РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Нови пазар, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20253620100290 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца З. К. К., с адрес: град Ш. ул.
„Ц.“ № *, ет. *, ап. *, срещу И. Б. Ш., с адрес: с.Х., Община Н., област Ш., ул. „М.“ №
* (регистрирана като ЗП И. Б. Ш., с БУЛСТАТ ***), обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответницата да му заплати сумата от 4865 лева – главница,
представляваща обезщетение за ползване на имоти ***, ***, *** - общо 64,872 дка в
землището на с.Х., по 75 лв. за дка, за стопанската 2023/2024г., дължими поради
ползване на вещта, след прекратяване на Договор от 25.07.2022г., както и сумата от
44,21 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от поучаване на нотариалната
покана - 19.02.2025г. до завеждане на исковата молба - 14.03.2025г., ведно със
законната лихва върху тези суми от деня на депозирането на исковата молба
(14.03.2025г.) до окончателното им изплащане.
При условията на обективно евентуално съединяване, наред с главните, са
предявени още два иска със същото правно основание, а именно по чл. 236, ал. 2 от
ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от
3632,83 лева – главница, представляваща обезщетение за ползване на имоти ***, ***,
*** - общо 64,872 дка в землището на с.Х., в размер на средната пазарна рента за с.Х.
в размер по 56 лв. за дка, за стопанската 2023/2024г., дължими поради ползване на
вещта, след прекратяване на Договор от 25.07.2022г., както и сумата от 33,01 лева –
1
мораторна лихва върху главницата, считано от поучаване на нотариалната покана -
19.02.2025г. до завеждане на исковата молба - 14.03.2025г., ведно със законната лихва
върху тези суми от деня на депозирането на исковата молба (14.03.2025г.) до
окончателното им изплащане. С Определение № 386 от 12.05.2025г., съдът е
прекратил частично производството по делото – по отношение на исковата молба, в
частта, в която са предявени в условията на евентуалност искове, определението не
е обжалвано в предвидения срок и е ВЗС на 28.05.2025г.
По делото е представен документ за заплатени държавни такси в пълен размер
(по главните искове) от общо 244,60 лева.
Ищцата твърди, че е собственик на следните недвижими имоти, на основание
Договор за доброволна делба, нотариално заверен под рег.№ *, акт *, том * от
02.11.2006г. на нотариус рег.№* с р.д PC Ш., вписан под вх.рег.№ *, акт *, том * на СВ
Н., а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на с.Х., община Н., област
Ш., с площ от 11001 кв.м, ТПТ: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория
4;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на с.Х., община Н., област
Ш., с площ от 22614 кв.м, ТПТ: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория
3;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, по КККР на с.Х., община Н., област
Ш., с площ от 31257 кв.м, ТПТ: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория
3.
Общата площ на трите имота била в размер на 64,872 дка.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са били налице
договорни отношения, във връзка с Договор за наем на земеделски земи от
25.07.2022г., по смисъла на които, ищцата е предала на ответницата собствените си
гореописани земеделски земи за ползване, срещу определено наемно възнаграждение.
Ищцата сочи, че за стопанската 22/23г., съгласно IV т.1 от Договор за наем от
25.07.2022г. е договорено годишно наемно възнаграждение от 40 лв. на дка. Съгласно
раздел V т.1 от договора, поради настъпили обстоятелства след неговото сключване -
увеличение на рентното плащане, същият е бил изменен между страните, като е
договорено годишно наемно плащане в размер на 75 лв. на дка. Ищцата сочи, че в
действителност новодоговореното годишно наемно плащане било платено по банков
път от ответницата, за стопанската 22/23г. по 75 лв. на дка за 64,872 дка - в размер на
4865 лв.
Ищцата твърди, че падежа за плащане на годишната рента е уговорен до
01.10.2023г., а плащането е било извършено едва на 11.12.2023г.
2
Ищцата твърди, че за стопанската 23/24г. е отказала да сключи с ответника
договор за наем. Въпреки това узнала, че ответника е продължил да обработва
собствените й земеделските земи, за стопанската 23/24г., въпреки противопоставянето
й, изразяващо се в отказ да подпише едногодишен наемен договор. По този начин,
ищцата твърди, че е била лишена от ползването на земите и отдаването им на друго
лице под наем, тъй като не са й върнати наетите вещ, като е претърпяла вреди, в
размер на пазарния наем за земите ми за стопанската 23/24г.
