Р Е Ш Е Н И Е
№ 260074
гр.Варна ; 19.08.2020год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав в публично
заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди и двадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17282 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД .
Производството по делото
е образувано по повод искова молба предявена от
М.С.М., ЕГН:**********, чрез адв. Ц.Б. ***,* срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.
Варна, с административен адрес ***, представлявана от Д. С. П. в качеството му
на Директор, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР, за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 1650.59лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 197.91часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1384часа в дневен с коефициент 1,143, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 23.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.86
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 240лв.
мораторна лихва за забава, за периода от 01.10.2016год. до 30.09.2019год. по
адвокатска банкова сметка ***: ***; BIC: ***.
Претендира за присъждане
на разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че
през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като „младши
инспектор“ в РУ„П.", което е на структурно подчинение на ОД на МВР Варна.
Орган по назначаването се явява Директорът на ОД на МВР – Варна по силата на
чл. 159 ал. 1 от ЗМВР и Заповед ч 8121з-140/24.01.2017г. на Министър на
вътрешните работи, обн. ДВ бр. 13/2017г. Ищецът е със статут на държавен
служител и е полагал труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгласно чл.176 от ЗВМР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
По силата на чл.
178,ал.1,т.3 от ЗМВР към основното
месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден
труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица. Твърди, че от 14.10.2016г. работното
време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен
период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е положил 1384
часа нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1518.91часа.
Пояснява, че разликата от 197.91 часа
труд следва да бъде допълнително заплатен. Сочи, че размерът е 1650.59лв., като
е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %,
съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника.
Ответникът не оспорва, че
ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е
изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче,
че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на
основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като
държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение
на ЗДСл и КТ.
Сочи, че процесните
отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908
от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорва приложимостта на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото счита че
съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само
за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни
служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на
ЗМВР.
Сочи, че съгласно чл. 178
ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на
служителите на МВР и съгласно чл. 179 от
ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00
ч.
Оспорва часовете положен
нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
В съдебно заседание ищецът редовно
призован, не се явява, не изпраща представител. В писмена форма
проц.представител на ищеца моли съда да уважи главния иск, като му присъди
суми, съобразно заключението на ВЛ. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован, не се явява ,не изпраща представител. Представя
писмено становище, с което взема отношение и по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния
период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в
процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от
заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със
съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в
предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период е бил
положен от ищеца реално нощен труд, който , съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, следва
да бъде преизчислен с коефициент 1.143. Преизчисляването на нощния към дневен
труд води до извънреден труд от още 220часа, заплащането на който, ако се
приеме от съда за правно дължим, следва да е в размер на 1497.88 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР
„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779
/обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то
същият следва да се приеме за доказан до размера от 1 497.88лв., посочен
от ВЛ по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.За
разликата до първоначално заявения размер от 1650.59лв. искът следва да се
отхвърли.
Като законна последици
върху уважения размер от иска, следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска-23.10.2019год. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът не е изплатил
дължимото на ищеца възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи
обезщетение за забава,което в хода на прозиводството по настоящото дело ищецът,
който носи доказателствената тежест не установи. Предвид на това искът с правно
основание чл.86 от ЗЗД следва да се отхвърли.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 230 лева, за платено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, което е съобразено
и е в рамките на минимума ,установен в Наредбата за минималните адв.
възнаграждения.
Върху отхвървлената част от иска на ответника следва да се присъдят разноски, изразяващи се
в юк.възнаграждение, което съдът определя в размер от 50лв.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на главния иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС разноски за държавна такса от 59.91лева и 200,00 лева депозит за вещо лице,
или общо разноски в размер от 259.91
лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН:**********, чрез адв. Ц.Б. ***,офис 12,
сумата от 1497.88лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 220 часа за
периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,ведно
със законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 23.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т.2 от ЗМВР, като за разликато до претендираните с исковата молба 1650.59лева ОТХВЪРЛЯ иска.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание с чл. 86 от ЗЗД,за осъждане на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН:**********,
чрез адв. Ц.Б. ***,офис 12, сумата от 240лв.
мораторна лихва за забава, за периода от 01.10.2016год. до 30.09.2019год.,
поради недоказаност, която обуславя неоснователността на иска.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.М., ЕГН:**********, чрез адв. Ц.Б. ***,офис **, сумата от 230лв., представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени от ответника
на посочената в исковата молба банкова сметка ***: ***; BIC: ***.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН:**********, чрез адв. Ц.Б. ***,офис
12 ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: ***,сумата от 50лв.
за юк.възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен
съд сумата от 259.91лв.,
представляваща дължима държавна такса за производството по делото и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: