№ 3313
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110147260 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „С.В“ АД срещу АД. ИВ. ИВ..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна са налице договорни отношения, които се
уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „С.В” АД и по силата, на които ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „....н“, бл. 056, вх. В, ап. 25. Моли да бъде
признато за установено, че ответната страна дължи следните суми, за които заявява, че
имало издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 2102,98 лв. – цена
на предоставени ВиК услуги за периода от 01.10.2018 г. до 22.08.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането и 266,08лв. - мораторна лихва за периода от 01.11.2018 г. до
22.08.2020г.
Ответната страна е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че е погасила задълженията си чрез плащане. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
За да е основателен предявеният иск за главница, в тежест на ищеца е да докаже верността
на наведените от него твърдения, а именно: наличието на облигационно правоотношение по
валиден договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги, размера на вземанията
за процесния период, както и предоставянето на процесните услуги.
Съгласно § 2, т. 2 потребители на ВиК услуги са: а) юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б)
1
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените
места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В случая ответницата не е оспорила да е собственик на процесния имот, а последното е
видно и от приложената към исковата молба справка от Служба по вписванията. С изрично
определение на съда от 01.02.2022г. са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че през процесния период предоставеното от ищеца количество и стойност
на потребените в имота ВиК услуги е в размерите претендирани от ищеца.
Единственият спор се свежда до въпроса за размера на непогасената чрез плащане част от
задълженията. В тази връзка ответната страна е представила платежни документи в общ
размер на 1125,33 лв., които ищецът не е оспорил въпреки дадената му изрична възможност.
При това положение и с оглед чл. 6, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че процесните
задължения са довели до частично погасяване на главницата (доколкото се твърди същите да
са свързани със споразумение от 13.11.2021г., предмет на което са само задълженията за
главница, а и от приложените вносни бележки като основание на плащането се сочат
фактури, с които е осчетоводена само главница) до сумата от 977,65 лв. Ето защо като
основателни следва да се уважат предявените искове за главница за периода от 01.10.2018 г.
до 22.08.2020г. до сумата от 977,65 лв. и за мораторна лихва за периода от 01.11.2018 г. до
22.08.2020г. в размер на 266,08 лв.. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
основателността на предявените искове не се опровергава от приложеното споразумение от
13.11.2021г., което е само частично идентично с процесните задължения, т.е. уговорените
там падежи касаят и задължения извън процесните. За разликата над сумата от 977,65 лв. до
пълния предявен размер на главницата от 2102,98 лв. претенцията подлежи на отхвърляне, с
оглед извършените в хода на процеса плащания.
При този изход на спора, следва да се приеме, че повод за завеждане на делото е дала
ответната страна, поради което право на разноски има ищецът. Съгласно т. 12 от ТР №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответницата следва
да бъде осъдена да заплати следните суми: 47,38 лв. - държавна такса в заповедното
2
производство, 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 47,38
лв. – държавна такса за исковото производство, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата АД.
ИВ. ИВ., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ....н, бл. 056, вх. В, ет. 8, ап. 25 дължи
на „С.В“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „.. 4“,
ул. „...“ № 1, сгр. 2А, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД,
следните суми: 977,65 ЛЕВА - главница, представляваща цена на предоставени ВиК услуги
в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ....н, бл. 056, вх. В, ап. 25 за периода от 01.10.2018 г. до
22.08.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
19.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 266,08 ЛЕВА – мораторна лихва
за периода от 01.11.2018 г. до 22.08.2020г. КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница
за разликата над уважения размер от 977,65 лв. до пълния предявен размер от 2102,98 лв., за
които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57505/2020г. по
описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА АД. ИВ. ИВ., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ....н, бл. 056, вх.
В, ет. 8, ап. 25 да заплати на „С.В“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „.. 4“, ул. „...“ № 1, сгр. 2А сторените по делото разноски, както
следва: 47,38 ЛЕВА – държавна такса в заповедното производство, 50 ЛЕВА -
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 47,38 ЛЕВА – държавна
такса за исковото производство, 100 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4