Решение по дело №897/2019 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 127
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20192160100897
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 127

гр.Поморие, 02.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              СЪДИЯ: Д. Димитров

 

при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 897 по описа за 2019 г. и за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното :

 

Производството е образувано по искова молба от молба от Р.Г.А., с постоянен адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.К.Т., против Е.А., гражданин на Република Турция, с която е предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал.1 СК.

При завеждането на делото ответникът не е имал регистриран постоянен или настоящ адрес в страната, ищцата е потвърдила с декларация, че не й е известен адресът на ответника в чужбина и по нейно искане съобщението до ответника за заведеното дело е извършено чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”, бр.3/10.01.2020 г., поради което на ответника е предоставена правна помощ и за негов особен представител е назначен адвокат адв.Д.В..

Препис от исковата молба с приложенията е връчен на особения представител.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв от особения представител, който сочи, че предявеният иск е допустим.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си. Поддържа предявената претенция.

Особеният представител на ответницата в съдебно заседание заявява становище за основателност на иска.

За да се произнесе по така поставения за разрешаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.

Установява се от представения по делото дубликат от удостоверение за сключен граждански брак от 19.10.2017 г., издадено от общ.Добрич, че страните са съпрузи  по силата на сключен между тях на 05.10.2017 г., в Република Турция, граждански брак, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 66/19.10.2017 г. на общ.Добрич.

В качеството на свидетел в производството е разпитан С. П. А. (съсед и познат на ищцата), който в показанията си установява, че страните са се запознали в Германия, след което са сключили брак в Турция, но след брака в продължение на три години съпрузите са във фактическата раздяла, като ищцата не могла да осъществи контакт с ответника.

Предвид така установената фактическа обстановка – продължителна фактическа раздяла на страните, съдът прие, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Искът за развод следва да се уважи.

Що се отнася до вината за разстройството на брака, тя е изключително на ответника, който не е изпълнил предписанието на чл.15 СК, съпрузите да живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено, каквито важни причини не се установиха по делото, съответно с поведението се е станал причина за трайната фактическа раздяла на страните, а в производството не се събраха доказателства за противобрачно поведение на ищцата.

Основателно е искането на ищцата с решението си съдът да постанови същата да възстанови предбрачното си фамилно име – С., тъй като съобрази разпоредбата на чл.53 СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака.

Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски по брачни дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, който в случая е ответника, поради което в негова тежест следва да се възложат разноските на ищеца в производството в размер 665 лв., от които 65 лв., заплатени такси и 600 лв. възнаграждение на особения представител на ответника. Ищцата е представлявана по делото от пълномощник-адвокат, но доказателства за заплатено на адвоката възнаграждение не са представени, поради което такова не следва да й се присъжда.

Предвид ниската правна и фактическа сложност на делото съдът намира, че допълнителна държавна такса по чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, не следва да бъде възлагана на ответницата.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Р.Г.А., ЕГН **********,***, със съдебен адреса***, офис 5 – адв.К.Т., и Е. А., гражданин на Република Турция, роден на *** г., сключен на 05.10.2017 г., в Република Турция, за който е съставен акт за граждански брак № 66/19.10.2017 г. на общ.Добрич, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, настъпило по вина на съпруга Е. А..

ПОСТАНОВЯВА  след влизане в сила на това решение съпругата Р.Г.А., ЕГН **********, да възстанови предбрачното си фамилно име –С..

ОСЪЖДА Е. А., гражданин на Република Турция, роден на *** г., да заплати на Р.Г.А., ЕГН **********, сума в размер 665 лв. (шестстотин шестдесет и пет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: