Р Е Ш Е Н И Е
301/2.4.2018г.
02.04.2018
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година
2018 Град
Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
29 (двадесет и девети) март Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2668
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
150 от СК.
В исковата си молба малолетният Л.Я.Я., представляван от
своя родител и законен представител Д.И.К. твърди, че ответникът Я.Л.Я. е негов
баща. По силата на решение № 1665/16.10.2015 г. по гр.д. № 3218/2014 г. по
описа на Районен съд – Шумен, последният бил осъден да плаща месечна издръжка
на детето си в размер на 110,00 лева. През изминалите години многократно нарастнали
потребностите на детето, а ответникът реализирал висок доход. Моли съда да
постанови решение, по силата на което да измени размера на дължимата от
ответника издръжка, като го увеличи от 110,00 лв. на 180,00 лв. месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2017 г., както и да
бъдат присъдени направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава
отговор на исковата молба. Назначеният му особен представител изразява
становище, че претенцията е частично основателна до размер на издръжката –
127,50 лв. Моли, искът в останалата му част да бъде отхвърлен.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното: видно от удостоверение за раждане от *** г.,
изд. въз основа на акт за раждане № ***/05.06.2013 г., съставен от длъжностното
лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Д.И.К. и Я.Л.Я. са родители
на детето Л., роден на *** година. От приложеното гр.д. № 3218/2014 г. по описа
на ШРС се установява, че по силата на решение № 1665/16.10.2015 г., влязло в
сила на 21.11.2015 г., Я.Я. бил осъден да заплаща на детето си Л. месечна
издръжка в размер на 110,00 лева, считано от 23.12.2014 година. По делото е
представена служебна бележка изх. № 663/10.08.2017 г., изд. от ДГ „Слънце“ гр.
Шумен, от която се установява, че детето посещава детското заведение и заплаща
месечна такса в размер на 45,00 лв.
В изготвения от социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане“ общ. Шумен социален доклад се сочи, че майката и детето обитават
жилище, собственост на нейните родители в гр. Шумен. Хигиенно-битовите условия
в същото били добри. Детето редовно посещавало детска градина. По данни от Д. К.
същата полагала труд и получавала месечно възнаграждение в размер на 366,56 лв.
От друга страна, бащата на детето се установил трайно във Федерална република
Германия и се дезинтересирал от детето си.
Не са налице доказателства
за алиментни задължения на страните към други лица.
В показанията си, разпитаният като свидетел по делото И.Д.
/баща на Д. К./ излага, че детето и неговата майка обитават апартамента на
свидетеля и съпругата му. Домакинството разполагало с общ месечен доход,
възлизащ на около 1300-1400 лв., като необходимата издръжка за Л. се равнявала
на около 150-200 лв. месечно.
Предвид установената по-горе
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От
предходното определяне на издръжката, дължима от Я.Я. на детето му Л. са
изминали около две години и половина, през който период потребностите на детето
са нарастнали в известна степен. Последният извод не се отнася за материалните
възможности на ответника. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозирания иск
частично основателен и доказан.
Досежно размера на
издръжката: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от
нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител. Съгласно
нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие
дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.
В процесния случай, съдът, като съобрази потребностите на
детето, обусловени от почти 5-годишната му възраст, както и материалните
възможности на неговите родители, определя обща месечна издръжка за детето Л. в
размер на 220 лв., от които бащата следва да заплаща по 155,00 лв. месечно, а
останалите следва да се заплащат от майката. При определяне на общия размер на
издръжката и на частта, дължима от ответника, съдът съобрази събраните
доказателства за финансовите възможности на двамата родители, съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК. По-голямото парично участие на бащата в
случая се дължи на факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането
и възпитанието на детето се понася от майката. Увеличеният размер на издръжката
се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 05.09.2017 г., ведно със
законната лихва за всяко забавено месечно изплащане, до настъпване на законни
причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Искът за изменение на издръжката, в останалата му част до
пълния предявен размер – 180 лв. месечно следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 64,80 лв. – върху размера
на увеличението на издръжката.
На
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ШРС направените разноски по делото,
представляващи платено, на основание чл. 83, ал. 3 от ГПК възнаграждение на
назначения му особен представител в размер 150,00 лева.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ
размера на присъдената с влязло в сила на 21.11.2015 г. решение №
1665/16.10.2015 г. по гр. д. № 3218/2014 г. по описа на Районен съд – Шумен
издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК на ненавършило пълнолетие дете от родител,
дължима от родителя Я.Л.Я. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
своето малолетно дете Л.Я.Я. с ЕГН **********, изплащана чрез неговия родител и
законен представител Д.И.К. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, със
съдебен адресат – адв. С.П. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 9-13, кантора 29, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 110,00 лв. (сто и
десет лева) на 155,00 лв. (сто петдесет и пет лева) месечно, считано от датата
на предявяване на иска за изменението – 05.09.2017 г., до настъпването на
законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146,
ал. 1 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска за
изменение на издръжката в останалата му част над 155,00 лв. до пълния предявен
размер от 180,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Я.Л.Я. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса в размер
на 64,80 лева върху размера на увеличението на издръжката.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ОСЪЖДА Я.Л.Я. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС, направените разноски по делото в размер на 150,00
(сто и петдесет) лева, представляващи платено от бюджета на съда възнаграждение
на назначения му особен представител.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 02.04.2018
година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: