№ 1
гр. , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка И. Китова
като разгледа докладваното от Минка И. Китова Гражданско дело №
20205630100923 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- отрицателен
установителен иск.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК от М. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул.
*****, чрез пълномощник - адв. К.Л. против „Електроразпределение Юг“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *****
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на електрическа
енергия, доставяна от ответното дружество на адрес в гр. Харманли, ул.
*****. Сочи, че с писмо от 01.09.2020 г. ответникът го уведомил за извършена
на 21.01.2020 г. проверка на електромер с ИТН 1636097 и клиентски номер
**********, при която било установено, че електромерът не отчитал енергия.
В писмото било посочено, че сметката на ищеца щяла да бъде коригирана за
времето от 90 дни, за периода от 23.10.2019 г. до 21.01.2020 г. със сумата от
504,88 лева, начислена по фактура № ********** / 01.09.2020 г.
Изложени са съображения, че начислената сума била недължима,
защото на първо място ищецът не бил информиран за извършената проверка
на електромера и не му бил изпратен изготвения за нея констативен протокол
в едноседмичния срок по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. На следващо място се
1
изтъква, че ответното дружество не било изпълнило задължението си
съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ да създаде в
общите си условия ред за уведомяване на клиента. Поради тази причина се
претендира, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия, при което извършената корекция била
неправомерна.
По наведените доводи се иска от съда да постанови решение, с което
да приеме за установено, че ищецът М. Г. В. не дължи на ответника
„Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата в размер на 504,88 лева, начислена
по фактура № **********/01.09.2020 г., вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за времето от 90 дни, за периода от 23.10.2019 г. до 21.01.2020 г.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с който се оспорва исковата
претенция като неоснователна. Твърди се, че на 21.01.2020 г. негови
служители извършили проверка на електромер № *********, при която в
съответствие с чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ същият бил демонтиран, поставен в
безшевен чувал и изпратен за извършване на метрологична експертиза, а на
негово място бил монтиран нов електромер. Сочи се, че за извършените
действия бил съставен констативен протокол № 584046/21.01.2020 г. в
присъствието на свидетели, след което е бил изпратен и получен от клиента.
От заключението на извършената метрологична експертиза от БИМ било
установено, че е бил осъществен достъп до вътрешността на електромера,
довел до промяна на метрологичните му характеристики, в резултат на което
отчитал електроенергията с отклонение - 33,29 %. При описаната в отговора
фактическа обстановка ответното дружество смята, че преизчислението на
количеството електрическа енергия било извършено при спазване на
инструкциите в чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ, като стойността на допълнително
начислената енергия от 2559 kWh била изчислена по определена от КЕВР
прогнозна пазарна цена за период от 90 дни в размер на 504,88 лв. За тази
сума била издадена фактура № **********/01.09.2020 г., която била
изпратена и получена от ищеца.
Ответникът излага становище, че ПИКЕЕ са приети въз основа на
законова делегация, извършена от законодателя към КЕВР чрез Закона за
2
енергетиката, като регламентират условията и реда за преизчисляване на
количествата електроенергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Според ответника извършването на
едностранна корекция в тези случаи не е предпоставено от доказване на
виновно поведение на потребителя, защото корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не
ангажиране на договорната отговорност на потребителя. Изтъква се, че от
04.05.2019 г. били в сила нови ПИКЕЕ, с които била дадена нова
регламентация на обществените отношения, свързани с реда и начините за
преизчисляване на количествата ел. енергия в случаите, когато СТИ не
измерва точно или изобщо доставената електроенергия. Поддържа се, според
новия подзаконов нормативен акт преизчисляването и фактурирането на
количествата ел. енергия се извършват от оператора на съответната
електрическа мрежа - ответното дружество, а не от крайния снабдител - „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД. По тази причина се сочи, че общите
условия на крайния снабдител не намират приложение в процедурата по
корекция на сметка. По изложените в отговора съображения се иска от съда
да отхвърли предявения иск като неоснователен и да присъди на ответника
сторените деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът М. Г. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. ***** е потребител на
електрическа енергия с електромер с № ********* с ИТН № 1636097 и
клиентски номер ********** за обект находящ се в гр. Харманли, ул. *****.
Ответното дружество „Електроразпределение Юг” ЕАД е енергийно
предприятие, което притежава лицензия № 140-07/13.08.2004 г. за
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, включваща
област Хасково.
От приетия като доказателство по делото Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 584046
/ 21.01.2020 г. (Констативния протокол) се установява, че на същата дата
представители на ответника са извършили проверка на измервателната
система на ищеца М. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. *****,
в присъствието на двама свидетели. В резултат на проверката електромерът с
3
фабричен № електромер № ********* бил демонтиран.
Представена е справка за коригиране на сметката за електроенергия
от 26.08.2020г., видно от която на М. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Харманли, ул. ***** с клиентски номер кл. № ********** е допълнително
начислена електрическа енергия от общо 2559 кВтч. На 01.09.2020 г. е
издадена фактура № **********/01.09.2020 г. за дължима сума вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромер № ********* за периода от 23.10.2019г.
до 21.01.2020г. в размер на 504.88 лв.
По делото не съществува спор, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на
електрическа енергия, доставяна от крайния снабдител през електроразпре-
делителната мрежа на ответното дружество.
Основният спорен въпрос е за дължимостта от ищеца на
допълнително начислената от ответника стойност за електрическа енергия за
периода от 23.10.2019г. до 21.01.2020г. в размер на 504.88 лв. поради
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството енергия.
Основният спор по делото е относно предпоставките, при което
следва да се извърши корекция на отчетените показатели за потребена
електрическа енергия, и по точно дали същите изискват неправомерно
поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното констатиране, без
да се изисква да се доказва личният принос на потребителя при
установена манипулация на средствата за техническо измерване. По този
въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която застъпва становището,
че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само
въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане
на доставяната електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл.
82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Към момента на проверката на СТИ – 21.01.2020 год. действат
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в
ДВ, бр.35 от 30.04.2019 год.,които като подзаконов нормативен акт имат
функцията да уредят детайлите на очертаното в хипотезата на чл.83 ал.1 т.6
от ЗЕ, а именно - правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
4
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към тази
законова делегация се прибавя и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция
на сметката на потребителя на ел.енергия-чл.104А ал.2 т.5 и чл.98А ал.2 т.6 от
ЗЕ. чл.50 от ПИКЕЕ, обосновал твърдяното задължение по процесната
фактура, е израз на законова делегация относно съдържанието на този
подзаконов нормативен акт. Следва да се има предвид,че посочените
законови разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е
субект,а само възможността да се извършва промяна в сметката на
потребителя на ел.енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази
корекция,като същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се
уреждат подобни отношения.Безвиновната отговорност е рядко изключение
като законодателна фигура, поради което същата следва да се уреди
подробно, изрично, ограничително но само на законово ниво. В случая
даденото тълкувание на чл.104А ал. 2 т.5 и чл. 98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ от страна на
електро-разпределителното дружество не отговаря на действителното
съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези и
същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна
отговорност.
В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се
ограничава само до въпросите по измерването, и или установяване на
неизмерената такава на ел.енергията,с възможността за корекция в сметката
на потребената ел.енергия, но без да дава възможност за установяване на
безвиновна отговорност за потребителя на ел.енергия в тази насока.
Разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ,обосновала твърдяното задължение по
фактурата, очевидно противоречи на законовото оторизиране от чл.83 ал.І т.6
от ЗЕ вр. с чл. чл.104А ал.2 т.5 и чл.98А ал.2 т.6 от ЗЕ, тъй като излиза извън
предметния му обхват, поради което не може да бъде прилаган като част от
по-низш нормативен акт,който излиза извън законовата делегация на такъв от
по-висок ранг,съобразно чл.15 от Закона за нормативните актове.
Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от
законов ред – чл.82 от ЗЗД, тъй като отношенията между страните са
договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност,каквато на практика
въвеждат нормите, предвидени в ПИКЕЕ спрямо потребителите на
ел.енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на
правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като
5
изправна страна следва да установи,че дължимата сума е функция на
виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора
на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното
производство.Само виновното поведение в режима на чл.82 от ЗЗД е
предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството
обаче такова не се доказа от електроразпределителното дружество.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ,
довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на ел.енергия от
ищеца, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат
от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В
хода на производството не се установи, че именно потребителят е осъществил
описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава
корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно
извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ,
както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от
потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното
енергийно потребление за определен период,като информацията следва да се
представи за това по ясен и разбираем начин.В тази насока е изрично и чл.13
от Директива 2006/32/ЕО/05.ІV.2006 г.
Още повече,че съобразно чл.89 т.4,чл.116 и чл.120 от ЗЕ средството
за търговско измерване на ел.енергията е собственост на
електроразпределителното дружество,което го монтира на определено от него
място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е
гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по
поддръжката, изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т.н. по
законов път е възложена именно на дружеството, без да е възможно в тази
насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който
впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките
на договора по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и
устройствата й е за бездействие.Тези отговорности на дружеството са
конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал. 2 от
ЗЕ,поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ.
Отговорностите поради това са прехвърлени именно на дружеството,което е
длъжно по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително
потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и
6
при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е
чл.50 от ПИКЕЕ, който автоматично прехвърля риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя,
която последният следва да репарира в полза на оператора. Абсолютно
противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно
отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху
потребителя,без да се докажат виновните му действия. Още повече,че само
дружеството има достъп до измерващото устройство.
От друга страна уредените в ПИКЕЕ, норми противоречат на
договорната същност на отношенията между страните и необосновано я
модифицират в полза на ответника. Същите не са и част от самия договор за
доставка на ел.енергия,но въпреки това са основание за интервенция в
договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1т.3Б т.27 Г от
ДРЗЕ,който е и потребител на енергийни услуги съобразно §1 т.3Б т.41Б от
ДРЗЕ. Тази разпоредба от ПИКЕЕ директно противоречи на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,
който въздига защитата на потребителите в основна цел на ЗЕ и с който
следва да са съобразени нормите на този закон,нормите на всички относими
нормативни актове към потреблението на ел.енергия, както и тяхното
тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в чл.2 ал. 2 от ЗЕ и §1т.3Б
т.27 Г вр. с §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ,като специален закон, признава на
купувачите на ел.енергия статута на потребители в урежданите от него
обществени отношения,в частност и при покупката на ел.енергия и то
независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,търговец или друг
субект. Този статут им гарантира и съответните права, които не са уредени
изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат нормите на ЗЗП за
защита на потребителя,за да може правилото на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ да се прилага
ефективно,а не да се ограничи само до декларативно съдържание на закона.
Ето защо подзаконовите правила, обосновали издаването на
процесната фактура за коригиране на сметката за електроенергия, нарушават
равнопоставеността в рамките на договора и накърняват сериозно правата на
купувача на ел.енергия,като потребител, тъй-като дават възможност
едностранно и произволно оператора да определя заплащането на суми от
потребителя, срещу които не е доставил ел.енергия, водят до ограничаване
законовите права на потребителя спрямо оператора при неизпълнение или
неточно изпълнение на договорните задължения,поставят изпълнението на
задълженията на оператора в зависимост само от неговата воля, създават
задължение за купувача на ел.енергия да заплати високо обезщетение,водят
7
до възможност за налагане на потребителя да изпълни свои задължения,дори
и при неизпълнение на съответните от страна на оператора,налага се на
купувача на ел.енергия необосновано ограничаване на средствата за
доказване,както и тежест на доказване,която съобразно действащото
законодателство е за сметка на оператора. Тези хипотези са обхванати от
чл.143 от ЗЗП и съставляват при всички случаи неравноправни клаузи за
потребителя, тъй като не отговарят на изискването за добросъвестност, на
принципа по чл.2 ал. 2 от ЗЕ,водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на доставчика и потребителя. Поради това подобни
правила,превърнати в норми за уреждане на договорни отношения, са
нищожни на основание чл.146 от ЗЗП и не следва да се прилагат,предвид и
задължението на съда служебно да преценя материята през тази призма
съобразно §13А от ДРЗЗП вр. с Директива 93/13 ЕИО.
Въпросното задължение, обективирано в приложената фактура, е
резултат на извършената проверка на 21.01.2020 г. на СТИ от дл. лица на
дружеството. За тази проверка е съставен протокол по чл.49 от ПИКЕЕ, който
касае само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също
така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване, независимо от
съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по
ГПК в призмата на договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД. Още повече, че
съдържанието на протокола по чл.49 от ПИКЕЕ,като частен свидетелстващ
документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ
към момента на проверката,без в нито една хипотеза да доказва виновно
неизпълнение на договорни задължения или увреждащи действия от страна
на купувача на ел.енергия, довели до техническа неизправност. Идентична е и
доказателствената стойност на експертизата по-делото.
С оглед направените фактически и правни констатации, съдът
намира, че предвид разпределението на доказателствената тежест ответното
дружество не установи дължимостта на допълнително начислената на ищеца
сума за електроенергия от 23.10.2019г. до 21.01.2020г. в размер на 504.88 лв.
начислена по фактура фактура № **********/01.09.2020 г. В този смисъл
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца М. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Харманли, ул. ***** с
клиентски номер кл. № ********** следва да се присъдят направените по
8
делото разноски в размер на 50,00 лв. Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение,
доколкото същото е в близък до минималния размер, определен съобразно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при редакцията на нормата, действаща към
момента на договарянето на страните.
Съдът присъжда адвокатско възнаграждение в тежест на ответника,
тъй като договореното възнаграждение между страните в договора за правна
помощ в размер на 350,00 лева е действително заплатено в брой.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Харманли, ул. ***** не дължи на „Електроразпределение Юг“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. *****
сумата в размер на 504,88 лв., представляваща допълнително начислена
електрическа енергия за периода от 23.10.2019г. до 21.01.2020г. начислена
по фактура № **********/01.09.2020 г. за ИТН № 1636097 и клиентски
номер ********** за обект находящ се в гр. Харманли, ул. *****.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***** на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, да заплати на М. Г. В., ЕГН**********, с адрес:
гр.Харманли, ул. ***** сумата от 400,00 лева, представляваща направени по
делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9