Решение по дело №890/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1043
Дата: 9 юни 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20227180700890
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1043/ 9.6.2022г.

 

гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пловдив, ХХVІ състав в открито заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

  2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурор Йорданка Тилова-Вълчева, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 890, по описа на съда за 2022 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Делото е образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител – юрк. М., срещу Решение № 393/23.02.2022, постановено по АНД № 7380/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменена НП № 594615-F-607020/19.08.2021г. на зам.-директор на ТД на НАП Пловдив. С жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено със съответното потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – „Рай Транс 11“ЕООД, с ЕИК *********– ангажира писмено становище, в което оспорва касационната жалбата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като сочи доводи за неговата законосъобразност.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да отхвърли жалбата и да остави в сила решението.

         Административен съд - Пловдив, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получен от него данъчен документ - кредитно известие №*********/29.05.2020 г. и кредитно известие с № **********/08.05.2020г. в Дневника за покупките/отчетен регистър по чл.124 от ЗДДС/ за период м.05/2020 г., което не е сторено в законоустановения срок от 01.06.2020г. до 15.06.2020г. Кредитните известия са издадени от доставчик „Преса 2012"ЕООД. КИ са включени за данъчен период м.09.2020 г. Несвоевременното включване е довело до обстоятелството, че за данъчен период м. 05.2020г. „ДДС за внасяне“ е в по малък размер със сумите 514, 57 лева и 515, 59 лева.

Така констатираното, според органите по приходите съставлявало нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, поради което на дружеството бил съставен АУАН с бл. № F607020 от 25.03.2021 г. в присъствието на управителя му, на който бил предявен и връчен срещу подпис. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП № 594615-F-607020/19.08.2021г., като на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.

При така изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че  при издаването на АУАН и НП не са спазени всички изискванията на ЗАНН, като АНО не е отразил и още повече не е изследвал получаването на кредитното известие, като елемент от състава на нарушението.

Настоящият касационен състав споделя посочените изводи на въззивния съд. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на известието.

В тази връзка, задължение на административнонаказващият орган е да установи факта на получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие по т. 1 и т. 2. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило“, но не е установено получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие.

Обективното задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което обстоятелство следва да бъде установено и което е в доказателствената тежест на данъчните органи. В писмените доказателства липсват такива за получаване на кредитните известия по процесното НП. Настоящият касационен състав изцяло се солидаризира с изводите на РС Пловдив, че получаване на кредитното известие е елемент от състава на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало да бъде установено от АНО. С тези аргументи касационният състав счита за неоснователни възраженията на касатора, че съставомерността се обуславя от качеството на регистрираното лице.

От друга страна, не се спори и, че кредитното известие е отразено в период - м. септември 2020 година по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е коригиран данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само несвоевременност ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

С оглед на гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 393/23.02.2022, постановено по АНД № 7380/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                               2.