№ 6295
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241100503574 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Е.
Т. чрез адвокат Р. срещу Решение от 15.01.2024г., постановено по гр. д. № 46525/2022г.
по описа на Софийски районен съд, 47 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от
жалбоподателя срещу „Агенция за събиране на вземания“ЕАД иск по чл. 439 ГПК за
недължимост на суми, за които има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
43104/2013г. на СРС и е образувано изп.дело 2673/2013г. на ЧСИ Мариян Петков..
Прави оплакване за неправилни изводи на СРС за отхвърляне на иска, поради
неправилен извод на СРС, че с действия предприети след перемпция е възможно да се
прекъсва погасителна давност.
Давност продължавала да тече и по време на висящ спор по чл. 439 ГПК. Иска се
отмяна на решението и уважаване на иска.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира, че решението на СРС е
валидно и в обжалваната осъдителна част е допустимо.
По отношение неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в
жалбата и правилното прилагане на императивни материални норми. След преценка на
твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства
1
въззивния съд намира предявения иск за неоснователен по следните фактически и
правни съображения:
Изпълнителното дело 2673/2013г. при ЧСИ М. Петков е образувано по
изпълнителен лист издаден по заповед за незабавно изпълнение от 17.10.2013г. по
ч.гр.д. 43104/2013г. на СРС по чл. 417, т. 10 (предишна т. 9) ГПК. На 28.10.2023г. е
изпратена ПДИ в която е отбелязано, че се изпраща подлежащият на изпълнение акт.
Връчена е по пощата на 29.10.2013г. на Е. Т. –известие за доставяне на л. 82-гръб от
делото на СРС. Няма твърдения за подадено възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК в
двуседмичния срок по тогава действащата редакция на закона.
Следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила на 12.11.2013г.
Според настоящият състав на СГС и съгласно трайната практика на ВКС с
влизането в сила на заповедта се прекъсва и давността за вземането.
СГС не приема становището на СРС, че новата давност е същата каквато е била и
старата, продиктувано от виждането му, че влязлата в сила заповед не формира сила
на присъдено нещо.
Според въззивния състав влязлата в сила заповед за изпълнение формира СПН и
новата давност е тази по чл. 117 ЗЗД, ал. 2 винаги пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и
давността е пет години за всички вземания включително лихвите съгласно чл. 117, ал.
2 ЗЗД, поради което позоваването на кратка тригодишна давност е несъстоятелно.
Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в
отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да
продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да
съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват
институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания
са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.
Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение.
Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с
възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са
могли да му станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно
влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.
Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за
изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения,
така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на
съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания
2
- по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439
ГПК.
Редът по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при
съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след
приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.
Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в
сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло
в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в
каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.,
ГК; Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК,
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо
и срока на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като нова давност тече от влизане в
сила на заповедта. В случая би могла да изтече най – рано на 12.11.2018г.
Изпълнителното дело обаче е образувано преди обявяването на ТР 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г. и на основание ППВС 3/1980 г. до тази дата давността е
спряна и не тече, тъй като и не е налице настъпила перемпция между образуване на
изп. Дело на 28.10.2013г. и обявяването на посоченото тълкувателно решение. От
обявяване на тълкувателно решение тече нова давност. В този смисъл е постановеното
ТР 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.
При това положение давност би могла да изтече най-рано на 26.06.2020г.
Релевантни следователно са действия на взискателя прекъсващи давност само след
26.06.2015г.
На 17.05.2017г. взискателя е поискал запор върху банковите сметки на длъжника,
което действие прекъсва давността, независимо дали ЧСи е изпратил запорни
съобщения или не и това е така защото давността се свързва с бездействие на
взискателя, а не на ЧСИ. Взискателя не е бездействал. Съгласно разясненията по ТР
2/2023г. на ОСГТК на ВКС За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се
прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора,
като няма значение и факта, че до тази молба от наложения при образуване на делото
запор върху ТВ в „Кауфленд България“ няма други действия или искания за такива и е
настъпила перемпция на 28.10.2015г. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.
3
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не
може да извърши сам изпълнителното действие.
Следователно давността е прекъсната отново на 17.05.2017г. и би изтекла на
17.05.2022г.
С молба от 26.10.2018г. взискателя е поискал справки за трудови договори и
евентуални запори.
На 25.03.2019г. е изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“, връчено
на банката на 28.03.2019г.
С тези действия отново е прекъсната давността. Дали са платени таксите за тези
действия в конкретния случай е без значение, защото няма данни да са давани
указания до взискателя, които той да не е изпълнил.
Нова давност би изтекла на 28.03.2024г. исковата молба е от 29.08.2022г. и към
нейното предявяване давността не е изтекла.
С нейното депозиране давността е спряна и не тече. Трайно установилата се
практика на ВКС е в смисъл, че ако давността не е изтекла към момента на
предявяване на иска по чл. 439 ГПК, то той е неоснователен и че след предявяване на
иска давност не тече (Решение № 50011 от 22.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2021
г., IV г. о., ГК; Решение № 50128 от 20.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2021 г., IV г.
о., ГК; Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК,
Решение № 50108 от 19.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2021 г., III г. о., ГК;
Решение № 21 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 439/2023 г., III г. о., ГК ; Решение №
50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о., ГК; Решение № 50017
от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК)
Предвид изложеното решението на СРС е правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
Само въззиваемият ответник има право на разноски за въззивната инстанция.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което СГС намира, че следва да се
определи в минимален размер от 50,00 лева с оглед на ниската правна и фактическа
сложност на делото, чийто изход е изцяло обусловен от задължителна за съдилищата
тълкувателна практика на ВКС и при неявяване на представител на дружеството пред
въззивния съд, а само депозиране на писмени молби.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.01.2024г., постановено по гр. д. № 46525/2022г.
по описа на Софийски районен съд, 47 с-в.
4
ОСЪЖДА Е. П. Т. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАДс ЕИК ********* сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5