български център за регионално развитие“ ООД /ББЦРР/ се задължило да
изгради трафопоста за своя сметка и след това да прехвърли собствеността на
енергийното дружество. Не е спорно договорът да е изпълнен в първата му
част, но не и във втората, т. е. последващо прехвърляне на собствеността
спрямо ответника не е било извършено въпреки въвеждането му в
експлоатация. Това означава, че трафопостът е станал собственост на
„Британско - Български център за регионално развитие“ ООД /ББЦРР/, след
което правото на собственост върху същия е прехвърлена на „МАУНТИН ВЮ
ЛЕНД“ ООД, срещу имуществото на което дружество е насочено 25
принудително изпълнение от Главния публичен изпълнител към ТД на НАП
гр. Варна. Настоящият въззивен състав на ОС Благоевград приема, че ищецът
З. И. И., ЕГН **********, е придобил правото на собственост върху
процесните по настящото дело ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ и на
самостоятлено оригинерно основание- чрез възлагането на процесните ел.
съоражения с Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № С
160003-091-0000245/29.09.2016г., издадено от Главния публичен изпълнител
към ТД на НАП гр. Варна, като неоснователно е възражението, че процесните
ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, не са посочени в самото постановление.
Становището на въззивният съд е че първоинстационният съд правилно е
съобразил и разпоредбата на чл. 239 ал.1 от ДОПК, която предвижда, че
продадените чрез публична продан от Главният публичен
21
изпълнител[1]движими вещи и оценими в пари права, стават собственост на
купувача след влизането в законна сила на постановлението за възлагане, дори
да не са били собственост на длъжника по изпълнителното дело.
Установява се от събраните пред първоинстационния съд писмени
доказатлества и приетите експертизи от РС Разлог и от настоящата съдебна
инстанция по безспорен и несъмнен начин, че са налице и останалите
кумулативно предвидени в закона предпоставки за присъждането в полза на
ищеца на претендираното обезщетение по реда на чл. 59 ал.1 от ЗЗД. Приема
се в съдебната практика - Решение № 179/18.05.2011г. по т.д. № 13/2010г., на
ВКС, ІІ т.о. на ТК; Решение № 6/02.02.2015г. по т.д. № 184/2014г., на ВКС, ІІ
т.о. на ТК; Решение № 291/27.02.2015г. по гр.д. № 4016/2014г., на ВКС, І гр.о.
на ГК и др., че при ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях,
собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато
не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117 ал. 8 от
ЗЕ/предишна ал. 7/ и без наличието на друго основание, енергийното
дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните
уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД,
което обезщетение следва да се определи на база приетата от КЕВР
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби
и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на
преноса на природен газ. Така че когато едно лице предоставя собственото си
помещение или сграда на енергийното предприятие за монтиране в него на
съоръжения за пренос или разпределение на ел. енергия, помещението има
характер на материален ресурс по см. на § 1, т. 32 от ДР на ЗЕ, а като цяло
обектът функционира като трафопост, то за предоставения достъп
енергийното предприятие дължи обезщетение съгласно чл. 117 ал. 8 от ЗЕ,
определено по цитираната методика на КЕВР.
Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства, че към процесния период- от 01.02.2017 г. до 31.02.2017 г.,
процесните трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла, са
ползвани от ответника „ЧЕЗ Разпределение България“, като това ползване е
започнало още от въвеждането в експлоатация на съоръженията за
присъединяване, когато са били поставени под напрежение. Установи се от
заключенията на експертите по приетите по делото съдебно технически
експертизи, че съораженията в процесния трафопост са под напрежения и
същите се използват от ЧЕЗ Разпределение България АД за целите на преноса
на ел. енергия до други потребители. Установи се от заключенията на
експертите по изготвените експертизи, че към процесния трафопост има
присъединени абонати и ползуватели на ел. енергия, чиито средства за
техническо измерване/електромери/, са монтирани в процесните ел. табла и
същите и към момента на огледа на вещите лица отчитат ползвана ел. енергия.
22
Същевременно видно е поставените върху СТИ стикери, същите са монтирани
и функционират по предназчение още от 2016 г., поради което въззивният съд
намира за доказано и установено по настоящото дело, че през процесния
период за който се претендира заплащането на обезщетение от ищеца З. И. И.,
процесните трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла, се
ползват от ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК
********* именно за пренос и разпределение на ел. енергия, като същите са
част от електроразпределителната мрежа на гр. Банско, като към трафопоста
има присъединени лица, ползуватели на ел. енергия и клиенти на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********. По правило,
съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 7 от ЗЕ, в редакцията на цитирания текст
действаща към процесния период, собствениците на електрически уредби и
съоръжения са длъжни да предоставят достъп на разпределителното
предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, но
възмездно, като цената се определя по методика на КЕВР (Методика за
определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения
до други потребители за целите на преноса на електрическа енергия, на
преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ).
От събраните доказателства по настоящото дело, според състава на
въззивния съд, се установява, че ползването на процесните трафопост,
оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла, за периода от 29.09.2016г. до
29.11.2016г., от дружеството въззивник „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, ЕИК *********“, е без правно основание. Установено е по делото
при условията на пълно и главно доказване, че към процесния период липсва
сключен договор по чл. 117 ал. 7 от ЗЕ, както с ищеца по делото, така и с
„МАУНТИН ВЮ ЛЕНД“ ООД, на който първоначално правото на собственост
е било прехвърлено от страна на „Британско - Български център за регионално
развитие“ ООД /ББЦРР/. Сключеният с Нотариален акт за продажба на
недвижим имот и учредяване на сервитут по чл. 64 от ЗЕ № 157, том II, рег. №
3131, дело № 309/2017г. по описа на Нотариус Мила Коновска, от една страна
касае договор сключен след процесния период/сделката е от 03.11.2017г./, а от
друга страна не се установи и доказа по делото, че продадената архитектурно
строителен фундамент на МКТП, съставляващ площадков енергиен обект по
смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗЕ, е идентичен с процесните по настоящото
дело трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла.
Неоснователни са според съда и наведените доводи с въззивната жалба,
че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК ********* не дължи
обезщетение за ползването на ел. съоръжения[1]трафопост, оборудване,
кабели СрН, кабели НН и ел. табла, тъй като съгласно клаузата на чл. 12 от
Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
мрежа по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, с № ДПЕРМ № 35082-
63/11.10.2007г., „ЧЕЗ Разпределение България“ е имал правото да използва
23
безвъзмездно изградените от присъединяваното лице съоръжения за
присъединяване, за присъединяване на обекти на други потребители.
Цитираната клауза на договора е задължителна за страните подписали
договора, но не и трети страни, какъвто е ищецът З. И. И., който не може да
бъде обвързан от клаузата на чл. 12 на цитирания по- горе договор. От друга
страна в Решение № 179 от 18.05.2011г. на ВКС, по т.д. № 13/2010г. на II т.о. на
ТК, са развити съображения от състава на върховния съд, че принципа на
безвъзмездно ползване от енергийните предприятия на сграда, части от
сгради, собственост на трети лица, за монтиране на средства за измерване и
други съоръжения, свързани с доставката и разпределението на ел. енергия,
който е възпроизведен в текста на чл. 67 ал. 3 от ЗЕ, касае безвъзмездното
ползване на сградите или части от сгради от енергийните предприятия и
лицензираните електроразпределителни дружества, за монтиране на средства
за измерване и други технически ел. съоръжения, свързани с доставката и
разпределението, но предоставянето на безвъзмездно ползване не касае
предоставянето на достъп през собствени уредби и съоръжения за
преобразуване и пренос на ел. енергия до други потребители, по смисъла на §
1 т. 15 от ДР към ЗЕ, където изрично е предвидено че предоставянето на такъв
достъп е възмездно и срещу заплащане на цена при условия, определени със
специална наредба. Ето защо константна е съдебната практика, че при
отсъствието на сключен договор по чл. 117 ал. 7/сега ал. 8/ от ЗЕ, между
енергийното дружество и собствениците за достъп до притежаваните от тях
ел. уредби и съоръжения, спорът за заплащането на обезщетение се разрешава
по правилата на неоснователното обогатяване.
Ползването на достъп през собствени уредби и съоръжения за
преобразуване и пренос на ел. енергия до други потребители, по смисъла на §
1 т. 15 от ДР към ЗЕ, без наличието на сключен между собственика и „ЧЕЗ
Разпределение България“ договор или наличие на постигнато между страните
взаимно съгласие, се явява без правно основание, поради което се дължи
съответното обезщетение от страна на ползвателя. Недопустимостта на
неоснователното обогатяване е не само източник на облигационни
задължения, но и принцип на гражданското право. Обезщетение се дължи за
времето, през което ищецът е собственик на трафопоста, а ответникът го е
ползвал за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до
други потребители, различни от ищеца. Обезщетението представлява сумата, с
която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на
цената за достъп, ако беше сключен договор по чл. 117 ал. 8 от ЗЕ и с която
собственикът на ерергийните уредби и съоражения е обеднял поради
неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха сключили договор въз
основа на посочения законов текст, каквото задължение е наложено от
законодателят с § 4 ал.1 от ДР към ЗЕ. Следва да се съобрази, че
имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на акктива на имуществото на обогатения, в
намаляване не неговите пасиви или спестяване от обогатения на някои
24
разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало
да ги понесе от собственото имущество, без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение №
587/01.11.2010г. по гр.д. № 941/2009г. на ВКС, IV г.о. на ГК. При изложените
съображения предявения иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
Не се спори в съдебната практика, че като база за определяне на
конкретния размер на дължимото обезщетение по чл. 59 ал.1 от ЗЗД, следва да
се използва приетата от ДКЕВР с решение по протокол № 49/15.07.2004г.
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и
/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, и др., която методика съгласно т. 3 се
прилага до уреждане на взаимоотношенията относно собствеността между
лицензираните енергийни предприятия и потребителите/собствениците, които
предоставят достъп до собствените съображения съгласно § 4 ал.1 ПЗР на
ЗЕ/отм./ От заключението на експерта, е определен размера на дължимото
обезщетение, което за периода 01.02.2017 г. до 31.03.2017 г., е в размер на 4
193.76 лв.
Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата
на чл. 271 от ГПК и въз основа на доказателствата по делото в тяхната
съвкупност, изложи правните си доводи и доколкото същите съответстват на
тези изложени от първоинстанционния съд, счита че обжалваното
първоинстанционно решение на РС Разлог, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед на изхода по делото и поради това че въззивната жалба е
оставена без уважение, настоящият състав на ОС Благоевград счита, че следва
да бъде осъдено „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на З. И. И., ЕГН **********, сумата 800.00лв. за
адвокатски хонорар, съставляващи разноски пред въззивната инстанция.
Възражението за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение
за пълномощниците на въззиваемия З. И. И., следва да бъде оставено без
уважение, тъй като същото е съобразено със фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 318/ 11.10.2024 г., постановено по
гражданско дело № 644/ 2022 г. на Pайонен съд – Разлог.
25
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на т З. И. И., ЕГН **********, сумата в размер на
800.00 лв., представляваща разноски за адвокат във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26