О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 345
гр.Плевен, 04.03.2021 г.
Административен съд - гр.Плевен, втори състав, в
закрито съдебно заседание на четвърти
марк две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов
като
разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 753 по описа на Административен съд -
Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.286, ал.1 и 2 от ЗИНЗС, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 248, ал. 1 от
Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/.
Производството по делото е проведено по иск на И.М.Б.
с ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора- гр.Белене с правно основание
чл. 284 от ЗИНЗС. Претенцията на ищеца е за периода от 27.12.2011 г. до дата на
завеждане на исковата молба- 01.07.2019 г., с цена 4500.00 лева, от които
4000.00 лева неимуществени вреди и 500.00 лева имуществени вреди,
представляващи обезщетение за обстоятелството, че на ищеца не са били осигурени
полагащите му се съобразно чл. 84, ал. 2 от ЗИНЗС спални принадлежности, обувки
и облекло, подходящи за съответните сезони, санитарно-хигиенни материали, което
е довело до това, че ищецът е вложил лични средства в размер на 500.00 лева, за
осигуряване на необходимите му дрехи и принадлежности, което представлява
причинени имуществени вреди, а останалата част от сумата /4000 лв./ се
претендират за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
вследствие на здравословни проблеми, свързани с липсата на подходящи дрехи,
тоалетни и хигиенни принадлежности.
Административен съд- Плевен с Решение № 458/16.07.2020г.
е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София да
заплати на И.М.Б. с ЕГН **********, изтърпяващ присъда в затвора- гр.Белене,
обезщетение в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за причинените му
неимуществени вреди за периода 27.12.2011 г.
– 22.07.2014 г., които са резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
изразяващо се в непредоставяне на подходящи сезонни обувки от страна на
администрацията на затвора Белене, на каквито ищецът е имал право съобразно
чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, както и непредоставяне на санитарно-хигиенни
материали, съобразно Заповед № 263/05.06.2008 г. на Началника на затвора.
Ппредявеният иск е отхвърлен в останалата му част за периода до датата на
подаване на ИМ – 01.07.2019 г. и за разликата над 250 /двеста и петдесет/ лева
до 4 000 /четири хиляди/ лева неимуществени вреди, както и сумата от 500 лв.,
претендирана за обезщетение на причинени имуществени вреди като неоснователен и
недоказан.
С Решение № 825/23.12.2020 г., постановено по
касационно адм.д. № 889/2020. тричленен състав на АС- Плевен е оставил в сила Решение
№ 458/16.07.2020г. по адм.д. № 753/2019г. по описа на АС-Плевен.
В производството по делото пред първоинстанционния съд
на ищеца е била предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство. С искане вх. рег. № 5252/12.10.2020 г. НБПП- София е сезирало
настоящия съд за присъждане на направените от бюрото разноски, свързани с
предоставената на ищеца правна помощ. Като правно основание на искането са
посочени разпоредбите на чл.189 от НПК и чл.81, вр. чл.78, ал.7 от ГПК. Към
него е приложено Решение № ПЛ-793-14875/2020 от 26.08.2020 г. на НБПП, от което
е видно, че на основание чл.25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на
правна помощ, на адв. П. *** е заплатено възнаграждение в размер на 300 лв.
Преписи от горното искане са изпратени на страните за
писмен отговор. Такъв е постъпил единствено от служебно назначеният по делото
адвокат П., който е развила подробни доводи за неоснователност на искането.
Съдът намира искането за частично основателно.
Основният спор е разгледан по реда на чл.203 и сл. АПК във вр. с чл.284, ал.1 и
сл. от ЗИНЗС. Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС : „Когато искът се уважи изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска“.
В специалната разпоредба на чл.286, ал.3 ЗИНЗС не се
съдържа уредба, касаеща случаите, в които на ищецът е била предоставена правна
помощ, респективно разноските за служебно назначен адвокат, поради което на
основание чл.144 от АПК следва да намери приложение чл.78, ал.7 ГПК и изплатеното
адвокатско възнаграждение следва да се присъди в полза на Националното бюро за
правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай исковите
претенции са в общ размер 4500 лв. и е
уважена частично единствено тази за неимуществени вреди, за сумата от 250 лв. Заплатеното
адвокатско възнаграждение от бюрото е 300 лв., поради което ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на НБПП сумата 16,67 лв. /шестнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/.
Лицето, получило правна помощ не дължи разноски с
оглед специалната разпоредба на чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛ И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на Националното бюро за
правна помощ направените разноски за
осъществено процесуално представителство по делото в размер на 16,67 лв.
/шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на
обжалване пред тричленен състав на АС- Плевен в 7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от
определението да се изпрати на страните и на НБПП.
С Ъ Д И Я:
/п/