Решение по КНАХД №331/2025 на Административен съд - Враца

           Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в от   ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен срещу Решение № 38/29.05.2025 г. по АНД № 485/2021 г. на Районен съд – Мездра.

 

С атакуваното решение съдът е отменил НП № 1021/19.02.2020 г., с което на „**“ АД е наложена имуществена санкция от 50 000 лв., поради изтекла абсолютна давност, и е присъдил разноски.

            В касационната жалба са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Забавянето е настъпило по вина на съда, поради което касаторът счита, че не следва да се приема погасяване на административнонаказателната отговорност. Възразява за размера на присъдените разноски. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП, респективно – отмяна на присъдените разноски.

В с.з. касаторът,  редовно призован, се представлява от ***, който поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът, „**“ АД, редовно призован, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило становище от *Ч., в което излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение, а оспореното решение като правилно и законосъобразно да остане в сила, претендира адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го остави в сила. 

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решение № 38/29.05.2025 г. на Районен съд – Мездра е постановено от компетентен съд и в рамките на неговата местна и родова компетентност. Не се установяват основания за нищожност или недопустимост.

Предмет на проверка е правилното приложение на чл. 80 и чл. 81 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН, както и съответствието на изводите на районния съд с Тълкувателно решение № 1/27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на ВАС.

За да отмени оспореното Наказателно постановление, въззивният съд е приел в решението си, че деянието, описано в АУАН и НП, е извършено в периода от началото на 2019 г. до 23.09.2019 г. За случая е било образувано ДП № 1581/2019 г. по описа на РП – Мездра, което е прекратено на 05.02.2020 г. Материалите са изпратени на БДДР, която на 19.02.2020 г. е издала процесното НП. Делото е разглеждано многократно от различни състави и е постановявано връщане за ново разглеждане. Първото заседание по АНД № 485/2021 г. е насрочено на 21.11.2024 г.

Съгласно ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. №1/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, следва да намери приложение и при наказателно преследване за административни нарушения. В противен случай би се стигнало по- неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. В ТП се приема, че липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност в ЗАНН се преодолява по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т.е. субсидиарното приложение на НК, касае  института на абсолютната давност, а не на обикновената такава.

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е три години. Така абсолютната погасителна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност съгласно чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН е четири години и шест месеца и започва да тече от извършване на деянието, в конкретния случай това е 23.09.2019 г., а крайният момент е 23.03.2024 г. От това следва, че към датата на постановяване на решението (29.05.2025 г.) абсолютната давност е била изтекла.

Доводът на касатора, че изтичането на давността е резултат от бездействие на съда, е правно ирелевантен поради следните съображения: абсолютната давност е материалноправен институт, не зависи от процесуално поведение на съда или страните, не може да бъде спирана или прекъсвана (чл. 81, ал. 3 НК), както и след нейното изтичане държавата губи правото си да преследва нарушителя. Поради това районният съд правилно е приел, че след изтичане на давностния срок не е допустимо разглеждане на спора по същество.

Изводите са в пълно съответствие с ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. №1/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС и трайната практика на ВАС. В този смисъл на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо да излага допълнителни такива.

По отношение направеното възражение от касатора за размера на присъдените разноски, настоящият съд приема, че същите са прекомерни и следва да приложи чл. 78, ал. 5 ГПК по силата на чл. 144 АПК.

В първоинстанционното производство са присъдени 5580 лв. адвокатско възнаграждение. По делото е направено своевременно възражение за прекомерност.

При определяне на справедливия размер касационният съд съобразява: материалния интерес – 50 000 лв., фактическата и правна сложност на делото и по-конкретно спорът е разрешен само по въпроса за изтичане на давността, липса на разпит на свидетели и провеждане на процесуално сложни действия в настоящата инстанция, както и това, че минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 г. е 4650 лв. Увеличение над минималния размер не намира опора нито в извършения обем работа, нито в представени доказателства за фактическа усложненост, надхвърляща обичайното за дела от този тип. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде изменено, като присъдените разноски бъдат намалени до минималния размер.

Първоинстанционният съд правилно е отменил наказателното постановление поради изтекла абсолютна давност. Оплакванията за неправилност са неоснователни.

Основателно е единствено оплакването за прекомерност на разноските.

Решението следва да бъде оставено в сила в частта за отмяната на НП, и изменено в частта за разноските.Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното от ответника искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да му бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид направеното възражение за прекомерност, следва да бъдат в размер на 4 650 лева, определени като минимално адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г., съобразно извършеното процесуално представителство и депозиран писмен отговор по същество.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218  от АПК    Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/29.05.2025 г. по АНД № 485/2021 г. на Районен съд – Мездра в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 1021/19.02.2020 г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен.

 

ИЗМЕНЯ Решение № 38/29.05.2025 г. в частта относно разноските за първоинстанционното производство, като НАМАЛЯВА присъденото адвокатско възнаграждение от 5 580 (пет хиляди петстотин и осемдесет) лева на 4 650 (четири хиляди шестстотин и петдесет) лева.

 

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, да заплати на „**“ АД разноски за касационното производство в размер на 4 650 (четири хиляди шестстотин и петдесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.