РЕШЕНИЕ
Номер 1703 24.09 Година 2019
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІІ
наказателен състав
На единадесети септември 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер 3609 по описа за 2019 година
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 16-002536/23.05.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с
което на „ПЛАРТЕХ” ЕООД ЕИК ********* е наложено административно наказание
“ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000лв. за извършено административно
нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС
в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.
МОТИВИ :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-002536/23.05.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Пловдив, с което на „ПЛАРТЕХ” ЕООД ЕИК ********* е наложено административно
наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000лв. за извършено административно
нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят „ПЛАРТЕХ” ЕООД
счита Наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно и моли
същото да се отмени по съображения, развити в жалбата.
Въззиваемата страна – ДИТ -гр.
Пловдив, чрез пълномощника си по делото юрк. К. изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли съда да потвърди
издаденият административен акт.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и прецени законосъобразността на издадения
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира за установено от фактическа
и правна страна следното :
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно
постановление е издадено против търговеца за това, че при извършена проверка на
15.05.2019г. в Д „ИТ” гр. Пловдив относно изпълнение на предписанията, дадени с
протокол изх. № ПР1903945/19.03.2019г. и от писмените обяснения на управителя е
установено, че не са изплатени начислените трудови възнаграждения за месец
декември 2018г. на Б Л. Г в размер на 998.06лв. и на Д В П в размер на
1001.20лв., с което не е изпълнено в срок указанието, дадено му с горепосочения
протокол – до 02.04.2019г..
Видно от приложения по делото
АУАН № 16-002536/15.05.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за
посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство
актосъставителят Н.Т. Ч. заявява, че поддържа отразеното в Акта. Същата изцяло
потвърждава гореописаните констатации, установени при извършената проверка и по
документи.
Съдът напълно кредитира показанията
на актосъставителя като логични, последователни, незаинтересовани, лишени от
субективна оценка на обстоятелствата по случая, протокол за извършена проверка,
АУАН, ведомост, Декларация.
При така изложените
обстоятелства съдът намира, че обосновано и законосъобразно е била ангажирана
административната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
415 ал.1 от Кодекса на труда.
Извършеното деяние се доказва
по несъмнен начин предимно от показанията на актосъставителя, дадени под страх
от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по
случая, които са категорични относно направените констатации. Освен това
последните категорично се подкрепят от приобщените по делото писмени
доказателства-АУАН, протокол изх. № ПР1903945/19.03.2019г. и от писмените обяснения
на управителя. Видно от същите към 02.04.2019г. не е било изпълнено даденото
предписания при реализираната проверка в указания срок да бъдат изплатени
начислените трудови възнаграждения на посочените в АУАН и НП лица. Това е така
и предвид обстоятелството, че самият управител на жалбоподателя саморъчно е
декларирал верността на посочените обстоятелства.
Във връзка с
горното изцяло неоснователни се явяват възраженията, наведени в жалбата. В този
смисъл според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по
отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г.,
административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва
се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН,
като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “
маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали
са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл.
6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият
състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки
вида на нарушението, факта, че макар то да е
първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха
предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за изплащане в срок на начислено трудово
възнаграждение и то на две лица, не би
следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество
макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице
сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и
свързана с охрана правата и законните интереси на работниците и служителите. В
този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока
потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира
като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения. Нещо
повече – самият наказващ орган надлежно е изложил аргументи в атакуваното НП,
по какви причини счита, че настоят случай не е маловажен.
Що се отнася до
размера на наложеното наказание ГЛОБА от 2 000лв., то видно от правилно
посочената санкционна норма на КТ, това е размер на минимално определения такъв
на санкцията, предвидена за извършеното от жалбоподателя нарушение.
Следователно административно-наказващият орган правилно е преценил всички обстоятелства
имащи значение за случая, като е определил цитирания размер на санкцията.
Предвид последното и съдът намира, че в казуса, с оглед формалното неизпълнение
на задължението от страна на нарушителя, липсата на настъпили реални вредни
последици за фиска или за трети лица, отсъствието на данни за други нарушения
от страна на жалбоподателя, подходящият размер на наказанието следва да бъде
именно минималния такъв.
Поради всичко гореизложено и обжалваното Наказателно
постановление № 16-002536/23.05.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Пловдив, с което на „ПЛАРТЕХ” ЕООД ЕИК ********* е наложено административно
наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000лв. за извършено административно
нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда като обосновано и законосъобразно
следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
По делото се сочат, но при
извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и
издаване на атакуваното НП.
За изложените съображения съдът прецени
всички доказателства по делото.
По изложените мотиви
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.