РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Кубрат, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20233320100848 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Ищцата Г. К. К., ЕГН ********** с адрес в *** чрез адв. Е. С. от АК –
Разград, твърди, че е придобила по давност и наследство от баща си К. К. О.,
б. ж. на ***, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение
празно Дворно място, находящ се в строителните граници на *** с площ от
460 кв. м, съставляващ имот с пл. № 97 по плана на селото одобрен със
Заповед № 78/1932 г., за който е отреден парцел XII – 97 в кв. 15, при граници
на имота: улица „Хан Кубрат“, улица „Родопи“ и имот с пл. № 98, за който са
отредени парцел IX – 98 и X – 98.
Посочва, че ответниците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в строителните граници на *** с площ от 810 кв. м, съставляващ
имот пл. № 98 по плана на селото одобрен със Заповед № 78/1932 г., за който
са отредени парцел IX – 98 и X – 98 в кв.15, ведно с построените в него
сгради, при граници: имот № 97, за който е отреден парцел XII – 97, ***, имот
VIII – 99, имот 130 и ***.
Заявява, че по този начин имотите са били декларирани в общината и се
1
заплащат дължимите данъци и такси.
Твърди, че в следващия кадастрален план на ***, одобрен със Заповед №
1292/1988 г., който е послужил за основа на сега действащия план за
регулация, двата парцела XII – 97 и IX – 98 са заснети и погрешно нанесени
като един общ имот с пл. № 128, на *** № 23 с обща плащ от 1270 кв. м и така
с този план за този имот с № 128 е отреден и един общ парцел X – 128.
Заявява, че имот № 97 владее без прекъсване тя, а преди това нейните
наследодатели. До 2002 г. имота се е владял и ползвал от нейните баба и дядо,
родители на баща й. След 2002 г. до смъртта си през 2018 г. имотът е владял
баща й К.. Владението на нейните праводатели присъединила към своето. От
2018 г. владението се осъществява от ищцата с помощта на близки и роднини.
Посочва, че нито тя, нито баща й не са се снабдявали с нотариален акт за
собственост, но и никой не е оспорвал собствеността им. През лятото на 2021
г. узнала, че ответниците са се снабдили с документ за собственост върху
целия имот с пл. № 128. Изрично заявява, че ответниците никога преди и сега
не са демонстрирали спрямо нея или трети лица собственически права, нито
са владели и ползвали тази част от имота. Поради това претендира съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че Г. К. К. е собственик по наследство от К. К. О. (К. К. Р.) б. ж.
на ***, и давностно владение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
празно дворно място, находящ се в *** с площ от 460 кв. м, съставляващ
парцел XII – 97 в кв. 15, съгласно плана на селото одобрен със Заповед №
78/1932 г., при граници на имота: улица „Хан Кубрат“, улица „Родопи“ и
парцел IX – 98, както и че е допусната непълнота в кадастралната карта, тъй
като не е заснета границата между парцел XII – 97 и парцел IX – 98, в
кадастралния план, послужил за основа на действащия ПУП, одобрен със
Заповед № 1292/1989 г., не е заснет като самостоятелен имот, а е заснет и
нанесен в югоизточната част на имота като един общ поземлен имот с пл. №
128, за който е отреден УПИ X – 128, ведно с всички законни последици
съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР; да осъди ответниците да й предадат
фактическата власт/държането върху претендирания имот, както и да отмени
до размера на 460/1270 ид. ч. Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 179, том VI, рег. № 07188/18.06.2007 г., нот.дело № 852/2007 г. на
нотариус С. С..
2
Ответниците К. Г. Н., ЕГН ********** и Р. Н. С., ЕГН **********, и
двете с адрес в *** чрез адв. П. М. от АК – Ямбол депозират писмен отговор, с
който заявяват становище, че така предявените искове са недопустими.
Посочват, че съдът се е произнесъл по правния спор с влязъл в законна сила
съдебен акт по гр. дело № 422/2022 г. по описа на РС – Кубрат, с оглед на
което този спор не може да бъде пререшаван. Поради това претендират
настоящото производство да бъде прекратено. Отделно от това твърдят, че
липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно, че ищцата и
нейните праводатели са носители на материалното право за собственост върху
процесния имот. Заявяват, че по повод образувано изп. дело № 91/2023 г. по
описа на СИС при РС – Кубрат са събрани данни, че ищцата от много години
живее в чужбина, няма имот в България и не се прибира в страната, при което
не може да претендира, че непрекъснато, явно и необезпокоявано е владяла
процесния имот.
Твърдят, че след снабдяването си с нотариален акт за собственост на
18.06.2007 г. владението на ответниците се е трансформирало в добросъвестно
такова, тъй като владеят процесния имот на годно основание – НА № 179, том
VI, рег. № 07188/18.06.2007 г., нот.дело № 852/2007 г. на нотариус С. С., с
оглед на което са придобили правото на собственост върху процесния имот на
основание кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС, изтекла на
18.06.2012 г. в тяхна полза. Нещо повече, твърдят, че в случая са изпълнени и
условията и на недобросъвестното владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Претендират съдът да приеме, че на 18.06.2007 г. ответниците са прекъснали
давността на праводателя на ищцата, а той не е защитил владението си чрез
предявяване на посесорен иск в срок от шест месеца, поради което
собственическите претенции на ищцата са изцяло неоснователни. Оспорват
изцяло твърдението на ищцата, че е придобила имота въз основа на изтекла в
нейна полза придобивна давност. Заявяват, че само К. Н. и Р. С. са живели в
процесния имот и те единствено са владели като свой същия явно,
необезпокоявано и непрекъснато повече от четиридесет години, като са
манифестирали своето владение и права на собственици пред всички трети
лица, вкл. и пред роднини и близки на ищцата. Последната трайно се е
устроила в чужбина, не е посещавала имота нито преди, нито след смъртта на
баща си, и не е владяла и ползвала имота нито лично, нито чрез трети лица.
3
Заявяват, че ищцата и баща й не са се противопоставяли и са зачитали
вещните права на К. Н. и Р. С.. До смъртта си К. К. О., б. ж. на ***, не е
направил никакво волеизявление, че желае дапридобие собствеността на
процесния имот, било като се снабди с НА, било като подаде искова молба
пред съд, или като подаде възражение по административен или съдебен ред
срещу снабдяването през 2007 г. на ответниците с документ за собственост.
Поради това към момента на смъртта си – 21.06.2018 г. лицето К. К. О. не е
бил собственик на процесния имот и съответно по тази причина неговият
наследник ищцата Г. К. К., не може да придобие по наследство на основание
чл. 5 от ЗН собствеността на процесния имот. Като твърдят, че ответниците са
придобили правото на собственост, вкл. и претендираните от ищцата идеални
части от него, по наследство от Н. И. Н.в, б.ж. на ***, поч. на 22.05.2007 г.,
който приживе е придобил правото на собственост по давност; снабдили са се
с нотариален акт за собственост – № 179, том VI, рег. № 07188/18.06.2007 г.,
нот. дело № 852/2007 г. на нотариус С. С.; изминали са повече от десет години
от вписването на документа им за собственост, считат, че претендираните от
ищцата права на собственост върху идеални части от същия за погасени. С
оглед на това заявяват, че претенциите на ищцата са изцяло неоснователни и
недоказани.
Ответникът П. И. С. не депозира писмен отговор и не ангажира
становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
становището на процесуалния представител на ищеца и ответниците, приема
за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, а се установява и от
приобщените към делото доказателства приложени по гр. д. № 422/2022 г. по
описа на РС – Кубрат, че ищцата Г. К. О. е наследница по закон на своя баша
К. К. О., б. ж. на ***, поч. на 21.06.2018 г. в ***, а първите двама ответници са
наследници по закон на Н. И. Н.в, б. ж. на ***, поч. на 22.05.2007 г. в ***,
съответно К. Н. е преживяла съпруга, а Р. С. – дъщеря. Третият ответник е
съпруг на Р. Н. С..
Не е спорно между страните, че с Нотариален акт за собственост № 179,
том IV, рег. № 07188/18.06.2007 г., нот. дело № 828/2007 г. на нотариус С. С.,
вписана в регистъра на НК с рег. № 004, с район на действие съдебния район
4
на РС – Кубрат, ответниците К. Г. Н. и Р. Н. С. са признати за собственици по
давностно владение и наследство с равни права, на следния, описан в т. 2,
недвижим имот: Поземлен имот с предназначение Дворно място, находящ се в
строителните граници на ***, целият с площ от 1 360.00 кв. м, съгласно
представена скица, а по удостоверение за данъчна оценка 1 250 кв. м,
съставляващ имот с пл. № 128 от кв. 15 по плана на селото, одобрен със
Заповед № 1292/1989 г., за който имот съгласно същия план е отреден парцел
№ X – 128 в кв. 15, при граници: улица „Родопи“ и улица „Хан Кубрат“, имоти
с пл. №№ 130 и 129, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена
площ от 52.00 кв. м, второстепенна сграда със застроена площ от 30 кв. м,
подобрения и трайни насаждения.
Ищцата твърди, че имот № XII – 97 от кв. 15 с адм. адрес на *** с площ
460 кв. м е владян без прекъсване от нея, а преди това от нейните
наследодатели. До 2002 г. от нейните баба и дядо, а след тяхната смърт от
2002 г. до 2018 г. от баща й К. К. О.. От 2018 г. до лятото на 2021 г. този имот
се е владял необезпокоявано от нея до момента, в който установила, че
ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт, въпреки че до
тогава са владеели само имота съставляващ пл. № 98 с адм. адрес на *** № 23,
с площ 810 кв. м, като между двата имота е имало ограда. По този начин тези
два имота са били декларирани в Община Кубрат и всяка от страните е
плащала данъци и такси, като никой не е оспорвал правата й на собственост
върху процесния имот.
Ищцата след като установила, че наследствения й имот и този на
ответниците са обединени в един общ имот, постигнали съгласие и
ангажирали адвокат чрез който ответниците внесли заявление за изменение на
кадастралния план на ***, с което на територията на имот с планоснимачен №
128 да бъдат заснети и нанесени два самостоятелни имота, за да бъде отделен
нейния имот с площ от 460.00 кв. м. Но тъй като впоследствие ответниците са
оттеглили така подаденото заявление, не е бил даден ход на инициираната
процедура за изменение на кадастралния план.
Затова през 2022 г. завела иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК в РС – Кубрат,
образуван в гр. д. № 422/2022 г., което приключило с Решение № 20/14.02.2023
г., с което претенцията й е била уважена. Впоследствие с Решение №
89/08.06.2023 г. по в. гр. д . № 95/2023 г. по описа на ОС – Разград, въззивният
5
съд приел, че търсената от ищцата защита е при условията на чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР и обезсилил първоинстанционното решение.
В рамките на производството по гр. д. № 422/2022 г. по описа на РС –
Кубрат е била изготвена СТЕ, която дава заключение, че за първи път имот с
планоснимачен № 128 е заснет и нанесен, като съставен от два имота с
планоснимачни номера през 1932 г. както следва: а) имот с планоснимачен №
97, надписан в кафяво и оцветен в жълт цвят (л. 134 от гр. д. № 422/2022 г.); б)
югоизточна част от имот с планоснимачен № 98, надписан в кафяво и оцветен
в розов цвят върху приложената към заключението скица № 1.
С плана на ***, одобрен със заповед № 78/1932 г., за имот с пл. № 97 е
отреден парцел с № ХII-97 в кв. № 15, изчертан и надписан в зелен цвят върху
приложената към заключението скица № 1, а за имот с пл. № 98 са отредени
парцели с №№ IX-98 и Х-98 в кв. № 15, изчертани и надписани в зелен цвят
върху приложената към заключението скица № 1, изобразени и върху
приложената към исковата молба скица – л. 10 от делото.
В разписния лист към плана от 1932 г. – л. 9 от делото, като собственици
са записани, както следва: а) за парцел с № ХII-97 от кв. № 15 с
административен адрес *** първоначален собственик К. П., а в последствие К.
К. Р. (без документ за собственост); б) за парцел с № IX-98 от кв. № 15 с
административен адрес *** № 23 първоначален собственик Н. С., а в
последствие А. М. С. с документ за собственост: Нотариален акт № 131 от
24.07.1984г., том I, дело 313/1984 г. – л. 8 от делото.
В следващия кадастрален план на ***, послужил за основа на
действащия и в настоящия момент план за регулация, одобрен със заповед №
1292/1988 г., бившите парцели с №№ IX-98 и XII-97 от кв. № 15 по плана от
1932 г. са заснети и нанесени като един общ имот с планоснимачен № 128,
изобразен върху приложената скица – л. 22 от делото, за който с ПУП на ***,
одобрен със заповед № 1292/ 1989 г. е отреден парцел с № Х-128 в кв. № 15 –
изобразен и надписан в син цвят върху приложените заключение скици № 1 и
№ 2 (л.135 от гр. д. № 422/2022 г.).
При изготвяне на тази експертиза вещото лице извършвайки оглед и
замервания на място е възприело лично съществуващите на място реални
граници на претендираната от ищцата част от имот с планоснимачен № 128,
определило е от съпоставка на имота по отменения ПУП и измерване на място
6
същата площ в размер на 460.00 кв.м, разположена в югоизточната част на
имота, оцветена от него в жълт цвят върху приложената към заключението
скица № 2.
От показанията на св. Г. О., чийто съпруг е чичо на ищцата (брат на К.
К. О.) се установява, че от 1981 г., когато е дошла снаха в семейството
процесното място се обработвало. Имало мертеци, тъй като стара кирпичена
постройка била съборена и останало празно дворно място, което сеели с
тикви, цвекло, боб, люцерна. Баба Н. и дядо А. са построили тази къща, а след
смъртта им имотът ползвали дядо К. и баба З, които оставили имота на сина
си К. със съгласието и без противопоставянето на другите им синове.
Свидетелката е помагала на К. и заедно са работели мястото, тъй като имали
животни. Ищцата, след като разбрала, че ответниците са се снабдили с
документ за собственост за нейното място, помолила свидетелката да й
съдейства за възстановяване на правото й на собственост, тъй като К. се
установила да живее в Кралство Белгия. Чрез тази свидетелка била
ангажирана адвокат Р. П., която посетила *** и на място огледала имота на
ищцата. Впоследствие свидетелката заедно с адвоката, както и третият
ответник се срещнали в сградата на Община Кубрат при инж. Р. О., която
обяснила, че е станала грешка при заснемането на имота и поради това в
кадастралния план двата имота – този на ищцата и този на ответниците е
заснет като един общ. Свидетелката твърди, че тогава ответникът П. С. е
поискал да заплати частта на ищцата, но последната не била съгласна. Затова
ответниците упълномощили адв. П. да отпочне подготовката на документи и
инициира процедура за изменение на ПУП. Но после ответниците оттеглили
пълномощното, което подписали, а през 2023 г. свидетелката разбрала и на
място отишла и видяла, че ответниците са обградили с нова ограда цялото
място, като съществуващата преди това ограда между двата имота била
премахната, а на нейно място били посадени овощни дървета.
Св. Р. К. заявява, че е била упълномощена за извършването на
административна процедура по отделяне на тази част от имота, която е
собственост на ищцата, която се намира в ***, на ***. За да се увери в думите
Г., лично отишла да види имота, който бил ограден и нито К., нито дъщеря й,
владеели тази част от имота, която според нея била някъде около 500 кв. м.
Разговаряли в общината в присъствието на П., както и на свидетелката О..
Там се установило, че тази граница, която е между двата имота, не е била
7
заснета, т. е. не е като два самостоятелни имота, поради което самият нотариус
ги снабдил с акт за давностно владение за една по-голяма част, която се владее
и от ищцата. За да се реши доброволно това, тъй като те имат нотариален акт
било редно от тяхно име да бъде предприета тази процедура и да бъде
извърршено поделянето. След което ответниците я упълномощили тя
предприела събиране на документи относно отделяне на имотите. Подала
заявление за скица за проектиране, ходила в „Енерго Про“ да се види дали
имота е електрифициран, водоснабден, дали отговаря на изисквания от
РИОСВ, пред Община Кубрат, като събирала необходимите за
административната процедура документи. В един момент ответниците
оттеглили дадените пълномощни и взели цялата преписка, за която работила
от 2021 г. до март 2022 г.
В показанията си св. П. Г. заявява, че от 2021 г. са в брак с малката
дъщеря на втория и третия ответник – Красимира, с която са заедно от 2011 г.
За първи път посетил имота, в който живеела бабата на съпругата му през 2011
г. Представлявал стара къща, две постройки, свързани с покрив и двор на ъгъл
на две улици, на главния път и още една улица като черен път. Когато посетил
първия път имота от всички страни било оградено с, телена ограда. Твърди, че
баба К. обработва дворното място с двете си бастунчета. Заявява, че от 2011 г.
не е виждал никой друг да обработва дворното място освен баба К.. Твърди, че
до преди няколко години не е чувал някой да претендира за някаква част от
това дворно място. Покрай делото научил за това, когато се опитали да
разделят дворното място. За последно преди около месец и половина посетил
имота. Празното дворно място било засято с люцерна, имало лехи с ягоди.
Имотът посещавал когато отивали в *** на гости на втория и третия ответник.
Св. Метин Х. заявява, че съпругата му е най-добра приятелка на М.,
която е по-голямата дъщеря на втория и третия ответник. От 2014 г. около 90%
от случаите, когато М. гостува на родителите си в Старо село, свидетелят и
съпругата му са я придружавали и всеки път на отиване и на връщане
минавали през дома на баба К. в ***. Имотът бил ограден, обработван от
бабата на М., не е виждал други хора да извършват обработка на същия. Не
може да посочи с какви култури е засят, но има овощни дръвчета и лозови
асми.
Преценявайки събраните по делото гласни доказателства, съдът дава
8
вяра изцяло на показанията на св. Р. К., а доколкото нейните показания
съвпадат със събраните по делото писмени доказателства и с фактите,
възпроизведени от св. О., съдът кредитира и показанията на последната
свидетелка, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК. И двете свидетелки
възпроизвеждат факти, които са възприели лично и непосредствено,
показанията им са логични и последователни, кореспондиращи със събраните
по делото писмени доказателства.
Свидетелите Г. и Х. са посещавали имота инцидентно през годините,
нямат последователни и трайни наблюдения, а твърдението, че първата
ответница сама обработва процесното дворно място съдът приема за
недостоверно.
В рамките на настоящото производство е изготвена СТЕ, която дава
заключение, че най-стария запазен кадастрален и регулационен план на село
Савин е от 1932 г. и по този план имотът на ищеца съставлява пл. № 97, за
който е отреден парцел XII – 97 от кв. 15, а площта на имота е 460 кв. м.
Ответниците са съседи на този имот, като тяхното дворно място съставлява
съответно парцели IX - 98 и X - 98 от същия квартал 15 по същия план от 1932
год.
Следващия кадастрален план на *** е одобрен със Заповед 1292/1988
год. Регулацията на този регулационен план е действаща и към настоящи
момент. По този регулационен и кадастрален план трите имота са обединени в
един общ имот с планоснимачен № 128.
Заради местоположението на имота – на кръстовището на улиците „Хан
Кубрат“ и „Родопи“, то административния адрес на процесния имот, като се
вземе в предвид, че имота не е застроен и няма необходимост от доставка на
кореспонденция, то административния адрес е възможно да е на ***, а е
възможно да е и на ***. В удостоверението за данъчна оценка /лист 11/, като
адрес е записано ***.
Имотът от 1270 кв.м. е с административен адрес *** № № 21 и 23 от кв.
15 по плана на селото одобрен със Заповед 1292 /1988 год. идеалната част от
460/1270, посочена в приложеното към делото решение по гр. д. № 422/2022 г.
е идентична с бивш имот пл. № 97 по отменения кадастрален и регулационен
план на *** от 1932 год.
От огледа на място е установил, че имотът на ищцата съществува.
9
Същият съставлява празно дворно място. Към момента на огледа цялото
празно дворно място е изорано, оградата е махната, синора (съставляващ
денивелация) почти е заличен. В изораното дворно място има засадени млади
овощни дръвчета.
С изораването на цялата незастроена част от процесиите имоти
съществуващите на терена реални граници са почти напълно заличени. С
премахването на отрадата отделяща имота на ищцата се е заличила и
имотната граница, както по отношение на парцел XII - 97 собственост на
ищцата, така също и на парцел IX -98 собственост на ответниците. Според
експерта няма пречка тази граница да бъде напълно възстановена ползвайки
подписаната и от съда скица приложена по гр. дело № 422/2022 г. по описа на
РС – Кубрат.
Заключението на изготвената СТЕ, като компетентно извършена и
неоспорена от страните се възприема изцяло от съда.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и
чл.108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Искът с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР има за предмет
принадлежността на правото на собственост към минал момент, а именно към
момента на влизане в сила на кадастралния и регулационния план, като
ищците следва да установят, че към същия релевантен момент са били
собственици на имот, чиито граници са нанесени неправилно в кадастралната
карта и не отговарят на действителните граници на имота съобразно обема на
притежаваното право на собственост.
Кадастралната карта следва да отразява точното местоположение,
граници и размери на недвижимите имоти по аргумент от чл. 2, ал. 1 от ЗКИР.
Грешките в кадастралната карта, включително и неправилното заснемане и
нанасяне на имотна граница, могат да се отстраняват чрез изменение на
кадастралната карта. Ако грешката е свързана със спор за имуществено право,
спорът следва да се реши по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. В този
случай съдът следва да установи на кого принадлежи правото на собственост
върху частта от имота, засегната от разместените граници и съответно да
установи действителните граници на имотите към момента на изработването
на кадастралната карта.
10
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
несъмнен начин, че покойния баща на ищцата К. К. О., б. ж. на ***, поч. на
21.06.2018 г., е придобил правото на собственост по отношение на процесния
недвижим имот с площ от 460.00 кв. м, находящ се в ***, с административен
адрес на ***, при граници: улица „Хан Кубрат“, улица „Родопи“, и имот пл. №
128, съставляващ реална част от Поземлен имот (ПИ) с пл. № 128 от кв. 15 по
плана на селото, одобрен със Заповед № 1292/1988 г., за който имот съгласно
същия план е отреден парцел № X – 128 в кв. 15, при граници: улица „Родопи“
и улица „Хан Кубрат“, имоти с пл. №№ 130 и 129, 128, идентичен с имот пл.
№ 97 от кв. 15 по отменения план на селото от 1932 г. Съдът приема, че
владението на наследодателя на ищцата върху този имот е започнало от 1980
г., спокойно и необезпокоявано. В този смисъл са и показанията на св. Г. О.,
която е съпруга на брата на К. от 1981 г., възприела мертеците от съборената
стара кирпичена къща и останалото празно дворно място, по отношение на
което не е имало претенции от другите родственици и което е прието за
собствено на К., което той обработвал лично и с помощта на свидетелката и
съпругът й, до смъртта си, настъпила на 21.06.2018 г., а след смъртта му
останало на единственото му дете – ищцата.
Този имот, видно от извадката от регистъра – т. нар. разписни списъци
или листи, поддържани от общинската администрация на Община – Кубрат от
Кадастралния план, одобрен през 1932 г., с административен адрес в ***, ***,
е записан първоначално като собствен на К. П. – при съставянето им през 1932
г., а в последствие на К. К. Р., индивидуализиран по – късно, след
„възродителния процес“ от 1984 г., с имената К. Р. и първите шест цифри на
ЕГН – „570516“, съответни на действителните на наследодателя на ищцата,
видно от удостоверение за наследници – л. 10 от делото.
Родителите на К. К. са предали владението на претендирания недвижим
имот с площ от 460 кв. м – пл. № 97 в кв. 15 по отменения план на населеното
място от 1932 г. в негова полза, след като той е бил в тяхна фактическа власт, а
преди това съответно във фактическата власт на неговите баба и дядо, и от
1980 г. до края на 1990 г. това владение е продължило необезпокоявано, явно и
спокойно, афиширано по отношение на всички, в това число и по отношение
на ответницата К. Г. Н., упражняваща фактическа власт върху съседния
обособен недвижим имот с площ от 810 кв. м – пл. № 98 в кв. 15 по отменения
11
план на населеното място от 1932 г.
Извършваните фактически действия от ищеца по сеитбата и прибиране
на реколтата са били явни и несъмнени, и са могли да бъдат възприети от
всички. Намеренията на наследодателя на ищеца за своене са също несъмН.
установени по делото, с оглед афишираното пред неограничен кръг лица
основание на завладяването – предоставено му е в собственост от родителите
му. Намеренията му за своене се разкриват по несъмнен начин и от
обстоятелството, че за периода на изтичане на 10 години владение той е
декларирал правата си на собственост по отношение на обособения недвижим
имот пред Община Кубрат, за което пряко свидетелства вписването му като
собственик в разписния списък – л. 8 от делото.
Предвид изложеното, съдът приема за установени по инициатива на
ищцата предпоставките по чл. 79, ал. 1 ЗС – повече от 10 години
наследодателят й К. К. О., е владял процесния обособен недвижим имот с
площ в размер на 460.00 кв. м – съставляващ имот пл. № 97 в кв. 15 по
отменения план на населеното място от 1932 г., предадено от родителите му в
негова полза, след като имота е бил в тяхна фактическа власт и собственост, с
начало на владението не по – късно от 1980 г., продължило до смъртта му,
настъпила на 21.06.2018 г., без противопоставяне на наследниците, поради
което с изтичането на 10 годишния давностен срок в края на 1990 г.
наследодателят на ищцата е придобил по давност правото на собственост
върху същия. Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС, правото на собственост се
придобива по давност, и при доказването й от ищцата – единствен наследник,
на основание чл. 5, ал. 1 Закон за наследството, на фактическия състав на чл.
79, ал. 1 ЗС, той следва да бъде признат за собственик по давност на
претендирания с исковата молба недвижим имот, а тя по наследство, считано
от момента на смъртта му, настъпила на 21.06.2018 г. , когато в резултат на
осъщественото наследствено правоприемство правата му на собственост са
преминали в нейна собственост.
При това положение е от значение да се установи коя е действителната
имотна граница между имота на ищцата и ответниците. Ищцата доказа, че е
собственик на недвижим имот с площ от 460 кв. м – съставляващ имот пл. №
97 в кв. 15 по отменения план на населеното място от 1932 г.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен
12
дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни
граници на поземления имот. Затова в производството по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР,
подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи
одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане
на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи
извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната
карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет
на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени,
прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове,
съответно – прекратяване на отчуждителното им действие, и всички други
факти, водещи до промяна на границите.
Най-стария запазен кадастрален и регулационен план на село Савин от
1932 г. и по този план имотът на ищеца съставлява пл. № 97, за който е
отреден парцел XII – 97 от кв. 15, а площта на имота е 460 кв. м. Ответниците
са съседи на този имот, като тяхното дворно място съставлява съответно
парцели IX - 98 и X - 98 от същия квартал 15 по същия план от 1932 г.
Следващият кадастрален план на *** е одобрен със Заповед 1292/1988
год. Регулацията на този регулационен план е действаща и към настоящия
момент и по този регулационен и кадастрален план трите имота XII – 97, IX -
98 и X - 98 от квартал 15 са обединени в един общ имот с планоснимачен №
128.
Както от експертизата, така и от свидетелските показания се установи
по категоричен и несъмнен начин, че ищцата е собственик на тази част от 460
кв. м, попадаща в имот пл. № 128. При това положение съдът приема, че е
налице непълнота в действащия кадастрален план по отношение на процесния
имот, поради което и искът е основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото се установи по делото, че към настоящия момент
ответниците владеят спорната част, предявеният иск с правна квалификация
чл.108 от ЗС също се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Последица от уважаването на положителен иск за собственост е
отмяната на издадения констативен нотариален акт. При това положение
следва на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК отмяната на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 179, том VI, рег. № 07188/18.06.2007 г., нот.
13
дело № 852/2007 г. на нотариус С. С. до размера от 460/1230 ид. част от имот
пл. № 128.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата
деловодни разноски в размер на 945.89 евро или 1850 лв., от които 50 лв.
държавна такса, 10 лв. такса за съдебни удостоверения, 10 лв. такса вписване
на искова молба, 800 лв. адвокатски хонорар и 980 лв. депозит за вещо лице.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правна квалификация чл.
54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС, предявени от Г. К. К., ЕГН ********** с
пост. адрес *** със съдебен адрес *** срещу К. Г. Н., ЕГН ********** с адрес
в ***, Р. Н. С., ЕГН ********** с адрес в *** и П. И. С., ЕГН ********** с
адрес в ***, че Г. К. К., ЕГН ********** с пост. адрес *** е собственик на
имот от 460 кв. метра, от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
предназначение Дворно място, находящ се в строителните граници на *** и №
21, целия с площ от 1 270.00 кв. м, съгласно Скица № 398/19.05.2024 г. на
Община Кубрат, съставляващ имот с пл. № 128 от кв. 15 по плана на селото,
одобрен със Заповед № 1292/1988 г., за който имот съгласно същия план е
отреден парцел № X – 128 в кв. 15, при граници: улица „Родопи“ и улица „Хан
Кубрат“, имоти с пл. №№ 130 и 129, без права на собственост върху
построените в него жилищна сграда със застроена площ от 52.00 кв.м. и
второстепенна сграда със застроена площ от 30 кв.м., съставляващи
територията на включения в имот пл. № 128 по актуалния ПУП на *** бивш
имот с пл. № 97 по плана на селото от 1932 г., намиращ се в югоизточната част
на имота пл. № 128, на основание придобивна давност и наследство, и
изменението на регулационния план на населеното място от 1932 г. през 1988
г., одобрен със Заповед № 1292/1988 г., като ОСЪЖДА К. Г. Н., ЕГН
**********, Р. Н. С., ЕГН ********** и П. И. С., ЕГН ********** да предадат
на ищцата владението върху описаната по-горе реална част.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство
№ 179, том IV, рег. № 07188/ 18.06.2007 г., нот.дело № 828/ 2007 г. на нотариус
С. С., вписана в регистъра на НК с № 004, с район на действие съдебния район
14
на РС – Кубрат, с който К. Г. Н., ЕГН ********** с адрес в ***, Р. Н. С., ЕГН
********** с адрес в ***, са признати за собственици по давностно владение
и наследство с равни права, на описания на стр. 1, т. 2, недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с предназначение Дворно място, находящ се в
строителните граници на село Савин, община Кубрат, областРазград, на ***
№ 23, целия с площ от 1 360.00 кв. м, съгласно представена скица, а по
удостоверение за данъчна оценка 1 250 кв. м, съставляващ имот с пл. № 128 от
кв. 15 по плана на селото, одобрен със Заповед № 1292/1989 г., за който имот
съгласно същия план е отреден парцел № X – 128 в кв. 15, при граници: улица
„Родопи“ и улица „Хан Кубрат“, имоти с пл. №№ 130 и 129, до размера на 460
кв. метра в полза на Г. К. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. Г. Н., ЕГН **********
с адрес в ***, Р. Н. С., ЕГН ********** с адрес в *** и П. И. С., ЕГН
********** с адрес в *** да заплатят на Г. К. К., ЕГН ********** с пост.
адрес *** разноски по делото в размер на 945.89 евро (деветстотин
четиридесет и пет евро, осемдесет и девет евроцента).
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
15