№ 23280
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110102885 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца В. С. С., ЕГН **********,
с адрес: **********, чрез адв. А. Д. – К., СтАК срещу ответника К. Р. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. **********, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 1900
лева, представляваща неплатени наемни вноски по Договор за наем, сключен на
********** г. за периода от юни 2024 г. до август 2024 г. (300 лева неплатена част от
наем за м.06.2024 г., и два пълни наема по 800 лв. за м. 7. и 8. 2024 г.), ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до
окончателното плащане и сумата 375,80 лв., представляваща неплатени разходи за
комунални услуги за периода м.07.2024 г. до м. август 2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното
плащане, иск с правно основание и чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 231, ал. 1 и 2 ЗЗД за
заплащане на сумата 3743,54 лева, представляваща стойността на нанесените върху
наетия имот вреди при неговото ползване въз основа на договора за наем, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до
окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 280 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на задължението за освобождаване на имота за разходите за отключване
на врата, чрез ключар, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 17.01.2025 г. до окончателното плащане.
Съдът първоначално с доклада по чл. 146 ГПК квалифицирал искът за
заплащане на сумата от 280 лв., представляваща разходи за ключар, като такъв с
правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Доколкото обаче ищецът твърди, че този разход е
направен поради неизпълнение на задължението на ответника да заплаща наема, а
след покана за освободи имота, то този разход представлява имуществена вреда в
резултат на неизпълнение на договорно задължение. Ето защо правилна правна
квалификация е чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Съдът съобрази, че новата правна
1
квалификация не налага ново разпределение на доказателствената тежест, поради
което същата може да бъде изменена с решението.
Ищецът В. С. С. извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че с ответника били обвързани в облигационна връзка по силата на договор
за наем, сключен на ********** г., по силата на който ищецът, в качеството си
наемодател предоставил за временно и възмездно ползване на ответника, в качеството
му на наемател, имот на адрес: гр. **********, който последният следвало да ползва
заедно със семейството му. Срокът на договора бил уговорен на 1 година, или до
16.03.2025 г. при месечен наем в размер на 800 лв., платим между 10-то и 15-то число
на текущия месец. В чл. 7, ал. 1 от договора за наем страните уговорили, че разходите
за комунални услуги, свързани с ползването на наетия апартамент се заплащат от
наемателя, а съгласно чл. 12 и 13 от договора наемателят се задължил да заплаща за
своя сметка разходите по извършването и отстраняването на всички дребни повреди,
възникнали при обикновеното ползване на наетото жилище. Ищецът сочи, че
договорът бил изпълняван съгласно условията до м. май 2024 г., след което ответникът
изпаднал в забава по отношение на наемната цена. Твърди се, че ответникът заплатил
сумата от 100 лв. на 26.06.2024 г. за разходите за комунални услуги за месец май 2024
г., на 22.07.2024 г. заплатил сумата от 600 лв., с които били покрити разходите за
комунални услуги за месец юни 2024 г. и част от дължимия наем за м. юни 2024 г.
Ищецът проявил толерантност и изчакал изпълнение от страна на наемодателя, но
такова непоследвало, поради което отправили 30 – дневно предизвестие за разваляне
на договора и освобождаването му от ответника, което изтекло на 12.09.2024 г. Тъй
като ответникът не предал доброволно ключовете за апартамента, поради което се
наложило отключването с ключар, за която услуга ищецът заплатил сумата от 280 лв.
Ищецът твърди също така, че за да не изпадне в забава заплатил вместо ответника
дължимите разходи за комунални услуги, както следва: сумата от 136,92 лв. за
топлинна енергия за периода 07.2024 г. – 08.2024 г. и корекция за минал период,
сумата 197,46 лева за ел. енергия за периода 06.2024 г. – 08.2024 г. и 41,42 лв. за
доставена в имота вода, съгласно фактура от 27.08.2024 г. и фактура от 13.09.2024 г.
При ползването на имота през времето на договора за наем са нанесени вреди по
стените на апартамента, счупена тоалетна чиния, изгорели осветителни тела и
увредено фолио на врата, за отстраняването на които вреди ищецът възложил
дейността на трето лице – „**********“ ЕООД и заплатил сумата от 3743,54 лв. При
тези твърдения предявява настоящите искове за заплащане на неплатения наем в
размер на 1900 лева, включващ част от наема за м.06.2024 г. в размер на 300 лв. и два
пълни наема по 800 лв. за м. 7. и 8. 2024 г., разходите за комунални услуги в размер на
375,80 лв., както и стойността на разходите за отстраняване на вредите по имота, в
това число за ключар в общ размер на 4023,54 лв. Претендира и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното плащане на
сумите. Претендира и разноските по делото.
Ответникът К. Р. С., в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Сочи, че в протокола за предаване на имота не е описано
състоянието на вещите, нито пък в какво състояние (тавани, стени, врати, прозорци и
др.) се предава имота. Оспорва се ответникът да носи отговорност за причинените
вреди, доколкото липсва вина. Оспорва се ищецът да е отправил 30 – дневно
предизвестие за прекратяване на договора за наем. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
2
По делото е представен Договор за наем от дата ********** г., сключен между
ищеца като наемодател и ответника като наемател, по силата на който на ответника се
предоставя за временно възмездно ползване недвижим имот, представляващ
**********, находящ се на адрес: гр. **********.
В чл.2, ал. 2 от договора страните са уговорили договорът да има действие за
срок от една година.
Според чл. 5, ал. 1 от договора месечният наем е в размер на 800 лв., а според
ал. 2 същият се заплаща авансово между 10-то и 15-то число на текущия месец.
В чл. 5, ал. 3 е предвидено в случай, че наемателят не заплати дължимият наем
и режийни разходи до 10 дни след фиксираната дата за това, той е длъжен да освободи
имота веднага, а наемодателя има право да влезе във владение на имота си.
В чл. 6, ал. 1 от договора за наем е предвидено, че при подписване на договора
наемателят заплаща на наемодателя депозит в размер на 800 лв., както и наемната цена
за месец март.
Наетият имот е предаден на наемателя на ********** г., видно от приложения
по делото протокол, в който са описани мебелите и наличните вещи във всяка една от
стаите.
Представени са Разписка № **********/26.06.2024 г. за заплащане на сумата от
100 лева в полза на трето на спора лице – Г. П. С.а и Разписка №
0700022717728999/22.07.2024 г. за заплащане на сумата от 600 лева в полза на ищеца.
Между страните е проведена кореспонденция по **********, видно от която на
09.08.2024 г. ищецът е поканил ответника да освободи наетия имот в 30-дневен срок,
както и е разменена кореспонденция във връзка с дължимите суми.
Представени са фактура № **********/31.08.2024 г., издадена от „Т**********“
ЕАД за сумата от 13,60 лв. за период 01.08.2024 г. до 31.08.2024 г., фактура №
**********/31.07.2024 г., издадена от „Т**********“ ЕАД за сумата от 12,83 лв. за
период 01.07.2024 г. до 31.07.2024 г., обща фактура № **********/31.07.2024 г. за
отчетен период 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. за сумата от 124,36 лв. след приспадане
на извършени плащания, Дебитно известие № **********/31.08.2024 г. за сумата от
8,35 лв., Дебитно известие № **********/31.08.2024 г. за сумата от 1,38 лв., Фактура
№ **********/31.08.2024 г., издадена от Е********** ЕАД за сумата от 69,52 лева за
период на доставка 27.07.2024 г. – 14.08.2024 г., Фактура № **********/30.09.2024 г.,
издадена от Е********** ЕАД за сумата от 22,55 лева за период на доставка
27.08.2024 г. – 26.09.2024 г., фактура № **********/07.08.2024 г., издадена от
С********** АД за сумата 17,94 лв. за период на доставка 25.06.2024 г. – 24.07.2024 г.
и фактура № **********/09.09.2024 г., издадена от С********** АД за сумата 17,94
лв. за период на доставка 25.06.2024 г. – 24.07.2024 г.
Видно от приложените разписка задълженията за комунални услуги по
приложените фактури са заплатени от Г. П. С.а.
По делото е представено Търговско предложение от „Е**********“ ЕООД за
услуги, изразяващи се в шпакловка на стени, грундиране, боядисване с латекс,
демонтаж и монтаж на тоалетна чиния, ремонт на тоалетно казанче, доставка и монтаж
на тоалетна дъска и капак, подмяна на лед крушки, монтаж на декоративно фолио на
врата, облепване с хартиено тиксо и найлон по подове, врати и дограми и почистване
и изхвърляне на отпадъци и мебели на обща стойност 3119,62 лв. без ДДС.
Посочените дейности са извършени, видно от представения на л. 46 от делото
Протокол № 1/01.10.2024 г. и за извършените дейности е издадена фактура №
**********/01.10.2024 г. на стойност 3743,54 лв. с ДДС, която сума е заплатена от
ищеца с платежно нареждане от дата 04.10.2024 г.
3
По делото е представена и фактура № **********/13.09.2024 г. на стойност 280
лв. за предоставена услуга отключване и монтаж на патрон и брава, която сума е
заплатена, видно от приложения фискален бон.
Ищецът е подал Годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица за 2024 г., в която същият е декларирал доходи от
наем за годината в размер на 3650 лв., както и платежно нареждане за заплащане на
дължими данъци.
В хода на делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите К. А. П. и Б К.ов В..
От показанията на св. П., който е приятел на ищеца от 20 години, се установява,
че имот на ищеца бил отдаден под наем на ответника К.. Свидетелят присъствал на
многократни обаждания до К., който не отговарял, поради което се наложило ищецът
да му позвъни от непознат номер – от телефона на свидетеля. Тогава отговорил на
обаждане на г-жа С.а, която го попитала кога ще върне ключовете от апартамента, на
което ответникът отговорил, че не се намира **********. След това през летните
месеци се наложило г-жа С.а да извика специализиран ключар, който отключил
апартамента. Свидетелят присъствал на отключването и като влязъл вътре установил,
че навсякъде имало изпражнения, хартия, мърсотия, повръщано. Стените на хола били
издраскани с пастели и флумастери. На едно място имало олющване на мазилка.
Вратичките на скрина, който се намирал в хола и две ъглови легла имали отчупена
табла, а матраците били изцапани и хлътнали. Преди да бъде отдадено жилището под
наем същото било основно ремонтирано, изцяло боядисано и освежено, а мебелите
били в перфектно състояние.
От показанията на св. В. се установява, че същият е брокер и по този повод се
познава с ищеца е неговата съпруга, като те го наели през м. март 2024 г. като брокер
да им търси наематели за жилище, находящо се в кв. **********. В периода юни –
август ищецът се обадил на свидетеля и му казал, че наемателя не е заплащал наем и
режийни разходи за повече от месец. Ищецът му споделил, че водили кореспонденция
по **********, но тя била преустановена. Свидетелят също направил връзка с
наемателя, който обещал да заплати задълженията си, но след това блокирал и
телефонът на свидетеля. Свидетелят присъствал на отключването на имота от ключар.
В имота установил навсякъде кучешки изпражнения, стените били изцапани – скъсани
тапети, замърсен латекс, имало счупени мебели, като легла, гардероби, а матраците
били изподрани. Имало паднали вратички на кухненските шкафове, масата била
надрана и част от електроуредите неработили. Свидетелят присъствал в момента на
предаване на имота на наемателя и той бил в изрядно състояние – почистен, подреден,
с изправни електроуреди и функционални мебели и чисти настилки и стени. В
коридора и в едната спалня имало скъсани тапети, както и по стените по другите две
стаи, а в кухнята и в хола латексът бил изцапан.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно възникването на валидно
облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на което ищецът е
предоставил за временно ползване на ответника процесния недвижим имот при
уговорената наемна цена, по който договор ищецът е изправна страна, както и че за
имота, предмет на договора за наем за процесния период са направени комунални
разходи – електрическа енергия, топлинна енергия и вода.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
4
Съд намира, че въз основа на събраните по делото доказателства беше доказано
съществувалото между страните наемно правоотношение по силата на договор за
наем, сключен на ********** г. при уговорена наемна цена в размер на 800 лева на
месец, платим авансово между 10-то и 15-то число на текущия месец.
Същевременно по делото се доказа, че ищецът – наемодател е изправна страна
по договора и на ********** г. е предоставил държането върху наетия имот на
ответника, за което страните са подписали приемо-предавателен протокол.
Ищецът поддържа, че ответникът не е заплатил част от дължимият наем за м.
юни, а именно сумата от 300 лв. и наемните вноски за месец юли и август в общ
размер на 1600 лв., или общо сумата от 1900 лв.
Ответникът не твърди, за това и не представя доказателства да е заплатил
претендираните суми, поради което съдът намира за основателна и доказана тази
претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят, освен наемната цена, е
длъжен да плаща и разходите за ползването им, което е предвидено и в чл. 7, ал. 1 от
договора. С представените по делото фактури за потребена топлинна енергия в имота
и дебитните известия, както и разписки за извършено плащане, беше доказано, че за
периода 01.7.2024 г. – 31.08.2024 г. за имота са начислени 143,82 лв. за потребена
топлинна енергия, както и е издадена обща фактура въз основа на изравнителна сметка
за сумата от 124,36 лв. Ищецът е заплатил вместо ответника за използваната топлинна
енергия сумата от 136,92 лв., и я претендира именно в този размер. Доколкото през
процесния период именно наемателят е ползвал процесният имот, то същият дължи
разходите за потребената топлинна енергия в имота в претендирания от ищеца размер.
С представените по делото фактури, издадени от „Е**********“ ЕАД и
платежни нареждания се доказа, че в наетия имот за периода от 01.06.2024 г. до
26.09.2024 г. е използвана електрическа енергия, за която се дължи цена в общ размер
на 197,46 лв.
С представените по делото фактури, издадени от „С**********“ АД и платежни
нареждания се установява, че в наетия имот за периода от 25.06.2024 г. до 02.09.2024 г.
е потребена и заплатена от ищеца вода на стойност 41,42 лв.
Следователно по делото беше доказано, че при ползването на имота във времето
на наемното правоотношение са начислени разходи за комунални услуги в общ размер
на 375,80 лв. за доставена в имота топлинна енергия, ел. енергия и вода, които са
заплатени от страна ищеца. Ответникът не сочи доказателства за заплащането на
претендираните суми, поради което и този иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е отправил едномесечно писмено предизвестие до ответника за
прекратяване на договора и поради непредаване на владението е използвал ключарска
услуга, за която е заплатил претендираната сума, както и че в имота са нанесени
сочените в исковата молба вреди, както и стойността за отстраняването им.
При доказването на тези факти, в тежест на ответника е да докаже, че вредите се
дължат на причина, за която той не отговаря.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати
определена цена. При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен
да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета (чл. 230,
ал. 1 ЗЗД), а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за
вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се
5
дължат на причина, за която той не отговаря (чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД). Наемателят
дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от
неговите пренаематели (чл. 233, ал. 1, изр. 3 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 233,
ал. 1, т. изр. 4 (последно) ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е
била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима
презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от
наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното
правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол,
установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата
презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена
от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо
състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползването, за което е
наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на
съответното състояние е негова.
Предвид изложеното по-горе и като съобрази събраните в хода на делото
доказателства съдът намира следното:
Приемо-предавателният протокол, подписан от страните не установява
състоянието на имота по отношение на стени, подове, както и състоянието на
електроуредите и мебелировката, доколкото в същия единствено е описано
обзавеждането във всяка една стая, в това число и наличните електроуреди. Ето защо в
случая приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД,
съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние.
Ответникът се е задоволил в отговора на исковата молба единствено да възрази, че в
подписания протокол не е описано състоянието на имота и мебелите в него, но нито
излага твърдения за това имотът да е предаден в лошо състояние, нито пък ангажира
доказателства в тази насока. Противно на това от събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви, се доказа, че при предаването на имота на ответника – наемател
същият е бил основно ремонтиран с чисти стени и подове и здрави мебели и
електроуреди. Въз основа на изложеното съдът намира, че презумпцията на чл. 233, ал.
1, изр. 4 ЗЗД не е оборена, поради което следва да се приеме, че наетия имот е
предаден в добро състояние, включващо чисти стени и подове и здрави мебели и
електроуреди.
Съд намира, че от събраните по делото гласни доказателства се доказа, че по
отношение на наетия имот при ползването му от ответника и неговото домакинство са
настъпили увреждания, изразяващи се в надраскани стени, на места олющване и
зацапване на латекса. Същевременно от представеното търговско предложение и
протокол за приемане на извършени ремонтни дейности се доказа, че е било налице
увреждане на тоалетната чиния, както и са били налице изгорели лед крушки.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 2, изр. 2 ЗЗД наемателят дължи обезщетение за
вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се
дължат на причина, за която той не отговаря. Т.е. законът въвежда оборима
презумпция, че вредите са нанесени виновно и доколкото ответникът не твърди
същите да се дължат на причина, за която той не отговоря и съответно не сочи
доказателства, то следва че така установените вреди са причинени от ответника
виновно, поради което той дължи обезщетение.
С представените по делото писмени доказателства – търговско предложение,
протокол от 01.10.2024 г. за извършени СМР, фактура и платежно нареждане, които не
са оспорени от ответника, беше доказано, че стройността на разходите за отстраняване
на причинените от ответника и членовете на неговото семейство вреди в наетия имот,
6
са в размер на 3743,54 лв., които същият е заплатил. Съдът единствено следва да
прецезира, че подмяната на изгорели лед крушки не представлява вреда по смисъла на
чл. 233, ал. 2 ЗЗД, а същото е задължение на наемателя по силата на чл. 231, ал. 1 ЗЗД,
според която дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на
обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на
кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.
Същото е уговорено и в разпоредбата на чл. 12 от договора за наем, в който страните
са уговорили, че наемателят се задължава да заплаща за своя сметка разходите по
извършване на дребни поправки, с оглед отстраняване на повреди, които се дължат на
обикновено ползване на имота.
Следователно предявеният иск за заплащане на сумата от 3743,54 лева,
представляваща разходите за отстраняване на вреди се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Относно претендираното обезщетение за сторени разходи за ключар, в това
число смяна на патрона на входната врата, съдът намира, че по делото беше доказано,
че ответникът е бил неизправна страна по договора, доколкото същият е забавил
плащането на наемните вноски и разходите за комунални услуги. В чл. 5, ал. 2 от
договора страните са уговорили, че неплащане на наемната цена или режийните
разходи до 10 дни от датата на падежа, наемателят е длъжен да освободи имота
веднага, а наемателят има право да влезе във владение на имота си. С тази разпоредба
страните са предвидили възможност за разваляне на договора от страна наемодателя
без предизвестие в хипотезата на неизпълнение от страна на наемателя на основното
си задължение по договора за наем – да заплаща наема и режийни разходи в срок. По
делото беше доказано, че наемателят е изпаднал в забава повече от 10 дни, поради
което следва да се приеме, че в патримониума на наемателя – ищец е възникнало
правото да развали договора и да влезе в имота. В тази връзка от неоспорената
кореспонденция по **********, се доказано, че ищецът е поканил ответника да
освободи доброволно имота, като му е предоставил 30-дневен срок, считано от 09
август. Същевременно от събраните гласни доказателства се установи, че ответникът
не е бил в имота, отказвал е всякакъв контакт с ищеца и не е освободил жилището в
предоставения му от наемодателя срок. Поради тази причина и във връзка с
предвиденото в чл. 5, ал. 2 от договора право на наемодателя да влезе във владение на
имота си, същият е сторил това на 13.09.2024 г. с помощта на специална ключарска
помощ, за която, както и за монтирането на нов патрон на вратата е заплатил сумата от
280 лв. Доколкото след прекратяване на договора или неговото разваляне, какъвто е
настоящия случай, основно задължение на наемателя, съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД е да
върне вещта, то при неизпълнение на това задължение, разходите за връщането на
имота във владение на наемодателя, следва да бъдат възстановени от страна на
неизправния наемател, доколкото същите представляват вреди във връзка с това
неизпълнение. Ето защо и тази част на исковата претенция подлежи на уважаване.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 251,97 лв. платена държавна
такса, 700 лв. депозит за особен представител и 990 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът не е направил такова искане, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ********** ДА
ЗПЛАТИ НА В. С. С., ЕГН **********, с адрес: **********, на основание чл. 232,
ал. 2 ЗЗД, сумата 1900 лева, представляваща неплатени наемни вноски по Договор за
наем, сключен на ********** г. за периода от юни 2024 г. до август 2024 г. (300 лева
неплатена част от наем за м.06.2024 г., и два пълни наема по 800 лв. за м. 7. и 8. 2024
г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г.
до окончателното плащане и сумата 375,80 лв., представляваща неплатени разходи за
комунални услуги за периода м.07.2024 г. до м. август 2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 231, ал. 1 и 2 ЗЗД сумата 3743,54
лева, представляваща стойността на нанесените върху наетия имот вреди при неговото
ползване въз основа на договора за наем, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното плащане, и на основание
чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД сумата 280 лв., представляваща обезщетение за
вреди от неизпълнение на задължението за освобождаване на имота за разходите за
отключване на врата, чрез ключар, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ********** ДА
ЗПЛАТИ НА В. С. С., ЕГН **********, с адрес: ********** на основание чл. 78, ал.1
ЗЗД сумата 1941,97 лв.- разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8