№ 7
гр. Варна, 14.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Албена Ив. Я.киева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело
№ 20253100900561 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 12:50 часа се явиха:
Ищците Р. И. И. И Я. Г. И., редовно призовани, не се явяват в съдебно
заседание, представляват се от адвокат А. С., редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно призован, не се явява законният
представител на дружеството, представлява се от адвокат Т. Б., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ.С.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните и отсъствие на
процесуални пречки намира, че следва да бъде даден ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 146, вр. 374 от ГПК докладва делото, в
съответствие с проекта за доклад по Определение № 1739 от 27.11.2025 г.
АДВ. С.: Във връзка с определението, не сме изпълнили в дадения срок
указанията на съда по деклариране на плащането. Всяка от доверителките ми
е получила плащане в размер на 100 000 лв., както и лихва върху сумата и в
тази връзка представям и моля да приемете молба за изменение на иска по
размер.
Нямам възражения по проекта за доклад.
АДВ. Б.: Запозната съм с определението за насрочване, нямам
възражения по проекта за доклад.
По отношение на молбата, доколкото е направена в първо съдебно
заседание, считам същата за допустима, но не споделям изразеното становище
във връзка с разноските. Считам, че не се дължат за оттеглената част от иска,
1
включително за платените суми, доколкото същите действително са платени в
срока за отговор на исковата молба, но след представяне на банкови сметки от
страна на ищците.
АДВ. С.: Правим отказ за разликата над 51 129.19 евро /с левова
равностойност 100 000 лв./ до първоначално предявения от 200 000 лв.
СЪДЪТ по отправеното искане за изменение на предявените искове за
неимуществени вреди по размер, съпроводени с отказ за част от главниците
във връзка с твърдението, че сумите са изплатени, намира, че изменението на
иска по размер е отправено в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК.
По отношение на отказа от иска, същият е направен в срока по чл. 233
ГПК и не е необходимо съгласие на ответника, като процесуалният
представител разполага и с правата по чл. 34 от ГПК, съгласно представените
пълномощни.
С оглед горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на всеки от предявените искове по отношение на
размера, като намалява същите от 200 000 лв. за всяка ищца до 51 129.19 евро
/с левова равностойност от 100 000 лв./ и поради направения отказ във връзка
с извършеното плащане от страна на ответника, ПРЕКРАТЯВА
производството по предявените искове от всяка ищца за сумата от 51 129 евро
/с левова равностойност 100 000 лв./, на основание чл. 233 от ГПК.
Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок, считано
от днес.
На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид
становищата на страните и съобразявайки направеното изменение от ищеца на
предявените искове за неимуществени вреди по размер, намира, че проектът
за доклад следва да бъде вписан като окончателен, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проекто-доклада, изготвен с Определение № 1739 от
27.11.2025 г. за окончателен доклад по делото с направеното от ищеца
изменение на предявените искове за неимуществени вреди по размер.
Съгласно горното определение съдът е допуснал до приемане в съдебно
заседание на писмените доказателства, представени от страните, както и
събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели при режим
на водене, на ищците.
СЪДЪТ намира, че допуснатите до приемане писмени доказателства
следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Присъда рег. № 45/15.07.2025 г. по НОХД № 976/2025 г. по описа
на ОС-Варна, Справка от Гаранционен фонд към 19.05.2024 г., Препис-
извлечение от Акт за смърт от 20.05.2024 г., удостоверение за наследници изх.
№ АУ049679МЛ, писмо вх. № 21-2777/08.07.2024 г., писмо вх. № 21-
2
2928/17.07.2024 г., писмо вх. № 21-4176/16.10.2024 г., писмо вх. № 21-
9039/29.08.2025 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени за
вярност преписи от представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както следва: Искане за изплащане на застрахователно
обезщетение вх. № 21-2777/08.07.2024 г.; Писмо изх. № 21-2790/09.07.2024 г.,
ведно с известие за доставяне; Писмо изх. № 21-4051/08.10.2024 г., ведно с
известие за доставяне; Искане за изплащане на застрахователно обезщетение
вх. № 21-2928/17.07.2024 г.; Писмо изх. № 21-3007/23.07.2024 г., ведно с
известие за доставяне; Писмо изх. № 21-4194/17.10.2024 г., ведно с известие за
доставяне; Писмо вх. № 21-4176/16.10.2024 г.; Писмо изх. № 21-
4242/22.10.2024 г., ведно с известие за доставяне, Писмо вх. № 21-9039/
29.08.2025 г.; Писмо изх. № 21-9159/04.09.2025 г., ведно с известие за
доставяне, Писмо изх. № 21-9160/04.09.2025 г., Платежно нареждане от
04.11.2025 г., Платежно нареждане от 12.11.2025 г.
АДВ. С.: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката И.В. Г., ЕГН **********, българска гражданка,
неосъждана, без родство с ищците, без трудовоправни отношения с ответника,
без съдебни спорове със страните, предупредена за отговорността по чл. 290
от НК, след което същата обеща да говори истината.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелката Г.: Познавам Я. и И. от Я., бяхме съседи. Бяха
приятелски семейства с родителите ми до момента, в който и аз живеех там.
Виждаха се почти ежедневно, комуникираха по всякакъв начин. И. и Я. винаги
са били към нас доброжелателни, отзивчиви и за мен това беше едно
семейство, на което можех да разчитам.
Знам за ПТП настъпило с И.. Я. ми се обади вечерта, когато И. беше в
неизвестност за нея. Съобщи ми, че И. не се е прибрал от кратка разходка,
която предприел след вечеря. Аз бях тази, която отидох при нея и тъй като тя
беше много разстроена, аз подадох сигнал до полицията. Това беше
първосигнална моя реакция да потърсим помощ. Полицията каза, че трябва да
изчакаме, на следващия ден да отидем и да дадем показания. Тя обикаляше
стаята и се молеше, „И. върни се, И. върни се“. В резултат на което реших, че
можем да обикаляме болници, за да видим дали е приет някъде, без да е могъл
да си каже самоличността. Обикаляхме големите болници във Варна, не
открихме приет човек с неустановена самоличност. Прибрахме се и в момента,
в който я оставих сама е дошла полицията да й съобщи новината. В момента, в
който се прибрах в къщи, тя се обади да каже, че вече знае.
Аз до 18 годишна бях в Я., живеех с родителите си и после дойдох като
студентка тук, във Варна. Те бяха в Я., взеха си жилище във Варна и дойдоха с
Р., с идеята тя да учи висше образование.
Моето семeйство, майка ми и баща ми, останаха в Я.. Само аз дойдох
във Варна. Във Варна, не толкова интензивно, но продължиха отношенията ми
с тях. Виждали сме се на кафе, по заведения, а последните години вече и с по-
3
голям интензитет си ходим на гости. Срещаме се по заведения, по гости,
разказваха ми, основна тема беше хобито на И., риболова. Те са ми готвили от
неговия улов. Близки отношения, не ежедневни, но периодични.
Аз присъствах на всички други ангажименти по повод посещения по
морги, бях с Я., защото тя не беше в състояние да ходи сама. Посещението за
разпознаването в моргата беше шок. Докато аз имах избор да вляза ли, можех
да вляза с нея, да я придружа, аз не предприех тази стъпка, но тя нямаше
право на избор, трябваше да влезе. Стояхме пред моргата и ни трябваше
време, за да тръгнем.
Във връзка с погребението, не участвах в организацията, но я чувах как
го организираше, защото Я.ска беше траурната агенция. Погребението е било
в Я., аз не присъствах, но бях когато дойде катафалката и качиха тялото на И..
Аз бях с Я. през цялото време, даже на следващия ден след като знаехме
новината, имаше посещение на много институции. Трябваше да се посети
полицията. Тя беше в шок. "Разстроена" е много малко като обяснение.
След погребението Я. остана известно време в Я., аз си бях във Варна.
Следващите пъти, когато се видяхме, не си спомням конкретна дата,
основните ни разговори бяха само за смъртта.
Я. спазваше всички обичаи при смърт. Тя ги спазваше още при първата
загуба, на голямата й дъщеря, която също загина при ПТП, само че в Пловдив.
Спазва ги, защото ми се обажда често, защото на гробищата в Я. мои роднини
има в близост до гроба и заедно коментираме да запали свещички.
Я. в момента живее с дъщеря си, двете внучки и мъжа, с който живее
дъщеря й във Варна, кв. „Младост“.
Към момента Я. не е преодоляла загубата на съпруга си. Основните ни
разговори са около тази тема, защото вече нещата се изменят в битов план,
помощ няма от кого да получи във вида, в който е получавала от И..
В момента ми изплуват, например той беше единствения, който се
грижеше за ремонта в къщи. Преди две години имаха наводнение в кухнята и
той оправяше, изцяло се зае с ремонта. Той беше единственият шофьор,
технически беше по-грамотен, обучи се да работи от социалните мрежи.
Към датата на смъртта на съпруга на Я., те бяха пенсионери. Към датата
на смъртта те бяха двамата самостоятелно. Дъщеря им живееше някъде в Я..
След смъртта, дъщеря й на Я. дойде във Варна за помощ.
Моите наблюдения към Р. са малко, аз отдавна съм във Варна. За Я. и И.
мога да коментирам. Това бяха хора, с които, независимо от възрастовата ни
разлика, се срещахме с удоволствие. Те за мен не са отделно, двамата бяха
семейство, Я. и И.. Във всички случаи изпитвах удоволствие да се срещам с
тях. Бяха добро семейство. Взаимоотношенията им един към друг бяха с
уважение, респект, помагаха си, бяха добронамерени към всички, към себе си,
не можеха без да си оказват помощ един към друг. Те имаха нужда от взаимна
комуникация.
И. и Я. са били в брак откакто се помня, от 50 г. сигурно.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелката Г.: Към момента на катастрофата, двамата живееха тук,
4
във Варна. Р. беше в Я., беше със семейството си, със съпруг.
На въпроси на съда:
Свидетелката Г.: Към днешна дата, с Р. не се срещаме често.
За Я. мога да кажа, че е още разстроена, не може да се преодолеят две
почти еднакви събития, които се случиха в живота й. Първата й дъщеря и
смъртта на И., които бяха много сходни. Тя непрекъснато говори за това, това
ни е основната тема за разговор. Голямата дъщеря е починала когато бяхме
студентки, преди 30-тина години. Случката е идентична, затова го казвам.
Р. не съм я виждала откакто е във Варна.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена и напусна
съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелката А.Д.М., ЕГН **********, българска гражданка,
неосъждана, без родство с ищците, без трудовоправни отношения с ответника,
без съдебни спорове със страните, предупредена за отговорността по чл. 290
от НК, след което същата обеща да говори истината.
На въпроси на адв. С.:
Свидетелката М.: Познавам И., Я. и Р. повече от 40 г., бяхме съседи,
ние на 8 ет., те на 9 ет., в гр. Я.. След като дойдох да уча във Варна, те също се
преместиха. Р. я познавам от малка, тъй като моят племенник е роден същата
година и тя идваше в къщи да си играе с него.
Зная за ПТП с И.. Разбрах първо от медиите на следващия ден и в
последствие, на същия ден ми се обади леля Я.. Беше голяма трагедия, тъй
като тя изживяваше за втори път подобно нещо. За съжаление първата й
дъщеря почина по същия нелеп начин и мислех, че няма да издържи този ден,
след като разбрах за ситуацията, при която беше загинал. Р. дойде на същия
ден, тъй като не живееше във Варна.
Р. и Я. не бяха на себе си. Това, че леля Я. е работила в медицината дълго
време, била е медицинска сестра, някак си по се държеше, но не мога да кажа
какво й е било. Тя искаше да успокои Р., която имаше много силна връзка с
баща си. Не беше в състояние нищо да я успокои.
Аз и за двамата, след като почина първата дъщеря, те се вкопчиха във
второто дете, кръстиха го пак Р.. Втората дъщеря се е родила след смъртта на
първата, имаха много силна връзка, грижеха се прекалено за нея, даваха
цялата си любов на нея и страхът да не я изгубят беше много по-голям.
Със сигурност любовта с бащата беше много голяма, след като той
искаше да направи за нея най-хубавото. Купи апартамент тук (във Варна), да
дойде да учи Р.. Ние бяхме много близки и искахме да си запазим това
съседско отношение, дойдоха тук и купиха апартамент. Леля Я. не можеше да
се откъсне от болницата, тъй като нямаше служители тогава и не я пускаха да
тръгне веднага. Заедно живееха с чичо И., заедно с Р., тъй като я приеха във
ВИНС. Той беше стожерът в семейството, разбираше от всичко, лъчезарен,
всеотдаен. Аз също взех апартамент, бяхме близко и го виках за помощ, той
5
разбираше от всичко.
Преди смъртта си, чичо И. беше много активен, помагаше на всички
приятели, постоянно го викаха за помощ, за съвет, помагаше на всички
комшии, ходеше за риба, викаше и съпруга ми да ходят заедно. Играеше дълги
години народни танци, на моята сватба се раздаде, беше добър човек,
емоционален.
След смъртта на И., Р. и Я. живеят заедно, тъй като леля Я. не беше на
себе си. Р., много трудно й се отрази, те поддържаха постоянна връзка. Чичо
И. постоянно плащаше сметките им, тъй като Р. се омъжи за момче без
възможности, с две деца, тежко изкарваха месеците и той им плащаше пари,
сметки, тъй като тя замина за Я., създаде семейство там. Помагаше им с
всичко, продаде всички земи, за да вземе на най-хубавото място апартамент. За
нещастие точно там беше убит.
Към момента Р. и Я. не са преодолели смъртта. Когато почина кака Р.,
първата им дъщеря, спомням си, тъй като бяхме под тях, всяка вечер плачеше
в продължение на месеци, това беше ужасно да го чуваме, вечер, няма звукове
и се чува само нейния плач. Така и с чичо И., много голяма трагедия, трудно
го изживяват, Р. постоянна поства във Фейсбук за баща си.
На въпроси на адв. Б.:
Свидетелката М.: Р., когато дойде да учи във Варна, заедно бяха с
майка си и баща си. Тя не успя да завърши, тъй като имаше голяма любов в Я.,
прекъсна и се върна. Те искаха да ги издърпат насам, защото виждаха, че в Я.
няма работа, те стояха без работа дълго време и затова чичо И. много
настояваше, каза, че купува апартамент да си вземе децата.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
въпроси към свидетелката, след което същата беше освободена и напусна
съдебната зала.
СЪДЪТ докладва, че към молбата за изменение на иска от адв. С. е
представен списък на разноските и пълномощно и договор за правна помощ
при условията на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв от всяка ищца.
АДВ. Б.: Представям списък на направените разноски, договор за
правна защита и съдействие, платежно нареждане, фактура и удостоверение за
регистрация по ЗДДС.
АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност, с оглед фактическата и
правна сложност и актуалния размер на исковата претенция, която е намалена
с оглед плащането в хода на процеса.
АДВ. Б.: Това е минималния размер съгласно Наредбата. В цялост е
сметната исковата претенция.
АДВ. С.: Нямаме други искания.
АДВ. Б.: Нямаме други искания.
По представения от процесуалния представител на страните списъци и
доказателства за извършването им, СЪДЪТ намира, следва да бъдат
приложени по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото Молба за
изменение на иска ведно със списък на разноските, пълномощно от Я. Г. И. от
24.09.2025 г. и договор за правна помощ от 24.09.2025 г., пълномощно от Р. И.
И. от 24.09.2025 г. и договор за правна помощ от 24.09.2025 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото списък на
направените разноски на основание чл. 80 от ГПК от процесуалния
представител на ответника, ведно с договор за правна защита и съдействие №
458/20.10.2025 г., платежно нареждане, фактура № 561/07.11.2025 г. и
удостоверение за регистрация по ЗДДС.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните,
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което, на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. С.: Уважаема г-жо Съдия, моля да постановите решение, с което
да уважите исковите ни претенции като основателни. Считам, че беше
доказана дълбоката връзка, която са имали доверителките ми с починалия
съпруг и баща И. И.. Едно задружно семейство, любящо и изплатеното в хода
на процеса обезщетение в размер на по 100 000 лв. категорично считаме, че не
обезщетява реално настъпилите вреди.
Ще направя две уточнения по отговора на исковата молба и по
твърденията на ответното дружество. В чл. 496, ал. 2 от КЗ са предоставени
две възможности на застрахователя. Да определи и изплати застрахователно
обезщетение или да даде мотивиран отговор. В писмото, което е изпратено до
доверителите ми чрез мен, алтернативно се дава възможност да сключат
споразумение или да си потърсят правата по съдебен ред, което ние сме
изпълнили. Никъде в Кодекса не се сочи три работни дни за отговор.
Колежката каза, че застрахователят е имал възможност да плати едва в хода на
процеса, когато са били предоставени сметките, но в писмото от 04.09.2025 г.
част от отговора на исковата молба, застрахователното дружество е посочило,
че в случай на спогодба сумата ще бъде изплатена по посочената в
доброволната ни претенция банкова сметка. Застрахователят е имал
възможност, не е изплатил и е дал повод за делото. С оглед на това считаме, че
ни се дължат разноски върху намалената част, в резултат на плащане, която
категорично не компенсира моите доверители за претърпените дълбоки и
непоправими болки.
Моля за Вашето решение.
АДВ. Б.: Уважаема г-жо Председател, във връзка с изложените от
колегата доводи считам, че в хода на застрахователната преписка
застрахователят не е имал възможност да изплати обезщетение, доколкото не
е разполагал с банкова сметка. Ищците не са представили такива сметки, те са
представени по делото във връзка с указанията на съда, когато и изплатихме
определените обезщетения. Считам, че с писмото, с което е изпратено
предложение за споразумение, ясно е определен размерът на обезщетението и
единствено се е изисквало съдействие от страна на пострадалите - да
представят банкова сметка. Предвид извършените признания в отговора,
7
както и сторените плащания, моля да отхвърлите изцяло предявените искове
така както са предявени днес.
С оглед на събраните по делото доказателства считаме, че
застрахователят в пълна степен е обезщетил ищците за настъпилите
неимуществени вреди.
Моля да ни присъдите разноски в цялост. В условията на евентуалност,
съобразно оспорената част от исковете.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8