О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260345
гр. Пловдив, 22.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII гр. състав, в закрито заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдията Н. Цветкова в.
ч. гр. дело № 2244/2020г. по описа на ПдОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 от ГПК във вр. с чл.
248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №
262786/31.08.2020г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
чрез юрисконсулт А.Р. против определение № 260229 от 20.08.2020г., постановено
по гр. д. № 175 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, с което се изменя
решение № 2801 от 04.08.2020г., постановено по гр. д. № 175 по описа на
Пловдивски районен съд за 2019г., в частта относно присъдените разноски, като
осъжда „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, Булстат
*********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ № 1, представлявано от
адв. С. А. Г. сумата от 471, 78 лв. разноски по гр. д. № 18503 по описа на ПРС
за 2019г., както и 1441, 28 лв. разноски по исковото производство.
В частната
жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение.Моли се за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде осъден ответника по
предявения пред районния съд иск, да заплати на ищеца сторените разноски.
С отговора
на частната жалба се моли определението на районния съд като правилно да бъде
потвърдено, а частната жалба против него да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в законовия седмодневен
срок, от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното производство, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По същество съдът намира частната жалба за
неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявени обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* чрез юрисконсулт А.Р. за признаване за
установено против ответницата Й.Т.Т., ЕГН **********, че съществуват вземанията
на ищцовото дружество в размер на 2595, 93 лева, представляващи дължима
главница по договор за паричен заем № 150709 от 28.10.2017г., сключен между Й.Т.Т.
и „Сити Кеш“ ООД; за договорна лихва в размер на 461, 25 лева за периода от
27.11.2017г. до 03.09.2018г.; за сумата от 2390, 02 лева неустойка за
изпълнение на договорно задължение за периода от 22.01.2018г. до 03.09.2018г. и
за сумата от 1461, 04 лева - обезщетение за забава за периода от 27.11.2017г.
до 14.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда – 14.11.2019г. до окончателното й погасяване,
за които суми е издадена заповед № 9893 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 15.11.2019г. по ч. гр. д. № 18503 по описа на ПРС за 2019г.
С решение №
2801 от 04.08.2020г., постановено по гр. д. № 175 по описа за 2020г. на
Пловдивски районен съд, предявените искове са отхвърлени като
неоснователни.Осъдено е ищцовото дружество да заплати на адв. Д.Б. на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 471, 78 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по ч. гр. д. № 18503 по описа на
ПРС за 2019г., както и сумата от 675, 41 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство.
В производство
по чл. 248 от ГПК по молба на пълномощника на ответницата районният съд е
постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение, като е приел, че
възнаграждението следва да се определи по чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки от предявените
обективно съединени искове отделно и е изчислил същото в общ размер по четирите
иска от 1441, 28 лева.
Обжалваното
определение е правилно.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.При предоставена безплатна правна помощ в случаите по
чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал.
2 от ЗА/.В чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да
се остави без уважение, а първоинстанционното определение е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.08.2020г., постановено по гр. д. № 175 по
описа за 2020г. на Пловдивски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: