Р Е Ш Е Н И Е
№ 1043/ 9.6.2022г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, ХХVІ състав в открито
заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурор Йорданка Тилова-Вълчева, разгледа докладваното от
съдия Юрукова касационно административнонаказателно
дело № 890, по описа на съда за 2022 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/. Делото е образувано по касационна жалба
на ТД на НАП Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител – юрк. М., срещу Решение № 393/23.02.2022, постановено по АНД
№ 7380/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменена НП №
594615-F-607020/19.08.2021г.
на зам.-директор на ТД на НАП Пловдив. С жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да
бъде отменено със съответното потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът
– „Рай Транс 11“ЕООД, с ЕИК *********– ангажира писмено становище, в което
оспорва касационната жалбата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение,
като сочи доводи за неговата законосъобразност.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата,
като счита решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да отхвърли жалбата и да
остави в сила решението.
Административен съд - Пловдив, като
обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От
фактическа страна, въззивният съд е приел за
установено следното:
На
дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно
нарушение затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получен от
него данъчен документ - кредитно известие №*********/29.05.2020 г. и кредитно
известие с № **********/08.05.2020г. в Дневника за покупките/отчетен регистър
по чл.124 от ЗДДС/ за период м.05/2020 г., което не е сторено в законоустановения срок от 01.06.2020г. до 15.06.2020г. Кредитните
известия са издадени от доставчик „Преса 2012"ЕООД. КИ са включени за
данъчен период м.09.2020 г. Несвоевременното включване е довело до
обстоятелството, че за данъчен период м. 05.2020г. „ДДС за внасяне“ е в по
малък размер със сумите 514, 57 лева и 515, 59 лева.
Така
констатираното, според органите по приходите съставлявало нарушение на чл.124,
ал.5 от ЗДДС, поради което на дружеството бил съставен АУАН с бл. № F607020 от 25.03.2021 г. в
присъствието на управителя му, на който бил предявен и връчен срещу подпис. Въз
основа на АУАН е издадено процесното НП № 594615-F-607020/19.08.2021г., като на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.
При
така изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП не са спазени всички
изискванията на ЗАНН, като АНО не е отразил и още повече не е изследвал
получаването на кредитното известие, като елемент от състава на нарушението.
Настоящият
касационен състав споделя посочените изводи на въззивния
съд. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5
от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по
този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника
за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим
елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е
фактът на получаването на известието.
В
тази връзка, задължение на административнонаказващият
орган е да установи факта на получаване от лицето на кредитното известие. В
случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на
кредитното известие по т. 1 и т. 2. В тези актове единствено общо е цитирана
законовата разпоредба – “не е отразило“, но не е установено получаване от дружеството
на данъчен документ – кредитно известие.
Обективното
задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от
получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което
обстоятелство следва да бъде установено и което е в доказателствената
тежест на данъчните органи. В писмените доказателства липсват такива за
получаване на кредитните известия по процесното НП.
Настоящият касационен състав изцяло се солидаризира с изводите на РС Пловдив,
че получаване на кредитното известие е елемент от състава на нарушението по чл.
124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало
да бъде установено от АНО. С тези аргументи касационният състав счита за
неоснователни възраженията на касатора, че съставомерността се обуславя от качеството на
регистрираното лице.
От
друга страна, не се спори и, че кредитното известие е отразено в период - м. септември
2020 година по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е
коригиран данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма
ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер
по-малък от дължимия, а само несвоевременност ползване на данъчен кредит, за
което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е
и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в
случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява
обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест,
както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за
постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на
данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.
С
оглед на гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, районният
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр.
с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 393/23.02.2022, постановено по АНД № 7380/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.