№ 2372
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506397 по описа за 2022 година
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20207472 от 04.11.2021 г. на СРС, ГО, 125-ти състав по
гр.д.№ 70095 по описа за 2019 г. се :ПРИЗНАВА за установено, че В. С.У.,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата 978,82 лева - неплатена главница за топлинна
енергия за период от 5.2014г. до 30.4.2017г. за топлоснабден имот с адрес:
гр.София, ж.к.*******, с абонатен номер *******, заедно със законна лихва
от 18.12.2017г. до плащането ; 53,72 лева лихва за забава върху нея за период
от 16.9.2015г. до 1.12.2017г.; сумата от 35 лева главница за дялово
разпределение по фактури от м.5.2015г. до м.4.2017г., заедно със законна
лихва от 18.12.2017г. до плащането ; 6,52 лева лихва за забава върху нея за
период от 16.9.2015г. до 1.12.2017г., за които по гр.д.№ 87939/2017г. от СРС,
125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД против А. В. К. – лично, и
1
като наследник по закон на починалия в хода на исковото производство
длъжник по заповедта В.Т. К., и М. В. К. – непълнолетен, със съдействието на
майка М. Г. Г., чрез особен представител адвокат Л.Т., САК, конституиран
като наследник по закон на починалия в хода на исковото производство
длъжник по заповедта В.Т. К., за : сумата 978,82 лева неплатена главница за
топлинна енергия за период от 5.2014г. до 30.4.2017г. за топлоснабден имот с
адрес: гр.София, ж.к.*******, *******, с абонатен номер *******, заедно със
законна лихва от 18.12.2017г. до плащането ; 53,72 лева лихва за забава върху
нея за период от 16.9.2015г. до 1.12.2017г.; сумата от 35 лева главница за
дялово разпределение по фактури от м.5.2015г. до м.4.2017г., заедно със
законна лихва от 18.12.2017г. до плащането ; 6,52 лева лихва за забава върху
нея за период от 16.9.2015г. до 1.12.2017г., от които ищецът претендира от М.
К.- ¼, а от А. К. –3/4, за които по гр.д.№ 87939/2017г. от СРС, 125- ти състав
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ищеца пред СРС – „Т.С.“ ЕАД.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Твърди се че СРС неправилно бил приложил разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР
на ЗЕ. Ответниците А. К. и М. К. били титуляри на вещното право на
собственост и затова имали качеството на потребители при квоти, съответно
¾ и ¼ . Действително, в полза на В.У. било налице вещно право на ползване,
но то било само за ½ идеална част от процесния имот. Затова счита, че за
останалата ½ идеална част задължението за плащане е на ответниците А. К. и
М. К..
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да бъдат уважени така предявените искове изцяло.
Разноски се претендират.
От въззиваемата страна /ответник пред СРС/ – М. В. К., действащ чрез
своята майка и законна представителка – М. Г. Г., е постъпил отговор, в
който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното първоинстанционно решение. Счита за
правилен извода на СРС, че не е погасено правото на ползване по чл.59 ЗС по
отношение на В. У.. Последната била подала и заявление-декларация през
2010 г. за откриване на партида. Решението било постановено в съответствие
със съдебната практика на ВКС, като и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д.№
2
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не
депозира отговор по въззивната жалба, както и не взема становище по
въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 10.11.2021 г.,
Въззивната жалба е подадена на 23.11.2021 г., следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
В частта в която се обжалва първоинстанционното решение, са
отхвърлени претенциите на ищеца; следователно е налице правен интерес от
обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенциите по чл.422, ал.1 ГПК са уважени,
решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо:
За издадената на 22.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 87939 по описа за 2017 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, всеки длъжник
е бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
На заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по
заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са му съобщени на 04.11.2019 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 03.12. 2019 г., т.е. в срока по
чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
доказателствата по делото се установявало, че ответницата В. У. е надарила
двете си деца – В.Т. К. и С.Т.Г. със собствената си ½ идеална част от
процесния топлоснабден имот с аб. № ******* като запазила пожизнено
3
правото на ползване върху имота. През 2012 г. С.Г. надарила племенника си
А. В. К. със собствената си ½ идеална част от имота. В хода на делото /през
2019 г./ бил починал ответника В.Т. К. като оставил за наследници по закон –
двамата си сина А. В. К. и М. В. К.. По делото било представено заявление,
подадено от В. У. през 2010 г. с която било направено искане за откриване на
партида за топлоснабдения имот. При тези си констатации СРС е достигнал
до извода, че при приложение на чл.153, ал.1 ЗЕ „потребител на топлинна
енергия“ е В. У.. Аргументирал се е и с указанията в ТР № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Вещното право на ползване на В. У.
било вписано в нот.акт и било противопоставимо на А. К.. Липсвали
доказателства вещното право на ползване да е погасено или да е налице отказ
от него. Затова и претенцията на ищеца следвало да бъде уважена само по
отношение на В. У.. Ищецът претендирал от ответницата ½ от вземането
поради което при спазване на диспозитивното начало в процеса, следвало да
се признае вземане само срещу ответницата. По отношение на
съсобствениците на останалата ½ идеална част, претенциите като
неоснователни са отхвърлени.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Спорно по делото е обстоятелството дали ответниците са потребители
на топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са в облигационно
отношение с ищеца, респ., че са потребители на ТЕ. В този смисъл са били и
указанията на СРС в доклада по делото, обективиран в определение №
20159642 от 19.07.2021 г., виж л.140.
При разпореждането със собствената си ½ идеална част в полза на двете
си деца /нот. № 8 от 19.08.1993 г./ ответницата У. е запазила правото си на
ползване върху тази ½ идеална част /л.19-20 по делото пред СРС/.
Обстоятелството, че ответницата У. е подала заявление за откриване на
партида на нейно име относно целия топлоснабдения имот е обявено с
доклада на съда. Самото заявление-декларация за встъпване в договорно
отношение по доставка на топлинна енергия, подадено от ответницата В. У. е
представено с исковата молба от самия ищец, виж л.15 по делото пред СРС.
От доказателствата представени от третото лице помагач на страната на
4
ищеца, е видно, че партидата се води именно на В. У., виж л.152 и следв. по
делото пред СРС.
С оглед приетото в ТР 2/17 г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС,
собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ.
Доказателства, че е погасено правото на ползване по чл.59 ЗС не са
ангажирани от ищеца, нито са налице твърдения в този смисъл.
При това положение следва извода, че облигационното отношение по
доставка на топлинна енергия е възникнало между ищцовото дружество и
ответницата В. У. .
На основание гореизложеното настоящата инстанция счита, че
решението на СРС е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника не се следват разноски и такива не ще бъдат
присъдени.
Въззиваемите не претендират разноски, а и такива не са сторени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20207472 от 04.11.2021 г. на СРС, ГО, 125-ти
състав по гр.д.№ 70095 по описа за 2019 г., в частта в която се:
ОТХВЪРЛЯТ предявените от „Т.С.“ ЕАД против А. В. К. – лично, и като
наследник по закон на починалия в хода на исковото производство длъжник
по заповедта В.Т. К., и М. В. К. – непълнолетен, със съдействието на майка М.
Г. Г., чрез особен представител адвокат Л.Т., САК, конституиран като
наследник по закон на починалия в хода на исковото производство длъжник
по заповедта В.Т. К., за : сумата 978,82 лева неплатена главница за топлинна
5
енергия за период от 5.2014г. до 30.4.2017г. за топлоснабден имот с адрес:
гр.София, ж.к.*******, *******, с абонатен номер *******, заедно със
законна лихва от 18.12.2017г. до плащането ; 53,72 лева лихва за забава върху
нея за период от 16.9.2015г. до 1.12.2017г.; сумата от 35 лева главница за
дялово разпределение по фактури от м.5.2015г. до м.4.2017г., заедно със
законна лихва от 18.12.2017г. до плащането ; 6,52 лева лихва за забава върху
нея за период от 16.9.2015г. до 1.12.2017г., от които ищецът претендира от М.
К. - ¼, а от А. К. –3/4, за които по гр.д.№ 87939/2017г. от СРС, 125- ти състав
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6