№ 13
гр. Средец, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252170200126 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д-63 от ЗАНН и е образувано по повод жалба на
Г. Не Б. , ЕГН **********, с адрес: гр.Бургас, ****, със съдебен адрес: гр.Бургас, ****, чрез
пълномощника адв.Д.., срещу Наказателно постановление № 25-0269-000078/09.05.2025г. ,
издадено от М. З. Ч. -началник група към ОДМВР –Бургас, РУ-Средец, с което за нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
б.А от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП,
като се моли за неговата отмяна.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява и се представлява от пълномощника адв.Д..Поддържа се
жалбата , като при условията на евентуалност се иска отмяна на наказателното
постановление в частта за първото нарушение и намаляване на наказанието за второто
нарушение.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява представител.
Жалбата е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване и е
подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2025г. около 00,20ч. в с.Дюлево, общ.Средец, жалбоподателят управлявал
собственият си лек автомобил БМВ-530Д с рег.№ А 68 13 РН , като до него на предна
пасажерска седалка стояла свид. В., а на задната седалка- двама младежи с неустановена по
делото самоличност. Пътната настилка била мокра , тъй като валял пороен дъжд. На
1
кръстовището пред Народно читалище-Просвета-1886г., при ляв завой посока с.Дюлево –
гр.Средец жалбоподателят, поради навлизане в завоя с по-висока скорост, изгубил контрол
върху управлявания от него автомобил и реализирал ПТП , като се блъснал в предпазната
ограда на читалището и селския парк. Пострадали от ПТП няма, причинени са само
имуществени вреди по оградата и МПС-то. Жалбоподателят напуснал произшествието, без
да уведоми полицейските органи. Междувременно кметът на с.Дюлево, излизайки от дома
на дъщеря си, видял автомобила на жалбоподателя и четирима младежи около него и
позвънил в полицията. Пристигналите на място полицейски органи не установили
жалбоподателя, нито някой от свидетелите. След извършена справка по регистрационния
номер на автомобила бил установен и жалбоподателят като негов собственик. При
позвъняване от ОДЧ на телефонния номер на Б., същият не отговорил на повикването. На
сутринта Б. бил издирен и му били снети сведения. Видно от същите , той е посочил, че на
27.04.2025г. вечерта бил в с.Дюлево, около полунощ тръгнал с автомобила си от къщата на
приятеля си и влизайки по-бързо в завой колата му поднесла и се ударил . Опитал се да я
избута , но не могъл, след което си тръгнал. Заявил е,че приятелката му позвънила на тел
.112 , което не се потвърждава от останалите доказателства по делото.
Актосъставителят-свид.И. , който посетил предната нощ мястото на
произшествието, снел сведения от Б. и приел, че жалбоподателят е управлявал автомобила
си с несъобразена скорост и не е съдействал за установяване вредите от ПТП, поради което
му съставил АУАН бл.№ 058798/28.04.2025г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП. Жалбоподателят разписал без възражения
АУАН.
Съставен бил и Протокол за ПТП № 1651585/28.04.2025г. , разписан от
жалбоподателя , в който е посочено, че ПТП е настъпило поради несъобразена скорост от
страна на управляваното от жалбоподателя МПС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства-
показания на свид.И. и свид. В. и в писмените доказателствени средства-протоколи, АУАН ,
НП, писмени сведения, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, РУ-Средец, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Съдът намира, че наказателното постановление е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП :
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
2
възникне опасност за движението.
При извършване на нарушение, свързано с несъобразена скорост, е без значение
скоростта, с която се е движил водача, а от значение е единствено дали водачът е съобразил
същата с пътната обстановка. Допуснатото от жалбоподателя ПТП, несъмнено води до
извод, че той не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия –пороен дъжд-
видно от показанията на спътничката му свид.В., със състоянието на пътя –ляв завой, което
е довело до невъзможност да спре при възникналата опасност от удар в оградата на
читалището.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като
не е спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат със
своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл. 20, ал.2 от
ЗДвП, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил, преследвайки друга
цел.
Процесното нарушение правилно е било съотнесено и към съответната санкционна норма, а
именно - чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП / ред. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. /. При
определяне вида и размера на административната санкция в разпоредбата на чл. 179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП не е предоставена възможност на наказващия орган за преценка, тоест наказанието е
фиксирано и е правилно определено в НП в размер от 200 лева.
В случая е неоснователно възражението , че МПС е със задно управление и поради
ниското сцепление заради падналия дъжд, МПС-то поднесло по независещи от
жалбоподателя причини. Общоизвестно е ,че поднасянето при кола със задно задвижване на
завой възниква, когато шофьорът рязко е натиснал газта, като водещите колела започват да
буксуват и задната ос се опитва да изпревари предната. Посоченото се потвърждава и от
писмените сведения на жалбоподателя, дадени непосредствено след инцидента: “влизайки
по-бързо в завой,колата ми поднесе“, както и от показанията на свид.В. : „при влизане в
завоя Г. изгуби контрол над автомобила, просто не можа да вземе завоя хубаво“, което от
своя страна е още едно доказателство , че жалбоподателят е управлявал автомобила си на
процесната дата и място с несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП скорост.
По мнение на настоящия състав не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, тъй като с посоченото нарушение е създадена опасност за живота и здравето на
намиращите се в автомобила трима младежи извън жалбоподателя.
По изложените съображения, обжалваното НП в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП:
Нарушението на тази разпоредбата се изразява в неизпълнение на задължението да се окаже
съдействие да се установят последиците от произшествието.
Съдът намира, че това нарушение също е доказано. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДвП -
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, от
което са настъпили само имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за
установяването вредите от произшествието. При ПТП са били причинени имуществени
вреди - повредена е оградата на селския парк и читалището, като не е уведомена веднага
полицията и жалбоподателят е напуснал произшествието и не е отговарял на телефонните
позвънявания на ОДЧ при РУ-Средец. Едва на следващия ден, след като отново е бил
потърсен, се е явил в РУ-Средец. С това свое поведение , жалбоподателят е препятствал
установяването на последиците от ПТП своевременно, поради което са осъществени
признаците на вмененото му нарушение.
3
По силата на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП / ред.ДВ, бр. 43 от 2002 г. /,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. Всички признаци на нарушението са налице, като при
определяне на наказанието за нарушението, наказващият орган е наложил наказание глоба
от 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца, без да се мотивира.
По делото няма данни за предишни нарушения на жалбоподателя, както и за значителни
щети, причинени вследствие ПТП, а и предвид оказаното съдействие от страна на
жалбоподателя на следващия ден, съдът намира, че обществената опасност на това
нарушение в случая е по-ниска. Предвид изложеното следва наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС , определено към максимума, предвиден в закона, да
се намали към минимума , а именно от пет месеца на един месец.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд –Средец
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0269-000078/09.05.2025г. , издадено от
М. З. Ч. -началник група към ОДМВР –Бургас, РУ-Средец, с което за нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП , на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, на Г. Не Б. , ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б.А от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на Г. Не Б. , ЕГН **********, е
наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от пет месеца, КАТО НАМАЛЯВА наложеното наказание за нарушението на чл.123,
ал.1, т.3, б.А от ЗДвП Лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца на един
месец.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ в останалата му
част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
4