РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Н., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20243620100944 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 във вр.с чл.415,ал.1 от
ГПК във вр.с чл.240 от ЗЗД, чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.92 от ЗЗД, с цена на двата иска 9
000 лева и 1800 лева, предявени от Н. Т. Х. с адрес:гр.в.,ул."Б. "№*, действащ чрез
пълномощника си адв.*** -ВАК срещу М. М. М. с ЕГН:**********, с постоянен
адрес:гр.Н.,ул."Ч."№* вх.* ет.*.
В исковата молба се твърди следното: на 30.07.2022 г. в гр. в. ищецът предоставил на
ответника заем в размер на 9000 лева. В договора ответникът собственоръчно записал, че е
получил сумата в деня на подписване на договора. Уговорили краен срок за връщане на
сумата до 30.12.2023 г., както и заемателят да заплати неустойка в размер на 1800 лева, ако
до крайния срок не се издължи. Заетата сума не била върната и настоящия ищец подал
заявление по чл.410 от ГПК. Съдът издал заповед за изпълнение по ч.гр. д. №189/2024 г.,
като доколкото същата е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 -5 от ГПК,съдът е
указал на заявителя,че в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането
си.
Предвид изложеното,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след
доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови
решение,с което признае за установено, че ответникът му дължи главница в размер на 9000
лева, неустойка за неизпълнение в размер на 1800 лева, както и законна лихва върху
главницата от 12.02.2024 г. до окончателното плащане.,за което е издадена заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Претендират се съдебно-деловодни разноски,направени
1
както в заповедното,така и в исковото производство.
Ответникът е призован по реда на чл.47 ал.1 -5 от ГПК,не се е явил,за да получи
съдебните книжа и на основание чл.47 ал.6 от ГПК ,на разноски на ищеца му е назначен
особен представител - адв.Р. С.,вписан в АК Ш., който в законовия срок е депозирал писмен
отговор. Исковете са счетени за неоснователни. Оспорва се истинността на договора за заем,
относно авторството на подписа на ответника и ръкописния текст в разписката, като се
твърди, че не текста не е изписан от него. Оспорен е и размера на търсената неустойка за
неизпълнение, като се твърди нарушение на добрите нрави при определянето й и
прекомерност.Направено е и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
За установяване на исковата си претенция,ищецът е представил по делото Договор за
паричен заем от 30.07.2022г. сключен между Н. Т. Х. /заемодател/ и М. М. М. /заемател/ и
разписка,саморъчно изготвена от името на заемателя,разположена непосредствено под
съдържанието на договора.По силата на същия, заемодателят е предал на заемателя в брой
сумата от 9 000.00лв.в момента на подписването му,като се е задължил да му я върне до
30.12.2023г.
Съгласно чл.6 от договора,страните са се споразумели,ако заемателят не върне сумата
в срок до 30.12.2023г.,дължи неустойка в размер на 20% от заемната сума.
Доколкото ответника оспори истиността на представения частен писмен документ
/договор и разписка/, в частта на подписа,положен от името на заемателя М. М. М. ,на
основание чл.193 ал.3 от ГПК съдът откри производство по оспорване истиността на
документа.От заключението на назначената по делото съдебно-графологична
експертиза,изготвена от вещото лице И. Х.,която съдът кредитира с нужното доверие като
добросъвестно,безпристрастно и компетентно изготвено се установява,че почеркът,с който е
положен подписа срещу „заемател“ и този,с който са положени подписите,представени като
сравнителен материал от името М. М. М. с ЕГН:********** принадлежи на едно и също
лице.
Доколкото длъжникът не е погасил задължението си към своя кредитор на
уговорения между тях падеж, по повод на подадено заявление от Н. Т. Х. е издадена
Заповед №100/16.02.2024г.за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№189/2024г.по
описа на Районен съд –Нови пазар,с която длъжникът М. М. М. с ЕГН:********** с
адрес:гр.Н.,общ.Н.,обл.Ш.,ул.“Ч. „№* вх.* ет.* ап.* е осъден да заплати на Н. Т. Х. с
ЕГН:********** с адрес:гр.в.,ул.“Б. „№* сумата 9000.00лв.,представляваща главница ,ведно
със законната лихва за период от 12.02.2024г.до плащане на вземането,сумата
1800.00лв.,представляваща неустойка ,както и държавна такса в размер на 216.00лв.и
адвокатско възнаграждение в размер на 900.00лв.
Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства:Договор за паричен
заем от 30.07.2022г.
2
Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от
ГПК,съдът е указал на заявителя на основание чл.415 ал.1 от ГПК ,че може да предяви иск за
установяване на вземането си,което той е сторил и е образувано настоящото исково
производство.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на връчване на заповедта на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
В това производство по същество се установява дали вземането съществува и дали е
изискуемо.Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със
сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като заповедта за
изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват
двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
Предявеният положителен иск черпи правното си основание от сключен между
страните по делото заем за потребление,който се урежда от разпоредбите на чл.240- 241 от
ЗЗД. Съгласно легалната дефиниция на този договор, инкорпорирана в нормата на
чл.240,ал.1 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление
/респ.паричният заем / е от категорията на т. нар. реални договори. Това ще рече, че
договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи.
Договорът за заем е двустранен, реален, комутативен и неформален, като за
действителността му е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и
заемодателят да е предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите
вещи. Този договор има сложен фактически състав, който освен съглашение на страните по
него, изисква и реално предаване на сумите. Съгласно задължителната за съдилищата
практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК и съответно обективирана в Решение №
524 от 28.12.2011 год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС "Заемът за потребление е реален
договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.
За основателността на иска по чл.422 от ГПК във вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.с
чл.240 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че между страните е била налице валидна
облигационна връзка – договор за заем, по който заемната сума е предадена на
заемополучателя.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или да противопостави
съответни възражения.
От анализа на единственото писмено доказателство по делото –Договор за заем и
разписка към него,предвид неуспешното му оспорване от страна на ответника,съдът счете за
3
безспорно доказано,че на посочената дата и място,ищецът е предоставил в заем на
ответника сумата,предмет на исковата претенция -9 000.00лв.,със задължението той да му я
върне на уговорения падеж.
От същото писмено доказателство се установи по несъмнен начин,че в клаузата на
чл.6 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение на договора в размер на сумата от 20% от заемната сума или 1800.00лв.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е
предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните
неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл
съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е
прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено
е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3.
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане
на главното задължение по установения от заемодателя начин .Следователно задължението
за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в
договора главно задължение на заемателя да върне предоставената му в заем сума в срок и
има обезщетителна функция. То служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,без
да е нужно същите да се доказват.
Уговорената в посочения размер неустойка е съобразена с размера на главното
задължение,както и доколкото изпълнението на задължението не е обезпечено по друг
начин,съдът намира,че същата не е в разрез с добрите нрави.
Ето защо съдът счита,че искът е установен както по основание ,така и по размер -
установено е твърдението за възникнало правоотношение между страните по реалния
договор за заем. В това правоотношение с посочения договорен източник ищецът има
4
качеството на заемодател, а ответникът - на заемател. Заемът за потребление е реален
договор, който се счита сключен от момента на получаване на сумата от заемателя (ако
сумата не е предадена няма сключен договор), което в разглеждания случай съдът прие за
доказано, като се доказа на ищеца да е предал на ответника сумата от 9000.00лв.на
30.07.2022г. Тъй като ответникът не е доказал, което е в негова тежест, че е изпълнил
поетото към ищеца задължение да върне заетата сума, са налице и предпоставки за
ангажиране на договорната му отговорност съгласно чл.79,ал.1,пр.1 във вр.с чл.240,ал.1 от
ЗЗД.
Освен за получената в заем,но невърната от него сума,следва да бъде ангажирана
отговорността му и за заплащане на уговорената между него и заемателя
неустойка,обезщетяваща претърпените от кредитора вреди поради неизпълнението,без да е
нужно същите да се доказват съгласно чл.92,ал.1 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното,съдът намира,че искът се явява основателен и изцяло
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски както в заповедното,така и в
исковото производство./съответно в заповедното производство в общ размер на 1116.00лв./,а
в исковото производство –в размер на 273.60лв./държавна такса/,480.00лв./депозит за
адвокатско възнаграждение за особения представител на ответника/ и 900.00лв./адвокатско
възнаграждение/.
Доколкото възнаграждението за изготвяне на СГЕ в размер на 211-85лв. беше
заплатено от бюджетните суми на съда,по арг.на чл.78,ал.6 от ГПК,с оглед изхода на
делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати тази сума в полза на Районен съд –Нови
пазар.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът М. М. М. с ЕГН:********** с
адрес:гр.Н.,общ.Н.,обл.Ш.,ул.“Ч. „№* вх.* ет.* ап.* ДЪЛЖИ на ищеца Н. Т. Х. с
ЕГН:********** с адрес:гр.в.,ул.“Б. „№* сумата 9000.00лв./девет хиляди
лева/,представляваща главница ,ведно със законната лихва за период от 12.02.2024г.до
плащане на вземането,сумата 1800.00лв./хиляда и осемстотин левна/,представляваща
неустойка /дължими на основание сключен между тях Договор за паричен заем от
30.07.2022г., за което е издадена Заповед №100/16.02.2024г.за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№189/2024г.по описа на Районен съд –Нови пазар.
На основание чл.194,ал.2 от ГПК ПРИЗНАВА за неуспешно оспорването от страна на
ответника на истинността на представения Договор за паричен заем от 30.07.2022г.,,сключен
между страните по делото,в частта му на подписа на заемателя М. М. М..
5
ОСЪЖДА ответника М. М. М. с ЕГН:********** с адрес:гр.Н.,общ.Н.,обл.Ш.,ул.“Ч.
„№* вх.* ет.* ап.* да заплати на ищеца Н. Т. Х. с ЕГН:********** с адрес:гр.в.,ул.“Б.“
направените по ч.гр.д.№189/2024г.по описа на НПРС съдебно –деловодни разноски в размер
на 1116.00лв./хиляда сто и шестнадесет лева/.
ОСЪЖДА ответника М. М. М. с ЕГН:********** с адрес:гр.Н.,общ.Н.,обл.Ш.,ул.“Ч.
„№* вх.* ет.* ап.* да заплати на ищеца Н. Т. Х. с ЕГН:********** с
адрес:гр.в.,ул.“Б.“направените по гр.д.№944/2024г.по описа на Районен съд –Нови пазар
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1653.60лв./хиляда шестстотин петдесет и три
лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА ответника М. М. М. с ЕГН:********** с адрес:гр.Н.,общ.Н.,обл.Ш.,ул.“Ч.
„№* вх.* ет.* ап.* да заплати по сметка на Районен съд –Нови пазар съдебни разноски в
размер на 211.85лв./двеста и единадесет лева осемдесет и пет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
6