№ 463
гр. П., 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220104419 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба, депозирана от И. Д. М.,
ЕГН **********, с адрес: с. И., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 9, чрез адвокат Н. Б.
от АК П., против „А. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: с. Д., ул. „В.“ № 1,
управител П. Ц. Ц., с която се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 4500 лева, представляваща дължимо
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
01.10.2021 г. до 04.12.2023 г. в размер на 1087,10 лева, ведно със законната лихва от
подаване на ИМ до изплащането на главницата. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил непрекъснато по трудово
правоотношение в ответното дружество в периода от 25.05.2005 г. до 16.08.2021 г., т.е.
повече от 10 години.
Сочи, че трудовият му договор бил прекратен, считано от 17.08.2021 г. по взаимно
съгласие на страните - чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Към момента на прекратяване на трудовото
право отношение ищецът бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
считано от 22.10.2018 г..
Твърди, че на основание чл.222, ал.3 КТ работодателят дължи изплащане на
обезщетение в размер на шест заплати /брутно трудово възнаграждение/ на лицето - общо
4500 лева. Сочи, че тази сума се определяла съобразно последното му брутно трудово
възнаграждение съгласно чл.228, ал.1 КТ за м. 07.2021 г. в размер на 750 лева.
Посочва, че са налице всички предпоставки за дължимостта на претендираното
обезщетение.
1
Твърди, че въпреки многократните настоявания на ищеца, до момента обезщетението
не било заплатено. Това налагало изпращането на изрична покана до дружеството от
27.10.2023 г., получена с обратна разписка на 14.11.2023 г., с която бил предоставен 7-
дневен срок за доброволно изпълнение, но без резултат.
Посочва, че срокът за изплащане на претендираното обезщетение, е последния ден на
месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, т.е. в случая
30.09.2021 г.. Смята, че считано от 01.10.2021 г., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху
претендираната сума се дължи й законна лихва в размер на 1087,10 лева.
Посочва банкова сметка по която ответника можел да заплати паричното задължение
- № **** в „А. Б. Б.“ АД, с титуляр К. Н. М.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от адвокат Н.
Б. от АК П., който моли съда да уважи в цялост исковата претенция.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по
чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че не оспорва
исковата молба.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищецът е депозирал молба до работодател си, с която
е отправил искане да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 17.08.2021 г. поради
навършване на пенсионна възраст и стаж.
От приложената заповед № 62/17.08.2021 г., издадена от управителя на дружеството
работодател, се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Установява се от приложеното разпореждане на ТП на НОИ гр. П., че ищецът се е
пенсионирал.
От приложеното заверено копие на трудовата книжка на ищеца и от направената в
с.з. констатация на оригинала, се установява, че ищецът има положен трудов стаж при
ответника в периода от 25.05.2005 г. до 16.08.2021 г.
От приложената справка от ТД на НАП гр. Пловдив, се установява, че БТВ на ищеца
е било в размер на 750 лева.
Установява се, че ищецът е изпратил покана до ответника, получена лично от П. Ц.
на 14.11.2023 г., с която е помолен, на основание чл. 222, ал.3 КТ да му изплати дължимото
се обезщетение в размер на 4500 лева, в седмодневен срок от получаването й.,
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД.
2
Съгласно чл.222 ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това
обезщетение е допустимо да се изплаща само веднъж.
Първата предпоставка за уважаването на този осъдителен иск е да е налице
прекратяване на трудовото правоотношение със служителя. Ищецът доказа, че трудовото му
правоотношение е било прекратено от ответника на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ със
заповед № 62/17.08.2021 г.. Доказана е и В.та необходима предпоставка, а именно, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, последният е работил
повече от 10 години при ответника - негов последен работодател. Горното не се и оспорва от
ответника в проведеното съдебно заседание. Съгласно нормата на чл.228 КТ, за определяне
размера на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ следва да се вземе предвид именно полученото
от ищеца брутно трудово възнаграждение, което е в размер на 750 лева /този размер не се
оспорва и от ответника/, като следователно и размерът на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ
е в размер на 4500 лева, т.е. предявеният иск следва да се уважи в цялост.
С оглед уважаване на исковата претенция за главница, основателна се явява и
претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД, в периода и размера претендиран от ищеца –
1087,10 лева, дължима за периода от 01.10.2021 г. до 04.12.2023 г..
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени направените от ищеца разноски за възнаграждение на процесуалния му
представител, възлизащи на 800 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС П. и следващата се държавна такса в размер на 230 лева, съгласно чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК Районен съд-П..
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: с. Д., ул. „В.“ № 1, с
управител П. Ц. Ц., ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: с. И., със съдебен
адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 9, сумата в размер на 4500 лева, представляваща дължимо
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
01.10.2021 г. до 04.12.2023 г. в размер на 1087,10 лева, ведно със законната лихва от
подаване на ИМ - 05.12.2023 г. до изплащането на главницата.
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: с. Д., ул. „В.“ № 1, с
управител П. Ц. Ц., да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, на И. Д. М., ЕГН **********,
с адрес: с. И., със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ № 9, сумата в размер на 800 лева, сторени
3
разноски в производството.
На основание чл.127, ал.4 ГПК ответникът може да заплати процесните суми по
следната сметка: BG50BUIN ********* в „А. Б. Б.“ АД, с титуляр К. Н. М.
ОСЪЖДА „А. Т.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: с. Д., ул. „В.“ № 1, с
управител П. Ц. Ц., да заплати по сметка на РС П., на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата в
размер на 230 лева, дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4