Ищцата сочи, че тъй като процесния договор е едногодишен и не се вписва в
имотния регистър, е поискала писмена информация от ОСЗ Н., като с писмо изх.№
*/20.01.2025г. (л. 18 по делото) е била уведомена, че за стопанската 23/24г. ответника е
обработвал земите на ищцата. Твърди се, че ответницата е подала и заявление по чл.70
от ППЗСПЗЗ за обработка по правно основание. Ищцата твърди, че ответника се е
подписала вместо нея под договор за наем за следващата стопанска година - 24/25г.,
както и че подписа на този договор не е неин и не е сключвала такъв договор.
Ищцата сочи, че е изпратила до ответника нотариална покана рег.№ *, том *, акт
* от 17.02.2025г., на нот. с рег.№* , получена лично от ответника на 19.02.2025г. По
поканата бил даден едноседмичен срок, от получаването й, да бъдат заплатени сумите
от 5189,76 лева – главница и 497,12 лева – законна лихва за периода от 01.11.2023г до
17.02.2024г., ведно със законна лихва до окончателното им изплащане, посочена била и
банкова сметка, по която да се извърши плащането, като в срока, както и до момента
на завеждането на ИМ – няма извършени плащания от страна на ответницата.
Ищцата твърди, че договорената между страните цена, по изтеклия договор, е 75
лв. на дка, който е по висок от средния пазарен наем за землище с.Х. от 56 лв., поради
което същата претендира обезщетение, за ползване след прекратяване на Договор от
25.07.2022г., за цялата стопанска 23/24г., в размер на договорените 75 лв. на дка.
Предвид на горното, ищцата моли съда да осъди ответницата, да и заплати сумата
от 4865 лева – главница, представляваща обезщетение за ползване на имоти ***, ***,
*** - общо 64,872 дка в землището на с.Х., по 75 лв. за дка, за стопанската 2023/2024г.,
дължими поради ползване на вещта, след прекратяване на Договор от 25.07.2022г.,
както и сумата от 44,21 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от
поучаване на нотариалната покана - 19.02.2025г. до завеждане на исковата молба -
14.03.2025г., ведно със законната лихва върху тези суми от деня на депозирането на
исковата молба (14.03.2025г.) до окончателното им изплащане.
Ищцата претендира направените по делото разноски.
По делото е направено искане по чл. 389 от ГПК, което е уважено с Определение
№ 214 от 14.03.2025г., постановено след внасяне на гаранция, в размер на 490,92 лева,
по настоящото дело.
3
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
законоустановения срок, по чл. 131, ал. 1 от ГПК – писмен отговор не е депозиран, не
са направени възражения, не са представени доказателства, не са направени
доказателствени искания.
Ответникът по делото не се явява и в съдебно заседание, не изпраща
представител, нито становище. От ищцовата страна не е направено искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Ищцата по делото се явява в съдебно заседание – лично и с упълномощен
представител, поддържа исковата молба, в хода на съдебното дирене са събрани
допълнително доказателства по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от
фактическа страна следното:
Прието е за безспорно от съда, че ищцата е собственик на процесните имоти,
както и че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение,
възникнало въз основа на Договор за наем на земеделски земи от 25.07.2022г. По
силата на този договор ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване следните три свои собствени недвижими имота: ***, с предходен номер ***,
с площ по скица 11001 кв.м., ***, с предходен номер ***, с площ по скица 22614 кв.м.
и ***, с предходен номер ***, с площ по скица 31257 кв.м. – общо 64,872 дка, трите в
землището на с.Х., срещу годишно наемно възнаграждение от 40 лв. на дка., общо
2 594,88 лева. Догорено е между страните, съгласно раздел IV, т. 2, че наемът за всяка
стопанска година ще се заплаща най-късно до 30.10. на текущата календарна година,
то ест – по процесния договор, наем се дължи до 30.10.2023г. По делото е представено
месечно извлечение (л. 13 по делото), от банковата сметка на ищцата, от което е видно,
че на 11.12.2023г. наемателят и ответник по наст. дело е заплатила сумата от 4865 лева,
с основание на плащане „наем земеделска земя за стоп. 22/23г.“. Сумата от 4865 лева
се равнява на твърдяното от ищцата – новодоговорено годишно наемно
възнаграждение от 75 лв. на дка. Стъпвайки на заплатеното от ответницата по
договора за наем за стоп. 22/23г., може да се направи извод, че действително между
страните, по тяхно взаимно съгласие, наемното годишно възнаграждение е изменено
от 40 лева за декар, на 75 лева за декар. Съдът приема, че процесният договор е
произвел действие от 01.10.2022г., като съгласно записаното в раздел III, т. 1 от
договора, срокът на действие на същия е изтекъл на 01.10.2023г.
По делото, по искане на ищцовата страна, е допуснат един свидетел при режим
на довеждане.
4
Свидетелят К.Т.К., *** на ищцата, излага, че още от началото на 90-те години,
когато с ищцата все още се намирали в граждански брак, процесните земи са били
обработвани от бащата на ответницата – Б.. Свидетелят сочи, че с него никога не са
имали проблеми, като дори наемът бил заплащан по-рано от предвиденото.
Свидетелят споделя, че още преди смъртта си Б. е казвал, че когато се откаже ще даде
работата на дъщеря си И.. Бащата на ответницата починал, по данни на свидетеля, през
периода 2019 – 2021г. След смъртта му, в действителност обработката на ищцовите
земи била поета от дъщеря му И. – ответница по наст. дело. Свидетелят сочи, че станал
свидетел на телефонен разговор, между страните по делото, в който ищцата отправила
покана на ответницата да й плати наема за стоп. 22/23г., тъй като закъснява. В същия
телефонен разговор ищцата казала на ответницата, че иска да прекрати отношенията
си с нея, като за следващата година не иска да й обработва земите. По спомени на
свидетеля, разговорът се състоял през месец Декември 2023г. или Януари 2024г.
Свидетелят твърди, че след този разговор – всякакви отношения между ищцата и
ответницата били прекратени, както и че ищцата е търсила ответницата, за да й
отправя покани, без да сочи какви, но ответницата не вдигала телефона си, а когато са
я търсили в с. Х. – тя се криела. Свидетелят споделя, че с ищцата научили от друг зем.
производител, че земите на ищцата продължават да се обработват от ответницата и
през стоп. 23/24г. Предвид тази информация, ищцата, заедно със свидетеля, посетила
ПК Н., като от там било обяснено, че договор за земите й няма, но въпреки това имало
подадена декларация от ответницата, че именно тя обработва земите през стоп. 23/24г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, доведен от ищцата, тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с представените писмени
доказателства. От показанията на свидетелите по несъмнен начин се установи, че
ответницата е била в забава по плащането на наемната цена по процесния договор.
Същото се установява и от представено месечно извлечение (л. 13 по делото), от
банковата сметка на ищцата, от което е видно, че на 11.12.2023г. наемателят и
ответник по наст. дело е заплатила сумата от 4865 лева, с основание на плащане „наем
земеделска земя за стоп. 22/23г.“, почти два месеца след договорения падеж – до
30.10.2023г. Установи се наличието на противопоставяне от страна на наемодателя,
изразено след изтичане на срока (01.10.2023г.) по Договор за наем на земеделски земи
от 25.07.2022г., съответно след неговото прекратяване. Установява се, също, че между
страните не е бил сключван договор за стоп. 2023/2024г., но ползването на имотите е
продължило. По делото е представено заверено копие на Декларация по чл. 70, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, с вх. № 020/31.07.2023г. до ОСЗ Н., от И. Ш., за стоп. 2023-2024г., заедно с
Приложение 1 към нея. Видно от Приложение 1 от декларацията, в точки 15,17 и 74 са
посочени за ползване имотите на ищцата за стоп. 2023-2024г., но без да е посочено
наличието на сключен договор. Същото е отразено и в писмо с изх. № */20.01.2025г.,
приложено по делото (л. 18) на ОСЗ Н., адресирано до ищцата.
5
Ищцата е представила копие от изпратена до ответницата нотариална покана рег.
№ *, том *, акт * от 17.02.2025г., на нот. с рег.№* , получена лично от последната на
19.02.2025г. По поканата бил даден едноседмичен срок, от получаването й, да бъдат
заплатени сумите от 5189,76 лева – главница и 497,12 лева – законна лихва за периода
от 01.11.2023г до 17.02.2024г., ведно със законна лихва до окончателното им
изплащане, посочена е и банкова сметка, по която да се извърши плащането. В
поканата е посочено, че сумата се равнява на 80 лева на дка, за общо 64,872 дка –
включващи трите процесни имота на ищцата. В поканата е записано, че
претендираната сума представлява обезщетение за дължимата „рента“ за периода
2023-2024г., тъй като за същия период между страните няма налице валидно
договорно отношение. Поканата е получена лично от И. Ш., на 19.02.2025г. По делото
не се намират доказателства, които да сочат изплащане на сумите, посочени в
поканата или исковата претенция.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
По отношение иска за заплащане на обезщетение за ползването на имота след
прекратяване наемното правоотношение:
Търсеното обезщетение има за свое твърдяно основание продължилото ползване
на наемна вещ въпреки прекратяването на наемния договор и независимо от
противопоставянето на наемодателя. Вярно е, че се касае до факт, който е извън
темпоралното действие на вече прекратения договор, но по силата на изричната
разпоредба на чл. 236, ал. 2 ЗЗД отношенията между страните продължават да се
уреждат от същия договор. Наемателят, макар да е лишен от правно основание да
ползва вещта, е длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения
договор за наем. По-конкретно, той е длъжен да пази вещта, да си служи с нея според
предназначението й (респ. според уговореното в прекратения договор
предназначение), както и да плаща наемната цена, заедно с обезщетение за
противоправното ползване. Следователно, правоотношението между страните все още
се урежда от наемния договор, макар той да е прекратен.
Предвид безспорно установените по делото факти – относно прекратяване на
договора, поради изтичане на срока, за който е сключен, ползването на имотите от
ответницата и след прекратяването, противопоставянето на наемодателя за това, съдът
счита, че в случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.
Според текста на цитираната разпоредба, ако наемателят продължи ползването
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Ето защо,
съдът стига до извода, че за периода, през който ответницата е ползвала имотите след
6
прекратяване наемните правоотношения, а именно за стоп. 2023-2024г. (от 01.10.2023г.
до 01.10.2024г.), то същата дължи на ищцата съответното обезщетение за ползването.
Предвид изложеното, съдът стича, че искът е изцяло основателен и доказан, и следва
да се уважи.
По отношение иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата, в
размер на 44,21 лева, считано от получаване на нотариалната покана - 19.02.2025г.
до завеждане на исковата молба - 14.03.2025г.:
Предвид наличието на позитивни предпоставки, обуславящи уважаването на
главния ис, то следва да се уважи и акцесорния такъв.
Относно разноските по делото, съгл. чл. 81 от ГПК:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно,
представени по делото списък, по смисъла на чл. 80 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените разноски за държавни такси и възнаграждение по
договорен хонорар за адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
В списъка с разноски по чл. 80 от ГПК, са включени следните суми: 1) ДТ по
образуваното дело, в размер на 244,60 лева; 2) ДТ за издаване на съдебно
удостоверение, в размер на 5 лева; и 3) възнаграждение за адв. хонорар, в размер на
1300 лева. Разноските, по настоящото исково производство, включени в списъка по чл.
80 от ГПК са в общ размер на 1549,60 лева.
В производството по настоящото дело, ищецът се е представлявал от адв. Г. Д., от
ШАК, което е удостоверено с пълномощно от ищеца за процесуалния представител
(л.21). По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който са
видни размерът на договореното адв. възнаграждение и методът на плащане на
същото(л.61) – в брой, като за доказване на плащането служи именно ДПЗС.
По разноските, направени за заплащане на държавни такси, по делото са
представени доказателства, от които е видно, че същите действително са сторени от
ищеца.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ответницата И. Б. Ш.,
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в размер на
1549,60 лева.
В списъка с разноски по чл. 80 от ГПК, са включени също и следните суми: 1)
Заплатени разноски по изп. дело, съгласно Обезпечителна заповед, издадена от РС Н.,
в размер на 528,00 лева; 2) нот. такса за връчване на нот. покана, в размер на 30 лева;
3) нот. такса за връчване на нот. покана; и 4) възнаграждение за адв. хонорар за
изготвяне на нот. покана, в размер на 240 лева.
Сумата в размер на 528 лева, включва в себе си следните разходи: 400 лева – за
7
адвокатско възнаграждение и 128 лева – за авансови такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Съдът счита, че съгласно т. 5 от ТР № 6/6.11.2013г., по ТД № 6/2012г., на ОСГТК,
при ВКС, разноските, направените от страните в обезпечителното производство се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. Разноските, които се претендират, са такива, за които се твърди, че
са направени в рамките на изп. производство, образувано въз основа на обезпечителна
заповед, издадена по наст. дело и като такива, представляват разноски по
обезпечението. По делото липсват доказателства за реално извършени такива разноски
– фактури от ЧСИ, ДПЗС за пр. представителство по ИД, образувано на основание
обезпечителна заповед. Вместо това е представено удостоверение от ЧСИ *, рег. № *,
при КЧСИ, РД ОС Ш., в което е записано, че по ИД № 269/2025г., с длъжник И. Ш.,
образувано по молба на З. Куртеа, на основание ОЗ от 17.05.2025г., изд. по гр.дело №
290/25г. на НПРС – взискателят е заплатил и са присъединени по делото такси и
разноски, от които 128 лева – за такси и 400 лева за адв. хонорар.
Съдът намира, че такова удостоверение не е годен финансов документ, от които
би могло да се направи извод, за действително направени разноски за такси, нито пък
за размер и начин на плащане на адв. възнаграждение, както предвижда установената
задължителна практика. Това представлява пречка за съда, да прецени дали наистина
такива разноски са направени, в посочените размери. Ето защо, претенцията за
разноски в размер на 528 лева, включва в себе си следните разходи: 400 лева – за
адвокатско възнаграждение и 128 лева – за авансови такси по Тарифата към ЗЧСИ,
следва да се отхвърли.
Относно разноските за изготвяне и връчване на нотариална покана – това са
разноски, направени преди процеса, поради което не могат да бъдат приравнени на
разноски по производството, както предвижда чл. 78, ал. 1 от ГПК. Липсват данни за
непосредствена причинно – следствена връзка между възникналия правен спор по
настоящото дело и сочените разходи. Поради изложеното, следва искането за
присъждане на разноски в размер на 30 лева и 18 лева, представляващи нот. такси за
връчване на нот. покана и сумата в размер на 240 лева, представляващи
възнаграждение за адв. хонорар за изготвяне на нот. покана – да се отхвърлят.
Общият размер на отхвърлените разноски е в размер на 816,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски, за които има годни доказателства по извършването
им, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 1549,60лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА И. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.Х., Община Н., област Ш., ул.
„М.“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на З. К. К., ЕГН **********, с адрес: град Ш. ул. „Ц.“ № *,
ет. *, ап. *, следните суми: 4865 (четири хиляди осемстотин шестдесет и пет) лева –
главница, представляваща обезщетение за ползване на имоти ***, ***, *** - общо
64,872 дка в землището на с.Х., по 75 лв. за дка, за стопанската 2023/2024г., дължими
поради ползване на наемните имоти, след прекратяване на Договор от 25.07.2022г.,
ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда - 14.03.2025г. до окончателното
изплащане на задълженията, както и сумата от 44,21 (четиридесет и четири лева и
двадесет и една стотинки) лева – мораторна лихва върху главницата, считано от
поучаване на нотариалната покана - 19.02.2025г. до завеждане на исковата молба -
14.03.2025г.
ОСЪЖДА И. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.Х., Община Н., област Ш., ул.
„М.“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на З. К. К., ЕГН **********, с адрес: град Ш. ул. „Ц.“ № *,
ет. *, ап. *, сумата от 1549,60 (хиляда петстотин четиридесет и девет лева и
шестдесет ст.) лева, която представлява извършените по делото разноски съразмерно
уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски в размер на 816,00
(осемстотин и шестнадесет) лева, представляващи твърдени разноски в рамките на
изп. производство, образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена по наст.
дело и разноски по изготвяне и връчване на нотариална покана.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
9