Р Е Ш Е Н И Е
… / 11.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 11.9.2018
година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Росица Чивиджиян като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 607 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба с която е предявен иск с пр.осн.чл.422 ГПК от кредитор „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев за установяване на вземането му от длъжника С.Г.Г. с ЕГН **********, с
адрес: ***, по издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13372/17 г. на РС Варна за заплащане
на следните суми:
444,43 лв. (четиристотин четиридесет и четири
лева и четиридесет и три стотинки), представляваща главница, дължима по Договор
за паричен заем № 2662909/18.10.2016г., сключен между длъжника С.Г.Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което
задължение е цедирано с Договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г. в полза на „Агенция за контрол и
просрочени задължения“ ООД ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.09.2017 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане; 61,18 лв. (шестдесет и един лева и
осемнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 18.11.2016г.
до 16.06.2017г.; 397,46 лв. (триста
деветдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
неустойка за неизпълнение на задължението; 45
лв. (четиридесет и пет лева), представляваща разходи за извънсъдебно
събиране на задължението; 16,43 лв.
(шестнадесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща законна
лихва за периода от 16.06.2017г. до 29.08.2017г.;
Ищецът
моли за уважаване на предявените искове и за осъждане на ответницата да му заплати
разноски за заповедното и за исковото производство.
Твърденията
в молбата от които ищецът черпи права са, че вземането произтича от задължения
по договор за паричен заем № 2662909/18.10.2016г., сключен
между длъжника С.Г.Г. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, което задължение е цедирано с Договор
за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г. в полза на ищеца
„Агенция за контрол и просрочени задължения“ ООД, които са прехвърлени от
страна на „Изи
Асет Мениджмънт“ ООД в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД по
силата на Приложение № 1 от 01.07.2017 г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. Съгласно
договора за заем от 18.10.2016 г. заемодателят е предоставил на заемателя паричен
заем в максимален размер на 500 лева, който се е задължил да го ползва и върне
сумата при посочените в договора условия. Ответницата е усвоила сумата в размер на 500 лева, като към датата на
подаване на заявлението дължимата главница е в размер на 444.43 лева.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.
вземането е прехвърлено от кредитора на ищцовото дружество „А.з.к.н.п.з.” ООД ведно с Приложение № 1 към него от
01.07.2017 г. Заемателят не е изпълнил задълженията
си по договора да заплаща дължимите погасителни вноски и ищецът има правен
интерес да събере вземането си. От 18.11.2016 г. – датата на падежа на първата
вноска до 16.06.2017 г. – датата на падежа ответникът дължи договорна лихва в
посочения в договора размер, лихва,
разходи за извънсъдебно събиране на вземането включващи такси и
разноски. Длъжникът е изпаднал в забава,
считано от 16.6.2017 г. след която дата продължава виновно да не
изпълнява задълженията си по договора. От
датата на подаване на заявлението ответникът дължи законна лихва върху главницата за същия
период.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата, която счита
предявеният иск за допустим и частично основателен за главница и лихви. Оспорва
предявеният иск за неустойка, като сочи, че ищецът не е доказал настъпили за него вреди от
неизпълнението на договора. В евентуалност прави възражение по чл.92, ал.2 ЗЗД
за прекомерност на договорената неустойка и моли същата да се намали, както и
да се намали адвокатското възнаграждение.
Оспорва задължението за неустойка
397 лева и за разходи 45 лева. Признава
задълженията за главница и за договорна лихва. Заявява, че ще погаси
задълженията си в тримесечен срок.
В съдебно заседание ищецът с писмена молба
поддържа предявеният иск и моли за уважаването му изцяло.
Ответницата
по иска редовно уведомена за инициираното производство се явява лично и признава
задълженията за главница и за договорна лихва като оспорва задължението за неустойка 397 лева и за разходи 45 лева.
Съдът
след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно,
така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съобразявайки,
че ответницата признава предявеният иск
за главница и за договорна лихва в размер на 444,43 лева, представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем
№ 2662909/18.10.2016г., сключен между длъжника С.Г.Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което задължение е цедирано
с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г. в полза на
„Агенция за контрол и просрочени задължения“ ООД ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.09.2017 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане, за сума в размер на
61,18 лева, представляваща договорна лихва за периода от 18.11.2016г. до
16.06.2017г. и за сума в размер на 16,43
лева, представляваща законна лихва за
периода от 16.06.2017г. до 29.08.2017г., съдът намира, че вземането на ищеца за
същите суми и на посоченото основание в заповедта за изпълнение е установено и
не подлежи на доказване в производството
по установителния иск.
Предявеният иск за заплащане
на сума в размер на 16,43 лева, представляваща законна
лихва за периода от 16.06.2017г. до 29.08.2017г. е оттеглен с молба от 21.02.2018 г. и
производството по него следва да се прекрати на осн.чл.232 ГПК.
По направеното оспорване на
част от задължението съдът намира следното:
Съгласно чл.4, ал.2 на
договора за паричен заем № 2662909 от 18.10.2016 г. за неизпълнение на
задълженията по чл.4, ал.1 от страна на заемателя,
той дължи на заемодателя неустойка в размер на 454.24 лева. Същата се заплаща
разсрочено в размер на 56.78 лева, която сума се добавя към погасителните
вноски по чл.2, ал.2 от договора. Ищецът не е посочил как е формиран размерът
на исковата претенция за сумата 397.46
лева и за сумата 45 лева, заявена като разходи
за извънсъдебно събиране на задължението,
които суми са предмет на заявлението
по чл.410 ГПК въз основа на което е издадена заповед за изпълнение. В хода на
исковото производство не е ангажирал доказателства за установяване на това свое вземане от
ответника с оглед тежестта на доказване, която носи в производството по
положителния установителен иск на кредитора по чл.422 ГПК. С оглед горното молбата в тази част следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана по размер.
При направено искане по реда на чл.78 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството в размер на 350 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на длъжника С.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, че кредиторът „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев
Антов и Тервел Янчев Кънчев има вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13372/17 г. на РС Варна за заплащане на следните суми: 444,43 (четиристотин четиридесет и четири лева и четиридесет и три
стотинки) лева, представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем №
2662909/18.10.2016 г., сключен между длъжника С.Г.Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което задължение е цедирано
с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г. в полза на
„Агенция за контрол и просрочени задължения“ ООД ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.09.2017 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане; 61,18 (шестдесет
и един лева и осемнадесет стотинки),
лева представляваща договорна лихва за периода от 18.11.2016г. до
16.06.2017г., на осн.чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев срещу С.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13372/17 г. на РС Варна за заплащане на следните суми: 397,46 (триста деветдесет и
седем лева и четиридесет и шест стотинки) лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по Договор за
паричен заем № 2662909/18.10.2016 г., сключен между длъжника С.Г.Г. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което
задължение е цедирано с Договор за прехвърляне на
парични вземания /цесия/ от 30.01.2017г. в полза на „Агенция за контрол и
просрочени задължения“ ООД; 45 (четиридесет
и пет лева), лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението по
същия договор, на осн.чл.422 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството в частта за установяване на вземането н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев
Кънчев срещу С.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13372/17 г. на РС Варна за заплащане на сумата 16,43 (шестнадесет лева и четиридесет и три
стотинки) лева, представляваща
законна лихва върху главницата 444.43 лева за периода от 16.06.2017 г. до
29.08.2017 г., на осн.чл.232 ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***
да плати н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление ***, партер, офис 1-2, представлявано от Росен Георгиев
Антов и Тервел Янчев Кънчев разноски за производството в размер на 350 лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: