РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Добрич , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20203230101988 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Др. Петър Дертлиев” No 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез надлежно
упълномощения ю.к. Цв. П., с която срещу Д. ЕВГ. Д. ЕГН **********, гр. Д., ЖК „***“ №
***, вх. ***, ет. ***, ап. *** е предявен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца вземането, предмет на издадената
по ч.гр.д. №489/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №213 от 17.02.2020г., а именно:
• сумата от 800.00 лева, представляваща главница за периода от 08.10.2018г. до
25.02.2019г. по Договор за паричен заем № 217138 от 29.09.2018г., сключен между
длъжника и „Сити кеш“ ООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на основание чл. 99
от ЗЗД по силата на Приложение № 1 от 11.06.2019г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 12.02.2020г. до окончателното плащане;
• сумата от 76.20 лева, представляваща договорна лихва за периода от
08.10.2018г. до 25.02.2019г.;
• сумата от 312.69 лева, представляваща обезщетение за забава от 08.10.2018г.
до 12.02.2020г. (датата на подаване на заявлението);
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
Претендираните права произтичат от следните обстоятелства:
На 11.06.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от дата 11.06.2019 г. между „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, и „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити
кеш" ООД срещу Д. ЕВГ. Д., произтичащи от Договор за паричен заем № 217138 от дата
29.09.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за
заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от
името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с
1
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/217138 от дата 18.06.2019 г., изпратено с
известие за доставяне.
С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш” ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 11.06.2019 г. да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника от „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратено
писмо съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/ 217138 от 18.06.2019 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на
длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване
върху обратната разписка „Непотърсена пратка".
На 29.09.2018 г. „Сити кеш“ ООД, като заемодател и Д. ЕВГ. Д. като заемател е
сключен договор за паричен заем с № 217138, при спазване разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения
договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под
формата на заем парична сума в размер на 800.00 лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема, отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С
подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същият е сключен на
основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са
описани в предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски формуляр и
Общи условия към договора за заем, с които заемталят се е запознал подробно и с които се е
съгласил изрично и безусловно.
С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, заемателят е удостоверил,
че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя. Така предоставянето на
посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на
задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на заемателя да
заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща
печалбата на заемодателя. Годишният процент на разходите по заема е фиксиран за срока на
Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не може да
бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Страните са постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 76,20лв. Така, страните са договорили обща
стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 876,20 лв., която е платима на 21 броя
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 41,72 лв. при първа погасителна
вноска 8.10.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 25.02.2019 г.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай
че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 312,69лв. за периода от 8.10.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда.
Предвид изложеното за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД възниква правен
интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника Д. ЕВГ. Д., да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* сума в общ размер на 1188.89 лева, от които главница 800,00 лева, договорна
лихва 76.20 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава в размер на 312,69 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения ответник, чрез
назначения от съда особен представител, с които се настоява за отхвърляне на исковете
поради ненадлежно уведомяване на ответника за извършената цесия.
2
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д. №489 по описа за 2020г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от
17.02.2020г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е
разпоредено длъжникът Д. ЕВГ. Д. ЕГН **********, гр. Д., ЖК „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ап. *** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Др. Петър Дертлиев” No 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните суми: сумата от 800.00 лева, представляваща
главница за периода от 08.10.2018г. до 25.02.2019г. по Договор за паричен заем № 217138 от
29.09.2018г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД на основание чл. 99 от ЗЗД по силата на Приложение № 1 от 11.06.2019г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.06.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 12.02.2020г. до
окончателното плащане; сумата от 76.20 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 08.10.2018г. до 25.02.2019г.; сумата от 312.69 лева, представляваща обезщетение
за забава от 08.10.2018г. до 12.02.2020г.; 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С
разпореждане от 03.07.2020г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението е връчено на 15.07.2020г. Исковата молба е подадена чрез куриер на дата
13.08.2020г., поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79 ал.1,
предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са предявени като
установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се
основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от
наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношение между страните
по силата на сключен между цесионера и ответника договор за потребителски кредит, по
който цедентът е изправна страна /т.е. предоставил е уговорената сума от 800 лв./; настъпил
падеж за плащането на цялата сума по него; размера на претендираното обезщетение за
забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. В
тежест на ищеца е да установи и сключването на договор за цесия с твърдяното съдържание,
както и факта на съобщаване на процесния договор за цесия на длъжника от страна на
цедента. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата
сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 217138 от 29.09.2018 г.,
сключен между „Сити кеш“ ООД, като заемодател, и Д. ЕВГ. Д., като заемател . По силата
на договора кредиторът е отпуснал на заемополучателя сумата от 800 лв., която сума е
следвало да се върне в срок до 25.02.2019г. на 21 седмични вноски, всяка в размер на 41,72
лева при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 40,08 % и годишен процент на
разходите /ГПР/ 47,75 %. Общата стойност на кредита е 876,20 лева.
С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, заемателят е удостоверил,
че е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя.
Видно от приетите като доказателства по делото Приложение № 1 от 11.06.2019г. към
договор за цесия , сключен между „Сити Кеш” ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД вземането по процесния потребителски кредит е прехвърлено на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД.
3
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3
ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договораза цесия.
Към исковата молба ищецът е приложил и уведомление, изходящо от него и цедента,
адресирано до ответника, с което на осн. чл. 99 от ЗЗД Д.Д. се уведомява за извършената
цесия. По силата на упълномощаването съобщаването за цесията е направено от стария
кредитор, в съответствие с изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Писмото е изпратено до
длъжника до посочения в договора адрес на ответника /който е и негов постоянен и настоящ
адрес съгласно служебно изискана справка/. Същото е върнато в цялост с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя, т.е. налице е фингирано връчване, каквато
възможност е предвидена в чл. 17, ал.3 от от ОУ към процесния договор.
Дори да се приеме, че не е налице фингирано връчване, като приложение към
исковата молба ищецът е представил и уведомителното писмо за извършеното прехвърляне
на вземането, изходящо от цедента и адресирано до ответника в качеството му на длъжник.
Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се считат
връчени на ответника, чрез назначения от съда особен представител, на основание чл. 46, ал.
4, изр. първо, вр. чл. 51, ал. 1 от ГПК, на 06.01.2021 г., поради което следва да се приеме, че
прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на
ищеца е произвело действие спрямо последния, още повече, когато длъжникът не твърди, че
е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114
от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198 от 18.01.2019г. по
т.д. №193/2018г. на I т.о. на ВКС). Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици.
В обобщение съдът намира, че ответникът е бил надлежно уведомен по смисъла на
чл. 99, ал.4 от ЗЗД за извършената цесия на негови задължения по договора за заем от
29.09.2018г., както и че към настоящия момент титуляр на тези вземания е ищецът.
Макар и да е валидна и да е породила действието си спрямо длъжника, цесията не е
изрично потвърдена от него, поради което ответникът разполага с всички свои възражения
срещу първоначалния си кредитор.
Крайният срок на договора за кредит е 25.02.2019г., като заявлението по чл. 410 от
ГПК е депозирано по пощата след настъпването му /на 12.02.2020г./.
Страните не са формирали спор, че длъжникът е в забава, като е налице пълно
неизпълнение на задълженията за погасяване на главница и договорна лихва.
Договорът за кредит не страда от пороци, поради което е действителен. В договора
ясно е посочен общият размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, посочен
е фиксиран годишен лихвен процент, годишния процент на разходите по кредита и общия
размер на дължимите плащания; съдържа информация за условията за издължаване по
погасителния план - размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
С оглед гореизложеното по делото се установи наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор на потребителски кредит между страните.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде
прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800.00 лева, представляваща
главница за периода от 08.10.2018г. до 25.02.2019г. по Договор за паричен заем № 217138 от
29.09.2018г., сключен между длъжника и „Сити кеш“ ООД, като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД на основание чл. 99 от ЗЗД по силата на Приложение № 1 от 11.06.2019г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.06.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 12.02.2020г. до
окончателното плащане и сумата от 76.20 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 08.10.2018г. до 25.02.2019г.;
Тъй като предявеното парично притезание е срочно /така погасителен план/ и за да
бъде поставен ответникът в забава, не е необходимо да бъде поканен - арг. от чл. 84, ал. 2 от
4
ЗЗД. Въз основа на изчисления, извършени от съда с помощта на общодостъпен програмен
продукт calculator.bg следва, че за процесния период 08.10.2018г. – 11.02.2020г. /от датата на
подаване на заявлеението 12.02.2020г. се дължи законната лихва за забава върху главницата/
обезщетението забава върху неиздължената главница от 800 лева възлиза на 109.33 лева.
Искът по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен до размера от 109,33 лева, а за горницата до
предявения размер от 312,69 лв. следва да се отхвърли.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на
претенцията.
При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 66,45 лева,
включващи държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 41,46 лева.
За исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на
ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо в размер на 476,64 лева, включващи
държавна такса от 145,07 лева, депозит за особен представител от 248,68 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 82,89 лева /от дължимото в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 25 от НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото/ .
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415,
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал.1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД в отношенията между ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, и ответника Д. ЕВГ. Д. ЕГН **********, гр. Д., ЖК
„***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, че ответникът дължи на ищеца част от вземането,
предмет на издадената по ч.гр.д. №489/2020г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №213 от
17.02.2020г., а именно:
• сумата от 800.00 лева, представляваща главница за периода от
08.10.2018г. до 25.02.2019г. по Договор за паричен заем № 217138 от 29.09.2018г., сключен
между длъжника и „Сити кеш“ ООД, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД на
основание чл. 99 от ЗЗД по силата на Приложение № 1 от 11.06.2019г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.06.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 12.02.2020г. до окончателното плащане;
• сумата от 76.20 лева, представляваща договорна лихва за периода от
08.10.2018г. до 25.02.2019г.;
• сумата от 109,33 лева, представляваща обезщетение за забава от
08.10.2018г. до 11.02.2020г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над установения размер
от 109,56 лева до предявения размер от 312,69 лева.
ОСЪЖДА Д. ЕВГ. Д. ЕГН **********, гр. Д., ЖК „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап.
*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
5
Лабиринт ет. 2, офис 4, съдебно – деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр.
дело №489/2020 г. на ДРС в размер на 66,45 лева, включващи държавна такса от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 41,45 лева, и съдебно – деловодни разноски по
настоящото гр. дело №1988/2020 г. на ДРС в размер на 476,64 лева, включващи държавна
такса от 145,07 лева, депозит за особен представител от 248,68 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 82,89 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6