М О Т И В И
към ПРИСЪДА по НОХД № 3676
по описа за 2016 година на
Районен съд гр.Пловдив
Районна
прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.М.Т. ***, с ЕГН ********** го е предала на съд за извършено престъпление
по чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 10.12.2015г. - 11.01.2016г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи, както следва:
- на
10.12.2015г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 брой мобилен телефон марка „Леново”, модел „А 536“
в едно със СИМ карта на „Теленор“ на обща стойност 250,00лв. от владението на Г.Н.П.
ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила;
- на
09.01.2016г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 брой дамска платнена чанта с надпис на нея „PARIS”, на стойност 10,00лв.; 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокия 2330“ в едно
със СИМ карта на „Теленор“ на обща стойност 50,00лв.; 1брой калъф
изкуствена кожа за мобилен телефон „Нокия“ на
стойност 4,00лв.; 1 бр. портфейл,
дънков плат на стойност 4,00лв.; 1 брой
несесер за гримове
изкуствена кожа на стойност 10,00лв.; 1бр. червило марка „Голден Роуз“ на стойност 2,00лв.; 2броя червила
марка „Ейвън“ на обща стойност 8,00лв.; 1 брой гланц за устни на
стойност 3,00лв.; 1брой декоративно
огледало на стойност 5,00лв.; 1брой медальон – дървен кръст, размер 3см.
на стойност 4,00лв.; 1 брой тефтер с размери 15х10см на стойност 5,00лв.; 2 броя секретни
ключове на обща стойност 4,00лв.
; 1 брой ключодържател с надпис „MALTA“
на стойност 1,00лв.; пари - сумата от 20лв. – всичко вещи на обща стойност 130,00лв. от владението
на С.А.В. ЕГН ********** ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване,
- на
11.01.2016г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 брой
дамска кожена чанта на стойност
30,00лв.; 1брой мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „GT –C6712“ в едно с два броя СИМ карти на
„Виваком“ на обща стойност 86,00лв.; 1 брой
дамски чадър на стойност 9,00лв.;
1 брой дамско портмоне за телефон, платнено на стойност 5,00лв.; 1
брой карта за пътуване за междуградски
транспорт за линия гр. Баня - гр. Пловдив на стойност 92,74лв.; пари – сумата от 5лв. – всичко вещи на
обща стойност 227,74лв. от владението на Л.Х.Г. ЕГН ********** ***, с
намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила - или всичко вещи на обща стойност 607,74лв. от владението на
гореупоменатите владелци, с намерение
противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това
сила и заплашване
както и за извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в
периода 12.12.2015г. – 27.01.2016г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление е отнел чужди
движими вещи, както следва:
- на
12.12.2015г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – един брой преносим
компютър марка „Самсунг“ модел „ RV
508“ на стойност 260,00лв.; един брой зарядно за
преносим компютър марка „Самсунг“ на
стойност 15,00лв.; един брой
зарядно / адаптер/ за мобилен
телефон марка „Нокиа“ на стойност
5,00лв.; един брой флашка за
мобилен интернет „Виваком“ на стойност 5,00лв.; един брой платнена
раница с надпис „Самсунг“ на стойност
10,00лв.; един брой блуза с дълъг ръкав
на стойност 5,00лв. и един брой
пижама на стойност 5,00лв. – всичко вещи на
обща стойност 305,00лв. от
владението на А.М.К. ЕГН ********** ***;
- на
27.12.2015г. в гр.Пловдив е отнел чужди
движими вещи – един брой преносим
компютър марка „Тошиба“ модел „ С 855- 12 Т„ в едно със зарядно устройство за същия
на обща стойност 595,00лв., пари - сумата от 70,00лв. – всичко вещи на обща
стойност 665,00лв. от владението на Л.А.Г.
ЕГН ********** от гр.С.;
- на
16.01.2016г. в гр.Пловдив е отнел чужди
движими вещи - 11 броя сандвичи „ Man GD“ на обща стойност 27,50 лв. и 2 броя натурален сок
марка „Браво“, 2литра на обща стойност
8,00лв. – всичко вещи на обща стойност 35,50лв. от владението на „ ЕМ- ТМ“ ООД – гр. Пловдив;
- на 25.01.2016г. в гр.Пловдив е отнел
чужди движими вещи - 4броя луканка „Орехите“ на обща стойност
23,40лв.; 3 броя сушеница „Орехите“ на
обща стойност 15,30лв.; 2 броя суджук
„Орехите“ на обща стойност 9,00лв.; 12
броя сандвичи на обща стойност 28,80лв.;
1брой натурален сок марка „Браво“, 2 л.
на стойност 4,00лв. – всичко вещи на
обща стойност 80,50лв. от владението на
„ ЕМ- ТМ“ ООД – гр. Пловдив;
- на
27.01.2016г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 2 броя
сандвичи „Панини с пилешко“
на обща
стойност 3,80лв.; 3 броя сандвичи
с луканка „Крез“ на обща стойност 4,80лв; 1 брой натурален сок марка „Браво“, 2 литра
на стойност 4,00лв. – всичко на
обща стойност 12,60лв. от владението на
„ ЕМ- ТМ“ ООД – гр. Пловдив, или всичко вещи на обща стойност 1098,60лв. от владението на
гореупоменатите владелци, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
С оглед диференцираните процедури в НПК и
по-специално в глава Двадесет и седма “Съкратено съдебно следствие”, което дава
по -благоприятна възможност за подсъдимия, съдът служебно е разпоредил
предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите
лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. По този начин е дадена възможност на страните
да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК или чл.371, т.2 от НПК.
По
делото няма направено искане за конституирана на пострадалите лица като
граждански ищци и частни обвинители, както и не са предявени граждански искове
против подсъдимият М.М.Т..
Подсъдимият М.М.Т. в съдебно
заседание преди даване ход на делото на основание чл.371, т.2 от НПК призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти, като чрез своя
служебен защитник адв.Г.Б. и лично, направи искане делото да се гледа по реда
на глава ХХVІІ от НПК. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия Т.
по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение от 20.10.2016 година обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянието. Счита, че от събраните по делото доказателства обвинението се доказва по несъмнен начин с
оглед и на което подсъдимият М.Т. следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление с правна квалификация както е посочена в
обвинителния акт. По отношение на
реализирането на наказателната отговорност от подсъдимия Т. във връзка с проведеното производство по реда
на Глава ХХVІІ от НПК и направеното от подсъдимия признание по реда на чл.371,
т.2 от НКП, от представителят на прокуратурата се предложи да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, което да бъде търпяно реално. Представителят на прокуратурата изрази
становище за не приложимост разпоредбата на чл.66 от НК по отношение на подсъдимият, с оглед личната
и генералната превенция на наказанието и защитата на обществените интереси. Поиска
се и да се осъди подсъдимия да заплати направените разноски по делото.
Представителят на прокуратурата поиска и произнасяне от съда относно приложени
по делото веществени доказателства – заложни билети и връщането им на
пострадалите лица.
Сл. защитник на подсъдимият М.Т. – адв.Г.Б. в
пледоарията си намира, че обвинението по отношение на неговият подзащитен е доказано по несъмнен
начин и поиска налагане на наказание на подсъдимия Т. при баланс на всички
обстоятелства определящи неговия вид и размер. Направено бе искане за
приспадане от наложеното наказание като изтърпяно, времето през което е бил
задържан при изпълнение на взетата МНО „Задържане под стража”. Направено бе
искане за произнасяне относно приложените по делото веществени доказателства и
направените разноски.
Подсъдимият М.Т. признава
вината си, изразява съжаление от извършено.
Съдът,
като обсъди всички доказателства, събрани по делото – показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи и приложения по делото писмен
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия М.М.Т. е роден на ***г***, адресно регистриран гр.Р., обл.Пловдив, ул.”*****, б., български гражданин, със
средно образование, неженен, неработещ, неосъждан, ЕГН: **********.
От приетата по делото справка съдимост за подсъдимия М.Т. / лист 48, том
трети от досъдебното / съдът намира като установено, че същия не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият М.Т. е без семейна и
трудова ангажираност. Без постоянно местоживеене, към инкриминираният период води
скитнически живот.
І. Свидетелката Г.Н.П. работела като **** в
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив на кръстовището на ул.”Димитър
Талев” и ул.”Петър Стоев”. На 10.12.2015г. тя приключила работа около 20.45
часа. На път към дома си минала през съседен магазин, откъдето си закупила
цигари и се насочила по улица”Петър Васков”. През цялото време свидетелката
говорила по телефона си, който държала в ръка. По същото време по посочената улица
се движел и подсъдимият М.Т.. Той решил да вземе дамската чанта и мобилния
телефон от свидетелката, използавийки сила, за да се снабди с парични средства.
Настигайки я, на същата улица до № 33, подсъдимият блъснал свидетелката П. по
раменете отзад и започнал да и дърпа дамската чанта. През цялото време той и
казвал „Пусни чантата!“. Свидетелката започнала да вика за помощ и стискала
здраво чантата си. Вследствие на използваната физическа сила от подсъдимия, тя
изпуснала на земята мобилния си телефон марка „Леново”, модел А536 с ИМЕЙ
867803024668039 и ИМЕЙ 867803024667163, който бил ползван със сим карта на „Теленор”
с номер *****. Подсъдимият Т. взел мобилния телефон на свидетелката, след което
побягнал по ул.”Лазар Маринчешки”. Още същата вечер той отишъл в заложна къща „Вангери”
ЕООД, находяща се в гр.Пловдив, ул.”Васил Левски”, № 12, където заложил
мобилния телефон за сумата от 70 лв. В заложната къщата бил издаден заложен
билет №8302 от 10.12.2015г. Срокът на заема бил един месец. След като подсъдимият
Т. не погасил задължението си,
собствеността на мобилния телефон заедно с други вещи била прехвърлена от Д.Д. -
служител на фирма „Вангери” ЕООД на ЕТ „****”, занимаващо се с търговия на
аудио – видео техника – нова и втора употреба. За нуждите на дейността си
едноличният търговец стопанисвал магазин „Мелодия”, находящ се в гр.Пловдив,
ул.”Х.К.” № **. От посочения магазин в края на месец януари 2016г. свидетелката
А.А. закупила мобилен телефон марка „Леново”, модел „А 536” с ИМЕЙ
867803024668039 и ИМЕЙ 867803024667163, без да знае, че същият е предмет на
престъпление. Телефонът се ползвал от сина и до 15.03.2016г., когато
свидетелката го предала на разследващия орган. Била назначена и изготвена
оценъчна експертиза, която установила, че стойността на мобилен телефон марка ”Леново”,
модел „А 536” с ИМЕЙ 867803024668039 и ИМЕЙ 867803024667163, ведно със сим
карта на „Теленор” към 10.12.2015г. възлизала на 250 лева. На 18.03.2016г.
мобилният телефон бил върнат на свидетелката П., за което била съставена
разписка.
На същата дата 18.03.2016г. свидетелката П.
разпознала подсъдимия М.Т. като автор на деянието срещу нея от 10.12.2015г. Подсъдимият Т. признал извършеното от него
деяние пред свидетеля А.К., който бил полицейски служител в 01 РУ на МВР гр.Пловдив.
ІІ. На 09.01.2016г. около 18.10 часа
свидетелката С.А.В. се разхождала из центъра на гр.Пловдив. Решила да се
прибира и тръгнала пеша към дома си. Тя се движела по западния тротоар на ул.”Победа” в посока
ресторант „Джоана”. Зад нея вървял и подсъдимият М.Т.. Последният решил да вземе дамската чанта
от свидетелката, използавийки сила и заплаха, за да се снабди с парични
средства. Чантата на свидетелката била
черна на цвят, от плат с две дръжки, имала надпис на метална плочка „PARIS”. В чантата имало и мобилен телефон
марка „Нокия”, модел „2330” с ИМЕЙ 355362042987250, ведно със сим карта на „Теленор”
с номер *****. Телефонът бил с калъф на цвят бордо от изкуствена кожа. Имало
също така дамски портфейл от дънков кожен плат, несесер за гримове, изкуствена
кожа, червило марка „Голдън Роуз”, две червила марка „Ейвън”, гланц за устни,
декоративно огледало, медальон – дървен кръст, тефтер с размери 15 х 10 см.,
два секретни ключа, ключодържател с надпис „MALTA”, сумата от 20 лева и лична карта на
името на С.А.В.. Приближавайки се до свидетелката, подсъдимият я
сграбчил през тялото, а с другата ръка започнал да я души. Тя се
съпротивлявала, което наложило подсъдимият да я заплаши с думите „Пускай
чантата, имам оръжие!“. Въпреки че свидетелката много се уплашила, тя
продължавала да държи чантата си с дясната ръка. Подсъдимият Т. силно дърпал
чантата, като в един момент успял да я вземе от ръцете на жената. Веднага след
това той побягнал по ул.”Иван Рилски” в посока училище „П. К. Яворов”.
След като
установил, че никой не го преследва, подсъдимият Т. се спрял и преровил чантата. След като взел
вещите от вътрешността и, той изхвърлил чантата в казан за боклук, а останалото
задържал за себе си.
След като се
прибрала в дома си свидетелката В. сигнализира органите на МВР.
На следващия
ден – 10.01.2016г. подсъдимият отишъл в заложна къща „КЕШ 2013”, находяща се в
гр.Пловдив, бул.”Руски” № 121, където заложил отнетия със сила и заплаха
мобилен телефон от свидетелката В.. За него подсъдимият Т. получил пет лева,
като бил съставен заложен билет № 2319 от същата дата между него и свидетелката
М. С.. За нуждите на наказателното производство мобилен телефон марка „Нокия”,
модел „2330” с ИМЕЙ 355362042987250 бил предаден от свидетелката С. на
разследващия орган, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от
28.01.2016г. На същата дата с протокол за доброволно предаване подсъдимият Т.
предал дамски портфейл от дънков кожен плат, декоративно огледало, два секретни
ключа и ключодържател с надпис „MALTA”.
В хода на
досъдебното разследване била назначена и извършена оценъчна експертиза, която
установила, че дамска чанта - черна на цвят, от плат с две дръжки с надпис на
метална плочка „PARIS” била 10 лева,
мобилен телефон марка „Нокия”, модел „2330” с ИМЕЙ 355362042987250, ведно със
сим карта на „Теленор” бил на стойност 50 лева, калъф на цвят бордо от
изкуствена кожа бил на стойност 4 лева, дамски портфейл от дънков кожен плат
бил на стойност 4 лева, несесер за гримове
изкуствена кожа бил на стойност 10 лева, червило марка „Голдън Роуз”
било на стойност 2 лева, две червила марка „Ейвън” били на стойност 8 лева,
гланц за устни бил на стойност 3 лева, декоративно огледало било на стойност 5
лева, медальон – дървен кръст бил на стойност 4 лева, тефтер с размери 15 х 10
см. бил на стойност 5 лева, два секретни ключа били на стойност 4 лева,
ключодържател с надпис „MALTA” бил на стойност 1 лев. Личната карта на свидетелката В. била приета като вещ
без стойност.
На 28.01.2016г.
свидетелката В. разпознала подсъдимия М.Т. като автор на деянието срещу нея от
09.01.2016г. Разпитан в качеството на обвиняем на 28.01.2016г. Т. признал
авторството и вината на извършеното спрямо свидетелката В..
На 15.03.2016г.
на свидетелката С.В. били върнати мобилен телефон марка „Нокия”, модел 2330 с
ИМЕЙ 355362042987250, дамски портфейл от дънков кожен плат, декоративно
огледало, два секретни ключа и ключодържател с надпис „MALTA”, за което била съставена разписка.
ІІІ. Свидетелката Л.Х. ***, но работела във
фирма „Апекс 11” ЕООД, намираща се в гр.Пловдив, ул.”Г. Бенев” № 11. На 11.01.2016г. тя свършила работа около 17,15
часа и тръгнала към спирката на междуградския автобус за гр.Баня, с който
пътувала. Свидетелката Г. *** към ул.”Васил Левски”. Зад нея вървял и подсъдимият
Т.. Тогава той решил да вземе дамската и
чанта, използавийки сила, за да се снабди с парични средства. Дамската чанта на
свидетелката била кожена, черна на цвят, в нея имало мобилен телефон марка „Самсунг”,
модел GT C6712,
ведно с две сим карти на Виваком, дамски чадър, червено дамско портмоне за
телефон от плат, карта за пътуване за междуградски транспорт за линия гр.Баня –
гр.Пловдив, лична карта на свидетелката Г., две банкови карти на „Кооперативна
банка” и „Сосиете Женерал” и сумата от 5 лева. На булевард „Дунав”, между ул.”Победа”
и ул.”Васил Левски”, свидетелката била настигната от подсъдимия Т.. Той хванал
дамската и чанта и силно я издърпал с ръце, като успял да я отнеме. Веднага
след това Т. избягал между блоковете в посока север с чантата и съдържанието и.
След като
установил, че никой не го преследва, подсъдимият се спрял и преровил чантата.
Той взел вещите от вътрешността и, като на 12.01.2016г. отишъл до заложна къща „Нид
Гардън” ООД, находяща се в гр.Пловдив, бул.„Руски” № 41. Там подсъдимият заложил мобилен телефон марка „Самсунг”, модел GT
C6712 за сумата от 10
лева за срок от седем дни. Свидетелят И.С.К. съставил заложен билет № 7180,
подписан от Т..
Била назначена
и изготвена оценъчна експертиза, която установила, че стойността на кожена
дамска чанта била 30 лева, стойността на
мобилен телефон марка „Самсунг”, модел GT C6712, ведно с две сим карти на
Виваком била 86 лева, дамския чадър бил на стойност 9 лева, червено дамско
портмоне за телефон било на стойност 5 лева, карта за пътуване за междуградска
линия гр.Баня – гр.Пловдив била на стойност 92,47 лева. Личната карта на
свидетелката Г. и двете банкови карти на „Кооперативна банка” и „Сосиете
Женерал” били приети като вещи без стойност.
На 28.01.2016г.
свидетелката Г. разпознала подсъдимият М.Т. като автор на деянието срещу нея от
11.01.2016г. Разпитан в качеството на обвиняем на 28.01.2016г. Т. признал
авторството и вината на извършеното спрямо свидетелката Г..
На 21.03.2016г.
разследващият орган върнал мобилен телефон марка „Самсунг”, модел GT
C6712 на свидетелката Г.,
за което била съставена разписка.
ІV. Свидетелката
Л.Г. ***0. Апартаментът на свидетелката бил четиристаен, като тя отдавала на
различни лица едната спалня с две отделни легла под наем.
На 11.12.2015г.
с нея по телефона се свързал подсъдимия Т.. Той пожелал да се настани под наем
в стаята, предвидена за тази цел в жилището на свидетелката И.. Подсъдимият записал
личните си данните в нарочен дневник, воден от свидетелката за лицата, които се
настаняват при нея и платил за две нощувки, като обяснил, че е студент. Получил
два ключа – за входната врата на жилището и за входната врата на входа на
блока.
На 12.12.2015г.
около обяд в стаята на подсъдимият се настанил втори наемател – свидетелят А.М.К..
Последният ползвал стаята за нощувки, предоставяна от свидетелката И. и друг
път. След като оставил багажа в стаята свидетелят К. отишъл на лекции, тъй като
бил студент в ПУ „Паисий Хилендарски”. Докато свидетелят К. бил ангажиран с
учебния процес, Т. влязъл в стаята ползвана съвместно от двамата. Вътре в
стаята подсъдимият веднага забелязал чанта за лаптоп с лични вещи на свидетеля.
Чантата за лаптоп на свидетеля К. била черна със сини шарки. На нея имало
надпис „Самсунг”. В нея имало преносим компютър – лаптоп марка „Самсунг”, RV
508 I, със сериен номер
AZGZ93QB300002Z, зарядно
за компютъра, зарядно за мобилен телефон марка „Нокиа”, флашка за мобилен
интернет на „Виваком”, сива блуза с дълъг ръкав и зелена пижама. Решил да ги
вземе, което и сторил. След това оставил ключовете от жилището на свидетелката
и напуснал апартамента.
След като взел
чантата с гореизброените вещи на свидетеля К., подсъдимият седнал на пейка, за
да провери какво има. На 13.12.2015г. подсъдимият Т. отишъл в заложна къща „Вангери”
ЕООД, стопанисваща оказион в гр.Пловидв, ул.”Васил Левски” №12, където работел
свидетеля А.К.. Там подсъдимият заложил
лаптоп марка „Самсунг”, RV 508 I, със сериен номер
AZGZ93QB300002Z за
сумата от 200 лева, за което бил съставен заложен билет с № 8332. В хода на
досъдебното разследване свидетелят К. предал за нуждите на наказателното
производство лаптоп марка „Самсунг”, RV 508 I, със сериен номер
AZGZ93QB300002Z, заложен
билет и приходен касов ордер, издаден на Т..
С протокол за
доброволно предаване подсъдимият предал по делото на 28.01.2016г. чантата за
лаптоп на свидетеля К. – черна раница със сини вертикални черти и надпис
Самсунг.
Изготвената
оценъчна експертиза установила следната стойност на отнетите от свидетеля К.
вещи: Чантата за лаптоп, черна на цвят със сини шарки с надпис Самсунг – 10
лева, преносим компютър – лаптоп марка Самсунг, RV 508 I, със сериен номер
AZGZ93QB300002Z – 260
лева, зарядно
за компютъра – 15 лева, зарядно за мобилен телефон марка „Нокиа” – 5 лева,
флашка за мобилен интернет на „Виваком” – 5 лева, сива блуза с дълъг ръкав – 5
лева и зелена пижама – 5 лева.
На 11.02.2016г.
разследващият орган върнал чантата за лаптоп, черна на цвят със сини шарки с
надпис Самсунг и преносим компютър – лаптоп марка Самсунг, RV
508 I, със сериен номер
AZGZ93QB300002Z на
свидетеля К., за което се съставила разписка.
V. Свидетелката
Л.А.Г. от гр.С. дошла през ноември месец 2015г. в гр. Пловдив с намерение да
започне работа. Настанила се в стая в къща за гости, находяща се в гр. Пловдив,
ул.„Бисер” № 3. Като *** на къщата се представил свидетеля М.Т.. Свидетелката Г.
плащала по 12 лева за нощувка, което и се струвало много и тя споделила това
със свидетеля Т.. Последният и предложил вариант наемът да се дели евентуално с
втори човек. Свидетелката се съгласила и така на 13.12.2015г. в нейната стая се
настанил и подсъдимият М.Т.. По-рано същия ден Т. се свързал по телефона със
свидетеля Т. и поискал да се настани. Свидетелят Т. запознал подсъдимия Т. и
свидетелката Г., които решили да обитават една стая. Съвместното им съжителство
продължило до 27.12.2015г. На посочената дата, около 20.00 часа свидетелката Г.
отишла на втория етаж на къщата за гости да пие бира с другите наематели. Там
бил и свидетеля Т.. Подсъдимият Т.
отказал поканата и останал в стаята. Докато свидетелката Г. била извън стаята, подсъдимият имайки нужда от пари, решил да
вземе преносимия и компютър марка „Тошиба”, модел С 855 – 12 Т заедно със
зарядното за него. Освен това пребъркал портфейла на свидетелката откъдето взел
и сумата от 70 лева. След това Т. излязъл от стаята с отнетите вещи, заключил
вратата и оставил ключа на уговореното със свидетелката Г. място. Подсъдимият Т.
напуснал окончателно стаята в къщата за гости.
Оттам подсъдимият
отишъл в заложна къща „Вангери”, находяща се в гр.Пловдив, ул.”Карловска” № 23.
Той заложил откраднатия от свидетелката Г. лаптоп марка „Тошиба”, модел С 855 –
12 Т заедно със зарядното за него за сумата от 150 лева. Бил съставен заложен
билет № 8564 от 27.12.2015г. На 28.01.2016г. свидетелят А.К. – *** на заложната
къща „Вангери” предал на свидетеля Ч.Г. – полицейски служител на 02 РУ на МВР
гр. Пловдив лаптоп марка „Тошиба”, модел С 855 – 12 Т заедно със зарядното и
копие на заложния билет. Впоследствие свидетелят Г. предал същите вещи на
разследващия орган за нуждите на воденото наказателно производство. За двете
действия били съставени протоколи за доброволно предаване.
Назначената и
изготвена оценъчна експертиза установила, че стойността на лаптоп марка „Тошиба”,
модел С 855 – 12 Т заедно със зарядното за него към дата на деянието –
27.12.2015г. била 595 лева.
На 14.03.2016г.
разследващият орган върнал лаптоп марка „Тошиба”, модел С 855 – 12 Т заедно със
зарядното за него на
свидетелката Л.Г., за което се съставила разписка.
VІ. Свидетелката
М.Л.И. била съдружник във фирма „ЕМ – ТМ” ООД, гр.Пловдив. Дружеството било с
предмет на дейност търговия с хранителни и бързооборотни стоки. За нуждите на
дейността си то притежавало магазин в гр.Пловдив, ул.”Райна Княгиня” № 5. В магазина
стоките продавала свидетелката И. и свидетеля И.И..
На 16.01.2016г.
в полунощ нощна смяна на работа в магазина застъпил свидетелят И.. Същата нощ около 02.00 часа до магазина
дошъл подсъдимият Т.. Пред търговския обект били разположени хладилни витрини,
в които се съхранявали сандвичи, сокове, бири и други стоки. Хладилните витрини
не се заключвали, като клиентите, след като вземат нужните им стоки, плащали на
касата в магазина. Подсъдимият, който по същото време се намирал в района на
магазина решил да извърши кражба на стоки от него. Той се приближил до
хладилните витрините и отворил една от тях. Т. взел единадесет сандвича „Man
GD” и два натурални сока от по два литра
марка „Браво”, след което, без да плати, си тръгнал.
На 25.01.2016г.
вечерта на смяна била свидетелката И.. Около 21.40 часа подсъдимият отново
отишъл до магазина, решен да осъществи кражба. По същия начин, отваряйки
незаключените хладилни витрини, взел четири луканки „Орехите”, три сушеници „Орехите”,
два суджука „Орехите”, дванадесет сандвича и един натурален сок марка „Браво”.
Всички вещи той сложил в раницата си, след което, без да плати, бегом си
тръгнал.
На 27.01.2016г.
около 20.45 часа подсъдимият Т. отново отишъл до магазина. По същото време на
работа била свидетелката И.. Подсъдимият за пореден път решил да открадне
стоки. По същия начин от хладилна витрина пред магазина Т. взел два сандвича „Панини”
с пилешко, два сандвича с луканка „Крез” и един натурален сок марка „Браво” от
два литра. В този момент обаче той бил забелязан и разпознат от свидетелката И..
Тя натиснала паник – бутона, като сигнализирала СОТ 161. Свидетелите Н.Х. и Б.О.
веднага се отзовали на сигнала. Те получили описание на Т. от свидетелката И. и
клиенти на магазина, които преследвали за кратко след бягството му. По
описанието свидетелите Х. и О. задържали подсъдимият Т. ***. Заедно с него,
двамата свидетели се върнали при свидетелката И.. Тя от своя страна
сигнализирала органите на МВР и на място пристигнал свидетелят К.Г. заедно с
колегите си Й.Г. и Т.М.. В проведения разговор с Т. станало ясно, че той за
трети път в разстояние на няколко дни идва до магазина на фирма „ЕМ – ТМ” ООД и
краде хранителни стоки и натурални сокове.
М.Т. бил задържан от органите на МВР по реда
на ЗМВР. Той предал с протокол за доброволно предаване два сандвича „Панини” с
пилешко, два сандвича с луканка „Крез” и един натурален сок марка „Браво”.
Назначената и изготвена оценъчна експертиза
установила, че стойността на единадесет сандвича Man GD била 27,50 лева, два натурални сока
от по два литра марка Браво била 8 лева, четири луканки Орехите – 23,40 лева,
три сушеници Орехите – 15,30 лева, два суджука Орехите – 9 лева, дванадесет
сандвича – 28,80 лева, един натурален сок марка Браво – 4 лева, два сандвича
Панини с пилешко – 3,80 лева, два сандвича с луканка Крез – 4,80 лева и един
натурален сок марка Браво – 4 лева към съответните дати на деянията.
На 21.03.2016г. разследващият орган върнал два
сандвича „Панини” с пилешко, два сандвича с луканка „Крез” и един натурален сок
марка „Браво” от два литра на свидетелката М.И., за което се съставила разписка.
Гореописаната фактическа
обстановка, установена от съда, напълно се покрива с изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не се оспорва от страните.
На основание чл.373, ал.3 от НПК,
съдът прие за установени изложените
фактически обстоятелствата, като се позова на направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл.371, т.2 НПК и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го
подкрепят.
Тази фактическа обстановка съдът прие
за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения анализ
на всички събрани и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, ценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите С. А. В., М.Г. С., Л.Х.Г., И.С.К., М.Л.И., Н.С. Х., Б.И.
О., И.А. И., К.Г.Г., Л.А.Г., М.Г. Т., А.Д. К., Ч.Т. Г., А.М.К., Л.Г. И., Г.Н.П.,
А.А.А. и А.И. К., заключенията на вещите лица Р.Х. С., П.Н.К. и К.И.И. по
назначените съдебно -оценителна експертизи, както и множество писмени доказателствени
материали, като протоколи за доброволно предаване, протоколи за разпознаване на
лице, разписки, фактури, докладни записки, справка за съдимост, характеристична
справка.
Съдът изцяло дава вяра на показанията
на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни,
непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за
изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
От съществено значение за пълното и
точно изясняване на фактическата обстановка по делото, са показанията на
свидетелките Г.П., С.А. и Л.Х., жертви на престъпление по смисъла на чл.198 от НК. Те пресъздават подробно и конкретно времето, мястото на грабежа, вещите,
които са им отнети със сила, механизма на осъществяване на деянието, употребената
от дееца физическа сила и заплаха. Посочените свидетелки описват извършителя,
както и заявяват възможност да го разпознаят, което са извършили надлежно по
предвидения от закона ред.
Съдът дава вяра на обясненията на
подсъдимия Т. дадени на досъдебното производство, тъй като подробни,
последователни и логични, а освен това кореспондират на съвкупния
доказателствен материал.
Съдът кредитира и писмените
доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на
чл. 283 НПК. Те са изготвени съгласно
изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на
доказване и неоспорени от страните.
При
така установените факти,
съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Т. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй
като през периода 10.12.2015г. - 11.01.2016г. в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими
вещи, както следва:
- на
10.12.2015г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – 1 брой мобилен телефон марка „Леново”, модел „А 536“
в едно със СИМ карта на „Теленор“ на обща стойност 250,00лв. от владението на Г.Н.П.
ЕГН ********** ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила;
- на
09.01.2016г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 брой дамска платнена чанта с надпис на нея „PARIS”, на стойност 10,00лв.; 1 бр.
мобилен телефон марка „Нокия 2330“ в едно
със СИМ карта на „Теленор“ на обща стойност 50,00лв.; 1брой калъф
изкуствена кожа за мобилен телефон „Нокия“ на
стойност 4,00лв.; 1 бр. портфейл,
дънков плат на стойност 4,00лв.; 1 брой
несесер за гримове изкуствена кожа на
стойност 10,00лв.; 1бр. червило
марка „Голден Роуз“ на стойност
2,00лв.; 2броя червила марка „Ейвън“ на обща стойност 8,00лв.; 1
брой гланц за устни на стойност 3,00лв.; 1брой декоративно огледало на стойност 5,00лв.; 1брой медальон
– дървен кръст, размер 3см. на стойност
4,00лв.; 1 брой тефтер с размери 15х10см
на стойност 5,00лв.; 2 броя секретни
ключове на обща стойност 4,00лв.
; 1 брой ключодържател с надпис „MALTA“
на стойност 1,00лв.; пари - сумата от 20лв. – всичко вещи на обща стойност 130,00лв. от владението
на С.А.В. ЕГН ********** ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
заплашване,
- на
11.01.2016г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 брой
дамска кожена чанта на стойност
30,00лв.; 1брой мобилен телефон марка „Самсунг“ модел „GT –C6712“ в едно с два броя СИМ карти на
„Виваком“ на обща стойност 86,00лв.; 1 брой
дамски чадър на стойност 9,00лв.;
1 брой дамско портмоне за телефон, платнено на стойност 5,00лв.; 1
брой карта за пътуване за междуградски
транспорт за линия гр. Баня - гр. Пловдив на стойност 92,74лв.; пари – сумата от 5лв. – всичко вещи на
обща стойност 227,74лв. от владението на Л.Х.Г. ЕГН ********** ***, с
намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила - или всичко вещи на обща стойност 607,74лв. от владението на
гореупоменатите владелци, с намерение
противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това
сила и заплашване.
Безспорно е установено по делото времето, мястото на извършване на деянието, механизма
на осъществяването му, както и неговия
автор. Установен е предмета на извършените от подсъдимия Т. грабежи,
както и стойността на отнетите вещи.
Изпълнителното
деяние на грабежа се характеризира като класическо съставно престъпление,
включващо два акта, взаимно свързани, насочени към една и съща цел и осъществени
въз основана на едно решение. Единият акт се изразява в
употребата на сила или заплашване, т.е. на физическа или
психическа принуда по отношение на владелеца на движимата вещ, предмет на
престъплението. Другият акт е
отнемането на вещта, т.е. деецът прекъсва фактическата власт върху вещта и
установява своя фактическа власт.
Престъплението грабеж започва с принудата, целяща
сломяване съпротивата на жертвата и упражнена с цел отнемане на вещта, и завършва с факта на отнемането. Грабежът е резултатно
престъпление и е довършен, когато
движимата вещ, предмет на посегателството, премине във фактическа власт на
дееца. В настоящия казус е безспорно установено, че инкриминираните вещи са преминали във
владение на подсъдимия, който дори се
разпоредил с тях.
С оглед непродължителния период от
време през което са извършени трите грабежа, идентичността на вината и обстановката при която са извършени съдът
намира, че правилно е определено деянието осъществено от подсъдимия като такова
извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна е налице отнемане на
чужди движими вещи от страна на подсъдимия от владението на собствениците им –
свидетелките Г.П., С.А. и Л.Х., т.е. налице е прекъсване на фактическата власт
на последните и установяване на такава
от страна на подсъдимия Т.. Налице е и сила
и принудата като елемент от фактическия състав на грабежа. За отнемането на чуждите движими вещи
подсъдимия Т. е използвал физическа
принуда и заплаха с една единствена цел - осъществяване на противозаконното им отнемане от собственика.
Подсъдимият осъществил физическо въздействие върху пострадалите П.А. и Х., изразяващо се в блъскане на свидетелките и
дърпане на чантите които са носили, както и на задушаващо задържане през тялото
на свидетелката В.. С цел сломяване съпротивата на свидетелката В. подсъдимият
употребил и изрази на заплаха по отношение на свидетелката, като заявил „Пускай
чантата, имам оръжие”. Подсъдимият установил фактическа власт върху вещите на
пострадалите под непосредственото въздействие на принуда и сила по отношение на
тяхната нейната личност, които осуетили възможността им за съпротива. Между актовете
съществува функционална връзка, тъй като упражнената принуда и сила, съвпада по
време с отнемането на вещите от пострадалите и е осъществена именно с цел
подсъдимият да установи фактическа власт върху вещите.
Принудата и упражнената сила е била насочена
към сломяване съпротивата на жертвата преди и по време на осъществяване
на грабежа, като е целяла отнемането на
дамските чанти, ведно с
находящите се в тях вещи.
При
така установените факти,
съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Т. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй
като през периода 12.12.2015г. – 27.01.2016г. в
гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление е отнел чужди движими вещи, както следва:
- на
12.12.2015г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи – един брой преносим
компютър марка „Самсунг“ модел „ RV
508“ на стойност 260,00лв.; един брой зарядно за
преносим компютър марка „Самсунг“ на
стойност 15,00лв.; един брой
зарядно / адаптер/ за мобилен
телефон марка „Нокиа“ на стойност
5,00лв.; един брой флашка за
мобилен интернет „Виваком“ на стойност 5,00лв.; един брой платнена
раница с надпис „Самсунг“ на стойност
10,00лв.; един брой блуза с дълъг ръкав
на стойност 5,00лв. и един брой пижама на стойност
5,00лв. – всичко вещи на обща
стойност 305,00лв. от владението
на А.М.К. ЕГН ********** ***;
- на
27.12.2015г. в гр.Пловдив е отнел чужди
движими вещи – един брой преносим
компютър марка „Тошиба“ модел „ С 855- 12 Т„ в едно със зарядно устройство за същия
на обща стойност 595,00лв., пари - сумата от 70,00лв. – всичко вещи на обща
стойност 665,00лв. от владението на Л.А.Г.
ЕГН ********** от гр.С.;
- на 16.01.2016г.
в гр.Пловдив е отнел чужди движими
вещи - 11 броя сандвичи „ Man GD“ на обща стойност 27,50 лв. и 2 броя натурален сок
марка „Браво“, 2литра на обща стойност
8,00лв. – всичко вещи на обща стойност 35,50лв. от владението на „ ЕМ- ТМ“ ООД – гр. Пловдив;
- на 25.01.2016г. в гр.Пловдив е отнел
чужди движими вещи - 4броя луканка „Орехите“ на обща стойност
23,40лв.; 3 броя сушеница „Орехите“ на
обща стойност 15,30лв.; 2 броя суджук
„Орехите“ на обща стойност 9,00лв.; 12
броя сандвичи на обща стойност 28,80лв.;
1брой натурален сок марка „Браво“, 2 л.
на стойност 4,00лв. – всичко вещи на
обща стойност 80,50лв. от владението на
„ ЕМ- ТМ“ ООД – гр. Пловдив;
- на
27.01.2016г. в гр.Пловдив е отнел чужди движими вещи - 2 броя
сандвичи „Панини с пилешко“
на обща
стойност 3,80лв.; 3 броя сандвичи
с луканка „Крез“ на обща стойност 4,80лв; 1 брой натурален сок марка „Браво“, 2 литра
на стойност 4,00лв. – всичко на
обща стойност 12,60лв. от владението на
„ ЕМ- ТМ“ ООД – гр. Пловдив, или всичко вещи на обща стойност 1098,60лв. от владението на
гореупоменатите владелци, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
Според чл.194, ал.1 от НК който
отнеме чужда движима вещи от владението на другиго без негово съгласие с
намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба. Предмет на
деянието може да бъде всяка чужда движима вещ, която има определена стойност.
От обективна страна до извършване на изпълнителното деяние, вещите се намират
във фактическата власт на друго лице, различно от дееца. Изпълнителното деяние
на кражбата - отнемане на вещите от владението на другиго се осъществява с
действията на дееца по прекратяване на фактическата власт, която до момента се
е упражнявала от собственика и установяване на негова фактическа власт върху
вещите. Престъпният резултат на това резултатно престъпление - промяната във
фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпва вследствие на
деянието.
От обективна страна по делото е
изяснено, че са отнети вещи, собственост на свидетелите А.М.К., Л.А.Г. и от
владението на „ЕМ-ТМ” ОО гр.Пловдив, стопанисващо магазин в гр.Пловдив. От обективна страна подсъдимият е реализирал конкретни действия, насочени към прекъсване на
владението върху инкриминираните вещи, като за целта позвайки се че се намира в
помещението в което са вещите, в отсъствие на техните собственици е установил
трайно владение върху тях, след което е напускал тези помещения. От обективна
страна подсъдимият чрез действията си е прекъснал владението върху
инкриминираните вещи от страна на техните владелци и собственици, установил
свое владение, получил възможност да се ползва и разпорежда с тях по своя воля.
Разпоредил се с отнетите от него вещи. Следователно престъплението е довършено.
Подсъдимият е пълнолетен и вменяем,
следователно наказателно отговорно лице. Същият е извършил деянието в условията
на чл.26, ал.1 от НК с непродължителния период от време през което са извършени
кражбите, идентичността на вината и
обстановката при която са извършени .
Деянията са
извършени умишлено от подсъдимия Т., – с целени, съзнавани и настъпили
общественоопасни последици, при знание че вещите не са негова собственост и
упражнява владение, с цел да се разпореди с тях, без да има съгласието на
техните собственици и владелци.
Като отчете смекчаващите и
отегчаващите отговорността
обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната и
генералната превенции, тежестта на престъплението, обществената опасност на
деянието и дееца, прилагайки правилото на чл.58а, ал.1 от НК с оглед диференцираната процедура, по която
протече производството по настоящото дело , съдът редуцира наказанието 4 години и шест месеца лишаване
от свобода с 1/3 и
наложи крайно наказание от 3 години лишаване от свобода, което намира за
справедливо и адекватно на извършеното престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Като отчете смекчаващите и
отегчаващите отговорността
обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната и
генералната превенции, тежестта на престъплението, обществената опасност на
деянието и дееца, прилагайки правилото на чл.58а, ал.1 от НК с оглед диференцираната процедура, по която
протече производството по настоящото дело , съдът редуцира наказанието 4 години и шест месеца лишаване
от свобода с 1/3 и
наложи крайно наказание от 3 години лишаване от свобода, което намира за
справедливо и адекватно на извършеното престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
При условията на чл.23, ал.1 от НК
съдът определи на подсъдимият Т. едно общо най тежко наказание от три години
лишаване от свобода. Предвид чистото съдебно минало, съдът не намира основание за
приложение разпоредбата на чл.24 по отношение на подсъдимия Т..
При
определяне на това наказание съдът изходи от принципите на целесъобразност,
справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието и
преследваните от него цели, като прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка
държавна принуда спрямо подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да
въздейства и възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
На
основание чл.59, ал.1, вр. чл.61, т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание да се търпи при първоначален общ режим, в затворническо
общежитие от открит тип.
На
основание чл. 59 ал.1 НК, съдът
приспадна от така определеното наказание времето, през което подсъдимият Т. е
бил задържан, считано от 27.01.2016г. до привеждане на присъдата в
изпълнение.
С присъдата съдът постанови веществените доказателства по делото: заложен билет № 7280, находящ се на лист 64, том ІІ, компактдиск, ведно с плик със саморъчен надпис
ЗМ 52/28.01.2016г. от М.Л.И., ЕГН **********, находящ се в найлонов джоб на
лист 69, том ІІ, копие на заложен билет № 8564, находящ се на лист 53, том І,
заложен билет № 8332 и приходен касов ордер, издаден на М.М.Т., находящи се на
лист 79 и 80, том ІІ, да бъдат унищожени като вещи без стойност..
С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия
М.М.Т. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив
направените разноски на досъдебното производство в размер на 234 лева.
Ръководен от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.