Решение по дело №623/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 381
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220200623
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№............

гр. Пазарджик, 21.06.2019 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 623/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л.С.К., с ЕГН- **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 19-1006-000191 от 25.01.2019 г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ към ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.638 ал.3 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

В жалбата бланкетно се сочи, че АУАН и НП са издадени в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и че вмененото нарушение не е доказано по безспорен начин и алтернативно се сочи че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага обосновано становище за незаконосъобразност на НП.

За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законов или процесуален представител. С АНП е изпратено писмено становище, с което иска жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Районният съд като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 11.01.2019 г., около 15,40 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „България“, e управлявал товарен автомобил „*** 35С 11“ с рег. № ***, собственост на Й.М.Д.от гр. Пазарджик, във връзка с чието използване към момента на проверката няма сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО” на автомобилистите.

По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 163374/11.01.2019 г., който му бил предявен и вречен срещу подпис. С АУАН били иззети СУМПС и КТ на водача и СРМПС на управлявания автомобил. До приключване на дежурството на актосъставителя водачът предоставил валидна сключена ЗЗ „ГО“, поради което СУМПС и СРМПС му били върнати и това обстоятелство било отбелязано в АУАН. При предявяването на акта жалбоподателят не възразил срещу така констатираното от контролния орган.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на санкционирания на 05.03.2019 г., който го подписал и получил екземпляр от същото. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда от жалбоподателя и била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 06.03.2019 г., при което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. К.О..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение се съставят в случаите по чл.638 ал.1- 3 и 5 и чл.639 от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. В настоящия случай актосъставителят К.О. е заемал длъжност „младши автоконтрольор“ в Група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик, която група е териториално звено на ОД на МВР- Пазарджик. Според чл.647 ал.2 от КЗ наказателното постановление за нарушенията по чл.638 ал.1-3 и 5 и чл.639 се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от Заповед № 312з-1590/10.09.2016 г. на Директора на ОДМВР Пазарджик (л.12 от делото) сред определените да съставят НП по КЗ е и Началниците на групи в Сектор „ПП“ към Отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик. В изпълнение на своите правомощия, съгласно цитираната заповед, А.Ш., като Началник Група в ОДМВР- Пазарджик е съставил обжалваното НП.

На следващо място АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, с точно и ясно описание на нарушението с посочване на датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Същото се отнася и до атакуваното НП, което е съставено в съответствие с реквизитите по чл.57 от ЗАНН.

Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Не се спори по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и че същото е собственост на трето лице.

Твърди се в жалбата, а и от процесуалния представител на жалбоподателя се излага становище, че към момента на проверката управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е имал сключена час преди това ЗЗ „ГО“, но същата не била регистрирана в гаранционния фонд, затова и при извършената проверка от контролните органи било установено, че няма застраховка.

Тези твърдения на жалбоподателя обаче категорично се опровергават от показанията на св. О. и от писмените доказателства по делото и най-вече представеното копие на застрахователна полица за сключен договор за ЗЗ „ГО“ за процесния автомобил (л.8 от делото). Св. О. беше категоричен, че автомобилът не имал сключена застраховка към момента на проверката, като водачът заявил пред него, че не знаел, че автомобилът нямал застраховка. Категоричен е също, че не е възразил срещу констатираното от него и че застраховката е сключена след като е извършена проверката на водача и тя не е била валидна към момента на проверката. Видно и от самата полица е, че същата е сключена от собственика на товарния автомобил в 15,51 ч. на 11.01.2019 г., т.е. 11 мин. след като е извършена проверката на жалбоподателя от контролните органи. Това се установява и от извършената служебно от съда справка в гаранционния фонд, при която се установява, че застраховката е сключена в 15,51 ч. на 11.01.2019 г. и от този момент същата има покритие и е активна, т.е. влязъл е в действие след извършване на проверката на жалбоподателя. 

Следва да се посочи, че дори и да се приеме хипотетично за вярно твърдяното от жалбоподателя, че застраховката е сключена от собственика на т.а. час преди проверката, но започнала да действа по-късно, от значение в случая е, че тя не е била активна към момента на проверката. Водачът на т.а. е бил длъжен да се убеди преди да седне зад волана на автомобила, че същият има активна ЗЗ „ГО“, като не е сторил това и е управлявал МПС без същото да има действащ договор за сключена застраховка, то той е осъществил състава на административно нарушение по чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането, според който всяко лице, което не е собственик на МПС и управлява същото, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.

Съдът не споделя и направеното възражение за това, че случаят бил маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че в случая нов договор е сключен, веднага след извършената от контролните органи проверка, след 11 минути. Липсват данни поради какви обстоятелства управляваното МПС е било без сключен валиден договор за ЗЗ „ГО“, но дори и да са налице обективни такива, то не е без значение обстоятелството, че дори и един ден или няколко часа, дори минути, процесният автомобил да е участник в движението и за него да няма сключена задължителната застраховка, това би поставило при евентуален пътен инцидент и друго увредено в резултат на него МПС в невъзможност за удовлетворяване на собственика по специалния ред чрез гарантирането плащане от фонда ГО.

От друга страна за законодателя е без значение обстоятелството дали и колко време се управлява едно МПС, относно задължението за сключване на договор за ЗЗГО за всички автомобили, които не са спрени по надлежен ред от движение и са регистрирани на територията на страната. Това е така, т.к. с тази норма се регулират съществени обществени отношения. Не е ясно дали и колко време жалбоподателят, респ. собственикът на автомобила, нямаше да сключи договор, ако не беше проверен и не беше установена неизправността му в това отношение. Още повече, че при извършената от съда справка в гаранционния фонд се установи, че предходният договор за ЗЗ „ГО“ за процесния автомобил е преустановил своето действие на 05.01.2019 г. Тоест до 19.01.2019 г този автомобил не е имал сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“. Дори и това да е инцидентна проява от страна на въззивника, и на собственика на МПС, то това обстоятелство не може да обуслови по-ниска степен на обществена опасност на конкретния случай в сравнение с останалите такива от този вид.

Наложената глоба е в предвидения твърд размер 400 лева и това решение на законодателя само потвърждава проявеното отношение към регулираните обществени отношения, като е отчетено, че когато нарушението е извършено от водач е с по-тежка степен на обществена опасност, тъй като при управлението винаги съществува евентуален риск от настъпване на ПТП, за което следва да отговаря водача при виновност от негова страна. Различна е отговорността на собственика, защото бидейки само собственик без да е водач, при несключване на задължителния договор той само създава евентуално възможност, ако настъпи пътен инцидент, да не може пострадалият да търси правата си по реда, обезпечен от правилата на този вид задължително застраховане.

Въз основа на изложеното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран по този начин и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в настоящия си състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1006-000191 от 25.01.2019 г. издадено от Началник Група „КПДГПА“ към ОД на МВР-Пазарджик, с което на Л.С.К., с ЕГН- **********, с адрес: ***, на основание чл.638 ал.3 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: