О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Враца,12.05.2020г.
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,
в закрито заседание
на 12.05.2020 година,в състав:
Председател:Евгения
Симеонова
Членове:Пенка
Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена
Младенова
като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гражданско дело N 176 по описа за
2020 година,взе предвид:
Производството е по
реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, чрез процесуален представител
юрисконсулт И.Т., против Разпореждане от 27.01.2020 г. по ч.гр.дело № 39/2020
г. на Районен съд-Оряхово, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С.И.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, за следните парични вземания:300 лв.- главница, сумата
04,65 лв. – договорна лихва за периода 01.11.2018 г.- 15.11.2018 г.; сумата
23,67 лв. – такса за експресно разглеждане на документи; сумата 23,68 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 130,00 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране и 20,37 лв.- лихва за забава за периода
16.11.2018г.-13.12.2019г.
В жалбата се поддържа,
че разпореждането е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Навеждат се доводи, че
претендираните вземания нямат неравноправен характер по смисъла на чл.143 ЗЗП ,
както и че съобразно чл.145 ЗЗП при извършване на преценката относно
неравноправността на клаузите следва да се вземат предвид видът и стоката на
услугата – предмет на договора, всички обстоятелства по сключването му, както и
всички останали клаузи от договора или друг договор, от който той зависи.Излага
се също,че ако все пак били налице неравноправни клаузи,то заявлението е
следвало да бъде отхвърлено само по отношение на сумите,произтичащи от тези
клаузи,а не изцяло.
Развиват се подробни
съображения относно правната същност на договорната /възнаградителна/ лихва.
Изтъква се, че в случая не е налице нарушение на добрите нрави при определянето на тази лихва, тъй като размерът й е ясно и конкретно
посочен при сключване на договора и потребителят е могъл свободно да формира
воля дали желае да получи заем при тези условия, както и че при малките,
необезпечени кредити пазарните нива на лихвата са по-високи отколкото при
банковите кредити.
Посочва се, че
претендираната неустойка е за неизпълнение на поето от заемателя договорно
задължение за представяне в срок на обезпечение – поръчител или банкова
гаранция. Изтъква се, че ако длъжникът беше изпълнил поетото договорно
задължение, то кредиторът би събрал вземането си и не би търпял вреди, поради
което е налице фактическият състав на чл.92 ал.1 ЗЗД за валидно възникване на
неустоечно задължение. Сочи се, че неустойката не е нищожна, тъй като не излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Жалбоподателят счита, че при определянето й не са нарушени добрите нрави, тъй
като следва да бъде отчетена свободата на договаряне, равнопоставеността на
страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник
сам да ограничи размера на неустойката, за да не се превърне тя в средство на
неоснователно обогатяване. Намира, че дори и съдът да приеме, че неустойката е
прекомерна, това не я прави нищожна, а следва да бъде намален нейния размер.
Изтъква се, че разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК не е
нарушена, тъй като претендираната неустойка е за неизпълнение на договорно
задължение и периодът на начисляването й се различава от периода, за който се
начислява претендираната законна лихва.
В жалбата се посочва,
че претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията са
следствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя и са такси за
допълнителни услуги, поради което начисляването им е допустимо съгласно чл.10а
ал.1 ЗПК, а разпоредбата на чл.19 ал.3 ЗПК изрично ги изключва при
изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.
Навеждат се доводи, че
и таксата за експресно разглеждане на документи е уговорена съгласно принципа
на свобода на договарянето, както и че начисляването й също е допустимо
съгласно чл.10а ал.1 ЗПК.
Жалбоподателят моли за
отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд и за издаване на заповед за
изпълнение за всички претендирани суми със заявлението по чл.410 ГПК.
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.Разгледана по
същество същата е частично основателна.
Производството пред
Районен съд-Оряхово е образувано по заявление на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против длъжника С.И.И. от с.Остров, обл.Враца.
В т.9 от заявлението
се сочи, че се претендират следните парични вземания: 300 лв.- главница, сумата
04,65 лв. – договорна лихва за периода 01.11.2018 г.- 15.11.2018 г.,сумата
23,67 лв. – такса за експресно разглеждане на документи, сумата 23,68 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение, сумата 130,00 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране и сумата 20,37 лв.- лихва за забава за периода
16.11.2018г.-13.12.2019г.Претендира се и присъждане на законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски
за заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат
от неизпълнени задължения по Договор за паричен заем № 5480458/01.11.2018
г.
Като обстоятелства, от
които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че на 01.11.2018 г. Севдалин Ив.Иванов, като
заемател, е сключил Договор за паричен заем № 5480458/01.11.2018 г. с „Вива
кредит” ООД. На 01.04.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., по силата на който
„Вива кредит” ООД е прехвърлило вземанията си по договора на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД,
за което длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ЗЗД на 03.04.2019 г. Твърди се,
че заемодателят е изпълнил задължението си по договора,като е предоставил на
заемателя сума от 300,00 лева, а клиентът е поел задължение за връщане на
заетата сума за срок от 2 седмици на една погасителна вноска, ведно с дължимата
договорна лихва от 4,65 лв. Посочва се, че при подаване на документите за отпускане
на заема Севдалин Иванов е поискал допълнителна услуга за експресно разглеждане
на заявката, като се е съгласил да заплати за това такса във фиксиран размер от
23,67 лв. Съгласно клаузите на договора, заемателят е поел задължение в
3-дневен срок от сключването на договора да представи на заемодателя
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, което задължение не е
изпълнил и съгласно договора му е начислена неустойка в размер на 23,68 лв. за
периода от 05.11.2018 г. - до 15.11.2018
г. – падежа на договора. Сочи се, че съгласно договора и Тарифа на „Вива
кредит” ООД при забава на плащането на погасителна вноска заемателят дължи
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения,
представляващи направени разходи за изпращане на ес-ме-си и, провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения, като
общият размер на начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране е 130,00 лв.
Твърди се, че до подаване на заявлението длъжникът не е извършил плащане по
договора, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на 20,37 лв.,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Към заявлението са
приложени описаните в него Договор за паричен заем № 5480458/01.11.2018 г. и Тарифа на „Вива
кредит” ООД.
С Разпореждане от 27.01.2020
г. районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение
за всичките суми,предмет на заявлението.Изложил е,че сумите,представляващи
неустойка за неизпълнено задължение,такса за експресно разглеждане на документи
и разходи и такси за извънсъдебно събиране са евентуално неравноправни.Като
такива са нищожни и заявлението по отношение на тях следва да се
отхвърли.Според заповедния съд заявлението следва да се отхвърли и по отношение
на претендираната главница и останалите акцесорни вземания,тъй като в случая не
можело да се приложи разп.на чл.23 ЗПК.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
В производството по
издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на следните
предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за
предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд, за съответствие
на заявлението с чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 ГПК, за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия, за отрицателните предпоставки
по чл.411 ал.2 т.2-т.5 ГПК.
В конкретния случай
заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения и
искът е подсъден на районен съд съгласно чл.103 вр. чл.104 т.4 ГПК. В
заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземанията и описание на
обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право. При
извършена служебни справка от заповедния съд е констатирано, че длъжникът има
регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
Оплакванията в
частната жалба са свързани с извършената от заповедния съд проверка на отрицателните предпоставки по чл.411 ал.2 т.
2 и т.3 ГПК.
Първата от посочените
разпоредби предвижда, че пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице,
когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави. Граматическото тълкуване на тази
правна норма налага извод, че извършваната от заповедния съд проверка обхваща
законосъобразността и моралността единствено на искането за издаване на заповед
за изпълнение, но не и на договора или клаузи от същия, на които се основава
това искане.Т.е., пречка за издаване
на заповед за изпълнение по смисъла на чл.411 ал.2 т.2 ГПК е налице в
хипотезите, при които незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение
начин от самото искане, а законосъобразното осъществяване
на фактите, на които искането по чл.410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката. В подкрепа
на този извод е и функционалното тълкуване във връзка с новата разпоредба на
чл.411 ал., т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019 г./, въвеждаща задължение за заповедния съд да
извършва проверка дали искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това. Видно от Мотивите към ЗИД на ГПК,
необходимостта от законодателни изменения се обосновава с това, че действащата
до този момент правна уредба на заповедното производство по ГПК не дава на
съдилищата възможност за служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи
в договорите с потребителите и необходимостта от защита на длъжника, който е
поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силна страна.
При
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при действащата към момента
законодателна уредба обхватът на извършваната от заповедния съд проверка при
издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК може да обхване валидността на
основанието за издаване на заповед за изпълнение само в случаите, когато
искането се основава на потребителски договор и се констатира наличие на
неравноправна клауза в същия или обоснована вероятност за това. Преценката
следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според която
неравноправна е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал.2 на посочената
разпоредба са изброени хипотези, при наличието на които е налице неравноправна
клауза, като това изброяване не е изчерпателно. Преценката относно
съответствието на клаузите на договора с други закони и с добрите нрави е вън
от предмета на извършваната от заповедния съд проверка.
В
конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на
сключен между страните договор за кредит, по който на длъжника се предоставя
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на
потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това
положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава
на неравноправна клауза от договора.
Предвид
цялостното отхвърляне на заявлението, предметът на проверката пред въззивната
инстанция обхваща всички клаузи от договора,от който произтичат вземанията.
На
първо място настоящият състав намира за основателно искането за главница,ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението и лихва за забава
върху главното задължение за процесния период за основателно.От приложения
договор за кредит се установява наличие на договорни отношения между
заемодателя и длъжника,в изпълнение на които заемодателят е предоставил на
длъжника заем в размер на 300 лв.Налице са данни за предаване на
сумата.Вноската е падежирала.Длъжникът не е изпълнил задължението си по
договора да върне заетата сума,поради което дължи връщането и ведно с
обезщетение за забава.Представени са и доказателства,че вземанията са надлежно
цедирани на настоящия заявител.В тези му части заявлението следва да се уважи.
Настоящият
съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на
клаузите от договора, на които се основава вземането на кредитора за заплащане
на договорна /възнаградителна/ лихва. По
своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят
плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за
договарянето на такава лихва е предвидено в закона – чл.240 ал.1 ЗЗД, а при
потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на
договора – арг. чл.4 ал.1 т.5 ЗПК. Ето защо наличието на клауза в договора,
предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с
изискванията за добросъвестност. Що се касае до това дали уговорката в
конкретния случай води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, следва да се отбележи, че на този етап от
развитието на производството не може да бъде направен такъв извод.
Настоящият
съдебен състав намира, че е налице евентуална неравноправност на клаузите от
договора, касаещи останалите спорни пред въззивната инстанция вземания, поради
следните съображения:
По
отношение на таксата за експресно разглеждане на документи: В чл.1 ал.3 и ал.4
от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 23,67 лв.,
която се заплаща на падежната дата и се включва в размера на погасителната
вноска. Като взе предвид размерът на отпуснатата
в заем парична сума - 300,00 лева, и
размера на таксата за разглеждане на документите, настоящият съдебен състав
намира, че така постигнатата договорка поражда съмнение за неравноправност, тъй
като е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между задължението на търговеца и
правото на потребителя. Вероятността за
неравноправност на тази клауза е достатъчна, за да бъде отказано издаването на
заповед за изпълнение на произтичащото от същата вземане, а доводите на
жалбоподателя, че таксата е допустима съгласно чл.10а ал.1 ЗПК могат да бъдат
наведени и обсъдени в производството по предявен осъдителен иск за тази сума.
По
отношение на претендираното вземане за неустойка: В чл.4 ал.1 от договора
заемателят е поел задължение в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да
предостави обезпечение на задълженията си чрез осигуряване на поръчител, който
да отговаря на конкретно посочени в договора изисквания, или да внесе банкова
гаранция. В чл.4 ал.2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 23,68 лв.,
която да се заплаща на падежната дата заедно с погасителната вноска. Настоящият съдебен състав намира, че тези
уговорки пораждат съмнение за неравноправност по смисъла на чл.143 ал.2 т.5
ЗЗП, тъй като задължават потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано неустойка. Наведените в жалбата доводи относно правната
същност на неустойката, нейните функции и наличието на всеки елементи от
фактическия състав за възникване на неустоечно задължение следва да бъдат
обсъждани в исково производство при евентуално предявяване на осъдителен иск за
тази сума.
По отношение на претендираните такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължения: В заявлението се сочи единствено, че претендираната
сума от 130,00 лв. е определена съгласно Тарифа за „Вива кредит” ООД. В договора липсва конкретна уговорка относно дължимостта на такива такси и
разходи, а се сочи най-общо, че при неизпълнение на задължението за заплащане
на дължимите погасителни вноски заемодателят има право да предприеме всички
позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което може да доведе
до значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на заемателя –
чл.8 ал.1 от договора. В тази клауза липсва дори и препращане към Тарифа като
средство за определяне на дължимите суми за извънсъдебно събиране при
неизпълнение на задълженията по договора. Настоящият съдебен състав намира, че посочените договорки пораждат съмнение за неравноправност, тъй като не
отговарят на изискванията за добросъвестност. От една страна, липсата на яснота относно размера на
дължимите суми не позволява на потребителя да прецени икономическите
последствия от сключването на договора – чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. От друга страна,
едностранното приемане на Тарифа от страна на
кредитора дава възможност същият да вмени на потребителя да заплаща
необосновано високи обезщетения при неизпълнение на неговите задължения -
чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Липсват данни
дали тази Тарифа да е била приложена към
договора. Декларирането на заемателя,
че е запознат със същата, която се намира на видно място в търговския обект и
на интернет страницата, на този етап не е достатъчно, за да бъде направен извод, че на потребителя не е наложено приемането на клаузи, с които е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора - чл.143 ал.2 т.10 ЗЗП.
В обобщение на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че за посочените по-горе договорки относно таксата за
експресно разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечаване и такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения може да бъде направен обоснован извод за евентуално
наличие на неравноправни клаузи относно тези вземания, което е достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед
за изпълнението им. Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в
потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в
зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките
на исково производство, след изслушване становище на ответниците и събиране на
доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно валидността на посочените клаузи от потребителския договор.
При предявяването на осъдителните искове за тези суми могат да наведени изложените в жалбата доводи във
връзка с начина на сключване на договора, неговия предмет, еквивалентността
на престациите и пр. Също в рамките на исковото производство следва да бъде
извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго основание, а именно -
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията
във връзка с предоставянето на потребителски кредити.
При
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.411 ал.2
т.3 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК за следните суми: 23,67 лв. – такса за експресно разглеждане на документи; 23,68 лв. – неустойка за неизпълнение на
задължение и 130,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране. Като е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези суми,
районният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който
следва да бъде потвърден в тази част. По
отношение на сумата
300лв.-главница, 4,65 лв., представляваща договорна лихва и 20,37 лв.-лихва за
забава, обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено и да бъде постановено издаването на заповед за това парично вземане.
С
оглед изхода на спора, със заповедта на заявителя следва да бъдат присъдени и
разноски за заповедното производство, изчислени съобразно уважената част от
заявлението в размер на 145,57 лв.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 27.01.2020 г. по ч.гр.дело № 39/2020 г. на Районен съд-Оряхово,
В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против С.И.И. от с.Остров,обл.Враца за сумата 300 лв.главница,за сумата 4,65
лв., представляваща договорна лихва за периода 01.11.2018 г.- 15.11.2018 г.,и
сумата 20,37 лв.,представляваща лихва за забава за периода
16.11.2018г.-13.12.2019г.,и вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ от заповедния съд
в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1527, ул.”Панайот
Волов” № 29, ет.3, Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК против С.И.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за сумата 300
лв.,представляваща главница по договор за кредит № 5480458/01.11.2018г.,сключен
с „Вива Кредит” ООД гр.София,ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата,4,65 лв., представляваща
договорна лихва за периода 01.11.2018 г.- 15.11.2018 г.;20,37 лв.лихва за
забава за периода 16.11.2018г.-13.12.2019г.и разноски за заповедното
производство съобразно уважената част на заявлението в размер на 145,57 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
горното разпореждане по по ч.гр.дело № 39/2020 г. на Районен съд-Оряхово в
останалата обжалвана част, в която е отхвърлено
заявлението на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С.И.И. от
с.Остров,обл.Враца.
Определението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........