МОТИВИ по НОХД №1092/’10г.:
Обвинението е против подсъдимия В.С.Я. *** е за това, че на 30.05/01.06.2009г. в гр.ГУЛЯНЦИ, обл.ПЛЕВЕН унищожил противозаконно чужда движима вещ –
камера за видео наблюдение марка „ХИТАЧИ КР-113” на стойност 90,00лв.,
собственост на Общинска банка Плевен – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство няма
конституирани граждански ищци или частни обвинители. По делото не са
предявявани граждански искове.
Съдебното производство е проведено по реда
на чл.370 и сл. НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа обвинението така, както е повдигнато в обвинителния акт. Твърди, че в
хода на досъдебното производство и съдебното следствие безспорно е доказана
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и деянието извършено от
подсъдимия, което осъществява състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Прокурорът твърди, че при определяне
наказанието на подсъдимия съдът следва да вземе предвид доброто процесуално
поведение и признаването на вината, както и това, че подсъдимия вече е бил
осъждан. Взел е становище и по МН.
Защитникът на подсъдимите е заявил, че
осъзнават вината си и стореното и моли съда да наложи наказание при условията
на чл.55 от НК в минимален размер. Взел е становище и по МН.
В съдебно заседание подсъдимия заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва
фактите приети за установени по обвинителния акт, поради което дава съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да му се наложи минимално
наказание.
Като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.С.Я. е роден
на ***г***, живущ ***18, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН**********.***. На 30.05.2009г. вечерта излязъл, за да се почерпи
на заведение в центъра на гр.ГУЛЯНЦИ. Употребил алкохол – бира и след полунощ,
вече на 01.06.2009г. се преместил в дискотеката в града. Там продължил да
употребява алкохол. Около 05,00ч. сутринта на 01.06.2009г. излязъл от
дискотеката и тръгнал към дома си. По пътя преминал край местния клон на
Общинска банка. Забелязал, че над прозореца на банката има камера за видео наблюдение.
Качил се на перваза на прозореца на банката и с ръце издърпал камерата. В
резултат на това камерата се изкъртила от стойката, с която била монтирана,
паднала на перваза и се строшила. Подсъдимият Я. си продължил по пътя към дома
си. На сутринта охранителите на банката констатирали, че камерата е повредена и
сигнализирали за случая органите на МВР. В резултат на бързите оперативно-издирвателни мероприятия извършителя на престъплението бил
разкрит. В хода на проверката на 01.06.2009г. Я. саморъчно написал обяснения, в
който разказал за извършеното деяние и описал механизма му.
Директорът на Общинска
банка Плевен с писмо уведомил разследващите органи, че повредената камерата за
видео наблюдение е марка „Хитачи КР-113” и е
собственост на банката. След деянието на подсъдимия, камерата вече била негодна
за употреба и не можела да се използва по предназначението си.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата събрани
с до съдебно производство №107/’09г. на НРП, които го подкрепят, а именно: вносна
бележка за сумата от 90лв., която подсъдимия е заплатил за възстановяване на
щетата, писмо от директора на Общинска банка Плевен изх.№379/18.12.2009г.,
характеристична справка, справка за съдимост.
Показанията на свидетелите ДЕКОВ и ВАСИЛЕВ са събрани
по предвиденият от НПК процесуален ред, непротиворечиви са, поради което следва
да се кредитират.
Обстановката се подкрепя и от приетата от съда
счетоводна експертиза за стойността на унищожената вещ, не оспорена от
страните.
От правна страна, съдът приема, че с деянието си подс.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е
искал настъпването на обществено опасните последици. От обективна страна също
са налице всички елементи от състава на престъплението – подсъдимият е
въздействал на камерата, като след това тя е станала негодна за използване по
предназначението й.
Тъй като съдебното следствие е проведено по реда на
чл.370 и сл. от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, наказанието
на подсъдимия следва да се определи под предвиденият в закона минимум. Причина
за това според съда е по-ниската обществена опасност на дееца, както и факта,
че подсъдимият е възстановил до приключване на съдебното следствие паричната
равностойност на вещта. Съдът взе предвид, че подсъдимият е бил осъждан с
влязла в сила присъда за друго деяние. Предвид това съдът намира, че подсъдимия
Я. следва да бъде признат за невиновен по обвинението
по чл.216, ал.1 от НК. Същият следва обаче да бъде признат за виновен за
извършено деяние по чл.216, ал.4 от НК, като му се наложи наказание глоба в
размер на 300лв. в полза на държавата.
Следва на основание чл.189, ал.1 от НК подс.Я. да бъде осъден да заплати по сметка на РС-НИКОПОЛ
направените по делото разноски в размер на 35лв.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: