ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260195 Година 28.09.2020 Град
Пловдив
Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,
На двадесет и осми септември Година две хиляди и двадесета,
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 845 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.130 и чл.374 ал.1 от ГПК.
С Определение № 2099 от 08.10.2019г. производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК с оглед изисканото ч.гр.д. № 8849/2014г. на ПРС 6 гр.с.
Делото на ПРС е с приключили производства и към момента изпратено на ПОС за послужване. Това е основание за възобновяване на производството по настоящото дело.
След запознаване с материалите на ч.гр.д. № 8849/2014г. на ПРС 6 гр.с. и като взе предвид становищата и възраженията на страните, съдът приема, че настоящото производство е недопустимо и следва да бъде прекратено поради следните съображения:
Т.д. № 845/2016г. на ПОС е образувано на 22.12.2016г. въз основа подадена от „Алиан Банк България“ АД ЕИК ********* гр.София искова молба против И.Г.Г. ЕГН ********** и В.К.Г. ЕГН **********,***, с предявени установителни искове по чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищците, в качеството им на законни наследници на Г.И.Г. ЕГН **********, че дължат на ищеца сумата от 71 230.41лв. по Договор за ипотечен кредит № 25814 от 03.09.2007г., включваща 36 351.48лв. просрочена главница, 2 358.41лв. наказателна лихва върху главницата за периода 25.04.2012г. – 04.06.2014г., 8 262.39 лв. просрочена договорна лихва за периода 25.04.2012г. – 16.04.2014г., 1 411.64лв. просрочена договорна лихва за гратисен период от 25.12.2011г. – 25.03.2012г., 17 018.74лв. неустойка върху просрочена договорна лихва за периода 25.04.2012г. – 04.06.2014г., 5 827.75лв. неустойка върху просрочена договорна лихва за периода 25.12.2011г. – 04.06.2011г., законна лихва върху 71 230.41лв. от 06.06.2014г. и разноски в заповедното и настоящото производство.
В молаба – уточнение от 16.01.2020г. ищецът поддържа, че предявените искове са недопустими, защото подадените от ответниците възражения по чл.414 от ГПК, станали причина за предявяване на искове по чл.422 ал.1 от ГПК, са при неспазен за това поцесуален срок, и исковете са предявени в изпъление указанията на заповедния съд. Поддържа, че при тази недопустимост на ищеца се дължат разноски, защото причина за образуване на делото е поведението на длъжниците, подали без да имат право възражения. Евентуално се иска на ответниците разноски да не се присъждат като недължими, евентуално - при присъждане на разноски на ответниците, да се редуцират възнагражденията като прекомерни до законовия минимум, поради прекомерността им както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство.
В подадените отговори и допълнителни отговори ответниците възразява, че производството е недопустима, защото, на първо място, в качеството си на наследници на Г.И.Г., починал на 11.09.2016г., са направили отказ от наследството, оставено от това лице, който отказ са вписали надлежно по реда на чл.52 във вр. с чл.49 ал.1 от ЗН в нарочната за това книга на Районен съд Пловдив, поради което не са негови наследници и не встъпват в дълговете му, и защото, на второ място, издаденият в полза на ищеца в заповедното производство изпълнителен лист е бил унищожен при пожар, в резултат на което образуваното въз основа на него изпълнително дело № 20148840401192 на ЧСИ Мария Ангелодва е прекратено с Постановление от 16.01.2017г., влязло в сила на 26.01.2017г., поради което за ищеца липсва правен интерес от установителен лист, тъй като не разполага с изпълнително основание.
Ч.гр.д. № 8849/2014г. на ПРС 6 гр.с. е образувано на 06.06.2014г. по молба на ищеца против лицето Г.И.Г. ЕГН********** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ за горепосочените суми, дължими по Договор за универсален ипотечен кредит № 25814 от 03.09.2007г. и Анекс № 1 от 23.03.2011г. към него. На 09.06.2014г. е издадена Заповед № 5799 за изпълнение на парично задължение въз основа документ по чл.417 от ГПК, с която искането е уважено. Въз основа на нея на 10.06.2014г. е издаден изпълнителен лист.
На 02.11.2016г. по делото е постъпило писмено възражение от ищцата В.Г. като длъжник, а на 03.11.2016г. – от ищеца И.Г. като длъжник.
От представените от ответниците писмени документи се потвърждава, че съгласно Препис – извлечение от Акт за смърт № 0047 от 12.09.2016г., съставен в гр.С., област П., на 11.09.2016г. е починал Г.И.Г.. По данни на Удостоверение от 04.11.2016г., по ч.гр.д. № 14973/2016г. на ПРС 1 бр.с., въз основа Определение № 9555 от 04.11.2016г. е вписан в особената книга на съда под № 531/2016г. отказ на В.К.Г. от наследството на Г.И.Г.. По данни на Удостоверение от 04.11.2016г., по ч.гр.д. № 14974/2016г. на ПРС 1 бр.с., въз основа Определение № 9554 от 04.11.2016г. е вписан в особената книга на съда под № 530/2016г. отказ на И.Г.Г. от наследството на Г.И.Г..
По ч.гр.д. № 8849/2014г. на ПРС 6 гр.с. ищецът е подал на 28.02.2017г. молба, с която иска по реда на чл.409 ал.1 от ГПК да се издаде дубликат на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение на ПРС. Искането е обосновал, съответно е приложил писмени документи, за това, че въз основа първоначално издадения ИЛ е образувал изп.д. № 20148840401192/2014г. на ЧСИ Мария Ангелова, но според Констативен протокол от 10.08.2014г. изпълнителното дело е унищожено следствие настъпил инцидент – пожар, регистриран на 31.07.2014г. в кантората на ЧСИ, и е установена липсата в архива на ЧСИ на това изпълнително дело, в чийто корици се е намирал оригинала на издадения на 10.06.2014г. ИЛ. С постановление от 16.01.2017г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело.
В производството по чл.409 от ГПК са участвали като ответни страни В. Г. и И.Г.. Първоначално производството приключва с Решение № 1361 от 28.04.2017г., с което молбата е уважена и е издаден дубликат на ИЛ. Решението е обалвано пред ПОС, който по в.гр.д. № 1561/2017г. го потвърждава с Решение № 1245 от 20.10.2017г., което е отменено от ВКС с Решение № 273 от 08.04.2019г. по гр.д. № 1640/2018г. и делото е върнато за ново произнасяне от ПОС. С Решение № 862 от 04.07.2019г. по в.гр.д. № 800/2019г. ПОС е обезсилил Решение № 1361 от 28.04.2017г. на ПРС по гр.д. № 8849/2014г. по чл.409 ал.1 от ГПК за издаване на дубликат на ИЛ и е върнал делото на ПРС за ново произнасяне със задължителни указания.
При новото разглеждане на молбата на банката по чл.409 ал.1 от ГПК същата е оттеглила искането си за издаване на дубликат на ИЛ, съгласно Протокол от проведено на 29.06.2020г. публично съдебно заседание, в резултат на което производството е прекратено с влязло в сила определение.
В закрито заседание с Определение № 6984 от 08.07.2020г. и Определение № 260103 от 17.08.2020г. в полза на И.Г. и В.Г. са присъдени разноски в това производство.
При тези данни се налага извода, че към момента банката – ищец не разполага с изпълнителен лист въз основа на подаденото заявление по чл.417 от ГПК, съоветно – с изпълнително основание, поради което за нея липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК. Наличието на правен интерес от установителния иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на настоящото исково производства и липсата й означава, че производството по делото следва да бъде прекратено поради недопустимостта му. Банката няма правен интерес да установява съществуване на вземания, за които не разполага с изпълнително основание.
