Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен,
10.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, V граждански състав, в публичното заседание на 21.03.2017година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Г.Н. като разгледа докладваното
от съдия Видолова гр. д. № 9788 по описа за 2016 година
и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 от ГПК.
Исковата молба е
подадена от „Топлофикация Плевен” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против В.А.Г., ЕГН **********, с предявени
искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване
на дължимост на сумата от
2516.74 лв., за която е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано
ч.гр.д. № 7493/2016г. на РС
Плевен, по което съдът е издал
заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по
чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС Плевен е указал на заявителя,
че може да
подаде иска по чл. 415 от
ГПК. Твърди, че на основание чл.
153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна
енергия, като същата не е заплатена.
Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване
на настоящия иск, с който се
иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 2180.99лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от
01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 335.75лв. – лихва за забава
от 04.01.2014г. до
03.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7493/2016г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Претендират
се разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника
по делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото
не е постъпил отговор. Във възражението
в заповедното производство липсват възражения от длъжника, които
да бъдат обсъждани и разглеждани понастоящем. Налице е възражение за изтекла
погасителна давност за суми за
периода 2005-2011г., които не са обхванати
от исковия период. В съдебно заседание,
ответникът,
редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Не е ангажирал становище по предявения иск,
не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания
за такива или за отлагане
на делото. Не е направено и искане за разглеждане
на делото в отсъствие на представител
на ответната страна.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
При
това положение, съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК,
чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната
страна са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването
в съдебно заседание; исковете са вероятно
основателни с оглед представените писмени доказателства в ч.гр.д.№ 7493/2016г. по описа на ПлРС – препис
извлечение от сметка на абонатен
№ 16690, и приетите
в исковото производство доказателства – ОУ на ищеца.
Поради изложеното,
исковете следва да се
уважат
изцяло, като се постанови съдебно
решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за
постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно
искане за това от ищеца.
При този изход на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съдът намира, че следва да
присъди разноските на ищеца. С оглед
обстоятелството, че същият е представил списък на разноските
съгласно чл. 80 от ГПК, съдът намира,
че следва да присъди от
сочените в него суми само претендираните
86.91лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – част от
претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 150.00 лв. Относно
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че
в конкретния казус не е налице фактическа
и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение
за представителя на ищеца в размер
на 100.00 лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Съдът намира, че претендираното
от ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. в заповедното производство следва да бъде редуцирано
до размер 50.00 лв., отново на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, и с оглед
на това, че в случая не
е налице фактическа и правна сложност при изготвяне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Т.к. е налице разлика между предявените искови
суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 7493/16г. на ПлРС,
и с оглед редуцираното юрисконсултско
възнаграждение, съдът следва да осъди
ответника да заплати разноски на ищеца - заявител в заповедното
производство, които се изчисляват в размер на 13.14лв.
По изложените съображения, и на осн. чл
238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн. чл.
422 от ГПК, че В.А.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД, ЕИК *********, гр.Плевен, Източна
индустриална зона 128, с представител
Й.В.В., сумата от 2180.99лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлина енергия за периода
от 01.11.2013г. до
30.04.2016г. и 335.75лв. – лихва за
забава от 04.01.2014г. до 03.10.2016г., ведно със законната лихва
от датата на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 7493/2016г. на ПлРС – 11.10.2016г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, В.А.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН ЕАД, ЕИК *********, гр.Плевен,
Източна индустриална зона 128, с представител Й.В.В., направените по делото разноски в размер на 186.91лв лв., както и разноските по ч.гр.д.№ 7493/16г. по
описа на ПлРС, в размер на 13.14лв.
Решението, като неприсъствено,
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: