№ 53
гр. Разград, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно частно
наказателно дело № 20253300600045 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа.
Образувано е по подадена частна жалба на Б. Н. А., частен тъжител по наказателно дело
частен характер № 20243310200090/кратък номер 90/ по описа за 2024 година на
Исперихския районен съд, чрез адвокат М. П. от АК – Шумен, срещу определение №
93/10.12.2024г. по посоченото дело, постановено в о.с.з на 10.12.2024г.
Предявява се искане да бъде отменено обжалваното определение на Районен съд-Исперих
като незаконосъобразно, неправилно и постановено от незаконен състав, делото да бъде
върнато на първоинстнационния съд на друг съдебен състав и процесуално следствените
действия да продължат, тъй като е спазен 6 - месечния срок за депозиране на частната
тъжба, с оглед задължителните указания на влезлия в сила съдебен акт протоколно
Определение № 378/15.12.2023г. по НЧХД № 250/2023г. на PC - Исперих, съобщението по
чл. 50 от НПК е получено на 17.01.2024г., а тъжбата е депозирана на 27.05.2024г. в съда, и в
този аспект са релевирани съображения, като в допълнително изложение се допълват
доводите относно това, че атакувания съдебен акт е постановен от незаконосъобразен
съдебен състав.
Постъпил е отговор по отношение на процесната частна жалба, поден от М. Б. А.,
подсъдима по НЧХД № 90/2024г. на PC - Исперих,чрез адвокат И. Р. от АК – Силистра, в
който се предявява искане да бъде оставено в сила обжалваното определение като правилно
1
и законосъобразно, а подадената частна жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и недоказана, и в този аспект се сочат съответните доводи.
В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, жалбоподателят се представлява
от адвокат М.П. от АК - Шумен, който заявява, че поддържа изцяло доводите, изложени в
частната жалба и в допълнение към същата. Пледира да бъде уважена подадената жалба.
По делото е постъпил на 05.02.2025 г. по електронен път отговор на допълнение от М. Б.
А., подсъдима по нчхд № 24 на ИРС чрез нейния процесуален представител адвокат Р. от
АК-Силистра. В този отговор се сочи, че депозираното допълнение към частна жалба не
може да се приеме като такова, тъй като отдавна е изтекъл срокът за частната жалба. Същата
е депозирана на 13.12.2024 г., а настоящото допълнение е входирано на 31.01.2025 г.
Определено по естеството си, то по-скоро представлява някакъв опит за писмени бележки,
но това не може да се приеме за процесуално издържано. В този отговор се сочи също, че що
се отнася по същество, то очевидно следва да бъдат повторени посочените в отговора към
частната жалба доводи и същите отново са релевирани в този отговор на допълнение към
частната жалба. С оглед изложените съображения в този отговор се предявява искане
въззивния съд да остави и допълнително депозираната жалба без уважение като напълно
неоснователна и недоказана, а в сила Определение № 93/10.12.2024 г. по нчхд № 90/2024 г.
на ИРС, като правилно и законосъобразно с произтичащите от това законови последици.
В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, М. Б. А., подсъдима по нчхд № 24
на ИРС се представлява от адвокат Р. от АК-Силистра, която заявява, че поддържа доводите,
изложени в отговора и допълнението към същия. Пледира да бъде отхвърлена подадената
жалба, а атакуваното определение да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за
разноските, така както са присъдени.
Упражнявайки правомощията си по чл.314 и чл.327 НПК и във връзка с образуваното
въззивно производство, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, допълнение
към същата и в отговора на насрещната страна, допълнение към отговора, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и за да се произнесе
съобрази следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е допустима.
Това е така, тъй като в настоящия случай основанието за прекратяване на наказателното
производство не е по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 предл. второ от НПК, регламентиращо
единствено действията на съда в закрито заседание преди насрочване на открито съдебно
заседание, а е по реда на чл.289, ал.1, предл. второ, във вр. с чл.24, ал.5, т.1 и ал.6, във
вр. с чл.81, ал.3, във вр. ал.1 НПК - прекратяването е сторено с определение в съдебното
заседание. Това обстоятелство е съществено с оглед продължителността на срока за
обжалване на съдебния акт, който в случая по чл. 289, ал. 1 от НПК е 15 – дневен /виж
разпоредбата на чл. 289, ал. 4 от НПК/, а при разпореждане за прекратяване по чл. 250, ал. 1,
т. 1 от НПК е 7 –дневен, както неправилно е посочил контролираният съд в оспореното
определение. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че в случая констатираният
2
пропуск, допуснат от Исперихския районен съд не се е отразил на правото на защита на
страните по делото.
Ето защо, като взе предвид изложеното, въззивният съд намира за неоснователни
възраженията на адвокат Р., процесуален представител на М. Б. А., подсъдима по нчхд № 24
на ИРС, че подадената жалба се явява просрочена.
Разгледана по същество подадената жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Производството по НЧХД № 90/2024г. по описа на PC – Исперих е образувано по
изпратено по подсъдност НЧХД № 113/2024 г. по описа на РС – Дулово, по подадена тъжба
вх.№ 2334/08.05.2024 г. по вх.регистър на РС - Дулово, уточнена с молба вх.№
2120/12.06.2024 г. по вх.регистър на РС - Исперих, от Б. Н. А., ЕГН-**********, от
гр.Дулово, обл.Силистра, действащ чрез упълномощен адв. М. П. от АК - Шумен, срещу М.
Б. А., ЕГН-**********, от гр.Дулово, обл.Силистра, като я обвинява в извършването на
престъпление – измама по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 218в, т. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК,
извършена в периода от 24.06.2020 г. до 02.10.2020 г., включително, в гр.Дулово,
обл.Силистра.
Съдията – докладчик по НЧХД № 90/2024г. по описа на PC – Исперих е дал ход на
тъжбата и е насрочил открито съдебно заседание на 27.06.2024г. за разглеждането й по
същество. Поради наличието на уважителни причини посоченото съдебно заседание е
пренасрочено на 05.09.2024г.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.09.2024г., след като са изслушани
становищата на страните, участващи в производството, съдът с оглед преценка за
допустимостта на тъжбата, със съответното определение, е разпоредил да се изискат за
послужване НЧХД № 250/2023 г. по описа на РС – Исперих, ДП № 232/2022 г. по описа на
РУ – Дулово, както и заверени копия от съдебните актове, с които е приключило ЧНД №
300/2024 г. по описа на РС – Силистра, касаещо постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 232/2022 г. по описа на РУ – Дулово. И затова в
посоченото открито съдебно заседание, не е даден ход на делото и същото е оставено за
допълнително насрочване.
За да постанови атакувания съдебен акт - протоколно определение № 93/10.12.2024г. по
НЧХД № 90/2024г. по описа на PC - Исперих, постановено в открито съдебно заседание,
проведено на 10.12.2024г., първионстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка:
С Постановление от 01.06.2023 г. прокурор при РП – Силистра е спрял ДП № 232/2022
г. по описа на РУ – Дулово на основание чл. 199, ал. 1, чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал.
1, т. 6 НПК – поради обстоятелството, че престъплението, за което се води наказателното
производство се преследва по тъжба на пострадалия. Със Съобщение по чл. 50 и 81 НПК
изх.№ 2540/22 от 01.06.2023 г., към което е приложен и препис от постановлението за
спиране на ДП, прокурорът е уведомил пострадалия Б. А., чрез адв.Г.З. от АК – Варна, за
3
правото му да подаде тъжба до съответния съд в 6-месечен срок от получаване на
съобщението. По делото липсват доказателства за датата на връчване на съобщението, но в
приложеното заверено копие от Определение № 332/24.06.2024 г. на РС – Силистра по ЧНД
№ 300/2024 г. е посочено, че това е станало на 05.06.2023 г. (в материалите по делото е било
налично известие за доставяне, получено от адв.Г.Златев).
С частна тъжба, изпратена на 18.10.2023 г. по пощата и входирана в РС – Дулово на
19.10.2023 г., Б. А., действащ чрез адв.М. П. от АК – Шумен, е сезирал наказателно от частен
характер против М. А. за деяние по чл. 209, ал. 1 НК. Поради отвод на всички съдии в РС –
Дулово делото е изпратено от ВКС по подсъдност в РС – Исперих, като е образувано НЧХД
№ 250/2023 г. по описа на съда. В частната тъжба пострадалият Б. А. изрично е заявил, че
прокурор от РП – Силистра, ТО – Дулово, го е уведомил за постановлението за спиране на
ДП № 232/2022 г. по описа на РУ – Дулово от 01.06.2023 г., както и за правото му по чл. 80 и
чл. 81 НПК да депозира частна жалба.
С протоколно определение от 15.12.2023 г., което не е обжалвано от страните и е
влязло в сила на 23.12.2023 г., състав на РС – Исперих е прекратил съдебното производство
по НЧХД № 250/2023 г. с мотиви, че на ДП било допуснато процесуално нарушение,
касаещо правото на защита на пострадалото лице, тъй като съобщението по чл. 50 и чл. 81
НПК било връчено на пострадалия чрез пълномощник, който нямал надлежна
представителна власт, респективно депозираната частна тъжба чрез този пълномощник била
нередовна. Същевременно съдът е упражнил съдебен контрол по ДП № 232/2022 г. по описа
на РУ – Дулово като е дал указания на РП – Силистра, ТО – Дулово да изпълни процедурата
по чл. 24, ал. 1, т. 7 НПК.
С Постановление от 08.01.2024 г. прокурор при РП – Силистра, ТО – Дулово, е
прекратил наказателното производство по ДП № 232/2022 г. по описа на РУ – Дулово на
основание чл. 245, ал. 4 НПК – поради подаване на тъжба от пострадалия от престъплението
по реда на чл. 81 НПК в 6-месечния срок от получаване на съобщението за спиране на ДП.
Това постановление е било обжалвано от пострадалия Б. А. по реда на чл. 243, ал. 4
НПК. С влязло в сила на 01.08.2024 г. Определение № 332/24.06.2024 г. на РС – Силистра по
ЧНД № 300/2024 г., потвърдено с Определение № 121/01.08.2024 г. на ОС – Силистра по
ВЧНД № 282/2024 г., съдът е потвърдил постановлението, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 232/2022 г. по описа на РУ – Дулово. В мотивите на
съдебния акт изрично е посочено, че правилно прокурорът е отказал да изпълни указанията,
дадени с протоколно определение от 15.12.2023 г. на РС – Исперих по НЧХД № 250/2023 г.,
тъй като на първо място нормата на чл. 24, ал. 1 т. 7 НПК е неотносима към конкретния
случай, а на следващо място актът на горепосочения съд няма как да е задължителен за
прокурора, тъй като не е постановен в производство, при което е упражнен контрол за
законосъобразност на постановлението за спиране на наказателното производство от
01.06.2023 г.
С писмо изх.№ 2540/22 от 12.01.2024 г. РП – Силистра, ТО – Дулово, е изпратила на
адв.М. П. заверен препис от Съобщение по чл. 50 и чл. 81 НПК по ДП № 232/2022 г. по
4
описа на РУ – Дулово, за сведение.
На 07.05.2024 г. Б. А., действащ чрез адв.М. П. от АК – Шумен, депозира до РС –
Дулово частна тъжба против М. А. за извършено деяние по чл. 209, ал. 1 НК, като
съдържанието на тъжбата в частта, в която се излагат фактите и обстоятелствата относно
твърдяното престъпление, е идентично със съдържанието на тъжбата сезирала НЧХД №
250/2023 г. по описа на РС – Исперих. Поради отвод на всички съдии в РС – Дулово делото е
изпратено от ВКС по подсъдност в РС – Исперих, като е образувано НЧХД № 90/2024 г. по
описа на съда. Основният аргумент на тъжителят относно спазения от него срок за подаване
на тъжбата е обстоятелството, че на упълномощеният от него адв.М. П. е получил
съобщението на прокурора за спиране на наказателното производство на 17.01.2024 г. и от
този момент за него е започнал да тече 6-месечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 81,
ал. 3 НПК.
Въз основа на така описаната по - горе фактическа обстановка, ИРС е приел и
съответните правни изводи.
Като взе предвид изложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че не са
налице нови факти и обстоятелства, които да предпоставят друга, различна от
приетата/подробно описана по - горе /от районния съд, фактическа обстановка, поради което
я възприема изцяло като безспорно установена.
Като е взел предвид фактите и обстоятелствата, предпоставящи гореописаната
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил и съответните правни изводи
– че подадената частна тъжба, с която е сезирано настоящото наказателно от частен
характер производство, е депозирана след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.
81, ал. 3, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК 6 - месечен срок, поради което се явява
недопустима.
Настоящият въззивен съдебен състав се солидализира изцяло с така направения от ИРС,
правен извод, по следните съображения:
Видно от съдържанието на първата частна тъжба от 18.10.2023 г., така и от влязлото в
сила на 01.08.2024 г. Определение № 332/24.06.2024 г. на РС – Силистра по ЧНД № 300/2024
г., се установява безспорно, че съобщението по чл. 50 и чл. 81 НПК, с приложено към него
Постановление от 01.06.2023 г. за спиране на наказателното производство по ДП № 232/2022
г. по описа на РУ – Дулово, е получено от упълномощен от тъжителя представител, а именно
адв.Г.З..
И това е така, защото, обстоятелството дали адв.Златев е бил надлежно упълномощен по
ДП е ирелевантно в настоящия случай. В Определение № 332/24.06.2024 г. на РС –
Силистра по ЧНД № 300/2024 г., потвърдено с Определение № 121/01.08.2024 г. на ОС –
Силистра по ВЧНД № 282/2024 г., е прието, че адв.Златев е бил надлежно упълномощен да
представлява Б. А. по ДП – извод, който настоящият съдебен състав изцяло споделя, така
както правилно е приел и ИРС, поради което въззивният съд намира за неоснователни
направените от адвокат П. в съдебно заседание пред въззивния съд, възражения, че
5
процесното пълномощно било подписано само от упълномощителя.
Вярно е, че по настоящото дело не е приложено известие за доставяне на съобщението
по чл. 50 и чл. 81 НПК, но в Определение № 332/24.06.2024 г. на РС – Силистра по ЧНД №
300/2024 г. е посочено, че това е станало на 05.06.2023 г., при което от тази дата тече и 6-
месечния срок за подаване на тъжба. Очевидно Б. А. се е възползвал от това си право и е
подал такава, с което е сезирано и наказателното производство по НЧХД № 250/22023 г. по
описа на РС – Исперих. Това е сторено на 18.10.2023 г., т.е. в 6 – месечния законов срок.
С прекратяването на производството по НЧХД № 250/2023 г. по описа на РС – Исперих с
протоколно определение от 15.12.2023 г. е прекратен сезиращия ефект на тъжбата от
18.10.2023 г. При това положение, предвид обстоятелството, че цитираното определение
прегражда по-нататъшния ход на наказателното от частен характер производство, на
тъжителят е дадена възможност да обжалва същото. Той не е сторил това, поради което
определението е влязло в сила на 23.12.2023 г.
Настоящият съдебен състав, не възприема становището на процесуалния представител на
тъжителят, че от 17.01.2024 г. – датата, на която адв.П. е получил заверен препис от
Съобщение по чл. 50 и чл. 81 НПК с изх.№ 2540/22 от 01.06.2023 г., за него в действителност
започва да тече 6 – месечния срок за подаване на тъжба, както правилно е приел и ИРС.
Видно е от цитираното Определение № 332/24.06.2024 г. на РС – Силистра по ЧНД №
300/2024 г., че към 17.01.2024 г. наказателното производство по ДП № 232/2022 г. по описа
на РУ – Дулово вече е било прекратено с постановление на РП – Силистра, ТО – Дулово от
08.01.2024 г. именно поради обстоятелството, че пострадалият е подал тъжба в 6 – месечния
срок от получаване на съобщението – чл. 245, ал. 4 НПК, визирайки именно НЧХД
№250/2023 г. по описа на РС - Исперих. Определение № 332/24.06.2024 г. на РС – Силистра
по ЧНД № 300/2024г. е било потвърдено изцяло от Окръжен съд – Силистра, както бе
посочено по –горе.
Ето защо, като взе предвид изложеното, въззивният съд в настоящия си състав, намира,
че изпращането отново на съобщението по чл. 50 и чл. 81 НПК от 01.06.2023 г. не може да
породи отново правните последици по чл. 81, ал. 3 НПК, до какъвто извод е достигнал и
районния съд.
В контекста на изложението, досежно възражението на тъжителя, че прекратяването на
досъдебното производство е недопустимо, тъй като не били изпълнени указанията на РС –
Исперих, настоящият съдебен състав счита, както правилно е приел и ИРС, постановил
атакувания съдебен акт по настоящото производство, че същото се явява
НЕОСНОВАТЕЛНО, поради това, че това прекратяване е потвърдено при съдебния контрол
по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Видно от съдържанието на двете съдебни определения, това на РС – Силистра и другото
на ОС – Силистра, изрично е посочено, че резултатът от производството от наказателно -
частен характер е ирелевантен за произнасянето на прокурора по реда на чл. 245, ал. 4 НПК.
При наличието на предпоставките на тази норма – подадена от пострадалото от
6
престъплението лице, тъжба в 6 – месечния срок от получаване на съобщението за спиране
на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, прокурорът е длъжен да прекрати досъдебното
производство, което в случая е сторено.
Само за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че прокурорът е отказал да
изпълни указанията на съда по НЧХД № 250/2023 г. по описа на РС – Исперих/виж
определения на РС-Силистра и Окръжен съд – Силистра/.
За неоснователно е приел първоинстанционният съд, постановил обжалваното
определение, че възражението на процесуалния представител на тъжителя, направено в
съдебно заседание на 05.09.2024г., че с прекратяването на ДП прокурорът възпрепятствал
правото на Б. А. да упражни правото си да подаде тъжба. Този извод се споделя изцяло и от
настоящия съдебен състав. И това е така, защото, на тъжителя такава възможност е дадена с
връчването на Съобщението по чл. 50 и чл. 81 НПК от 01.06.2023 г. и пострадалият е
реализирал правата си с подаването на тъжбата от 18.10.2023 г. и образуването на НЧХД №
250/2023 г. по описа на РС – Исперих – обстоятелство, което не се оспорва от тъжителя.
С извода на ИРС, че в настоящото производство, не намира за необходимо да коментира
правилността на съдебния акт, с който е прекратено производството по НЧХД № 250/2023 г.
по описа на РС – Исперих, се солидализира напълно и настоящия въззивен съдебен състав и
в този аспект, възприема като правилни доводите, че тъй като с това прекратително
определение по НЧХД № 250/2023 г. на ИРС се прегражда възможността на тъжителя да
реализира правата си по този ред, единствената правилна стратегия, при това предвидена от
закона, би следвало да е именно обжалването му и проверката на неговата
законосъобразност чрез инстанционния контрол. Като не е сторил това, тъжителят с
бездействието си сам е възпрепятствал възможността за реализиране на наказателна
отговорност в наказателно от частен характер дело.
За правилен, въззивният съдебен състав намира и извода на районния съд, че дори да се
приеме, че по делото липсват категорични доказателства, че съобщението по чл. 50 и чл. 81
НПК от 01.06.2023 г. е получено от пострадалия на 05.06.2023 г., към датата на подаване на
тъжбата от 18.10.2023 г. очевидно той вече е знаел за това съобщение – факт, който изрично
е посочен в тъжбата. Ако се приеме, че от този момент тече 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3
НПК, то същият е изтекъл на 18.04.2024 г. Тъжбата, сезирала настоящото наказателно от
частен характер производство, е депозирана на 07.05.2024 г. по пощата, т.е. след изтичането
и на този срок. Ето защо в контекста на изложението се предпоставя безспорния извод, че в
производството по НЧХД № 900/2023 г. на ИРС, липсва тъжба, подадена по реда на чл. 81
НПК, тъй като тази от 07.05.2024 г. е подадена извън срока по чл. 81, ал. 3 НПК и съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 6, във вр. с ал. 5, т. 1 НПК, делото следва да бъде прекратено,
както правилно е сторил и първоинстанционния съд.
Относно релевираното в частната жалба, допълнение към същата и в съдебно
заседание пред въззивния съд, възражение на частния тъжител, че обжалваното
Определение № 93/10.12.2024г. по НЧХД № 90/2024г. на Районен съд - Исперих, с което е
прекратено производството по делото, е постановено от незаконен състав, настоящият
7
съдебен състав го намира за неоснователно, по следните съображения.
Видно от съдържанието на протокол от проведеното на 05.09.2024г. съдебно заседание
по НЧХД № 90/2024г. на Районен съд - Исперих, след като са изслушани становищата на
страните, участващи в производството, съдът с оглед преценка за допустимостта на тъжбата,
със съответното определение, е разпоредил да се изискат за послужване НЧХД № 250/2023 г.
по описа на РС – Исперих, ДП № 232/2022 г. по описа на РУ – Дулово, както и заверени
копия от съдебните актове, с които е приключило ЧНД № 300/2024 г. по описа на РС –
Силистра, касаещо постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №
232/2022 г. по описа на РУ – Дулово.
И затова в посоченото открито съдебно заседание, не е даден ход на делото и същото е
оставено за допълнително насрочване.
В състава на съда участие са взели съдебените заседатели Г. В.П. и А. П.А.ов.
Впоследствие, видно от докладна записка с вх. № 4565/09.12.2024г.от Д.Я. - съдебен
секретар, се установява, че съдебният заседател А. П.А.ов не може да се яви в съдебно
заседание на 10.12.2024г. поради влошено здравословно състояние. По тази причина, със
съответния протокол за избор на заседател е избран друг, вместо А. А.ов, а именно: А. Т.С.,
която е участвала в съдебния състав, постановил обжалваното определение № 93/10.12.2024г.
по НЧХД № 90/2024г. на РС - Исперих, постановено в съдебно задедание на 10.12.2024г, в
което е даден ход на делото и са докладвани от председателя на съдебния състав
постъпилите за послужване - НЧХД № 250/2023 г. по описа на РС – Исперих, ДП №
232/2022 г. по описа на РУ – Дулово, както и заверени копия от съдебните актове, с които е
приключило ЧНД № 300/2024 г. по описа на РС – Силистра, касаещо постановление за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 232/2022 г. по описа на РУ – Дулово.
Ето защо в контекста на изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав,
намира, че със смяната на съдебния заседател А. П.А.ов с друг - А. Т.С., не е нарушен
принципа за неизменност на съдебния състав, регламентиран в разпоредбата на чл.258 НПК.
Това е така, защото тази разпоредба е относима към стадиите, в които се извършва
събиране, проверка и оценка на доказателствата – съдебното следствие и постановяването
на присъдата, което в конкретния случай не е така. В този смисъл е налице константна
съдебна практика – вж Решение № 5/2009 г. І н.о.; Решение № 49/2010 г. ІІІ н.о.; Решение №
429/2011 г. ІІ н.о; Решение № 332/2.11.2015 г. на ВКС по н.д.№ 514/2015 г. ІІІ н.о.; Решение
587/74 І н.о.; Решение № 360/2.11.2012 г. на ВКС по н.д.№ 1172/2012 г.І н.о.;
Решение № 113/11.06.2015 Г. на ВКС по н.д. .№ 23/2015 Г.ІІІ н.о.; Решение № 68/23.02.2015
г. на ВКС оп н.д.№ 1882/2014 г. І н.о.
Правилно е обжалваното определение и в частта за разноските, тъй като, с оглед изхода
на делото и на основание чл. 190 НПК, частният тъжител дължи заплащане на сторените в
производството разноски от страна на подсъдимата. Тъй като подсъдимата е била
представлявана от адвокат, заплатила е за адвокатско възнаграждение сумата от 720.00
лв./виж приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 18.06.2024 г.,/ и в
8
с.з. на 05.09.2024 г. адв.Р. изрично е поискала да им бъдат заплатени сторените разноски, то в
случая, правилно първоинстанционният съд на основание чл. 190 НПК, е постановил
частния тъжител Б. Н. А., да заплати на М. Б. А., сумата от 720 лева - сторени в
производството разноски за адвокатски хонорар.
С оглед изложеното, проверяваното определение, постановено в съдебно заседание,
проведено на 10.12.2024г. по първоинстанционното производство, е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжен съд – Разград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО протоколно определение № 93/10.12.2024г. по НЧХД №
90/2024г. по описа на PC - Исперих, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
10.12.2024г., като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9