Ищцата К. Г. П. xxxx твърди в исковата си молба, че общият наследодател xxxx , б. ж. на с. С.б. , обл. Монтана, им оставил в наследство следния недвижим имот, а именно: УПИ ХІІ, с пл. № 342, кв. 88 по плана на с. с. , заедно с масивна жилищна сграда, две паянтови сгради и други подобрения. Ищцата поддържа, че част от дворното място е работила тя, вкл. и през 2007г., като има багаж и в една от стаите на къщата. Тъй като ответниците В. П. и К. П. се снабдили с нотариален акт, от Община Монтана отказали да й издадат скица и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на процесния недвижим имот, , заедно с подобренията в него между страните, при права съобразно закона.

 Ответниците В. П. Й. и К. П. Й. xxx, не признават иска. Оспорват същия, като поддържат, че са изключителни собственици на процесния имот и молят съда да не допуска делба на последния и да отхвърли така предявения иск, като неоснователен.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Страните по делото – ищцата К. Г. П. и ответниците В. П. Й. и К. П. Й. имат общ наследодател xxxx , б. ж. на с. С.б. , обл. Монтана, починал на 22.01.1975г., видно от удостоверение за наследници /л. 2 от делото/. От цитираното удостоверение се установява, че общият наследодател на страните xxxx е имал две деца – И.Г.А. , чийто низходящи са ответниците по делото К. П. и В. П. /внучки на общия наследодател/ и К. Г. П., ищцата по делото.

По същество няма спор между страните, че приживе наследодателят им притежавал следния недвижим имот - УПИ ХІІ, с пл. № 342, кв. 88 по плана на с. С.б. , обл. Монтана, заедно с масивна жилищна сграда, две паянтови сгради и други подобрения, одобрен със Заповед № 1001/03.04.1930г. , целият с площ от 1116 кв. м., при съседи на имота:улица;УПИ ХІІІ с пл. №334;УПИ ХІV с пл. № 335;УПИ ХVІ с пл. № 340, 341 и УПИ ХІ с пл. № 343, 344, всичките в кв. 88 по плана на селото.

За описания недвижим имот, чията делба се иска, на ответниците В. П. Й. и К. П. Й. е издаден констативен нотариален акт №89, том І, ДК № 1691, дело№ 71 от 2007г. на нотариус Б.П. , с който същите въз основа на обстоятелствена проверка са признати за собственици на целия имот.

Видно от приложеното заверено копие от имотна ведомост /л. 47 от делото/, издадено от Община Монтана, процесния имот е записан в разписния лист към действащия план на с. С.б. , на наследодателя xxxx , а след издаването на цитирания по-горе нотариален акт на, ответниците В. П. и К. П.. От приложената скица /л. 46/, представена във връзка с обстоятелствената проверка, имотът е записан на наследниците на xxxx , а вече в по-късно издадената скица /л. 10 от делото/, след съставянето на констативния нотариален акт, е отразено, че имотът е записан на отв. В. П. Й. и К. П. Й..

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства и по същата между страните няма спор.

Спорен по делото е въпросът дали процесния имот, включващ дворното място и построените в него жилищни сгради и други подобрения, е общ на страните по силата на наследственото приемство спрямо техния общ наследодател xxxx , или междувременно е станал изключителна собственост на някои от тях, като втората хипотеза е заявена категорично от ответниците В. П. Й. и К. П. Й. с цитирания по-горе нотариален акт, като на претенциите им за изключителна собственост върху процесния имот, ищцата се е противопоставила, предявявайки настоящия иск за делба.

Във връзка с изясняване на действителното положение по отношение на имота и с оглед проверка на твърденията за придобиването му по давност по делото са събрани и приобщени гласни доказателствени средства.

Според разпитаните по делото свидетели Й.Й. , И.П. , Б.С. , М.Д.С. и Е.Т.Ц. , ангажирани от оспорващите иска ответници, в процесния имот преди да почине, е живял наследодателя Г. , съпругата му баба К. , а след тяхната смърт дъщеря им И. , зет им П. и ищцата К., докато сключила граждански брак и преди повече от 30 години се преместила да живее в гр. В.Т. . Свидетелите поддържат, че след това К. идвала на събора на селото, за да получи рентата си от кооперацията, т. е. няколко пъти годишно, в които случаи винага отсядала в процесния имот, където имала стая. Свид. Й.Й. твърди, че бащата на ответниците П. бил зет на къща – “стареца(има предвид наследодателя Г. ) беше жив тогава и той го е взел за зет на къща, щом като го строи чичо, сигурно е за него, за зетя”. Свидетелят поддържа, че не знае какви договорки е имало за застрояването на този имот. Същите обяснения поддържа и свид. И.П. Георгиева, която установява, че не знае какви договорки е имало между Г. , който живеел в този имот и неговите наследници, но от ответницата В. П. знаела, че нейния баща е строил къщата. Всички разпитани свидетели обаче са категорични, че ищцата е идвала всяка година в къщата, приемана е от ответниците, не е пъдена от имота, не е изхвърлян нейн багаж от стая в къщата, но от 2007г. -2008г. не е идвала, което съвпада с времето, по което ответниците са се сдобили с нотариален акт за собственост на имота. Анализирайки горецитираните показания, макар същите да не са съвсем изчерпателни и точни, с оглед на факта, на първо място, че свидетелите М.С. и Е.Ц. не са съседи на имота и в този смисъл впечатленията им не са преки и непосредствени, а свидетелите И.П. и Б.С. предават това, което знаят от ответницата В., заявявайки “от В. го знам..... всеки ден посещавам тази къща..... заедно си пием кафето”, обаче следва да се отбележи, че тези свидетелски показания по-скоро потвърждават факта, че ищцата никога не се е дезинтересирала от процесния наследствен имот, вкл. и през последните повече от 30 години, независимо че е живяла в гр. В.Т. .

От друга страна, според показанията на посочените от ищцата свидетели А.Д.А. , непосредствен съсед на имота, Д.А. и Е.Т.Ц. , имота, за който спорят страните, е на дядо Г. , който е живял в него до смъртта си, а след това в имота живеели майката и бащата на ответниците и ищцата, докато се омъжи в гр. В.Т. и се преместила да живее там. Свидетелите поддържат, че всяка година ищцата идвала за по няколко дена, дори понякога седяла и цял месец, а в къщата си имала стая, където държала свой багаж, помагала с каквото може, работела в градината, не е пъдена от имота. Свид. А.А. твърди, че преди известно време ищцата докарала цяло ремарке багаж от В.Т. . Свид. А.Б.А. заявява, че знае имота на дядо Г. , живее точно срещу него и когато К. е идвала, племенниците винага са я чакали, приемали са я, тя не е идвала на гости, а като дойде пере, готви, чисти, копае с мотиката в градината, имала една стая в къщата, с малко прозорче, в което държала нейния си багаж. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, които са очевидци на случващото се, тъй като са съседи на имота, показанията им взаимно се допълват, последователни и непротиворечиви са, а и по спорните факти – че ищцата е идвала в къщата, имала е своя стая и не е гонена от ответниците, се подкрепят и от показанията на първата група свидетели.

От приложеното нотариално дело по издадения констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, при разпита на свидетелите Б.С. , Д.Ц. и В.С. се установява, че знаят имота, както и че е останал в наследство от дядо им (става въпрос за дядото на ответниците, общия наследодател xxxx ).

В конкретния случай без съмнение се касае за наследствен недвижим жилищен имот и до доказване на противното се приема, че наследникът който живее в него е владелец на своята идеална част и държател на частите на останалите наследници, т. е. владее както за себе си, така и за останалите сънаследници. Оттук се налага извода, че за начало на придобивна давност, респ. за евентуалното придобиване на собствеността върху целия имот на оригинерно основание /придобивна давност/ би могло да се говори само и единствено при положение, че обитаващия имота сънаследник /съсобственик/ в един момент е изменил основанието на което осъществява фактическата си власт върху имота и е започнал да владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на останалите сънаследници /съсобственици/. В същото време един такъв съсобственик трябва да е манифестирал по един открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо останалите, а именно че отрича правото им на съсобственици и тази негова воля обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание.

От наличните доказателства по делото не се установява такова изменение на основанието, за осъществяваната от ответниците фактическа власт върху процесния имот - в случая като индиция за своене на имота може да се третира снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка. За да е налице такава промяна, по убеждение на настоящия състав на съда, предпоставя предприемането от страна на ответниците на недвусмислени по своя характер действия, като напр. недопускането на ищцата в имота, въобще да й бъде дадено по един категоричен начин да разбере, че владението й е отблъснато. Доказателствата по делото сочат точно обратното, а именно, че в целия период преди предявяването на иска, ищцата безпрепятствено е била допускана в имота и това не й е било оспорвано от ответниците. Свидетелите поддържат, че ищцата няколко пъти годишно е идвала в имота, имала е стая в къщата, където е държала свой багаж, помагала е – готвела, чистела, копаела в градината и на нивата. Предвид посоченото по-горе, особено съществено е именно наличието на този факт, а не толкова дали ищцата живее в имота или на друго място, дали е обработвала част от дворното място.

Щом като съсобственик на недвижим имот, останал в наследство от общ наследодател, не е отблъснал владението на останалите наследници, в случая на ищцата, върху общата вещ и не е манифестирал спрямо нея субективното си отношение на своене на вещта, той не може да я придобие по давност. Единствената несъмнена индиция за своене на имота е снабдяването на ответниците с констативния нотариален акт за собственост. Този нотариален акт за собственост върху имот, придобит по давност, е съставен на 31.12.2007г. и същият предхожда завеждането на настоящата искова молба с около една година. При това положение дори да се приеме, че цитираният нотариален акт обозначава началото на владение за себе си от страна на ответниците върху целия имот и съответно начален момент на давностния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС /10 години/, то очевидно е, че този срок не е могъл да изтече до датата на предявяването на иска – 03.10.2008г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че събраните по делото доказателства изключват напълно хипотезата за осъществявано давностно владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, което при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС да доведе до придобиване на изключително право на собственост в настоящия случай.

Относно обстоятелството, че в разписния лист към плана на с. С.б. , процесния имот е бил записан на Г. Г. , а впоследствие на ответниците, следва да се има предвид, че тези записвания нямат вещноправен ефект, а само информативно значение, поради и което записването в разписния лист на несобственик не лишава действителния собственик от неговите права. Горното означава, че от факта на записването, в този разписен лист, на един или няколко от съсобствениците, не могат да се правят изводи в ущърб на останалите (в случая на ищцата).

Направеното възражение, че дължимите данъци за имота са били заплащани от майката на ответниците И. Г., сестра на ищцата, а след това от самите ответници, което се установява от приложените приходни квитанции (л. 17-л. 19) е относимо при уреждане на сметните отношения между съсобствениците (сънаследниците), тъй като по същество се касае за изпълнение на чужд дълг, с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, по силата на която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Тези обстоятелства обаче нямат отношение при решаването на въпроса за допустимостта на делбата във всеки отделен случай, поради което са неотносими и в настоящата хипотеза. Отношенията, които възникват между съсобствениците в тази връзка са отношения от облигационен характер.

При горните данни следва да се направи извода, че имотът – предмет на делбеното производство е общ, съсобствен на всички наследници на xxxx .

По силата на чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои страни и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на горното, решението за допускане на делба има преди всичко една установителна част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

С оглед на обстоятелствата по делото и на събраните доказателства съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на съсобственост между страните – наследници на техния общ наследодател Г. Г. върху процесния имот, основаваща се на универсално наследствено приемство.

Следва да бъде назначена и съдебно-техническа и оценъчна експертиза със задачи, след запознаване с материалите по делото и оглед на място на процесния недвижим имот, вещото лице да даде писмено заключение за пазарната стойност на делбения имот, както и да се произнесе относно неговата поделяемост – с оглед евентуалното приложение на чл. 201, ал. 5 от ЗУТ.

В процесния случай се касае за предявен иск за делба на урегулиран поземлен имот, поради което и на основание чл. 201, ал. 1 от ЗУТ следва да се изиска писмено становище от съответната общинска администрация и по-точно от Главния архитект на Община Монтана относно поделяемостта на процесния имот.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

 ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между К. Г. П. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, В. П. Й. xxx ЕГН xxxxxxxxxx и К. П. Й. xxx ЕГН xxxxxxxxxx по отношение на следния съсобствен недвижим имот, а именно:

УПИ ХІІ, с пл. № 342, кв. 88 по плана на с. С.б. , обл. Монтана, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, две паянтови сгради и други подобрения, одобрен със Заповед № 1001/03.04.1930г. , целият с площ от 1116 кв. м., при съседи на имота:улица;УПИ ХІІІ с пл. №334;УПИ ХІV с пл. № 335;УПИ ХVІ с пл. № 340, 341 и УПИ ХІ с пл. № 343, 344, всичките в кв. 88 по плана на селото.

ПРИ ПРАВА: 2/4 ид. части за ищцата К. Г. П. и по ¼ ид. части за всяка от ответниците В. П. Й. и К. П. Й..

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-техническа и оценителна експертиза, която да бъде изпълнена от вещото лице Р. ГИГОВА, при депозит в размер на 80.00(осемдесет) лева, вносим от всяка от страните след влизане решението по допускане на делбата в сила, както следва – ищцата 40.00 лв. и всеки от ответниците по 20.00 лева, със задачи подробно описани в мотивите на решението.

НА основание чл. 201, ал. 1 от ЗУТ ДА СЕ ИЗИСКА писмено становище от Общинската администрация (респ. Главния архитект ) на Община Монтана, относно поделяемостта на описания по-горе имот – предмет на делбата в настоящия случай.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: