Мотиви към Решение № 227 от 2017 г., постановено по АНД № 939/2017
по описа за 2017 г., АРС, I н.с.
Районна прокуратура – гр. Асеновград е внесла
Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Е.Д.А.
за извършено от него престъпление по чл. 191 ал. 1 НК и налагане на
административно наказание ,,глоба‘‘.
В проведеното съдебно
заседание Представителят на държавното обвинение поддържа депозираното
постановление, като намира обвинението за доказано от обективна и субективна
страна. Счита, че са налице положителните предпоставки, установени в чл. 78а,
ал. 1 НК, поради което предлага Съдът да освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като му наложи глоба ориентирана към минимума, предвиден в закона.
Защитникът на обвиняемия,
адв. М.Н.също счита деянието за доказано от обективна и субективна страна. Моли
А. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложена минимална
глоба по реда на чл. 78а от НК.
Обвиняемият Е.Д.А. се призна за виновен, като изрази
съжаление за извършеното и в последната си дума заяви, че иска наложената му
глоба да бъде в минимален размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за
установено следното:
Обвиняемият Е.Д.А. е роден на *** ***, обл. Пловдивска, ул. „***“ № 25, българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********
Обв. Е.А. бил роден през 1994 год. и живеел със семейството
си в гр. Садово, обл.Пловдивска. През
2012 г., обв. А. навършил пълнолетие. Четири години по- късно- в началото на
лятото на 2016, чрез „Фейсбук“ се запознал със св. Р.П.М., която пък била
родена на *** г. и към този период била на петнадесет години. Последното
обстоятелство било известно на обв. Е.А.. Впоследствие връзката между него и
св. Р.М.се задълбочила. Двамата се срещнали няколко пъти и през м. август 2016
г. решили да заживеят на семейни начала. Уведомили за това решение родителите
си. Родителите на св. Р.М.категорично се противопоставили на такова съвместно
съжителство, поради все още крехката възраст на дъщеря им. Тази им позиция
довела до напрежение между тях и дъщеря им. Съответно св. Р.М.два пъти се
натровила с медикаменти. След втория инцидент св. В.Б.и св. П.М.- родители на
св. Р.М.дали съгласието си последната да заживее с обвиняемия. Това съвместно
съжителство започнало през м. септември
2016 в жилището на обв. Е.А. ***. Съвместното съжителство между
обвиняемия и св. М.продължило около шест месеца, през който период св.. М.забременяла.
През м. февруари 2017 г. тя се върнала при родителите си.
Горните факти съдът намери за доказани
от показанията на свидетелите В.Б., Р.М., П.М., дадени на досъдебното производство и
приобщени по делото и преценени на
основание чл.378 ал.2 от НПК. Всички гласни доказателства са ясни,
логични, последователни и са в синхрон помежду си, поради което и настоящия състав основава фактическите си изводи на тях.
Съдът
кредитира и писмените
доказателства по делото, а именно - характеристична справка, справка за
съдимост на обвиняемия, справки „БДС“ и др. Същите не
са оспорени по делото, изготвени са по надлежния ред от компетентните органи и
допълват със съдържанието си гласните доказателства.
При така установените факти, от правна
страна, съдът намери, че обвиняемият Е.Д.А. е извършил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 191, ал.1 от НК затова,
че през месец
септември 2016 г. в гр. Садово, обл. Пловдивска, като пълнолетно лице, без да е
сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст – Р.П.М., родена на *** г.
От
субективна страна обвиняемият А. е действал с
пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Обвиняемият е съзнавал, че няма право да живее с ненавършило 16
години момиче, но въпреки това е заживял съпружески, с Р.П.М., без да има сключен граждански брак с нея. Очевидни са елементите на прекия умисъл обективиран
в поведението и действията на обвиняемия.
Обвиняемият Е.А. е
неосъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност и не
му е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК, от деянието
няма причинени имуществени вреди. Не са налице някои от пречките за освобождаването му от наказателна
отговорност, визирани в чл. 78 а ал.7 от НК.
Ето защо в случая са
налице изискуемите предпоставки даващи основание за прилагане на чл.78а от НК, за освобождаване на обвиняемия Е.Д.А. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а именно - за извършеното умишлено престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
При определяне на наказанието и неговата
индивидуализация съдът взе предвид , като смекчаващи отговорността
обстоятелства - младата възраст, тежкото материално
положение, социалните
и битови особености на етноса към който принадлежи, направеното от него самопризнание, както в досъдебна, така е и в съдебна
фаза. При анализиране на събрания по делото доказателствен материал не се
установиха отегчаващи вината обстоятелства. При определяне размера на глобата, Съдът следва да се съобрази и с
имущественото състояние на обвиняемия, който в настоящия случай е безработен.
С оглед изложеното съдът наложи
административно наказание „Глоба" в справедлив размер - от 1000 /хиляда /
лева. Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно
- да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави,
да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По изложените съображения, съдът
постанови решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: