Решение по дело №15/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 118
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20193120100015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№118/28.6.2019г.

 

гр. Девня

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  Девненски райoнен съд, ВТОРИ СЪСТАВ в публичнo заседание на 29.05.2019г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

 

   при секретаря Антоанета Станева катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 15 пo oписа за 2019 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

Предявени са искове от ***, ЕИК ***, против П.Я.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК., който в качеството си на потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и отчита по партида с абонатен №***, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 от ОУ на ищеца потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги в срок, което ответника не е направил.

Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК за сумата от 674,43 лв  представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с аб. №***, за периода от 06.01.2015 г. до 02.03.2018 г. за обект-имот, находящ се в гр. ***, сумата 131 лв, представляваща лихва за забава за периода от 03.03.2015 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане.Претендират се и разноски в исковото и заповедното производство.

В срокът по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба..

В о.с.з. страните редовно уведомени, не се явяват, не се представляват, ищецът представя писмено становище за основателност на исковете.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна.

По частно гражданско дело № 1089/2018 г. на ДРС е издадена Заповед № 684/18.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П.Я.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „***, ЕИК ***, сумата от 674,43 лв.,  представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с аб. №***, за периода от 06.01.2015 г. до 02.03.2018 г. за обект-имот, находящ се в гр. ***, сумата 131 лв, представляваща лихва за забава за периода от 03.03.2015 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 25 лв , представляваща държавна такса, както и сумата от 50 лв юрисконсулско възнаграждение.

Към доказателствения материал по делото са приложени и приобщени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.

Представена по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен  № *** за периода 06.11.2014 г. – 11.09.2018 г. Съгласно същата титуляр на партида за абонат с №*** към 03.05.2019г. е Е. Д. И.

Представени са общо 2 броя копия на карнетни листи, едниинят от които съдържа показанията на отчетената вода за абонат №*** за период от м.02.2017 г до м.04. 2018г., вторият – с лошо качество на фотокопието.

Представено е в оригинал споразумение за разсрочено плащане, сключено между ищеца и  Е. Д. И.чрез нейния съпруг Я. Д. И.като титуляр на абонат №*** , адрес  гр. ***, , съгласно който потребителят признава, че за периода от 08.10.2015г. до 10.05.2019г. дължи по издадени от ищеца фактури суми в общ размер на 1001,16 лв, представляващи главници  за ползвани ВиК услуги и лихви върху тях, които признава по основание и размер и се задължава да заплати същите до 31.01.2020г.  по погасителен план.

Представена по делото е справка от АВ, получена по ел. път, видно от която П.Я.Д., ЕГН **********, е придобил на 15.06.2005г. чрез продажба правото на собственост върху недвижим имот в гр. ***, ведно с находящите се в имота сгради – жилищна еднофамилна сграда и постройки на допълващо застрояване. Върху недвижимите имоти е било учредено право на ползване на Е. Д. И.и Я. Д. И., като титулярите на ограниченото вещно право са се отказали от правото си на ползване на 05.12.2011г.

От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с № *** за периода от 06.01.2015 г. до 02.02.2018 г. са в общ размер 674         ,43лв. Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер от 131 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 11.09.2018 г. Няма данни за заплащане на процесните фактури за периода от датата на подаване заявлението до датата на експертното заключение. Титуляр към датата на проверката 03.05.2019г.  В базата данни на ищеца на партида с аб. №*** е Е. Д. И., което се констатира от справката за недобора на частен абонат и справката за облога и плащанията на частен абонат от базата данни на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са предявени от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му съгласно чл. 415 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Разгледани по същество съдът намира така предявените искове за неоснователни по следните съображения.

От представените писмени доказателства се установява, че собственик на процесния имот от 15.06.2005 г. е ответникът П.Я.Д., като от същата дата е учредено вещно право на ползване на Е. Д. И.и Я. Д. И.върху имота. С нотариално вписани на 05.12.2011 г. декларации титулярите на правото на ползване Е. Д. И.и Я. Д. И.са се отказали от учреденото им право на ползване върху имота. Партидата за ползваните ВиК услуги обаче не е променена през годините и към процесния период от време - 06.01.2015 г. до 02.03.2018 г. същата е била записана на името на Е. Д. И. Към датата на промяна на собствеността чрез закупуване на недвижимия имот на адрес в град ***и впоследствие към датата на отказ от вещното право на ползване все още не са били приети представените с исковата молба Общи условия на дружеството /същите са одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014г. и публикувани на 23.01.2015 г./ и следователно Е. Д. И.не е имала към тази дата -05.12.2011г., задължения относно информирането на ВиК оператора за промяната във вещното право на ползване. Към датата на отказите от вещно право на ползване е в сила разпоредбата на чл.  9а от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която при промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект, то това има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Така и Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 9683/2004 г. 5-членен с-в, докладчик председателят Б. М., "Държавен вестник", бр. 41/2005 г., в сила от 13.05.2005 г., с което е отменена разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. / „При промяна на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване или на режима на ползване на водоснабдявания имот върху новия потребител преминават всички права и задължения, които са свързани с получаването на услугите В и К.“ /, като в мотивите на решението се приема, че разпоредбата на  чл. 9 от Наредбата е незаконосъобразна, тъй като няма правно основание облигационните отношения във връзка с получаване на услугите ВиК да преминават върху новия носител на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдявания имот като правоприемник на предишния носител на правото на ползване или на собственост. Е. Д. И.продължава видно и от представеното споразумение – спогодба за разсрочено плащане да бъде страна по облигационното отношение с ищеца до закриването на нейната или откриването на нова партида за ответника и именно тя дължи заплащането на потребената вода /независимо дали тя или ответника е бил нейният реален ползвател/ за процесния период, тъй като не е изпълнила задължението си за закриване на своята партида. След реалното заплащане на дължимите суми Е. Д. И.разполага с възможността да търси от действителния собственик/ползвател на имота обратно платените суми на принципа на неоснователното обогатяване. От друга страна самият ищец също не е проявил необходимата грижа, тъй като отчитайки ежемесечно чрез свои служители консумираната и отведена вода непосредствено от имота, до който се доставя водата, не е  установил на кого предоставя услугата и не е предприел действия по служебно откриване на партида на ответника след влизане в сила на представените по делото Общи условия  съгласно разпоредбата на  чл.64, ал 2 от същите. 

Предвид изложеното съдът приема за недоказани и неоснователни така предявените искове

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, срещу П.Я.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,  за съдебно установяване в отношенията между страните на осн. чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 674,43 лева / шестотин седемдесет и четири лева и 43 стотинки /,  представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с аб. №***, за периода от 06.01.2015 г. до 02.03.2018 г. за обект-имот, находящ се в гр. ***, сумата 131 лева / сто тридесет и един лева /, представляваща лихва за забава за периода от 03.03.2015 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2018 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 684/18.09.2018г., постановена по ч.гр. дело № 1089/2018г. на ДРС.

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

  

   След влизане в сила на решението, заверен препис от него с отбелязването върху него за датата му на влизане в сила да се докладва по ч.гр. дело №1089/2018г. по описа на ДРС

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................