№ 840
гр. Стара Загора, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20225530100924 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по чл.439 от ГПК.
Ищците К. Г. Х. и Г. Х. Х. твърдят в исковата си молба, че са длъжници по изпълнително
дело № .......... по описа на ЧСИ Г. И. с район на действие Окръжен съд Стара Загора, което
дело е образувано по изпълнителен лист от 16.05.2013г., издаден по гр.д. №1147/2011г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора.
С този изпълнителен лист са осъдени двамата ищци и Х. А. Х. /починал през месец юни
2018г./ по два заведени иска: по първия да предадат владението върху недвижим имот,
представляващ Апартамент, находящ се в гр.Стара Загора на „АМС ИМОТИ" ЕООД с
ЕИК:*********, а по втория били осъдени да заплатят на „АМС ИМОТИ" ЕООД с
ЕИК:********* сумата в размер на 4160 лева, представляваща месечен пазарен наем за
ползването на същия имот, както и сумата в размер на 2 950.30 лева, представляваща
разноски по делото.
Преди настоящото изпълнително производство е образувано такова при ЧСИ К. А. с район
на действие Окръжен съд Стара Загора под № 20137660402261, което дело е прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /потвърдено с Решение на Окръжен съд Стара Загора по
в.гр.д. № 3013/2020г./.
По това изпълнително дело единствените установени принудителни способи, годни да
прекъснат изпълнението, са наложения запор върху пенсията на длъжника Х. А. Х. и
извършените удръжки от нея до 01.01.2018г.
Спрямо тях не са извършвани каквито и да било действия, с които да е прекъсната давността
след осъждането им да заплатят сумата в размер на 4160 лева и разноските в размер на 2
1
950.30 лева, като считат, че спрямо тях същата е изтекла към 12.05.2018г. - пет години след
влизане в сила на Решението по гр.д. №1147/2011г. по описа на Окръжен Стара Загора.
Дори да се приеме, че е налице спиране на изпълнението за периода от 19.07.2013г. до
13.01.2014г., то пет годишния период се удължавал с тези по-малко от 5 месеца или
давността е изтекла на 06.10.2018г.
Образуваното след това изпълнително дело през 2020г. под № .......... по описа на ЧСИ Г. И.
с район на действие Окръжен съд Стара Загора и наложения по него запор върху сметката
на Г. Х. са станали след изтичане на давността.
Считат, че е настъпил факт, изключващ изпълняемото право, а именно - изтекла е
предвидената 5 годишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на
вземане, а от там и принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист от
16.05.2013г. издаден по гр.д. №1147/2011г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Тъй като
този факт настъпил след влизане в сила на съдебното решение, за тях е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, с който да докажат съществуването му.
Съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилагала служебно, поради което правят
възражение за изтекла погасителна давност, с която е погасено вземането, а от това се
преклудира и правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист. Молят
да се приложи и правилото на чл.119 от ЗЗД. Молят съда да постанови решение, с което:
Да признае за установено по отношение на ответника: „АМС ИМОТИ" ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. "Драган Цанков" № 37,
представлявано от управителя АНЕЛИЯ МИХАЙЛОВА КРУШКОВА, че не му дължат
сумата по издадения изпълнителен лист в размер на 7110.30 лева, от които 4160 лева,
представляваща месечен пазарен наем за ползването на същия имот, ведно със законната
лихва от 15.12.2011г., както и сумата в размер на 2950.30 лева, представляваща разноски по
делото, поради изтекла погасителна давност на вземането.
Молят съда да осъди ответника да им заплати направените разноски по делото.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „АМС
ИМОТИ“ ЕООД, в който заявява, че искът е неоснователен, поради което моли съда да го
отхвърли. Подробни съображения излага в отговора. Претендира за направените разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното гражданско дело № 1147/2011 г. по описа на Окръжeн съд Стара
Загора, а и не се спори по делото, че с Решение № 138/22.03.2013 по същото, ищците са
осъдени да заплатят на ответника по настоящото дело сумата от 4160 лева, представляваща
месечния пазарен наем за ползване на недвижим имот: ....., със застроена площ от 79,31
кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.509.3266.3.4,
считано от 12.11.2010 г. до 12.12.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума ,
считано от 15.12.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2950,30 лева,
представляващи разноски по делото. Въз основа на цитираното съдебно решение е издаден
2
изпълнителен лист на 16.05.2013 г.
От приложеното към делото изп.д. № 2261/2013г. по описа на ЧСИ К. А., рег. №766 на
КЧСИ, се установява, че изпълнителен лист, издаден на 16.05.2013г. е послужил като
основание за образуване на същото на 20.06.2013г.
Във връзка с молби от ищците, с Определение от 19.07.2013 г. по гр.д. 1147/2011г. е спряно
изпълнително дело № 2261/2013 г. на ЧСИ К. А.. С Определение №72 от 13.01.2014 г. по
ч.гр.д. 1350/2013г. по описа на Пловдивския апелативен съд е отменено Определението от
19.07.2013 г. по г.д. 1147/2011 г., с което е спряно същото изпълнително дело.
Определението на Пловдивския апелативен съд е било съобщено на ищците по настоящото
дело на 20.01.2014г. С молба от 10.06.2022г. по настоящото дело е предявен инцидентен
установителен иск, като са оспорени реквизити от съобщение за връчване на Определение
№72 от 13.01.2014г. В тази връзка е открито производство по чл.193 ГПК за установяване
автентичността на изявленията, вписани в съобщението. С оглед установяване спорните по
делото обстоятелства е назначена съдебна комплексна /почеркова и техническа/ експертиза.
От заключенията на в.л. по същата се установява, че ръкописният текст, обект на
изследването ......... е положен от лицето ......... Същият текс и текста „Дружеството се намира
на нов адрес: .........., офис Първа инвест. Банка“ са изпълнени от едно и също лице. Според
вещото лице, ръкописният текст, положен под белия коректор и ръкописният текст,
положен върху белия коректор са изпълнени с химикални пасти с различен химически
състав, като ръкописният текст, положен под белия коректор е изпълнен от призовкаря
.......... Същата е положила ръкописния текст „04.03.2014г.“. От така изготвеното
заключение, съдът намира, че оспореният документ е редовен, като инцидентият
установителен иск по чл. 193 ГПК е неоснователен, а съобщението за връчване на
Определение № 72 от 13.01.2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд следва да бъде
приобщено към останалата доказателствена съвкупност. Видно от същото съобщение,
ответникът по настоящото дело, чрез процесуалния си представител по гр.д. №1147/2011 г.
по описа на ОС Стара Загора е получил Определение № 72 от 13.01.2014г. на 04.03.2014г. и
същото е влязло в сила на 11.03.2014г.
По Изпл.д. 2261/2013 г. по описа на ЧСИ Кр. А., рег. № 766 са извършени плащания на
задължението, чрез удръжки от пенсията на длъжника Х. А. Х., починал на 10.06.2018г.
/видно от удостоверение за наследници, изх. № 2999/14.06.2018г./. Последното действие,
извършено по същото изпълнително дело, годно да прекъсне погасителната давност спрямо
някой от ищците по настоящото дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
Г. Х. Х., като запорното съобщение е било получено от работодателя на последния на
04.07.2013г. Делото е прекратено от ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 с Постановление от
25.06.2020г. Същото е обжалвано от взискателя по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, като с
Решение № 223 от 17.08.2020 г. по в.г.д. № 3013/2020 г. по описа на ОС Стара Загора
жалбата на взискателя, ответник по настоящото дело е оставена без уважение.
От приложеното към делото изп.дело № 3238/2020г. по описа на ЧСИ Г. И., рег. № 765, се
установява, че на 06.10.2020г. е представен същия изпълнителен лист и е образувано
3
изпълнителното дело. На основание цитираното ИД са извършени следните изпълнителни
действия, годни да прекратят срока на погасителната давност относно процесното вземане:
Наложен е запор върху вземанията от банка ДСК на ищцата К. Х. /като запорното
съобщение е получено от банката на 29.10.2020г./ и е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца Г. Х. /като запорното съобщение е получено от работодателя на
същия на 10.11.2020 г./.
След като обсъди установените фактически обстоятелства, съдът достига до следните
правни заключения:
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 439 от ГПК, при която длъжникът може да
установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право. В случая е налице хипотезата на чл.117, ал.2
от ЗЗД, съгласно която след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече
давност, като за нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б.„в” от ЗЗД. В настоящия случай такива са
предприети на 20.06.2013г. с образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ К. А.. На
04.07.2013 съдебният изпълнител е връчил запорно съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца Г. Х., а по същото изпълнително дело не са
извършвани годни действия по отношение на ищцата К. Х., които да прекъснат
погасителната давност.
Това е последното предприето действие за принудително изпълнение спрямо ищците до
25.06.2020г., когато е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8
от ГПК – поради непоискване от взискателя на изпълнителни действия в продължение на
две години. Едва на 06.10.2020г. взискателят е представил изпълнителния лист на ЧСИ Г. И.
с рег. № 765 и е образувано изпълнително дело № 3238/2020 г. по описа на ЧСИ Г. И.. Съдът
счита, че общата петгодишна погасителна давност съобразно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
е изтекла на 04.07.2018 г. по отношение на Г. Х. Х., а по отношение на К. Г. Х., доколкото
не са установени годни действия да прекъснат давностният срок, следва да се приеме, че
погасителната давност е изтекла на 15.05.2018г. Предприетото действие по образуване на
изпълнително дело № 3238/2020 г. е на 06.10.2020г., т.е. повече от две години от изтичането
й по отношение и на двамата ищци.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск за признаване за установено, че ищците не
дължат на ответника сумата от 7110,30 лева, ведно със законната лихва, считано от
15.12.2011г. до окончателното й изплащане по изпълнително дело № 3238/2020 г. по описа
на ЧСИ Г. И., рег. № 3238, поради погасяване по давност с правно основание чл.439 от ГПК
се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
последния разноски в размер на 984,42 лева, представляващи заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че К. Г. Х.
ЕГН:********** от .......... и Г. Х. Х., ЕГН: **********, от ..........., и двамата чрез адв. Д. Д.,
съдебен адрес гр. Стара Загора, бул. „М. Методи Кусев“ №31, вх.Г, ет.1, ап.2 НЕ ДЪЛЖАТ
на „АМС ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Драган Цанков“ №37, представлявано от Анелия Михайлова Крушкова, сумата от
7110,30 лева, от които 4160 лева представляващи месечен пазарен наем за ползване на
недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2011 г. до окончателното й
изплащане и сумата в размер на 2950,30 лева, представляваща разноски по гр. д.1147/2011 г.
по описа на ОС Стара Загора, за която сума е образувано изпълнително дело № 3238/2020 г.
по описа на ЧСИ Г. И., рег. № 765 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд Стара Загора,
поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА „АМС ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Драган Цанков“ №37, представлявано от Анелия Михайлова
Крушкова ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Х. ЕГН:********** от .......... и Г. Х. Х., ЕГН: **********,
от ..........., и двамата чрез адв. Д. Д., съдебен адрес гр. Стара Загора, бул. „М. Методи Кусев“
№31, вх.Г, ет.1, ап.2, сумата от 984,42 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд гр.Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5