Що се отнася до възражението на ответниците, че не отговарят пред банката поради вписан от тях отказ от наследството, оставено им от Г.И.Г., и направените в тази връзка възражения от банката по редовността и правните последици на отказите, то това са възражения по съществото на делото, които не обосновават недопустимост, а неоснователност на претенциите.
Поради същите съображения не следва да се обсъждат доводите на банкат, че възраженията на тези ответници по чл.414 от ГПК в заповедното производство са просрочени и поради това настоящото исково производство е недопустимо – това становище следва да бъде обсъдено само ако ищецът разполага с изпълнително основание и има правен интерес от установителен иск, което по делото не се доказва.
За това на ищеца разноски не се дължат както за исковото, така и за заповедното производство.
На ответниците се дължат направените до момента разноски, тъй като не те са причина за прекратяване на делото. Съгласно представените от тях справки по чл.80 от ГПК и приложени договори за правна помощ, претенциите са: 1. за В.Г. 4 700лв. платено според договора за правна помощ на лист 51 адвокатско възнаграждение по настоящото дело и платени 4 000лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство по договор за правна помощ на лист 33; 2. за И.Г. 4 700лв. платено според договора за правна помощ на лист 65 адвокатско възнаграждение по настоящото дело и платени 2 500лв. адвокатско възнаграждение в заповедното производство по договор за правна помощ на лист 36 и списък с разноски на лист 37 пак там.
С молба – уточнение от 16.01.2017г. ищецът е заявил, че претенцията към ответниците в качеството на наследници на кредитополучателя е за разделна отговорност при равни квоти, т.е. искът към всеки един от ответниците е в размер на ½ от сумата по заповедта за изпълнение.
Основателно е искането на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК. С оглед заявения материален интерес по исковете и нормата на чл.7 ал.2 т.4 от НМАВ в редакция към ДВ бр.84/2016г., действаща към датата на сезиране на съда, минималният размер на адвокатското възнаграждение за цялото съдебното производство пред една инстанция за цялата искова сума е 2 666.91лв., а за заповедното производство, съгласно чл.7 ал.5 от НМАВ в редакция към ДВ бр.84/2016г., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1333.46лв. за цялата сума. Заплатените от ответниците възнаграждения на първо място не са съобразени с обстоятелството, че цената на иска срщу всеки ответник е в размер на ½ от исковите суми и на второ – те са прекомерни съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, защото основният спор е концентриран във въпроса за правния интерес на ищеца и допустимостта на производството с оглед обстоятелството, че длъжникът е починал след издаване на ИЛ и след унищожаването му при пожар, а законните наследници от първи ред са вписали отказ от наследство. По съществото на делото дължат ли се по договор за ипотечен кредит суми и ако да – какви, няма развито исково производство със съдебни заседания и събиране на доказателства. Съдът отчита, че в исковото производство делото се е развила само до двойна размяна на книжа в закрито заседание. В заповедното производство подадените възражения са бланкови. Поради това на ответниците се дължат редуцирани разноски съобразно НМАВ и по ½ за всеки ищец, а не за цялата сума, защото от тях се търси разделна, а не солидарна отговорност.
Мотивиран от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 845/2016г. на ПОС XIX с.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 8849/2014г. на ПРС 6 гр.с.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 845/2016г. на ПОС XIX с.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Мария Луиза“ № 79, съдебен адрес ***, чрез адв. М.Х.М., да заплати на И.Г.Г. ЕГН ********** ***, направените в исковото производство разноски в размер на 1333.46лв. и направените в заповедното производство разноски в размер на 666.73лв.
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Мария Луиза“ № 79, съдебен адрес ***, чрез адв. М.Х.М., да заплати на В.К.Г. ЕГН ********** ***, направените в исковото производство разноски в размер на 1333.46лв. и направените в заповедното производство разноски в размер на 666.73лв.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: