Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ловеч, 18.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ЛОВЕЧ, пети състав, в съдебно
заседание на двадесет
и трети юни две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева, с участието
на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Радева адм. дело № 170/2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 172, ал. 5 и
ал. 6 от ЗДвП.
Административното дело е
образувано по Жалба, подадена от А.М.Г. ***, ЕГН: **********, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0374-000045/19.03.2023г.,
издадена от Г.Т.В.– Началник на РУ гр. Червен бряг към ОДМВР гр. Плевен, с
която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на
ППС за срок от 180 дни и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № ********.
Административният орган е
представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.
Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната
заповед са допуснати съществени нарушения на закона, а именно липсва основание
за издаването й, липса на мотиви за определеният конкретен размер на мярката,
нарушен принцип на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК и заповедта е
издадена за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, което той не е извършвал. В съдебното
заседание А.М.Г., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представено
е писмено становище от А.М.Г., чрез пълномощника адв. Д.М.от АК гр. Ловеч, в
което е отразено, че се поддържа жалбата и се моли оспорената заповед да бъде
отменена, като са изложени подробни аргументи за това.
Ответникът по жалбата Г.Т.В.–
Началник на РУ гр. Червен бряг към ОДМВР гр. Плевен, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Изразено е становище по жалбата, че същата е
неоснователна с искане да бъде оставена без уважение.
По делото са събрани писмени доказателства,
представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на
обжалваната заповед.
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок от лице, което има правен интерес от обжалването.
Съдът, след като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след
преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 19.03.2023г. е съставен АУАН
бл. № 875448 от И.В.В.– младши автоконтрольор в РУ гр. Червен бряг при ОДМВР
гр. Плевен, в присъствие на свидетелите Т.М.П.и В.Д.П., срещу А.Б.А., ЕГН **********
от гр. Луковит за това, че на същата дата 19.03.2023г., около 18:00 часа, на
път III-306 Луковит – Червен бряг –
Чомаковци – Еница – Кнежа – Оряхово, кръстовището с ул. „Бузлуджа“ посока гр.
Червен бряг, управлява товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ********,
собственост на А.М.Г., без да е правоспособен водач – не притежава Свидетелство
за управление на МПС. В акта е отразено също, че А.Б.А. управлява МПС след
употреба на алкохол 1.77 промила в издишания въздух, установено с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM 0263. Актосъставителят е отразил, че с горното А.Б.А. е
нарушил чл. 150 от ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. По отношение на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП административнонаказателното
производство е било прекратено с мотивирана резолюция № 23-0374-М000018 от
05.04.2023г. на Г.Т.В.– Началник на РУ гр. Червен бряг към ОДМВР гр. Плевен. С
Определение от 05.04.2023г. на Районен съд гр. Червен бряг по НОХД № 124/2023г.
по описа на съда, А.Б.А. е признат за виновен и осъден за извършено от него
престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК.
Въз основа на съставеният АУАН е
издадено Наказателно постановление № 23-0374-000248 от 05.04.2023г. от Г.Т.В.–
Началник на РУ гр. Червен бряг към ОДМВР гр. Плевен, с което на А.Б.А. е
наложено административно наказание глоба в размер 300 лева на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
На 19.03.2023г. е издадена от Г.Т.В.–
Началник на РУ гр. Червен бряг към ОДМВР гр. Плевен, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0374-000045/19.03.2023г., с която на А.М.Г.
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни и отнемане на СРМПС №
********* и 2 бр. рег. табели с № ********.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. “а“
от ЗДвП прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който го управлява без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
Съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Съгласно чл. 171, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на АУАН на лицето, управлявало моторното превозно средство и се
изземват табелите с регистрационен номер. Т.е. административният орган действа
в условията на обвързана компетентност. Достатъчно основание е съставянето на
АУАН за нарушение, покриващо състава на някоя от хипотезите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Безспорно е, че към момента на
издаване на Заповедта за прилагане на мярката е налице съставен АУАН, а именно
АУАН бл. № 875448 от 19.03.2023г. срещу А.Б.А. за административно нарушение по
чл. 150 от ЗДвП. Безспорно е също, че АУАН срещу адресата на заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка и оспорващ по настоящото дело -
А.М.Г. не е съставен. В конкретният случай очевидно принудителната
административна мярка е наложена на А.М.Г., не в качеството му на водач на МПС,
непритежаващ СУМПС, а в качеството му на собственик на МПС, което е управлявано
от лице - неправоспособен водач – чл. 171, т. а, буква „а“, предл. 2 от ЗДвП.
Предвид това съдът счита, че всички събрани доказателства сочат наличието на
материално-правните предпоставки за издаване на процесната заповед за налагане
на ПАМ.
Пред административният орган до
издаването на заповедта не са представени доказателства, които да опровергават
събраните в административното производство доказателства за наличие на
предпоставки за прилагане на ПАМ. За законосъобразността на наложената ПАМ значение
има единствено наличието на следните предпоставки: наличие на материална
компетентност на издателя на заповедта, съставен АУАН за нарушение, визирано в
чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, наличие на необходимите реквизити на
заповедта като административен акт, издаване в писмена форма и съответствие с
целта на закона.
На
първо място съдът счита, че е налице материална компетентност на издателя на
заповедта, видно от представената по делото Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на
Директора на ОДМВР гр. Плевен с оглед обстоятелството, че оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0374-000045/19.03.2023г. е
издадена от Г.Т.В.– Началник на РУ гр. Червен бряг към ОДМВР гр. Плевен.
Наложената мярка следва да съответства
на целта на закона, без да създава правна несигурност за лицето, чиито права се
ограничават. В конкретният случай административният орган е определил срока на
ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – 180 дни. При определяне на
конкретният срок на мярката, в хипотеза на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока /от 6
месеца до една година/. В оперативната самостоятелност на органа е да определи
срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В конкретният случай е определен срок
от 180 дни, който не съответства и не е в границите, предвидени в ЗДвП и е
по-кратък от минималният срок от 6 месеца, предвиден в чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП. Несъмнено това представлява нарушение на материалния закон и така
определеният срок от 180 дни не съответства на целта на закона, като в заповедта
няма никакви мотиви досежно срока на принудителната административна мярка.
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0374-000045/19.03.2023г., издадена от Г.Т.В.–
Началник на РУ гр. Червен бряг към ОДМВР гр. Плевен е в писмена форма. Същата
обаче не е мотивиран акт, така както изисква разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. На първо място в оспорената заповед не е посочен АУАН, който е съставен
срещу водача на МПС - А.Б.А., за да може да се приеме, че е налице препращане към съдържанието на АУАН, в който е
описана фактическата обстановка, възприета от органа. В обжалваната ЗППАМ е
отразено, че същата се издава против А.М.Г., но е описано нарушението,
извършено от А.Б.А. – управлява ППС без да е правоспособен водач, с което
виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. По начина, по който е написана оспорената
заповед се налага извода, че ПАМ се налага на А.М.Г. за извършено от него
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, което е неправилно и не съответства на
установената фактическа обстановка. Никъде в обстоятелствената част или в
диспозитива на Заповедта не е отразено, че се налага принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на А.М.Г., за това, че същият,
в качеството си на собственик на МПС е предоставил същото за управление на
неправоспособен водач. Не е конкретизирано и че основанието за налагане на ПАМ е
по последното предложение на б. „а“, а именно, че ПАМ се налага на лице -
собственик, чието МПС е управлявано от друго лице, за което е налице някое от
посочените в разпоредбата обстоятелства. В диспозитива на заповедта дори не е
посочено моторното превозно средство, на което се прекратява регистрацията.
Всеки административен акт следва да бъде мотивиран и да съдържа определени,
посочени от закона реквизити. В конкретният случай нито са налице всички
законови реквизити, липсват фактически основания за издаване на акта и описание
на фактическата обстановка, нито акта е мотивиран. В този смисъл съдът намира направените
с жалбата и с писменото становище възражения за основателни.
С оглед изложеното, след анализ
на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, и приложимите
правни норми, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената
заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Независимо, че същата
е издадена от надлежно оправомощено длъжностно лице, в писмена форма и са били налице
са предпоставки за издаването й, поради липсата на съществени реквизити и липса
на мотиви, съдът счита, че тя противоречи на закона и следва да бъде отменена.
С оглед изложеното съдът намира,
че подадената жалба е основателна.
Не е направено искане от
жалбоподателя за възстановяване на сторените от него деловодни разноски, поради
което такива не следва да се присъждат.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Ловешки административен съд, пети административен състав,
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0374-000045/19.03.2023г., издадена от Г.Т.В.– Началник на РУ гр. Червен бряг
към ОДМВР гр. Плевен, с която на А.М.Г. ***, ЕГН: **********, е наложена
принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
а именно прекратяване регистрацията на ППС за срок от 180 дни и отнемане на
СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с № ********.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Административен
съдия: