РЕШЕНИЕ
№ ……………. / 13.04.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХХХІІІ-ти състав, в открито
заседание, проведено на 13.03.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА
, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№7209
по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца "В.****"ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:*** срещу ответника И.П.И. ЕГН **********, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и
незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
- сума в
общ размер на 1158.73лв. (хиляда сто петдесет и осем лева и 73ст.),
представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 09.12.2014г. до 11.10.2018г. на адрес гр.*****;
- сума в общ размер на 159.86лв. (сто петдесет и девет
лева и 86ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
01.03.2015г. до 01.11.2018г.;
- ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 06.11.2018г. до окончателното
й плащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16822/2018г. на
ВРС- 19-ти състав .
Претендира се за осъждане на ответника да заплати
направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и разноските в
заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителна искова претенция, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на В
и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и
К услуги на И.П.И.
ЕГН ********** за имот на адрес *** , който в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия
адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен
номер *****, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите
условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок,
което длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок
той изпада в забава.
На 06.11.2018г., се
сочи, че В и К операторът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу И., въз основа на което
е било образувано частно гражданско дело № 16822/2018г. по описа на ВРС, ГК-19 състав.
На 08.11.2018г., съдът
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която
разпоредил на И. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 1158.73лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени
В и К услуги за периода от 09.12.2014г. до
11.10.2018г.; сумата от 159.86лв., представляваща лихва за забава върху тази
главница за периода от 01.03.2015г. до
01.11.2018г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-06.11.2018г. до окончателното плащане, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса
в размер на 26.37лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50.00лв.
На 17.04.2019г., заявителят (сега ищец) е бил уведомен, че
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури
са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № *****до 01.11.2018г.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка
с чл.415 ГПК за „В.и к." ООД, се настоява, че се поражда правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Моли
се, съдът да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните
разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената
държавна такса от 26.37лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Всички
суми, предмет на настоящото производство, се сочи, че могат да бъдат платени по
сметка на „В.и к." ООД в „Централна кооперативна банка" АД, IBAN ***; BIC ***.
С оглед на изложеното, се моли за
постановяване на положително решение по предявената искова претенция.
Ответната страна И.П.И. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, чрез назначен
особен представител по чл.47 ал.6 ГПК, в който изразява становище, че
оспорва предявеният иск по размер.
Прави
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за периода от време от
09.12.2014г. до 23.09.2015г., за сумата от 525.31лв.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Представени са по делото Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.*****”
ООД – Варна, одобрени с решение на ДКЕВР. Представени са доказателства за
публикуването на Общите условия и в един централен, и един местен вестник. Влизането им в сила не
е обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и на
основание чл.71 от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в
сила след 30 дни след първото им публикуване.
Представена е справка/л.30/ от
23.04.2019г. за недобора на частен абонат И.П.Х., с абонатен номер *****, за периода от 30.01.2015г. до 01.11.2018г., на адрес гр.*****.
Представени
са и 2бр.карнетни листи/л.91,92/, за количествата изразходена за/в обекта вода
от абонатен номер *****, находящ се на адрес: гр.*****, с вписан в тях потребител И.П.И., с отразяване на консумирана вода за 2014-2018г.
Представени
са и 3бр.Констативни протоколи/л.95,96,97/, удостоверяващи проверки на адреса
на потребление, с констатация за неосигурен достъп до обекта за отчет на водомера
на адрес гр.*****.
По искане
на ищецът по делото е допусната ССчЕ/л.85-89/, като видно от същата е, че
размерът на месечните задължения за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер *****по фактури, посочени в Справка за
недобора на частен абонат до 01.11.2018г. възлиза общо на 1158.73лв., а размера
на лихвата за забава върху всяко едно от установените месечни задължения за
ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж до 01.11.2018г. възлиза на
общо 159.88лв.
Вещото
лице е посочило, че размерът на всяко едно от месечните задължения по главница
за ползвани ВиК услуги по партида с аб.№*****по фактури, издадениза периода от
29.02.2016г. до 01.11.2018г. възлиза на 936,64лв., а размера
на лихвата за забава върху всяко едно от тези месечни задължения, за периода считано от съответния им падеж до 01.11.2018г.
възлиза на 84.45лв.
При така
установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415
от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването
му за подаденото възражение, поради което се явява процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Активно легитимиран да предяви иска
е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от задълженото по същата лице.
Предмет на установителния иск е
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена
оспорената заповед. Тежестта на
доказване, т.е. процесуалното задължение да установи наличието на действително
облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги и
предоставянето на потребителя от страна на оператора на посочените водоснабдителни и
канализационни услуги в заявения обем, като
доставената и потребената вода е отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, принадлежи
на ищеца.
По делото е присъединено ч.гр.д. №16822/2018г. по описа на ВРС, 19-ти състав, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е
издадена заповед за изпълнение №8414/08.11.2018г. като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в
процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск
за съществуване на вземането си.
Съгласно
пар.1,
ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги потребители на ВиК услуги са:
а)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги;
б)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост;
в)
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка
по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
С
идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на "В.*****" ООД, гр.Варна.
Ответникът по
делото не е оспорил
качеството си на „потребител“ на ВиК услуги в процесния имот, находящ се на адрес гр.*****.
Ответникът, в настоящият процес, не е навел с отговора оспорване и досежно
доставката на ВиК услуги в процесния имот, находящ се
на адрес гр.*****.
В срокът по
чл.131 ГПК, ответникът единствено е оспорил размера на вземането на ищцовото
дружество, като е навел възражение за
погасяването по давност на вземането за сумата от 525,31лв., за периода от
09.12.2014г. до 23.11.2015г.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по
делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно -
битови нужди до потребител - ползвател на жилище за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите условия, основно
задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на
задължението си за плащане на ползваните услуги, съгласно чл.44 от ОУ
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Съгласно чл.22 от Общите условия, изразходваните количества питейна вода се
отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди, отчетът се
извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между два
отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана
вода, определена въз основа на средния месечен разход от предходните два
отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Предвидено в ал. 4 на чл. 22
е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.
Съдът, като съобрази представените по делото писмени
доказателства, констатира, че за
установяване на наличието на доставяне и реално потребяване на
отчетената вода, начислена за плащане с процесните фактури, ищецът е
представил карнет за извършени отчети на водомера на ответника.
Ищецът е представил карнетни листи за целия
процесен период, които не са оспорени от ответника. Към тези карнети, които не носят
подпис на потребител, са приложени и 3бр.констативни протоколи, удостоверяващи
извършени проверки на адреса на потребителя, при които не е бил осигурен достъп
до него на длъжностни лица на ищцовото дружество.
В допълнение към изложеното следва да се съобрази заключението на
назначената по делото ССчЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, според което начислените на потребителя суми по
издадени фактури изцяло съответстват на размерите на претенциите.
Ето защо, съдът приема, че е надлежно доказано съществуването на
вземането.
По възражението за давност:
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
год. по тълк.д. № 3/2011 год., понятието „периодично плащане” по смисъла на чл.
111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия случай
претендираните суми са за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги,
които се покриват от понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД, поради което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане
на 3-годишна давност. Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ - т.е. за
вземанията, начислени с част от процесните фактури / с дата на издаване след 14.11.2016г. /
тригодишният давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението.
Преди да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност,
съдът съобразява следното: Задълженията
за ВиК услуги безспорно имат характер на периодични плащания и същите се
погасяват с тригодишна давност, считано от датата, на която са станали
изискуеми- чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. По правилото на чл. 33, ал. 2 от ОУ,
изискуемостта на задълженията настъпва в 30 дневен срок от датата на фактурирането. От друга страна, обаче съобразно чл. 33, ал.
1 от ГПК, ищцовия оператор е длъжен да издава ежемесечни фактури в съответствие
с изискването за месечно отчитане на потреблението (чл. 23, ал.1, т. 1 от ОУ). В останалите случаи на невъзможност за отчитане на конкретните показания
поради отсъствие на абоната или негов представител в деня за отчет, обявен по
реда на чл. 23 ал.4, консумацията може да не бъде обявена и да се
фактурира служебно. При всички случаи обаче, вкл. при начисляване служебно на консумация,
периодът на фактуриране не би следвало да надхвърля една година( арг. от чл.
24, ал. 4 от ОУ). Фактуриране за по-голям период, не може да доведе до
ограничаване правото на ответната страна да се позове на погасителна давност.
Предвид, обстоятелството, че заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано
на 06.11.2018г. следва да се приеме, че са погасени по давност всички вземания,
чиито падеж е настъпил преди 06.11.2015г., или в случая за периода от
09.12.2014г. до 06.11.2015г. Като се има предвид, и че падежът на задълженията
по правилото на чл. 33,ал.2 от ОУ настъпва в 30 дневен срок след фактурирането,
фактически следва да се приеме, че са погасени по давност вземанията по
фактури, издадени за период на консумация от 09.12.2014г. до 06.11.2015г., с
дати на фактурите от 30.01.2015г. до 14.11.2016г. вкл. Съответно на изложеното,
следва да се приеме, че погасени по давност са вземанията за главници по посочените фактури в общ
размер на 446,16лв., съответно за лихви за забава в размер на 127,87лв., а непогасите
и дължими вземания за аб. номер 1*****, възлизат на 712,57 лева, а вземанията за лихви 31,99 лева. До тези размери исковите претенции следва да се уважат,
а в останалите части да се отхвърлят, като погасени по давност.
По разноските:
При този изход на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по
делото и доказателствата за реализирани разходи. Ищцовата страна претендира за
присъждане направените в настоящото производство разноски, посочени в списъка
по чл.80 от ГПК, в общ размер от 619,98лв., от които от които държавна такса в
размер на 69,98лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00лв. , което съдът определя да е в размер на 100,00лв., на основание чл.25
от Наредба за заплащане на правната помощ, заплатен депозит за ССЕ в размер на
15.00лв., заплатен депозит по чл.47 ал.6 ГПК в размер на 300.00лв. Съразмерно
на уважената част от исковете в производството по чл.422 ГПК, следва да се
присъдят разноски в редуциран размер на 335,04лв.
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г.
на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство, които възлизат в общ размер от 76,37лв. / за държавна
такса 26,87лв. и юрисконсултско възнаграждение 50.00лв. /, като съразмерно на уважената част от вземанията по заповедта,
в заповедното произдводство следва да се присъдят редуцирани разноски в размер
от 41,27лв.
Ответникът не е предявил
присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК, в отношенията между ищеца "В.****" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника И.П.И. ЕГН **********, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
- сума в общ размер на 712,57лв., представляваща главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 06.11.2015г. до 11.10.2018г. на адрес гр.*****;
- сума в общ размер на 31,99лв, представляваща лихва за забава
върху тази главница за периода от 06.11.2016г. до 01.11.2018г.;
- ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 06.11.2018г. до
окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16822/2018г. на
ВРС- 19-ти състав .
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„В.И К.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
срещу И.П.И. ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно-обективно съединени установителни искове, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД,
за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед
за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 410 ГПК, за следните суми:
- 446,16лв., представляваща главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 09.12.2014г. до 05.11.2015г. вкл. на адрес гр.*****;
- 127,87лв., представляваща лихва за забава върху тази главница
за периода от 01.03.2015г. до 05.11.2016г. вкл., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16822/2018г. на ВРС- 19-ти състав .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.П.И. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на "В.****" ООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 335,04лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски исковото производство по гр.д. №7209/2019г. на Варненски районен съд,
33-ти състав, както и сумата от 41,27лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№16822/2018г., 19-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: